Колко си хубава

Колко си хубава
Господи, колко си хубава
И очите ти, и косите ти
Са от черно вино рисувани,
Черно вино отдавна забравено

Пръстите ти толкова хубави
Как докосват във въздуха вятъра
Как простират се миглите влюбени
Във взора ти прелестен влюбват се

Колко си хубава
Вълшебна, от звездите сънувана
Пренесена през морета
От дума на дума любувана
От клетви на хора изгубили

А как само ставаш все по-хубава
И стиховете ми блуждаят по тебе
Във въздуха си разпръснала
Частици от себе си
И очите плачат във спомени

Няма място от тебе по-хубаво
Ни песен, ни мисъл, нито материя
От какво си направена,
Че си толкова истинска,
а сърцето ми стене при допир

Колко си хубава,
Господи, колко си хубава
Знам, че никой не може
От мен да те отнеме,
Защото от теб е направено всичкото хубаво
...на нашето и на предишното време

какво търсиш, advaita?
ти си го открила...всичкото. докато го четох ме заболя сърцето от чувстване.

учудвам се, че никой не е откликнал на невероятното ти стихотворение, но човек, който е усетил Другия така съвършено, няма нужда от потупвания по самочувствието.

Neveroqtno

..а на мен просто ми заприлича на "ремикс" на незабравимото стихотворение на Христо Фотев

"Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.

Не се измъчвай повече - обичай ме!
Не се щади - обичай ме!
Обичай ме
със истинската сила на ръцете си...."


..или явно не чувствам същото като advaita ...

Много и благодаря, но няма другия. "Хубава" е събирателно понятие на всичките хубави жени, които ме вдъхновяват по улиците:)

Sheetal, не бих поссмяла да направя "ремикс" на Ботев, особено пък на това стихотворение. Вероятно някога съм го прочела и е останало в мен. Жалко ако съм те обидила.

..не си ме обидила- един творец не е нужно да се оправдава за това, което твори!
Стихотворението не е на Хр. Ботев, а на Христо Фотев /може би си прочела погрешно/.
Аз просто изразих мнение, че някак не ме "грабна" стихът, вероятно точно поради факта, че ми заприлича на неговото, а то е едно наистина знаменито стихотворение и приликата ми се стори изумителна..И всъщност няма нищо лошо да направиш "ремикс" на нечия поезия като примерно използваш един лайт мотив от стиха и развиеш своя идея и композиция .. Това се прави дори от утвърдени автори.
Съвсем не те съдя за написаното. Изразих мнение. Вярвам, че пишеш от сърцето си, но просто при мен този стих не се открои в съзнанието ми достатъчно силно.. Мнението ми бе в отговор на по-горния пост, който се чудеше защо няма коментари- аз обясних моята причина.

Също не съм искала да те обидя. Принципно говоря само , когато имам какво да кажа. В случая го казах с риск да стана "трън" в очите на всички доброжелатели..Това е форум - има различни гледни точки.

Всъщност, да, забравих да ти благодаря за различното мнение, за мен е важно да има и такива, колкото и тривиално да звучи. Прав си и във втория си коментар, като става ясно, че разбираш от поезия (и писане изобщо) твърде повече от мен, пък и аз не претендирам за това. Определено не се оправдавах, излишно е, имайки предвид, че написаното е просто споделено вълнение.
Благодаря ти и за изчерпателния отговор и се извинявам за "босостта" си при сгрешаването на автора :) - случва се при незапознатите.
Поздрави

игра на думи

Е някои прочитат едно стихотворение,запомнят го и след това го претворяват в свое. Допълват го,поокрасяват го и го развалят.Ама наистина е Фотевото"Господи колко си хубава".Това се казва плагиатство.А Фотев го е казал кратко и красиво.Жалко,че са развалили бисера му .

бих искала всички да са толкова искренни и мили като теб..

Колко си хубава днес,
в светлината на залеза -
блян и мечта, окъпани в пламъци...
Вече не мисля за утрото,
вече не мисля за лятото -
тук и сега, целувам косите ти...

колко си хубава
сутрин с усмивка започва денят
в погледа светъл
игриви зайчета всеки път искрят
колко си хубава
дори с посребрени коси
ти си ми спомена
от утре, днес и преди...

Красив е здрача
Носещ сенките след себе си
Край езеро очакащо
Да се превърне в мастило

Красив е полета на птицата
в безкрайното, в синьото,
сянка плъзгаща се по водата

Красив е хоризонта
разделящ ежедневното от вечното

Живота е красив ... и винаги различен

Красива е нощта,
обвита в тайни,
обсипана с звезди
и стоплена от нежност

Красива е мъглата,
разтворила във себе си
света на сенките

Красива е земята,
и денят, и вятърът -
те вечни са... но всеки път различни