Недоразуменията

Здравейте отново,
Този път няма да ви занимавам с това как се чувствам след като за пореден път ми отказаха да ми дадът шанс за да оправя нещата.Искам да питам друго.Какво правите ако конфликта е с човек на когото много държите?Знаете,че ако седнете да поговорите нещата ще се изяснят,но другата страна не ще и да чуе.Как да продължиш с тази болка от конфликт който може да бъде решен?Как да се примириш,че няма да бъде решен никога,няма да се оправят отношенията ви,а ти толкова държиш на него!?

държиш ли ?
Стигнах до извода, че е излишно да се тормозиш в такива случаи. Ако другата страна няма желание, нищо не може да се направи.
Останаха неразрешени два случая с хора, на които много държах, вече с течение на годините се примирих, че сама нищо не мога да направя. Единственото, което правех, беше, че тормозех себе си. Вече не държа да ги срещна и да изяснявам какво е било и защо е било. Явно такъв урок съм имала да уча.
Май нищо не ти написах, но исках да кажа, че вече не страдам, въпреки че отношенията останаха неизяснени, поне за мене. Приех, че няма смисъл да се тормозя толкова на хора, които явно не държат на мене.

Моя съвет е следния:

Първо се успокой и спри да мислиш ситуацията... След това намери търпение и изчакай по-добро време... и намери начина на успокоение, в което да не налагаш своите начини на разговор... Изглежда, че ако има разговор няма да стане така както го искаш... Помисли върху тези неща...

Стана ми интересно това което казваш.Мисля много,опитвам се да разбера другата страна и да не налагам нищо,но май не успявам.Щом от това което разказвам усещаш,че налагам насила нещо,лошо,много лошо!Сега ми става ясно защо не ми се позволява да говорим.Можеш ли да ми кажеш малко поне за другите възможности за говорене,освен тази която аз си представям.Как да ги разпозная и да ги приема,без да се опитвам да ги променям?

"-Два езика? Аз мислех, че имате само един език лакота...
-Другият е на тишината. И именно върху този език белите бяха наложили най-тежки забрани. Ще ви обясня. При нас, особено при старците, дори когато бъбрят с часове, понякога думата просто е ненужна. До такава степен нещата се изразяват отвъд думите! След като сме приели мъдростта, силата и щедростта, ние се побзваме и от предимството на способността да се остъвиш да бъдеш носен от вълните на телепатията и така да влизаш в контакт с другите. Училището, образованието на белите успяха да накарат моя народ да повярва, че вербалният език е най-добрият. Тогава онези от нас, които бяха ходили на училище, онези, които цивилизацията на белите бе "заразила", започнаха да говорят, да говорят, да говорят... Много често онова, което наричате образование, се състои всъщност едиствено и само в това - говорене, непрестанно и безкрайно говорене...
Пробелмът обаче е в това, че възприемайки думите като единствен начин но общуване, се стига до там, че преставаме да се разбираме. Защото думите имат двоен смисъл и онзи, който не се вслушва и не чува тишината отвъд тях, се оказва изправен пред порочността на говоримия език. В езика на тишината изрази като "не това исках да кажа...", "може би...", "промених мнението си..." нямат абсолютно никакъв смисъл... Заедно с английския език ние научихме, че едни и същи думи - в зависимост от това дали са казани, написани или изречени по един или друг начин - могат да изразяват съвсем противоположни неща.Тишината не е като думата - тя никога не лъже."



ЕТО ТИ ПРИМЕР...

Това е от една книга, но незнам на кой и коя... Изпрати ми го една приятелка...

Страхотен пример благодаря!!! Вярно е,че тишината говори много,стига да можеш да я чуеш.За да я чуеш обаче трябва вътрешно да си притихнал и спокоен,иначе няма да чуеш нищо.Аз от болката само крещя вътрешно "мрази ме,не ме понася,защо постъпва така"как тогава да чуя!Само дето не знам как да престане да ме боли?

Разбирам,че всеки има право да реагира различно на дадена ситуация и това е свободния ни избор.Как обаче да приема,че свободния избор на другия е да ме нарани дълбоко?Аз само се опитвам да се извиня и да намаля малко болката,защо трябва и на това да отвръща с агресия?Разбирам,че няма чувства,разбирам,че няма да станем първи приятели защото го обичам и го искам като мъж,но защо толкова агресия,защо!? Не боли ли достатъчно от това,че никога няма да си с човека когото обичаш та трябва и да те наранява допълнително!

Най-добре спри да се питаш ЗАЩО той действа така... Попитай се защо ти се случва на теб дадената ситуация... какво трябва да научиш от нея...

Може и да не вярваш,но през последните две години почти само за това мисля "защо точно на мен се случи,защо този човек когото познавам одавна се държи страхотно с всички,а с мен откакто му казах за чувствата си е толкова агресивен,какво направих за да се развият така нещата".Лошото е,че почти се побърквам от тези въпроси,но като че ли няма яснота.За това толкова ми се искаше да поговорим за да мога да се опитам да разбера как той вижда нещата,с какво съм ги предизвикала.
За това и толкова досаждам и тук,искам някакво предположение поне!Кажи може ли да се предположи поне,защо ми се случва това и защо точно по този начин?

на търпение и толерантност. Поне така отговорих за себе си, когато си задавах подобни на твоите въпроси в подобна ситуация. Не че съм станала много търпелива и толерантна, но като си спомня каква бях...

