OFF topic: RE: Прокимен
4 отговора
292 прегледа
OFF topic: RE: Прокимен
Прокимен написа:
Вчера ми беше даден линк към този и още няколко постинга в клуб Християнство. Като изключа квалификациите на автора отправени към мен и Никола Андонов, както и прибързаните и неаргуметирани твърдения отправени също към мен и Никола, считам, че има неща нуждаещи се от допълнение и разяснение. Пускам този постинг в клуб Православие и
като отчитам невъзможността на автора за достъп до този клуб, си позволявам да го пусна и в клуб Християнство.
Когато намеря достатъчно време, ще отговоря и на втория постинг от същата тема.
Авторът твърди, че:
В отговор на:
--------------------------------------------------------------------------------
После, претендиращите за ненадмината богословска грамотност би трябвало да уточнят един твърде важен факт,
че не само ИЗПОВЕДТА в този си вид е навлязла твърде късно, но и това, че Древната Църква е познавала по-скоро т.н.
"ОБЩА ИЗПОВЕД".
--------------------------------------------------------------------------------
Това "по-скоро", в следващото твърдение, напълно се обезсилва с думите:
В отговор на:
--------------------------------------------------------------------------------
На кого са чели разрешителна молитва тогава свещенослужителите?
--------------------------------------------------------------------------------
Мога да задам също въпрос, с който да приключа всякакви спекулации по темата:
Хубаво е да си отговорите, след като изповедтта е била предимно обща, как са се давали епитимиите, църковните наказания, с които са изпълнени всички Правила на Църквата начиная с Апостолските? Има ли обща епитимия, или
епитимията е непозната на древната църква?
Давам си сметка, че такъв въпрос само би породил поредните спекулации, затова ще кажа няколко думи по темата, без да имам претенции,че я изчерпвам.
Вярно е, че има няколко иследователи, които твърдят, че древната Църква е познавала само Общата изповед, тълкувайки
Деян.[19:18]
И много от повярвалите идваха, та се изповядваха и откриваха делата си.
Общата изповед в древната църква е неоспорим факт. Неоспорим факт е обаче и тайната изповед. Православното разбиране по въпроса е, че в древната Църква е практикувана, както Общата, така и Тайната изповед. Прието е, че в общата изповед, която е била извършвана по време на литургията са изповядвани по-тежки грехове и престъпления, като
вероотстъпничество, убийство и др. В тайната изповед пък са се изповядвали лични грехове, известни само на извършителите, чието публично изповядване е могло да послужи за съблазън на другите християни. Освен това, в изповедтта са влизали грехове, които са били преследвани и по гражданските закони и едно публично изповядване би могло да доведе до съдебно преследване на изповядващия се. И за да не бъде всичко празни приказки, давам за пример
52 Апостолско правило:
Ако епископ или презвитер, не приеме човека, който се обръща от греха, но го отхвърли: да бъде низвергнат...
Църковните историци Сократ и Созомен свидетелстват, че през ІІІ век е имало изповедници или свещеници на покаянието. Тези сведения, само свидетелстват, че в средата на ІІІ век е имало свещеници-изповедници, без да указват на древността на практиката. Такова свидетелство, също от посочения период имаме и от св. Киприан Картагенски.
Едно правило, на Картагенския събор се занимава със случаите, в които е нарушена ТАЙНАТА на тайнството изповед. Указвайки на това, че тайната е абсолютно не нарушима, правилото заплашва с най-строги санкции дръзналите да я престъпят.
Древните църковни автори, също говорят за тайнството изповед: апастолският мъж Ерм, Ориген, Тертулиан, Св. Климент Римски, св. Игнатий Антиохийски и т.н.
Тайнството има своето основание в:
Матея[3:2]
и казва: покайте се, защото се приближи царството небесно.
Матея[4:17]
Оттогава Иисус начена да проповядва и да казва: покайте се, защото се приближи царството небесно.
Матея[16:19]
и ще ти дам ключовете на царството небесно, и каквото свържеш на земята, ще бъде свързано на небесата; и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата.
