Търся помощ...

Здравейте, хора. Честно казано не зная колко сериозно е да пиша тук, защото чета темите, които пишете и от време на време попадам на пълни простотии, но това е нормално - все пак е интернет...
Търся помощ. Обикновено не го казвам, но сега е наложително и го чувствам. Уловен съм в капан на собственическото си отношение към приятелката си.
Всичко започна преди близо 4 години. По това време живеех в дом за деца, лишени от родителски грижи. Бях задръстен, но сладък, имах много приятели и живеех простовато - както в един домза сираци. Ценно за мен беше да зъварша средно образование и да се махна от това място. Имах семейство, но избягах от него - майка ми и нейният приятел ме малтретираха физически, а "чичкото" често и сексуално. Имах само един много близък човек по това време - баба ми, която почина и всичко за мен рухна тогава. Бях на 11 г.
Запознах се с приятелката си по време на един купон, организиран от бившето ми гадже. По-късно разбрах, че всъщност аз съм бил един от мнозината, с които тя си е лягала. Първо не обърна внимание на момичето, което се стремеше всячески да ме сваля. Бях като кон с капаци - не виждах нищо, бях заслепен от любов и не си представях, че мога да изневеря на бившата... Така наближи 18-тия ми рожден ден. Отпразнувах го сам в Дома. После дойде Нова година - фактическото начало на моята любовна история. През нощта на Нова година реших да се обадя на момичето. Тя ме помоли да я спася - била на някакъв купон и била пияна. Мен, обаче, не ме пуснаха от дома да изляза. На другиа ден се видяхме, отидохме у тях и правихме секс. Най-дивия и бурен секс, който съм правил дотогава. Тямах никакъв опит и вероятно съм бил доста агресивен. След това започнаха миговете на щастие. Виждахме се редовно, общувахме по мобилните телефони. Така минахапочти два месеца. Тогава тя реши да ме престави на майка си. Семейството й (майка й и нейната сестра) ме приеха много нормално. Аз, обаче, продължавах да се разкъсвам между Дома и нея. От една страна трябваше да спазвам порядките в институцията, а от друга исках постоянно да сме заедно. Дотогава не бях изпитвал подобно нещо. Може би тогава се появи зависимостта ми. Помня как имаше периоди от връзката ни, в които аз се возех в автобуса на път за Дома и плачех, защото се разделяхме. Този плач го сравнявам единствено с плача, който удрях когато баба ми си отиваше на село. Тя идваше за два дни всеки месец в София и си отиваше. Обикновено ме заключваше в апартамента и си отиваше. А аз се съдирах от рев.
Една-две седмици след като станах на 18 в Дома се обади известна журналистка, която ме покани да работя в нейната електронна медия. Така започна моят път на израстването в професията. Но с това се появиха и проблемите. С разрешението на майката на приятелката ми аз започнах постепенно да им гостувам. Така от периодично гостуване си останах да живея у тях. В първата година на нашата връзка съм наранява приятелката си много пъти. Поне аз за доста се сещам. А колко е имало, който не зная... Запонах да влизам в чатове, да излизам с други момичета, забравях дребните малки празници, които сме имали... Общо взето се държах детски. Не зная, но си мисля, че тогава не можех да се справя с новото, което изпитвам. То ми дойде изведнъж. И така я карам вече 4-та година. Ние отдавна не сме гаджета. Тя не пропуска възможността да ми го покаже. Не мога да си обясня, но когато тя ми каже, че ще се вижда с приятели или че няма да се прибере, при положение, че стотици пъти ми е казвала, че между нас всичко е свършило, аз изпадам в ужасно емоционално състояние. Свива ме в стомаха, иде ми да се разплача, залива ме гняв. Изпитвам дива ревност. И започвам да правя простотии. Стигах до там, че благодарение на връзки в телекомуникационна система, имам целия списък с телефоните на които тя се е обаждала вчера, например. В такива моменти се чувствам ужасно самотен и наранен, а реално нямам причина за това. Да, тя може би има друг. Ние вече не правим секс. Аз се промених доста от момента на познанството ни. Качих килограми, възмъжах. Мисля си, че тя не ме харесва вече такъв. Да, спим в едно легло, но нищо повече. Това доста трудно си го извоювах. Тя намираше различни поводи, за да ме изгони от ложето. От две години нещата вече не са същите. Аз все правя опити да се изнеса, но до сега неуспешни.
Объркан съм. И в същото време съм толкова зле емоционално, че мисля, че това е дъното. Тя вече дори не ми се обажда, винаги аз инициирам обажданията. Не си говорим нищо за любов, а само делово. Тя все повече остава до много късно в работата си. Не се целуваме, не се прегръщаме. Стигнах до там преди време, че и се молех да ме прегърне или целуне. От нежните целувки, които си разменяхме, стигнахме до никакви.
Снощи се обади на майка си, за да и каже, че отива на купон. Аз отново започнах да настоявам, да досажда по телефона. Накрая тя си изключи телефона и го държа така до днес вечерта. Сега той е включен, но... Въпреки многобройните ми собщения, тя не се обажда.
Не мога да си обясня всичко това. Болезнена ревност, самота. И ми е толкова гадно. Не мога да се оправя. Не зная какво да направя. Боли ме. Чисто физически дори. Нямам желание за нищо, а съм на ново работно място.
Мисля, че това исках да ви разкажа. Сигурно стана твърде дълго. Много приятели ми казват, че трябва да се изнеса и да спра да се унижавам, но вие не можете да си представите каква сигурност и спокойствие ми вдъхва присъствието и. Тя ме стопля. Дори отблъскващото и поведение ме кара да се чувствам ценен.