Напълно съм съгласна,но аз чаках две години преди да поискам разговор и през тези две години не съм го безпокоила с нищо,това не е ли дълъг срок и не е ли търпение?А за толерантността,тя е много важна към другоста,друго мнение,друго реагиране,друга вяра,друга сексуалност,друга външност.Аз имам обаче една представа,че трябва да има толерантност към всичко,но без това което те застрашава и което те наранява физически но и емоционално.Дали мислите,че има нещо вярно в тези ми представи за нещата?

ЗА да се научиш... това е отговора... на какво? На това, което не си научила... за да продължава, значи не си се научила...
За толерантността... може би и това е причината да научиш, че толерантност е нещо, което е Въпреки тебе... Не те познавам... не съм говорил с тебе... наистина незнам за какво точно става въпрос... бих могъл да ти покажа посоката (което и правя), но не бих могъл да извървя твоя ПЪТ (Ах ти ПЪТнико!!!)

Трябва да помислиш за другата страна на медала...

Много ти благодаря за мнението и разбирането!Искам само нещо да споделя с теб и останалите.Винаги съм си представяла,че в живота на всеки от нас има по един специален човек който се появява за да промени живота ни,да ни накара да научим уроците си.Това е според мен голямата ни любов,нещо много дълбоко което изпитваме към някого.За мен пример за такава любов е "Принцът на приливите".Този човек не остава в живота ти за дълго,той по-скоро връща загубения твой и си отива,но остава специален за цял живот.Когато видях този човек когото толкова обичам много ми се искаше за мен той да е точно тази любов и той е.Само дето на мен ми се налага да уча чрез агресията и омразата му към мен,а така се учи много по-трудно и много по-болезнено.Защо не можеше да е различно,дори за малко!Аз не съм си представяла никога,че ще искам да съм винаги с него,семейство,деца и т.н.Това е друга любов,която може да се изживее само за кратко и много силно.Понякога си представям какво преживява жената до него и си мисля,че бих дала всичко за само един ден от живота и с него.

И аз гледах интервюто с Пепа Николова и дъщеря и.Това което каза Александра за празниците не ми хареса много,но ме впечатли друго.Когато попитаха Пепа Николова съветва ли я за любовта,тя каза,че единственото което я съветва е да не се подиграва на чувствата на други и да ги уважава.Тя смята,че всичко в този живот ни се връща,особено когато нараняваме друг човек.Аз подобни неща се опитвам да разбера като питам толкова много.По-щастлив ли ставаш,по-спокоен ли,когато нараняваш чувствата на друг човек само защото ти не изпитваш същото?

А понеже лично познавах Александра ще кажа, че изобщо не слуша майка си...

Доста е Горделива... ама така е със звездите

Ама Нали знаете, че и звездите падат от небето за радост на хората... муахахаха

П.П.: Не се опитвам да злорадствам, само констатирам...

хм....
извинявам се,че се намесвам,но те четях предишния път и сега в тази тема.....
не искам и да се опитвам да давам практически съвети...
ти не ги приемаш.....
само ми се искаше да ти кажа/незнам и аз защо се ядосвам толкова много/
хей спри се за миг момиче....
престани да осъждаш и да даваш оценка на другите....
престани да искаш това което не е твое...
какво ще направиш ако разбереш че това ще му се върне...това успокоява ли те?
а да...
и престани да се правиш на жертва това е пагубно за теб самата...

Мдаа, права си само, че начина ти не е... т.е. доста сурово звучи... не знам дали ще те разбере... аз когато писах в първия й постинг малко ме пооскубаха

Трябва сама да открие пътя, който води вън от порочния кръг на самосъжалението...

Към теб се обръщам защото отстрани проблема другияч се вижда...аз и ти сме страничните в случая...в темата...само допускане, нищо повече....ако човек е машина и чрез изживяванията си преработва от материята енергии във вид на емоциии, чувства , мисли, като описаните в темата ...и ако тези неща могат да бъдат изработни само по този начин който за нас е страдание...ако всичко това служи на Цялото за запазването Му , и оттам и за запазване и на индивидите...ако освен това това е развитие и придобиване на устойчивост за индивида , който ще служи още по- добре на себе си и Цялото и освен това има и още...
Много неща биха ни изглеждали различно ако това мое предположение е вярно дори и отчасти...само допускане като възможност.
Само не си мисли че Градинаря обира розите, Той се грижи за тях


Че кой друг, ако не ние?

Не можах да видя съветите ти които не съм приела.Прерових всичко което съм писала,но не те намерих.Мразя думата жертва и не мисля,че съм такава.Да страдаш от това,че са те наранили и са постъпили жестоко с теб не е ли нормално?За да не си жертва означава ли,че трябва да си твърд като камък и да не чувстваш нищо?А за осъждането и етикетите,аз казвам как се чувствам и какво означава за мен поведението на човека когото обичам.Да съм казвала неща като"лош,ужасен,жесток"? Може начина по който постъпи с мен да го приемам за жесток защото много боли и не виждам изход,но никога не съм казвала,че човека е жесток.Вярно е,че той не е мой и няма да бъде,но какво значи "мой"човек не е на никого.А аз не мога да заповядвам на чувствата си,а и не искам.Да искам го,обичам го а той мен не и какво,цял живот ли ще се чувствам като престъпник,че съм си го позволила?

Благодаря за мненията ти!Дано аз не съм те оскубала защото и да не ви се вярва мисля,че мога да чувам какво ми казвате.Просто когато си много наранен,боли те ужасно,понякога целият свят губи смисъл.Друго искам да питам,не е ли нормално понякога от болката да започнеш да се озлобяваш и дори да изпитваш омраза към човек когото обичаш повече от живота си дори?