Матея[18:18]
Истина ви казвам: каквото свържете на земята, ще бъде свързано на небето; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небето.
Матея[28:18]
И като се приближи Иисус, заговори и им рече: даде Ми се всяка власт на небето и на земята
Списъкът с цитати може да бъде доволно продължен. Разбирането на Църквата върху тези основания на тайнството, винаги е било ЕДНО: на апостолите и на техните приемници е дадена РЕАЛНА власт да свързват и развързват греховете.
Звучи смущаващо последователността - което е развързано на земята, чак тогава ще бъде развързано и на небесата. Може да не звучи логично, но неведнъж съм казал, че човешката логика не е най-добрият съветник, когато
разсъждаваме за тайнствата.
Тълкуванието на св. отци на този пасаж е недвусмислено. В случая използвам блаж.Теофилакт Български, който разпростира сферата на действие на думите и върху всеки християнин, имайки предвид и предходните стихове 15, 16, 17:
"Ако ти, обиденият, приемеш като митар и фарисей, този който е постъпил с теб несправедливо, то така ще се постъпи и на небето. Ако ти го разрешиш, тоест простиш, той ще бъде простен и на небето. Защото не само това, което свещеникът разрешава, бива разрешавано, но и това, което ние, когато с нас постъпват несправедливо, свързваме или разрешаваме, бива свързано или разрешавано на небето."
Интересното в тълкуванието е, че блаж. Теофилакт акцентира не върху свещенството, а върху обикновените християни, което идва да подскаже, че това което извършва свещеника е добре известно. Подобно, но много по подробно и задълбочено обяснение дава и св. Йоан Златоуст, което за съжаление нямам време да преведа.
Формата си тайнството придобива непосредствено при апостолите и техните наследници. Основание за това имаме в текста на подобна молитва, съхранен в йерусалимската литургия на св. апостол Яков:
"Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, пастирю и агънче..."
Относно най-древната външна форма на тайнството нямаме достатъчно сведения. Предполага се, че са били няколко
молитви. Предполага се също, че различните църкви са имали различни молитвени формули. Това не бива да ни учудва, понеже в древната църква, всяка църковна община е имала свои последования, включая и литургични. Самия факт, че са ни известни десетки литургични типа красноречиво говори за това.
Като заключение мога да добавя само едно, независимо от промените във външната, молитвената форма, която е претърпяла изповедта, ВЪТРЕШНАТА форма, смисъла на тайнството винаги е бил един и същ.
В отговор на:Въпросната т.н. "РАЗРЕШИТЕЛНА МОЛИТВА" е вмъкната за пръв път в праволсавното последование на Изповедта от Киевския Митрополит Петър Могила и е взаимствана от римо-католиците.
Тя може да се яви действителен камък за препъване, какъвто е и във възникналия спор.
Поне Вие разбирате руски език и можете да се възползвате за да се запознаете с линковете, които бях дал в свое време.
После, претендиращите за ненадмината богословска грамотност би трябвало да уточнят един твърде важен факт, че не само ИЗПОВЕДТА в този си вид е навлязла твърде късно, но и това, че Древната Църква е познавала по-скоро т.н. "ОБЩА ИЗПОВЕД".
На кого са чели разрешителна молитва тогава свещенослужителите?
Защо големите историци не извадят документи за древни формули на "разрешителна молитва"?
Струва ми се, че въпросата молитва ще да е въведена с цел да засили покайността.
Ако някога тя е изиграла своята положителна роля, то днес се изпитва наложителостта от нова катехизация и съответна просвета без никаква спекулация и ненужни залитания.
Вчера ми беше даден линк към този и още няколко постинга в клуб Християнство. Като изключа квалификациите на автора отправени към мен и Никола Андонов, както и прибързаните и неаргуметирани твърдения отправени също към мен и Никола, считам, че има неща нуждаещи се от допълнение и разяснение. Пускам този постинг в клуб Православие и
като отчитам невъзможността на автора за достъп до този клуб, си позволявам да го пусна и в клуб Християнство.
