Браво, Пророк!
12 отговора
1175 прегледа
Re: Браво, Раз-два!:о)))
Забелязвам, че за 4 дена си понасмогнал.
Това няма как да не ме окуражи да ти предложа цялото име на разкошното парче на Сибелиус. Още повече, той има днес годишнина:
"The Swan of Tuonela"
Както искаш си го превеждай - идиоматично, идиотично и синкретично дори.
Пък ако се справиш (в което не се съмнявам) някой ден може и да ти разкажа снощния Брукнер на Методи Матакиев.
Нали съм ти симпатизант, затова честит ти 8-ми декември, Раз-два!
Това няма как да не ме окуражи да ти предложа цялото име на разкошното парче на Сибелиус. Още повече, той има днес годишнина:
"The Swan of Tuonela"
Както искаш си го превеждай - идиоматично, идиотично и синкретично дори.
Пък ако се справиш (в което не се съмнявам) някой ден може и да ти разкажа снощния Брукнер на Методи Матакиев.
Нали съм ти симпатизант, затова честит ти 8-ми декември, Раз-два!
Редактирано от Oблak бял на
Привет, сестра Изолда!:о)
Знаеш че на теб пиша с искрено желано удоволствие. Изпуснах 8-та, която Катето Дочева насапуниса миналата седмица, но благодарение на приятел се класирах онази вечер на 7-та между най-официалните лица на първи балкон.:о))
Като единствен амбициозен номер в програмата, Брукнер си беше успех за Матакиев. Съставът беше сборен, с познати физиономии от филхармонията и радиото. Не знам колко са репетирали, но всички групи свириха много стегнато и навито.* Едни темпа, една сила в щрайха и духовите, една лирика, с изразително засилване на динамиката от тихите моменти до постигане на мощ и какво ли още не. Отвсякъде те заливат мелодии по целия диапазон на чувствата. Очаквах оркестровото тути да издуха крехката фигура на диригента, но той не мръдна на йота от намеренията си. Беше като бетон, зареден с пластификатори**.:о))
Музиката на Брукнер не е сложна за ухото, по-скоро танцува около него. Но ако аз бях той, може би мъничко бих посъбрал текста. :о))
След концерта пропуснах коктейла.
С две думи, това беше.:о))
*
Един от тромпетите измяука на едно място, но това не се броИ.
**
Концертът беше поръчан от собствениците на Титан (Златна панега)
Като единствен амбициозен номер в програмата, Брукнер си беше успех за Матакиев. Съставът беше сборен, с познати физиономии от филхармонията и радиото. Не знам колко са репетирали, но всички групи свириха много стегнато и навито.* Едни темпа, една сила в щрайха и духовите, една лирика, с изразително засилване на динамиката от тихите моменти до постигане на мощ и какво ли още не. Отвсякъде те заливат мелодии по целия диапазон на чувствата. Очаквах оркестровото тути да издуха крехката фигура на диригента, но той не мръдна на йота от намеренията си. Беше като бетон, зареден с пластификатори**.:о))
Музиката на Брукнер не е сложна за ухото, по-скоро танцува около него. Но ако аз бях той, може би мъничко бих посъбрал текста. :о))
След концерта пропуснах коктейла.
С две думи, това беше.:о))
*
Един от тромпетите измяука на едно място, но това не се броИ.
**
Концертът беше поръчан от собствениците на Титан (Златна панега)
Редактирано от Oблak бял на
Re: добавка
... доколкото разбрах, имало е само две или три репетиции с целия оркестър (без да се броят репетициите по групи). За толкова е било платено. При това, което дадоха, направо не е за вярване. Матакиев наистина е направил невъзможното. Беше преживяване.
А Титан (Златна Панега) произвеждат цимент! И спонсорират титанична музика. Съвсем естествено
.
Поговорката "който плаща, той поръчва музиката" ми се издигна в очите
Рибата не мисли, рибата знае ("Аризонска мечта")
А Титан (Златна Панега) произвеждат цимент! И спонсорират титанична музика. Съвсем естествено
.
Поговорката "който плаща, той поръчва музиката" ми се издигна в очите
Рибата не мисли, рибата знае ("Аризонска мечта")