помощ

Мъжът ми преди малко се прибра пиян. Отново.
За дългите години живеене с него намерих търпение и сили да издържа, днес не можах. Просто полудях, Развиках се, почнах да му хвърлям нещата навън, крещях му да се маха от живота ми. Той също крещя, каза ми, че съм луда, взе си някакви боклуци от къщи и излезе.

Сега седя сама, разтреперана и не знам какво да правя.
Предполагам, че той ще отиде някъде, където ще се довърши съвсем и след няколко часа ще се довлече мъртво пиян до вратата.

Какво да правя?
И този път ли да отворя?
Пак ли да простя и да повярвам, че това е за последно?

Ако някой е преживял нещо подобно - нека сподели.

ponqkoga 4ovek se piat struva li si?TI pitala li si se nqkoga dali si struva? Dali vsi4koto tova turpenie koeto si hvurlila po tozi 4ovek si struva.Dali toi ti e otvru6tal sus su6toto.Dali za tova koeto mujut ti pa\ravi si ima pri4ina-za6toto za vsi4ko na toq svqt si ima pri4ina.Opitaj da razbere6 kakva e negovata pri4ina da pie-dali tq e osnovatelna.Opitaj se da razbere6 za6to e taka.I togava preceni ne6tata na kantar.Zapitaj se pak dali si struva da turpi6 podobno otno6enie....AKo ne si zasdlujava-nedej-za6toto jivota ni e edin-ne si struva da go pileem v kusane na nervi.A ako si zaslujava-budi do tvoq muj-podaj mu ruka no ne s dumi-ako trqbva ne govori za tova.Suberi o6te malko trpenie i go promeni bez toi dori da se useti.

Здравей, мила!

Първо направи всичко възможно да се успокоиш! Знам ,че е много, много трудно, но не е невъзможно, повярвай!

Започни да дишаш дълбоко.. погледни нагоре и дишай дълбоко, колкото може по-дълбоко. Опитай се да дишаш колкото може по-дълго така. като се поумориш посприза малко да си починеш и ако пак ти се плаче и не си в състояние да мислиш и разсъждаваш нормално, пак дишай дълбоко и погледа нагоре. Вземи душ, като редуваш топла със студена вода или излез и са резходо. Иди при прятелки. просто направи нещо, не стой в безнадеждно състояние. След като си вече достатъчно добре за вземане на твърдо решение, помисли върху следното:

Запомни, каквото и да е станало с живота ти, ти не си виновна. И най-добре не търси виновни и не се питай, защо точно на теб ти се случва. Няма да имаш полза от тези въпроси за момента.

Просто погледни истината в очите и реши за себе си, че не може да продължаваш така повече. Ти не можеш да му помогнеш за момента. Можеш просто да го оставиш да направи своя избор и той. Вземи решение да оправиш собствения си разбит жоивот. намери начин да отидеш и да поживееш някъде за известно време, докато обмислиш как точно да помогнеш на себе си. Трябва да разполагаш с достатъчно време и трябва да действаш решително, защото едва ли ще стане по-лошо, отколкото е в момента.

Ако се прибере, макар и мъртво пиян, няма как. Ще трябва да го прибереш. не можеш да го оставиш да умре пред вратата. Остави го да се наспи и да изтрезнее и му кажи ясно, недвусмислено, решително и окончателно., че го напускаш и му кажи, че той отсега нататък трябва да поеме отговорността, за собствения си живот. Дай му предварително написаните телефони на клуб на Анонимните алкохолици във вашия град, както и сайта им. Момчетата и момичетата тук - Алки new/know, dexter_sum, все ще се включат по някое време и ще ти дадат по-компетентен от моя съвет. Разгледай и постингите тук.. някъде имаше сайта.. даже на няколко места на Анонимните алкохолици.

Та връчи му бележката и категорично и безжалостно му я връчи, като не забравиш да му кажеш, че не искаш да го виждаш докато не се е излекувал... Запомни, не влизай в каквито и да е разговори, не слушай никакви обещания и не плачи. Не прави нищо от това, което си правила досега. Бъди безжалостна! Остави му бележката и си излез. Поварвай, всичко което си могла да направиш, си го направила. Не се поддавай на самосъжаление и отчаяние. Просто действай твърдо и без да мислиш в момента повече.