Когато намеря достатъчно време, ще отговоря и на втория постинг от същата тема.
Авторът твърди, че:
В отговор на:
--------------------------------------------------------------------------------
После, претендиращите за ненадмината богословска грамотност би трябвало да уточнят един твърде важен факт,
че не само ИЗПОВЕДТА в този си вид е навлязла твърде късно, но и това, че Древната Църква е познавала по-скоро т.н.
"ОБЩА ИЗПОВЕД".
--------------------------------------------------------------------------------
Това "по-скоро", в следващото твърдение, напълно се обезсилва с думите:
В отговор на:
--------------------------------------------------------------------------------
На кого са чели разрешителна молитва тогава свещенослужителите?
--------------------------------------------------------------------------------
Мога да задам също въпрос, с който да приключа всякакви спекулации по темата:
Хубаво е да си отговорите, след като изповедтта е била предимно обща, как са се давали епитимиите, църковните наказания, с които са изпълнени всички Правила на Църквата начиная с Апостолските? Има ли обща епитимия, или
епитимията е непозната на древната църква?
Давам си сметка, че такъв въпрос само би породил поредните спекулации, затова ще кажа няколко думи по темата, без да имам претенции,че я изчерпвам.
Вярно е, че има няколко иследователи, които твърдят, че древната Църква е познавала само Общата изповед, тълкувайки
Деян.[19:18]
И много от повярвалите идваха, та се изповядваха и откриваха делата си.
Общата изповед в древната църква е неоспорим факт. Неоспорим факт е обаче и тайната изповед. Православното разбиране по въпроса е, че в древната Църква е практикувана, както Общата, така и Тайната изповед. Прието е, че в общата изповед, която е била извършвана по време на литургията са изповядвани по-тежки грехове и престъпления, като
вероотстъпничество, убийство и др. В тайната изповед пък са се изповядвали лични грехове, известни само на извършителите, чието публично изповядване е могло да послужи за съблазън на другите християни. Освен това, в изповедтта са влизали грехове, които са били преследвани и по гражданските закони и едно публично изповядване би могло да доведе до съдебно преследване на изповядващия се. И за да не бъде всичко празни приказки, давам за пример
52 Апостолско правило:
Ако епископ или презвитер, не приеме човека, който се обръща от греха, но го отхвърли: да бъде низвергнат...
Църковните историци Сократ и Созомен свидетелстват, че през ІІІ век е имало изповедници или свещеници на покаянието. Тези сведения, само свидетелстват, че в средата на ІІІ век е имало свещеници-изповедници, без да указват на древността на практиката. Такова свидетелство, също от посочения период имаме и от св. Киприан Картагенски.
Едно правило, на Картагенския събор се занимава със случаите, в които е нарушена ТАЙНАТА на тайнството изповед. Указвайки на това, че тайната е абсолютно не нарушима, правилото заплашва с най-строги санкции дръзналите да я престъпят.
Древните църковни автори, също говорят за тайнството изповед: апастолският мъж Ерм, Ориген, Тертулиан, Св. Климент Римски, св. Игнатий Антиохийски и т.н.
Тайнството има своето основание в:
Матея[3:2]
и казва: покайте се, защото се приближи царството небесно.
Матея[4:17]
Оттогава Иисус начена да проповядва и да казва: покайте се, защото се приближи царството небесно.
Матея[16:19]
и ще ти дам ключовете на царството небесно, и каквото свържеш на земята, ще бъде свързано на небесата; и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата.
Матея[18:18]
Истина ви казвам: каквото свържете на земята, ще бъде свързано на небето; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небето.
Матея[28:18]
И като се приближи Иисус, заговори и им рече: даде Ми се всяка власт на небето и на земята
Списъкът с цитати може да бъде доволно продължен. Разбирането на Църквата върху тези основания на тайнството, винаги е било ЕДНО: на апостолите и на техните приемници е дадена РЕАЛНА власт да свързват и развързват греховете.
