Meet Joe Black

Имаше такъв филм преди години. Да срещнеш Джо Блек. Прекрасен филм. За живота и другото след него. За това колко сме малки пред вселената. И колко безкрайни вътре в нас. Брад Пит изигра главната роля. Антъни Хопкинс беше изключителен също. Защо споделям всичко това с вас, моите приятели зад кадър. Защото баща ми си отива. Тръгнал е отдавна, но вече е ясно, че билетът му е издаден. Като миг преди да се качиш на кораб които те отвежда незнайно къде. Къде ли? Както се пее в саундтрака към филма - зад дъгата. Някъде там. На онова прекрасно място за където никой земен няма билет. Мъчно ми е, че си тръгва. Завиждам му, че ще е на това прекрасно място. Дъгата е събрала всички цветове. Там летят сини птици и мечтите не са невъзможни.Там хората се поздравяват всеки ден усмихнати и си разменят вместо пари - мечти!
Бащите дават живот и колкото и парадоксално и да е, отивайки си те ни стават още по близки. Говорим си по често с тях. Все пак те ни гледат оттам - "over the rainbow".
По-добре гледайте филма.

Magister bibendi

да!
по някакъв странен начин, хората, които сме обичали никога не си тръгват от нас.
Аз, всъщност, си мисля, че когато някой е казал, че Любовта е магическа, е имал предвид точно това ... че когато обичаш оставяш себе си, дори когато те няма.
На моя татко и до ден днешен не му давам мира. Непрекъснато е нащрек с мен там, овър дъ рейнбол. Готов да прати 300 ангела ... уж случайно ...
...И не само той.
Да, Никога не си тръгват... не знам как го правят - те или ние.. не знам... но ги има ...

дали са нужни думи?
и в същност дали на някой от нас му е възможно да опише с думи това, което е в сърцето му?

миналия петък щях да напиша напрактика същата тема, но реших, че едва ли на вас тя ще ви се чете... не я написах (което е тъжно, но е една съвсем друга тема)

при мен е баба ми...
която на практика ме е отгледала
миналия петък щяха да са 2-3 дена. сега вече не знам.

думите са малко да опишат всичко, което тя е направила за мен.

аз знам, по мойте си разбирания, че това е част от живота. не тъжа за това. аз не вярвам в смърта като период, а като преход.

и въпреки това,... винаги когато аз съм имал нужда от нея, тя е била до мен, а ето сега... аз не мога да направя същото за нея, защото съм на майната си, и ми остава само да се надявам, че аз ще мога да дам за и на децата и внуците си това, което тя е дала за мен, сестра ми и семейството.

това мъчи душата ми. простете за отклонението.

When people fear the government u have tyranny. When the government fears the people u have freedom.

Ле леее . как може да помните толкова неща и толкова много асоциации и мисли да се навяват от този филм , аз лично помня от него само как някакъв го размазаха с една кола ... да наистина покъртителна сцена ...

Всичко което ме убива ми е неудобно...

Vse pak pomni6,4e niakakva pokyrtitelna scena.A az pomnia samo Brat Pit po edni stylbi da se izka4va.:-)

Прекрасен филм.
Относно смъртта-не се страхувам от нея,страхувам се тогава, когато сполети,тези,които обичам.Но все пак вярвам,че е състояние,което ни прави не толкова раними,колкото в момента