Няма да е лесно, но няма как. И идвай тук. пиши. Не оставяй сама, прави нещо, вземи решение за своя живот. Повярвай, че въпреки, че може сега да ти се вижда жестоко, той трябва да бъде оставен сам, да си стигне до ада и ако е писано да се оттласне от него, така както това са направили много хора тук! Щом те са успели, значи и той ще може. но това е неговата отговорност и неговият избор. Ти тук си "нипричем".

Стискам палци! Не унивай. и други са били в твоето положение и са се оправяли.:-)))

Не пишеш от колко време е така, имате ли дете, как си реагирала до сега.

В моя случай - аз дълго време си мислех, че не го напускам, защото се страхувам да рискувам и да остана сама. Мислех , че търпя заради детето,за пред хората и т.н. Мислех , че ми е безразличен , че всички чувства са ми умрели, че съм станала напълно цинична и безчувствена.
Оказа се , че не е така. Имала съм толкова ниска самооценка, че сама се бях докарала дотук.Бях вторачена в собствените си страдания, убедена бях ,че мъжът ми пие , защото не държи на мен. Не протестирах бурно, а търпях мъченически.
Това ми се вижда най- големият ми грях. Търпението изразява съгласие.
Шумният протест се оказа по- добра тактика.

Трябва да му стане ясно , че ти не си съгласна с това положение.Ако още държи на тебе , ще се стресне . Не се отпускай и бъди последователна.Непременно трябва да тръгне на сбирки на АА , да се прибира навреме и т.н. Изисквай ! Но винаги говори с него на трезва глава.
Ако не изтърпи твоите претенции и не е склонен да жертва навиците си - остави го сам.

Момичета, благодаря ви за отговорите, за съчувствието и съветите.
Прекарах поредната безумна нощ, защото човекът наистина се довлече до вратата - по-пиян от всякога.
С дъщеря ми бяхме разстроени, плакахме.
На сутринта той каза, че иска да живее своя живот, както намери за добре, че аз го тормозя и че когато иска ще пие толкова, колкото иска и никой не е в състояние да го спре. Че не е зависим от алкохола и че аз трябва да се лекувам, а не той. Че не съм знаела какво е алкохолик (алкохолиците пиели от сутрин до вечер). Каза, че днес се изнася, щял да отиде в друг град.
Днес съм на работа и трябва да се държа.
Знам, че нямам изход.

Благодаря ви.

Не се мисли че,това е краят. Хората в подобно състояние говорят какво ли не , включително и "Един умен и интелигентен мъж като мен не може да има само едно мнение по въпроса" Аз съм в същото състояние като теб от приблизително шест години , но при нас е на периоди 6-7 месеца без капка алкохол след това по един месец як запой докато го закарам в болница с епилептични припадъци предизвикани от алкохол, и редуваме лечение-запой и така вече ме познават в почти всички болници. Това е болестно състояние.
Незнам колко време си търпяла, но моите нерви издържат до един месец.
Опитах кокво ли не, и като съм си го избрала такъв аз съм си виновна.
Но никога не търся причината в себе си за неговото състояние. Те винаги си намират поводи и причини за това . После съжаляват и се извиняват. Просто съм станала дебелокожа и дебелоока не ми пука.