Звучи смущаващо последователността - което е развързано на земята, чак тогава ще бъде развързано и на небесата. Може да не звучи логично, но неведнъж съм казал, че човешката логика не е най-добрият съветник, когато
разсъждаваме за тайнствата.
Тълкуванието на св. отци на този пасаж е недвусмислено. В случая използвам блаж.Теофилакт Български, който разпростира сферата на действие на думите и върху всеки християнин, имайки предвид и предходните стихове 15, 16, 17:
"Ако ти, обиденият, приемеш като митар и фарисей, този който е постъпил с теб несправедливо, то така ще се постъпи и на небето. Ако ти го разрешиш, тоест простиш, той ще бъде простен и на небето. Защото не само това, което свещеникът разрешава, бива разрешавано, но и това, което ние, когато с нас постъпват несправедливо, свързваме или разрешаваме, бива свързано или разрешавано на небето."
Интересното в тълкуванието е, че блаж. Теофилакт акцентира не върху свещенството, а върху обикновените християни, което идва да подскаже, че това което извършва свещеника е добре известно. Подобно, но много по подробно и задълбочено обяснение дава и св. Йоан Златоуст, което за съжаление нямам време да преведа.
Формата си тайнството придобива непосредствено при апостолите и техните наследници. Основание за това имаме в текста на подобна молитва, съхранен в йерусалимската литургия на св. апостол Яков:
"Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, пастирю и агънче..."
Относно най-древната външна форма на тайнството нямаме достатъчно сведения. Предполага се, че са били няколко
молитви. Предполага се също, че различните църкви са имали различни молитвени формули. Това не бива да ни учудва, понеже в древната църква, всяка църковна община е имала свои последования, включая и литургични. Самия факт, че са ни известни десетки литургични типа красноречиво говори за това.
Като заключение мога да добавя само едно, независимо от промените във външната, молитвената форма, която е претърпяла изповедта, ВЪТРЕШНАТА форма, смисъла на тайнството винаги е бил един и същ.
Редактирано от ARMAGEDON на
OFF topic 2: RE: Прокимен
Prokimen написа:
Съжалявам, че въобще трябва да отговоря на този постинг, но се чувствам длъжен да го направя. Личните обвинения - простено, простете. Съзнавам своя принос в превръщането на нормалния разговор в замеряне с «тежки» епитети. Нека по думите на архим. Назарий съвестта на всички ни да ни бъде епитимия. Длъжен съм обаче да отговоря и защитя учението на Църквата в частта:
Спомням си, че преди време, когато в клуб Православие се появеше въпрос на новообърнал се във вярата, мнозина му препоръчваха да чете архим. Серафим (Алексиев).
Една от книгите, които се препоръчваше, беше «Забравеното лекарство». Позволих си да извадя от нея почти всички цитати, в които архим.Серафим дава ясен отговор на въпроса:
Прощава ли свещеникът греховете? Как и защо ги прощава?
Пълният текст на книгата, може да бъде намерен на:
[линк]
“Бог единствен може да прощава греховете със Своето дивно всемогъщество...
И тъй, всемогъществото на Господа може да прощава човешките грехове. Но вижте колко е непостижимо Божието милосърдие! Бог е дал Своята власт за прощаване греховете на човеци на апостолите и техните приемници в лицето на епископите и свещениците!
Защо е постъпил Бог така? За да ни направи покаянието, а следователно и прощаването на греховете още по-близко, още по-достъпно, още по-несъмнено! “Приемете Духа Светаго. На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат.” (Иоан.20:22-23)...
В този миг каквото свещеникът прощава на земята, се прощава и на небето! Та има ли по-голяма милост от тая? Ние не бихме повярвали, че е възможно това, ако не ни беше казано от Онзи, Който никога не произнесе празна дума, нито лъжа (1 Петр.2:22)...
Както на десетимата прокажени Иисус Христос казал: “Идете, покажете се на свещениците” (Лука 17:14) и те, като отишли, се очистили, тъй и на нас грешните Той като че ли говори: “Вие сте болни от духовна проказа?! Не се бойте! Ще се очистите! Изпълнете само това: идете, покажете се на свещениците!”...
