И внимавайте, ей!

Здравейте!

Отдавна не съм разписвал нова тема, а тази която сега пиша не е с много щастлив завършек за мен. Ама така се случи.

С редовете по-долу искам да изостря вниманието ви към запазване на цялостта и здравето на тялото ви.

Вчера, по никое време - около 16ч, реших да "поспортувам" по някой баир и до последно не бях решил по кой. Бръмчейки с вехтата таратайка към Вратцата, и минавайки през с. Згориград, вече бях решил къде отивам - на края на селото, а оттам - скоростно в посока х. Пършевица, пък като изляза горе на ливадите, ще преценя дали ще се качвам на билото или не - според обстоятелствата. Глождеше ме и дали по билото има сняг (ако да, колко?) или не.
И така, вече бях вън от колата: с един стар шушляков анцунг, стария ми "полар" DIAMOND, дето на всички снимки съм с него, и едни малко странни обувки, много повече работни, отколкото туристически, твърда, приличаща на, и тропаща като пластмаса подметка, устойчива на газене в масло... (брат ми ги беше домъкнал от Щатите преди години). В единия джоб - телефона и личната карта, а в другия - шапката, а в нея Tikka-та.
Погледнах към Враца - горните участъци на скалния гребен златееха от лъчите на отиващото си слънце. Приличаха по цветност и отчасти релефност на популярните снимки на "Златния Еверест". Само заради тези гледка си заслужаваше да се донеса тук.
Без да губя време щракнах хронометъра още на първите няколко крачки. Целта, естествено беше чанч докрай, гонене на време, тренировка за запусната ми форма, подготовка за донатягането на пантите , трупане на здраве за стари години, кеф от бързото преодоляване на препятствия и т.н.
Понесох се нагоре. Камъните бяха хлъзгави, ама не бяха проблем. По големите стръмнини беше по-трудно, че отдолу имаше мокра шума и кал от изчезналия преди дни сняг, на места и на четири крака преминавах и за дърветата се ловях. Но това бяха много кратки участъци. по принцип си се вървеше бързо. А, пропуснах да кажа (за посетилите района) че колата я оставих горе долу където обикновено хората си остават колите като ходят по екопътеката, само че аз не тръгнах към екопътеката, а по другото дере, дето е мина Плакалница отдясно, право към х. Пършевица.
И така на 20-тата минута бях на табелките "м. Боорв камък - ?ч" и "х. Пършевица - 2ч", Тук и преди бях "засичал времена" и смътно си спомнях че се качвах за около час горе до поляните около хижата. Ама, си викам дай сега пък да видим къде съм... Нагоре пот, студ, аз по тениска набирам, та после като спра да метна сухия и топъл полар отгоре.
Пътьом, странно защо все си мислех за спасителни операции, за ПСС, за възможностите, които трябва да имаш за да можеш пълноценно да помагаш на изпаднал в беда, тези мисли обикновено ме мотивират силно при някои такива ходения на края на възможностите... Преди години и аз се бях мераклисал да ставам спасител, после все ми се набива нещо прочетено във форумите за някакъв случай на Мальовица и поста на един човек, който беше написал, че на ПСС са им трябвали 40 мин, за да стигнат от ЦПШ до хижата, и аз тъй като многократно съм минавал оттам, нерядко съм надхвърлял това време, и все си го натяквам, защо се движа толкова бавно, като би трябвало да мога по-бързо... Мотае ми се и прочетено за подбора не експедицията за Еверест: ...да може да преодолява денивелация от 1600м за 2 часа и да може да прави това в няколко последователни дни...
Като понабрах, гората взе да бучи, а в самия и край неведнъж поглеждах нагоре да не ми се стовари някой клон на главата - бая силно се клатеха дърветата. Щом излязох от гората, на 56-ата минута от тъгването от колата, картинката с изясни - силен и студен вятър (за мен, без дрехи), сняг нямаше никакъв, някакви петна само, то и в гората имаше тук там съвсем оскъдни количества. Притъмваше се, погледах за минутка на запад оранжевите сияния на отиващото си слънце, което отдавна беше изчезнало, рекох си, ех сега да бях на Бегличка могила с някоя по-здрава дреха, да погледам само...
