Пробуждане

Пробуждане1:
Преди няколко седмици бяхме на концерт с мъжът,но се наложи да изляза в коридора,за да се срещна с приятелка.Отидохме и до тоалетните,за да си поправим външния вид.Със съпругът ми се бяхме разбрали да ме чака ,където са местата ни.Неочаквайки да срещна физиономията му и излизайки от тоалетното помещение,видях лице,което страшно много ми допадна.Улових се,че съм страшно привлечена от него.След части от секундата установих,че това е лицето на мъжът ми и ми се стори странно и смешно как го преоткрих отново.
Случвали ли ви са такива гръмотевици с постоянния партньор,които ви връщат в първоначалнат фаза на простото физическо привличане и ви карат да го погледните със същите очи,с които сте го видели единствения първи път?

Пробуждане 2:
Полулегнала на операционния стол,вдишвам през маска N20 газ,който навлиза на вълни,който кара крайниците ми да се чувстват странно и който ме дезеориентира достатъчно,за да се чувствам спокойна.Сложената игла с упойка от лидокаин даже не усещам,че ми я забиват,освен по казаното от сестрите.
Будна съм,чувам шегите,които докторите се разменят,разбирам прекрасно английския,дори си мисля,че и на немски да говорят,пак ще ги разбера....Странно е-нямам усещане за тяло, не чувствам нищо,а мога да чувам и дори,ако намеря сили да си отворя очите и да виждам.
Идва момент,в който започвам да усещам лееека болка,даже не е болка,а просто напрежение и съм щастлива,че мога да усещам нещо въобще.Толкова съм свикнала с тялото си,че появата на болката ме радва,в състояние съм да я уловя,а в случая това е равнозначно на "Има ме" и "Съществувам".Мисля си даже как ще ви напиша за най-странното преживяване,което някога ми се е случвало.Нещо,като опит да съм извън тялото си.Уж имам тяло,мога да го управлявам,да изпълнявам команди,да чувам,но всъщност имам усещане само да Душата си и за нейното присъствие.Чувам:
"Отвори по широко устата,още,още!!"
Страх ме да не заспя и да не мога да изпълнявам указанията на доктора,но приличащото на хипноза усещане изглежда работи добре-доброволно си разтягам устата още по- широко,достатъчно да нагълтам изправена цигарена кутия.
Усещането за време не работи.Според мои преживени не повече от 30 минути ,ми дават и маска с кислород,която да ме върне в предишното Аз-Съм- Пак-тук-Сътояние.Оказва се,че тези 30 минуто са били всъщност 2 часа.
А къде бях през останалото време,по Дяволите,нали прилежно изпълнявах всяка команда?Преборих се с времето,болката,изпитах липсата на тяло-все неща,за които понякога се боря всекидневно.Не съм въодушевена.Явно съм все още едно много земно същество,дошло да си научи земните уроци,носещо тялото,което иска да изтърпи любовта,но и болката.Не-готово да се превърне само и единствено в Душа(на този етап съм и малко разочарована от себе си !).
Но се радвам ,че замъгления ми поглед се изясни,че мога да си мърдам крайниците,че мога да говоря и да се шегувам,че мога да прегърна дъщеря си и мъжът си не само със съзнанието си,но и с ръцете си.

Не искам да заспивам повече!!!
Дааааа,днес преживах най-странното усещане в живота си.

Добро утро и добре завърнала се
Красотата ще спаси света
Което съм ти писала в другата тема "Кога" -пренеси си го и за тази
Няма по поразяващо нещо от усмивката-тя е антрето преди целувката

Потресе ме... Толкова добре те разбирам!

Просто са те надрусали и си "пътувала" - хубавото е , че си се насладила на пътешествието.Welcome back!

да ти имам бисерите, буквално за 2 дена ме закопа с тях

Биен веню Трабълче

Сега ще си по-смела, по-осезателна за промените около теби и по-оценяща това,което пригежаваш предполагам.....

ПП! Аз онзи ден като се загледах след съпруга ми, а той циркулираше из стаите, стигнах до извода ,че го ревнувам от самата мен.... - изплаших се, че съвсем съм изперкала..... няма го от 24 часа, а вече ми липсва.... усмивката му

Нуждата нарушава всички закони!