Лили,Скъпа ,добронамерен човек си и никак не е малко това,но теоретизираш ,за твое щастие !
Жестоко е да търсиш пътя за измъкване.Ще ви шокирам ,ако кажа отколко години го търся,затова спирам.Все още не съм го намерила.Ценен ми е съпругът ми.Имаме чудесни деца,наследили интелигентността му,уменията,но не мога да обхвана с мисъл страданието,в което съм ги отгледала;опитите да скрия пиянските му изцепки,да скрия униженията,на които ме е подлагал;срамувах се до умопомрачение от свидетелите -децата ми и собствената му майка,която не си мърдаше пръстта от женска солидарност,от човешка ,ако щеш ,поне с дума да го укори за злоупотребата с алкохол.
Не го оставих.Може и боязън ,че няма да се справя сама ,да е имало,но повече беше надеждата ми,вярата,че това все някога ще свърши.
Започнаха проблеми със здравето му-аз отново се треса,въпреки че знаех причината.И все чаках,чаках /май ,Годо!/... Отдавна мисълта да си живея собствения живот без него не ми се е мяркала.Измести я друга- не мога да живея,ако го изоставя в това състояние...Та,така върви светът.
Много съм благодарна на хората,създали този клуб.Бях забравила какво е да има приятелска атмосфера около мен...Да има и други със същите проблеми.Благодаря на всички !Ползувам много от споделеното за новата си стратегия - да е известен за позорното си жалко състояние,когато е пиян ;не му спестявам /досега не ми е минавало и през ум-щадях достойнството му/
до последния детайл презрителните реплики и подигравки зад гърба му от хора,които е черпил ;псевдоприятели,които дори и са нощували у дома ми след запой,невъзможен да се приберат в къщите си...Там най-много сили хвърлях,защото го приемах като издевателство - един пияница ме отвращаваше достатъчно,а няколко,а почти всяка седмица..,а трябваше да се грижа за къщата си и за децата си не само като майка ,а и като баща ...
"Гвоздеят " на програмата ми включва "бой по каската" за всичко това...И със знаме в ръка - чувство за хумор и вяра,само да сме живи и здрави,оправимо е всичко.Още повече,че е минало.Най-важното ми прозрение /научих го от вас/е ,че всеки сам отговаря за живота си.Аз сега се хванах,че съм живяла повече неговия живот,вместо моя си.Е,късничко,но "по-добре късно,отколкото никога".
Струва ми се,че имам успех,но още е рано за радост...
Чувствувам ви се задължена и при ефект в "операцията ",очаквайте инструктажа ми

Със здраве.

Ако постът е адресиран към мен, да внеса уточнение. Алкохолик беше баща ми и почина в ръцете ми. Както и пред очите ми премина животът на майка ми. Така че, едва ли теоретизирам чак толкова много. Просто знам, че това е един от изходите. Може да има и други. Това, което съм написала е от личния ми субективен опит. Всеки е свободен да си има свой!

[линк]
[линк]

За линковете благодаря, но отдавна съм ги прочела буква по буква всичките неща, които пише вътре. Някои - по 2-3 пъти. Текстовете наистина ми помогнаха. Ако имаше разни подробности, които не разбирах до момента, ако имах някакви надежди, че адът ще свърши, преди да умра - сега вече нямам. Всичко е безпощадно ясно. Няма надежда. Оттук натам може да има само примирение и очакване на избавлението чрез смъртта.

Мога само едно да кажа: Всичките тези текстове, истории и пр., написани уж за алкохолно зависимите - за тяхното просветление и избавление - всъщност не са написани за тях. Те няма да ги разберат.
Отчаянието ми е пълно. Трябва да работя, а не мога - уморена, изнервена, разстроена съм и се разсейвам. Трябва да си почивам, а нямам такова място вкъщи, където да се уединя, или поне замалко да остана с мислите си. Единственият ми близък човек - брат ми, е далеч, а и не искам да го товаря с проблемите си.
Чудя се какъв е смисълът на подобно съществувание.
И има ли избавление, се чудя...

Наистина при първо четене тези истории за "просветление и избавление" едва ли ще помогнат много на алкохолиците. Но дори и да накарат на 100 проблемни пиячи един само да се замисли за своето пиене, пак е нещо. По-добре отколкото нищо.
Факт е, че вече доста нови хора дойдоха на сбирки благодарение на този клуб и на сайта. А това вече никак не е малко. Колко от новодошлите ще се спасят, не се знае, но все някой от тях ще успее.
Идеята е да се съобщи, че има АА и в България. И да се съобщи, че хора в тежко и дори безнадеждно състояние са намерили изход.
Колкото и да отричат проблема си, дълбоко вътре в себе си алкохолиците си го признават. Затова винаги има надежда някой от тях "да тръгне".
На теб наистина ти е много тежко и съвсем не ти е до горните разсъждения, но все пак ги написах, защото надежда все пак има... Дори и за мъжа ти..., колкото и невероятно да ти изглежда в момента.
Горе долу имам представа как се чувстват близките на алкохолиците, но за съжаление ми е трудно да ти давам какъвто и да било съвет. Иначе ти съчувствам искрено.