Тръгнах веднага надолу, а в движение звъннах на приятелката си да и покажа колко съм радостен от постигнатото...
Естествено както бързах нагоре, така бързах и надолу, тук вече фактора "сърце" го нямаше, пазех колената от резки скачания и трусове, с къде ситни, къде по-големи крачки се щурах надолу, ловко обирайки скоростта с хващания за дървета и тънки фиданки, отблъсквайки се от насрещните склончета и други прийоми, вече с фенерчето на главата...Неведнъж се подхлъзвах и падах, успявайки да се подпра на ръце, и все пак да не изцапам дупето.
Само че в един прекрасен момент в един по-стръмен участък, който зимата се взема много приятно на рушене/плъзгане из снега надолу, изведнъж се усетих как падам, най вероятно си подхлъзвам десния крак напред, левия остава свит и назад, и аз се "сурвам" частично върху него. И за нещастие точно отдолу един ръбест камък, голям колкото топка за хандбал например, но далеч от нейните правилни форми, изникнал изпод шумата или тъмнината... Моментално изпитвам остра и силна болка, инстинктивно вдигам крачола и виждам поредната запечатала се в съзнанието ми за цял живот отворена рана върху ми, и отдолу костта ми... не е за приказка не ми се пише това, поне беше малка, а не като предните 2 пъти в живота ми, с подобни резултати (макар и двата пъти поразени от счупени бутилки, а не от камъни). Точката на удара, точно между коляното и глезена, леко отвътре, там където има само кожа и отдолу кост. Страшна болка не толкова от поражението по кожата, колкото от самия удар. Хващам си крака, и се уверявам че наистина не може да е счупен. Бързо отпарям от вътрешния плат на анцунга някакво парче и го привързвам отгоре- предните пъти като си видя дереджето, първо никаква кръв, и после като се почне... Мислех че и сега така ще стане, но не би, почти никаква кръв нямаше. Минаха ми пак през главата сума ти мисли как можеше да си остана тук, как наистина можеше да се наложи да ме прибира ПСС, как наистина нямах застраховка... Станах, и тръгнах надолу... Вече не бързах. Нямаше за къде да бързам вече. И не исках да бързам. Поглеждах от време на време раната, нямаше промяна, дупката си седеше, кръв почти нямаше. Превръзката се беше свлякла. Болеше, но си слизах надолу, бях може би на 2/3 от пътя отгоре надолу. Впоследствие се подхлъзвах пак на няколко пъти. По едно време даже подтичвах, и така стигнах до колата. За час и 40мин горе-долу одисеята приключи. Прибрах се, почистих раната, бинтосах се, реших да не ходя на лекар. Към 21ч ме разубедиха и отидохме в Спешния център. Там ме пое един чичо дето още докато си сложи ръкавиците, плесна едната на земята, взе си я и продължи... мани, мани... Рече че ще прави 2 шева, ама не виждаше хубаво и си присвиваше очите, а ръцете му трепереха като на старец през цялото време. Шевовете ги връзваше, и инжекциите биеше като че се бори със слон, а аз не мърдах... Е, единия шев го прецака щото така се беше напънал (докато се напъваше обикновено псуваше на тих глас и ръмжеше) че го скъса (беше забравил да го притегне първия възел, абе той и един възел не можеше да направи бе хора..., опитваше се да притегне с втория възел и първия...)... Не успя, скъса го, и се наложи да го повтори... Аз какво да правя, лежа и чакам да свърши, нито е да си тръгна шит, недошит, нито пък знаех дали в това време имам друг вариант освен Спешния център към МБАЛ - ВРАЦА... В впоследствие разбрах че субекта е алкохолик... Първо каза да се превържа на 3-ия ден, а после вика, че май на втория ще трябва, даже по-рано, че объркал шишетата и ми сложил чист йод и да ме не "парне" ако седи 3 дни превръзката... И бинта не можеше да го разопакова даже, ами теглеше обвивката не знам като какво и сучеше, бил с извънредно лошо качество бинтът и му се омотавал и заплитал докато го развиваше и теглеше и дърпаше... Иглите му били скапани и се кривили много лесно, а конците били много тънки и не можело да се връзват с ръкавици... Не си измислям нито дума от написаното. Това се случи снощи там. Да им не попадаш в ръцете...