Мисля, че след време ще убиеш "чичкото". Гледай, да го направиш, да изглежда като самоубийство.

Той умря.

нали четеш какво пише на входа - "Психотерапия"

По начинът ти на разказване става ясно, че ти сам си даваш сметка за връзката между тези три неща: 1.липса на майка; 2.привързаност към бабата; 3.(след смъртта й) привързаност въпреки всичко към сегашнта си "партньорка"

Привързаността ти към последната те прави все по-подтиснат и по-неспособен да правиш в добра степен важните неща в живота: печеливша работа, весело изкарване с приятели, удовлетворителен секс. На първо време трябва ясно да определиш кои са ти приоритетите (напр. професия, добро изкарване, уважението към теб от страна на околните,...), трябва да ги сравниш с това, което получаваш от сегашната си връзка.
Получава се така, че заради мъничкото чувство на сигурност (ставащо все по- несигурно), което ти дава тази дама, си готов да жертваш най-важните и дълготрайни сигурности в живота (изброените по-горе приоритети).
Решението е в това да си готов да понесеш мъката на раздялата с нея, влагайки цялата си енергия да се докажеш в другите сфери. Това е единствения начин някой ден да завържеш една по-стабилна и удовлетворителна връзка (което значи че пак трябва да се срещаш с жени, но по-внимателно да преценяваш в коя да влагаш повече усилия и внимание). Дори сегашната ти приятелка повече ще те уважава и обича, ако не й досаждаш и не й висиш на шията.
От личен опит мога да ти кажа, че търсенето и намирането на добра работа коренно ще промени живота ти и отношението ти към дълготрайните връзки.
Има опции да придобиеш нова квалификаця или да повишиш настоящата си и т.н.

ПП: а, да не забравя:
тъпото копеле е педераст, педераст!

Откъде пишеш, пич?

prava e:)))))))))))

valcite stoplqt snega tarpelivo.utrajenieto krie drugiq

Щом работата е стигнала до тук, то живота ти е станал ад.
Единственият ти изход е да отхвърлиш собствения си живот и да заживееш за някой друг човек...ако не можеш ще я караш все така до край...

Че кой друг, ако не ние?

П.П.: Батка, като ти видя ника и все за турска чекия се сещам. Как ще ми го разтълкуваш психоаналитично?

Обикновено "проблемите" имат елементарни решения. Мадамата не те харесва щото си дебел.

Хехе, много професионално казано.. Добре, ще сваля няко е и друго кило за теб :)

Здравей мистър Александър,

Не знам дали си чувал за синдрома ВДА - това е синдром, характерен за деца на алкохолици и деца, израснали в други дисфункционални семейства. Под дисфункционално семейство се разбира семейство, в което един или и двамата родители са зависими - алкохолици, наркомани и т.н., семейство, в което е имало насилие - физическо, психическо, семейство, състоящо се от един родител. Това, което описваш е характерно за нас - хората, израсли в дисфункционално семейство. Ако искаш да научиш повече за синдрома ВДА /Възрастни деца на алкохолици и други дисфункционални семейства/ виж този адрес:
[линк]
Това е интернет група, в която са записани хора с подобни на твоите проблеми. Ако ти се чете във файлс можеш да намериш доста статии за синдрома ВДА, а в линкс препратки към сайтове със сходна тематика. Надявам се това да ти помогне с нещо. На запад има и реални групи за самопомощ на Възрастни Деца на алкохолици, но за съжаление в България все още няма такива. Надявам се в бъдеще да се появят. Бъди здрав и щастлив!

a?

VOLVO 480 for life!