Интервенция

Поради естеството на болестта с характерните за нея механизми на илюзия и отричане много рядко алкохолик в напреднал стадии взема решение да започне лечение. За да стане това е необходимо той/тя да достигне собственото си “дъно”. За всеки обаче това дъно е различно, то е такова състояние в което човек не може да понася себе си. Едно е безпорно вярно, колкото по дълбоко е ‘дъното’, толкова по малка е вероятността алкохолика да престане да пие и да започне да ‘здравее’.
В живота на всеки алкохолик има няколко важни момента в които той може да бъде мотивиран за лечение. Живота на пиещия прилича на спущане с подземен асансьор в шахта. Всяка от претърпените неудачи и загуби би могла да е ‘ДЪНО’ от което зависимия да се оттластне , да се мотивира за лечение.

Претърпени неудачи и загуби Омаловажаване и оправдания
Успал се е и не е отишъл на работа-налагат му наказание 1

|
V В първия момент това притеснява Алкохолика. Но минава време и започва да действа механизма на отрицанието и илюзиите. И той си казва ’Какво пък толкова е станало, аз да не съм роб, мога да си взема 1 ден отпуск ‘ така се омаловажава загубата и той продължава ‘надолу’
Карал пиян. Спират го –глобяват го и му вземат книжката 2
|
V Загубата е много голяма, и претеснението силно- това също е един добър мотив да спре. Но минава 1-2 месеца, всичко се оправя и ‘услужливата’ памет забравя за претърпяната загуба и той продължава надолу.
Жената му го напуща взема и децата със себе си 3
|
V Отново голяма загуба. Той не е мислел че пиенето ще развали семейството му.
Но след няколко дни всичко ‘неудобно’ се забравя даже се преиначава ‘Какво толкова даже сега ми е по добре – ще си пия на спокойствие като няма кой да ми мърмори. Продължава надолу.
Изгонват го от работа 4
|
V Това е огромна загуба. Няма работа, няма пари за пиене – човекът решава да спре да пие. И така ден –два но не издържа и започва да търси нова работа.
И продължава надолу
Изгонват го от жилището поради неплатени сметки 5
|
V Много удобен момент да спре ако има кой да го насочи, ако не след ден два това се омаловажава намира се ‘вратичка - Ще живея при мама’ и отново надолу.
СМЪРТ ////// Там най-отдолу в шахтата е смъртта. Мотивацията е много ниска – ‘За какво да се мъча като няма за какво да живея’


Във всеки един от описаните в таблицата примерни моменти може да се прекъсне пиенето и алкохолика да започне лечение. След такива сътресения в живота алкохолика е най възприемчив и един разговор , провокиращ мотивация има изгледи за успех.
Обикновено живота на алкохолно зависимия се върти в цикъл – пиянство, страдание, трезвен

Пиян (в запой) Страдание (махмурлук) Трезвен
Тук не може да се провежда интервенция, много вероятно е той нищо да не помни от това което е говорено.
Това е момента в който се мотивират съзависимите. Най-удобен момент за мотивиране на алкохолика – когато той чувства неудобство и вина и механизмите на отричане и илюзия не действат така силно. Периода на ремисия не е удобен, тогава механизма на отрицанието действа най-силно и един отговор като “Не съм зависим. Мога да спра когато пожелая-както сега” не е от полза за никого.

Метод на интервенцията

ЛИЧНОСТТА която провежда (ръководи) интервенцията трябва да е много добре подготвена. Трябва да знае какво прави, защо го прави и как да го направи.

Какво не е интервенцията?
1. Не е поредната семейна разправия.
2. Не е предтекст за оплакване от тежката съдба на съзависимите.
3. Не е равносметка на алкохолика за неговите социални роли и как той не ги изпълнява.
4. Не е дискусия по въпроса защо алкохолика пие (макар че е възможно, много вероятно той да се опита да насочи разговора натам)
5. Не е дискусия на тема алкохолизъм и нормално ли е пиенето
6. Не е терапевтична сесия, нито поставяне на диагноза за зависимост.
7. Не е сесия за претенции и обвинения на зависимия.
8. Не е публично унижаване на алкохолика.