Все пак като го сравниш с шев в полеви условия, сигурно е добре свършена работа. Не може да съм недоволен. Благодарих му и си тръгнахме.

Айде, ако оживея, ще се видим някой ден.

Поздрави!

\\-\\-\\-Притягайте пантите-//-//-//

да оздравееш по бързо!

Цецо здравей!

Първо искам да ти пожелая най-скорошно оздравяване и липса на такива емоции в бъдеще


А като си захванал темата искам да опиша Рила този уикенд. Накратко.

Събота в чудесно време тръгваме от ЦПШ. Не слагаме котките още там от криво разбрана мъжественост. Веднага след хижата това се промени и остана така целият ден. Искам много дебело да подчертая, че без котки някакви умолявани да не тръгват от хижарите субекти, са успели да стигнат до втора тераса с множество падания.

Дори с котки на места беше трудно. Снегът беше изключително фирнован от скорошен дъжд. Не видях целия ден някъде да има сняг, който позволява на щека да се вклини повече от сантиметър. От пикела влизаше само шипа и то при здраво забиване...А времето беше чудесно, мечтата на човек за време през зимата. Ако включим и идеалния сняг, това бе ден за алпийски постижения

Впрочем куриозно научихме, че момчето и момичето от по горе, обути с брезентови гети над градските обувки (тя) и кубинки (той) и т.н., са искали да стигнат до Страшното езеро през БАК...

На следния ден (неделя) се движихме в мъгла, водени единствено от азимутите на коловата маркировка. Хубаво, че ги има! Валеше доста обилен мокър сняг. Отново беше немислимо да се ходи без котки. Като казвам немислимо имам предвид абсолютно невъзможно. През нощта слагахме котки, за да отидем до едното място...

Вятърът навяваше снега. На места новият бе над педя. Не е необходимо голямо образование и въображение, за да се съобрази какво се случва, когато под снега има лед. Това, впрочем, бе ситуацията и миналата година, когато (ако помните) паднаха дори най редките лавини. Например на пътя към х. Рибни езера, самата хижа бе ударена и т.н.

Ако не спре да вали, следващите дни ще са изключително опасни. Дори днес се наблюдаваха снежни дъски в зародишен етап.





Поздрави
Ясен

Красотата ще спаси света...

Желая ти бързо-бързо да се оправиш въпреки грижите на медицината!

А на всички останали да кажа: умната, че вече започна месец декември, който е най-гадният откъм време по нашите планини и поради това е доста смъртоносен. Пазете се от сакатлъци!

Ще оживееш и още как! То толкоз лесно ако се умираше...
Човек е създаден да се мъчи. Умиралката е прекалено лесно отърваване.

Навяваш ме на едни спомени. Преди 6 години бях с пукната тиква за пореден път - нещо подобно на твоя случай - въртоглавост. Въобразих си, че мога да тичам балансирайки по зеленясъл, обрасъл с водорасли и страшно хлъзгав недовършен яхтен кей - едно от многото начинанания на обозе почившия Илия Павлов. Беше хубаво място за плаж - почти никой не ходеше, а плажовете от двете му страни - мравуняк от хора. И това почти на пъпа на курорта Св. Константин и Елена. Та накратко разбих си тиквата и тръгнах да се прибирам. Бях целият в кръв както си бях по бански - чудна гледка. Приятелчето дето беше с мен първо не искаше да ме пусне да се измия в морето да не се удавя, после не щеше да ме пусне да шофирам собствената си таратайка, да не сме катастрофирали. Накрая едвам го убедих, че съм добре, че иначе щеше да ми виси на главата и в спешния център на Варненската МБАЛ, която тогава май беше още с друга абревиатура.

Но много се отплеснах. Влизам в спешната хирургия и гледам как вдигат някакъв човечец, вече със зашита глава и ми викат: "Лягай на кушетката." Гледам тъй наречената кушетка - легло на колела покрито с найлон. Там където трябва да положа повредената си мислителница - локва кръв от предния пациент, а може и смес от по-предни. Реших да не протестирам, че де да знам... току виж ме отпратили да се спасявам сам. Свалих си фанелката сгънах я на колкото може повече катове и си я подложих като възглавница. Ама той чичо доктор като ми тегли тигелите по куфалницата си допира ръчичките и до кървавия найлон и аз стискам зъбите от яд и си мисля едни такива негативни неща за СПИН, хепатит С и кво ли още не. Изкарах късмет, че явно хорицата преди мен са били здрави. Но ако тва копеле ми падне ше го ритам от тука до края на света, неговата ... На всичкото отгоре като ме човръкна в раната с едни пинцети и рече:

"Хм, май няма фрактура. Няма да го пращаме на ренген. Давай да го шиеме, че ей ся ще ни изтърсят някой друг."

Мдаааа. Такива ми ти работи. Оживях, здрав съм и се мъча с живота. И хич не се оплаквам. Само така звучи отстрани.

Та така оправяй се по-скоро и следващия път тръгни по-рано към баира.

Абе, ние внимаваме, ама ти не внимаваш. Карай, ще ти мине като на куче. Поне си си направил кефа, а инциденти винаги стават.
Аз ходих до Мусала през уикенда. Снегът е доста по-малко, отколкото очаквах. Няма начин, при този вятър. Почти една седмица все над 100 км/ч. Не става нито за ски, нито за снегоходки. Имаше един човек, голям ентусиаст. Беше тръгнал да панти из района, но бързо се върна. Беше много разочарован от снега. Същият, преди 4 години си е счупил и двата крака (не помня как точно е станало), но се е оправил и продължава да си панти и да прави екстремни спускания. Евала на такива хора, които не се отказват и не свеждат глава пред нещастията и несполуките. За съжаление много от тях си отиват, но поне са живяли истински и са изцедили сока на живота. Други и 100 години да живеят, пак нищо няма да разберат... Нали знаеш приказката, че "никой не се е измъкнал от живота жив"!