счетоводно погледнато, Далайооо е мноо грубо обръщение

Мерси!
Тук съм и нямам намерение да запивам засега-нали все някой ден трябва да те видя,та да ми изчагъркаш оная част от мозъка,дето е обработена по американски
Малката е по-добре-нали трябва да има някакъв баланс

Преживяла ли си нещо подобно или просто имаш възможностите да си го представиш толкова внушително,колкото е в действителност?

П.П:Извинявай,че съм с този ник,с другия не ме пуска временно!

За да не остана неразбрана-насладих се не на пътуването,а на завръщането!

И аз ще ти разкажа една история – макар привидно да няма нищо общо с твоята.

Бях още ученичка – 9-10 клас. Пътувах с наши семейни приятели и доста свирепо катастрофирахме. Челен удар при изпреварване при много голяма скорост – по наша вина… Колата зад нас по инерция пък ни удари и отзад - така че бяхме буквално сплескани от всички страни. Стана много бързо и внезапно… И беше много страшно - чу се удар, трясък, колата почна да се върти, накрая се изтърколихме в канавката от другата страна на шосето.

Всички оживяхме по някакво чудо - бяхме доста ранени, но живи. Помня как полицаите дълго се чудиха как сме оцелели – казаха ни, че шестица от тотото сме ударили, понеже досега не били виждали от толкова смазана кола да излизат живи хора…

След като от “Бърза помощ” ни превързаха, се наложи другите да отидат до близкия град да потърсят лекар, защото с нас имаше бебе, което пищеше и не беше ясно какво точно му има. Аз останах сама да пазя колата и останките от багажа ни.

До момента не бях успяла изобщо да асимилирам какво точно се случва. Отстрани сигурно съм изглеждала хладнокръвна, а всъщност просто бях вцепенена и в шок. Всичко стана толкова мълниеносно и беше толкова ужасно… Докато колата се преобръщаше, бях абсолютно убедена, че умираме – било е за секунди, толкова бързо, че не съм имала време нищо друго да си помисля.. Доста хард преживяване си беше…

Когато останах сама, се поогледах какво от багажа ни беше оцеляло. Имах един мъничък касетофон, който по някакво чудо беше останал съвсем здрав. Оказа се, че има и батерии. Изведнъж ме налегна някаква нечовешка умора - явно съм почнала да се отпускам след първоначалното свръхмобилизиране. И просто легнах на поляната встрани от канавката. Сложих касетофона до главата ми и го пуснах - дори не знаех какво има на касетката в него.

Оказа се ето това парче…

Звуците някак се промушиха през процепите на блокиралите ми сетива, плиснаха вътре в мен и около мен и сякаш ме съживиха. И по един вълшебен начин се сляха с останалото - небето, облаците, слънцето… Тревата, която гальовно гъделичкаше лицето ми, топлата пръст под мен, звукът от тихото жужене на мушици и собственото ми дишане, ароматът на земя и въздух… Чак в този момент проумях какво се е случило - колко близо съм била до смъртта… И колко съм жива… И колко е прекрасно, че съм жива…

Трудно ми е да опиша усещането, но то някак се вряза в паметта ми и се запечата завинаги в мен - неописуемото, тържествуващото усещане за Живот… Оттогава, когато се запитам какво значи да си жив, винаги си представям това: под мен - земята, над мен - небето. Аз - между тях – топла и дишаща. И тази космическа музика, която сякаш извира от Вселената и се влива право в душата ми…

По такива теми не мога да пиша веднага, понякога - дори изобщо. Просто влизат някъде в мен и си живеят собствен живот, карат ме да мисля и преосмислям, изпълват ме отвсякъде.
Благодаря, Трабъл.

П.П. Радвам се, че всичко е минало благополучно, че принцесата е по-добре.
Най-обичам хубави новини..

Благодаря Лилит!
Много емоционално и въздействащо. Тръпки ме побиха, докато те четях. Невероятно. Сега и аз някак си се чувствам по-щастлива...и жива.

Всъщност Лилит,като те чета,имам чувството,че аз съм преживяла тази история.А истината е,че имах Ангел- хранител,който веднъж ме предпази да се кача в кола-убиец и да ми се случи това,което ти си описала.
Обаче не успя да ме предпази от гледката ...