Интервенцията е :
1. Действие отвън (поради естеството на болестта алкохолика не може да се мотивира или да изпълни решението сам ) насочено да предизвика решение за лечение на алкохолна зависимост.
2. Помагане на човек, който не иска помощ.
3. Действие, коренно противоположно на тава което мисли и желае алкохолика във връзка с пиенето си.
4. Атака срещу защитната система на зависимостта, но не и срещу самия зависим.

Интервенцията е


КОНФРОНТАЦИЯ

ДЕЛОВА КОНКРЕТНА ДОБРОЖЕЛАТЕЛНА
Говорим само за фактите и постъпките, не и за досещанията си или за намеренията на алкохолика Не правим обобщения, всички аргументи са конкретни факти, а не убежденията ни или общи оценъчни констатации Интервенцията става в атмосфера на загриженост и обич към зависимия; тя не е атака срещу него, а израз на нашето желание да му помогне наистина.


Участниците в инретвенцията са оптимално 3-5 души, най-малко 2.


Това са хора които:
- познават добре алкохолика и знаят факти от неговия живот под влияние на алкохола.
- Действително искат да помогнат
- Достатъчно решени и мотивирани (да не забравяме че интервенцията е конфронтация)
- Да са добре подготвени

Те трябва да:
- приемат и знаят факти относно алкохолната болест.
- се занимават със зависимия , а не със себе си.
- знаят и помнят че целта на интервенцията е да се доведе зависимия до решението за лечение и осъществяване на това решение.
- Зависимия непременно да е трезвен.
- Необходима е синхронизация и добра комуникация в групата.

Какво говорим по време на интервенционната сесия?
- За това че зависимият е важен за нас, че държим на него ( държим на теб, именно затова )
- За инциденти и факти, свързани с пиенето на зависимия .(Какво си правил, НЕ какъв си ) Най-добре е всичко да бъде предварително написано на лист и прочетено.
- За това къде и кога зависимият трябва да отиде за помощ. (Искаме да се лекуваш…). Списък с конкретни места, адреси, ден, часове!!! Добре е някой от провеждащите, да е ходил на местата преди това и да се е уговорил за прием на зависимия.
- Евентуално – ултиматум (Какво ще последва ако не започнеш лечението). Ултиматума трябва да е :
- ИСТИНСКИ (например жената действително е решена да се разведе)
- РЕАЛЕН (тя да има възможност да го осъществи )

На края неуспешна интервенция НЯМА, дори да не е постигната целта, тя
- променя преди всичко самите учасници, те се осъзнават и групират силите си
- променя атмосферата, конфигурацията на силите , начина на комуникация

За линковете благодаря, но отдавна съм ги прочела буква по буква всичките неща, които пише вътре. Някои - по 2-3 пъти. Текстовете наистина ми помогнаха. Ако имаше разни подробности, които не разбирах до момента, ако имах някакви надежди, че адът ще свърши, преди да умра - сега вече нямам. Всичко е безпощадно ясно. Няма надежда. Оттук натам може да има само примирение и очакване на избавлението чрез смъртта.

Мога само едно да кажа: Всичките тези текстове, истории и пр., написани уж за алкохолно зависимите - за тяхното просветление и избавление - всъщност не са написани за тях. Те няма да ги разберат.
Отчаянието ми е пълно. Трябва да работя, а не мога - уморена, изнервена, разстроена съм и се разсейвам. Трябва да си почивам, а нямам такова място вкъщи, където да се уединя, или поне замалко да остана с мислите си. Единственият ми близък човек - брат ми, е далеч, а и не искам да го товаря с проблемите си.
Чудя се какъв е смисълът на подобно съществувание.
И има ли избавление, се чудя...
**********************************************************

Здравей скъпа,

А тук била ли си:
[линк]
Що не вземеш да го зарежеш твоя алкохолик за малко да се развива сам и не се погрижиш за себе си? Ако не си влизала във файлс на тази група, пробвай, особено ти препоръчвам книгата на М. Бити, за съжаление е на руски, там има и други неща, които предполагам ще ти бъдат интересни. Принципно алкохолизма върви ръка за ръка с едно друго болестно състояние - коалкохолизъм, от него боледуват близките на алкохолика. И ние - роднините на алкохолици, също трябва да се лекуваме.Аз съм забелязала от свой личен опит, че когато си променям поведението и хората около мен си го променят. Бъди здрава и споко, ще се оправят нещата!