Поздрави на Враца (където и гарга не каца ),
Павел

П.С. Горе имаше едно момче от Враца. Каза, че те познава и съм ти пратил поздрави по него. Друго не носех със себе си...

Мани, мани, тия ги избират с конкурс. Тоя моя с влизането тегли един шут на един гнусен леген, после го подритва пък към мен докато ме промива, накрая го тури горе на легълцето и прас крака отгоре, пък доде се въртя, колко пъти го обриша и се подпира на него - не знам. Не, човека определено НИЩО не му се удаваше. Майка ми пък се изтъпанила и тя (че дойде с мен цяла сурия народ) и му гледа в ръцете, та и на нея не знаех как да и намекна да излезе да не го притеснява, ама после взех да си викам я по-добре да седи, че поне да види ако оня нещо хептем обърка зад гърба ми... Още като влязох той я изпрати до аптеката за тетанус и тя забрави да излезе когато я донесе... То той накрая въобще беше забравил, че трябва да ми удари и тая ваксина. По физиономиите на майка ми си представях нагледно какво става зад мен. Вместо да извади капака на иглата, скубе и иглата, после направо вади иглата с ръце и я туря на спринцовката. Вика: ако мислиш че е лесно да връзваш тоя тънък (а той си беше доволно дебел) конец с ръкавици... Накрая се изкараха и съученици от гимназията... (без коментар ). А майка ми после вика, че през цялото време се е надявала да не е той... В последствие се разбра, че имал напоследък и проблеми с жена си че се напивал и... И някои се чудели защо още го държат там... Айде че много медицински стана форума...
Засега съм добре.

\\-\\-\\-Притягайте пантите-//-//-//

Привет, дете на науката!
Е няма ли да кажеш поне къде сте ходили или къде сте искали да отидете или ще трябва да гадаем. Мальовица, БАК, колове, едното място???
Мислех да ти се обаждам, за да скитаме нанякъде заедно, ама аз до последно незнаех, дали ще успея да се отскубна от задълженията.
В района на Мусала положението относно леда не беше толкова трагично. Котки никъде не се наложи да слагаме...

Поздрави,
Павел

П.С. Преспах на палатка на Мусала с летния чувал! Цецо на другата сутрин рече: "абе ти щом с този вестник изкара нощта, значи със зимния ще можеш да спиш и направо навън"... Абе, не е прав, ама беше яко!

Що не прати барем една бамбона насам, а?! Кой ще да е пък тоз фен, гдето ме познава?! Аз тукА само един-двама познавам, такива отвеяни... Я ми го опиши, моля, накратко. Че то по-скоро теб ще видя, отколкото някой от тукашните ми познайници...

Гарги и свраки тукА нЕма, оти било гнездо на орлета. Да бе...

\\-\\-\\-Притягайте пантите-//-//-//

Бамбоните ги забравих вкъщи...
Беше с дълга коса на опашка, около 1,80 - 1,85 м висок. Друго не помня. Питах го познавали Цветомир Велковски и той каза, че те познава. Това е.
Айде много поздрави и да се оправяш, че ще трябва да притягаш пантите скоро!

Поздрави,
Павел

Скорошно възстановяване и от мен!

Безименният връх над х. Козя стена вече се казва "Котето"

Така и предполагах. Казва се Митко (Митака му викат). Той е човека дето ти казвах, че е ходил тази година на Монблан, Триглав и други там чукари. Той си е алпиняга.

Аре!

\\-\\-\\-Притягайте пантите-//-//-//

Снощи притягах пантите до 1 след полунощ, че ги местих на новите ски - едната се получи идеално, другата пак малко се засука, ама като оценка са 5.80. Днеска ги пробвах на всякакви условия и скорости и не мърдат. Лошото е, че напоследък нали не ми върви с тия пусти камънье... На спускане от връх Пършевица към Бегличка могила уж бях избрал "тревен" вариант, ама изведнъж усетих хммммм и като вдигнах ската колана висеше като водорасло отдолу... Позакръглих му новите форми с ножката (носете си, ей) и пак го лепнах. Баш по средата половината го няма за 20-30см ама си върши работа.


Айде поздрави и весело изкарване на празниците!

\\-\\-\\-Притягайте пантите-//-//-//