Четвърти казва: ”Аз се изповядвам пред Бога. Каква нужда има да отивам при свещеника?”
Но ако няма нужда да отиваш при свещеника, тогава въобще не ходи при него! Тогава се обърни към Бога Той да те кръсти направо отгоре. Той да те миропомаже, Той да те венчае, Той да ти извърши маслосвет, Той да те причасти направо на някаква небесна литургия и пр. Но ти не правиш това. Защо си непоследователен? Защо за всички други тайнства ти се обръщаш към свещеника, а само за тайнството Изповед казваш: “Нямам нужда от свещеник; аз се изповядвам направо пред Бога!” Не чувствуваш ли, че врагът ти тъй те мами?
Бог е наредил свещениците да извършват светите тайнства, та чрез тях да получаваме ние небесната и всеспасителна благодат. И Изповедта е тайнство. Ако ти се изповядваш пред Бога, добре правиш, защото раздвижваш съвестта си, припомняш греховете си и може би даже сълзи проливаш за тях. Но с всичко туй ти още не получаваш Божията благодат на опрощението. Както когато седиш и си мислиш как в незалязващия ден на Царството небесно Божиите угодници се причастяват с непостижимото за нас небесно причастие, ти не се причастяваш реално, колкото и да се умиляваш от своите мисли, докато не приемеш видимото св. Причастие, тъй и тук, докато не отидеш при свещеника, на когото сам Иисус Христос е дал властта да връзва и да развързва, колкото и да се изповядваш пред Бога, още не получаваш прошка за греховете си. Защото Сам Бог е благоволил да каже на свещениците: “На които простите греховете, тям ще се простят”...
Но как може свещеникът да прощава греховете? питаш ти. Може, щом Бог тъй е наредил. Но нали и сам свещеникът е грешен човек? Ако той е грешен, какво губиш ти от това? Той е грешен за себе си и ще отговаря пред Бога за своите грехове. Поради неговата греховност извършваните от него св. Тайнства не престават да бъдат действени за тебе, щом ти ги приемаш с вяра и смирение. Нима слънчевият лъч, като пада върху кал, се оцапва? Тъй и Божията благодат не губи нищо от това, че се предава чрез окалян в грехове свещенослужител. Той сам на съдния ден може да бъде лишен от благодатта поради недостойнството си. Но ти, приемайки чрез него Божията благодат, няма да се лишиш от нея, ако сам се покажеш достоен.
Пети казва: “Аз отивам при свещеника да ми чете разрешителна молитва”.
Това е най-кощунствена злоупотреба с Изповедта! Що значи “разрешителна молитва”? То значи молитва за развързване на греховете. Отива християнинът при свещеника и без да се изповядва за своите грехове го помолва: “Отче, прочети ми разрешителна молитва!” или “простена молитва!” И свещеникът слага епитрахила върху главата на каещия се, и му прощава беззаконията, които той не е изповядал, а е скрил.
Стой, служителю Божий! Какво правиш? Знаеш ли какви грехове се крият в тази душа, та ги прощаваш тъй лекомислено? Каква отговорност носиш и ти пред Бога! Ами ако от тебе е укрит някой смъртен грях, и ти лекомислено допуснеш християнина до светото Причастие, няма ли да ускориш чрез това гибелта на душата му?
Четенето на разрешителна молитва е най-голямо недоразумение! То е лъжене на Бога, лъжене и на себе си. Ананий и Сапфира заплатиха с живота си своя нечестив опит да излъжат Духа Светаго (Деян.5:1-10). Не се самозалъгвай, християнино! Свещеникът не може да ти прости греховете, докато не ги чуе в изповед. Той не може да развърже възлите на твоята съвест, докато не се докосне до тях. Тук никакви приспивни за съвестта “разрешителни” молитви не помагат. Или ти си изповядал греховете си и си получил прошка за тях, или не си ги изповядал и те са останали в душата ти. Ако можеш да се измиеш, без да се докоснеш до водата, ще можеш и да се очистиш от беззаконията си, без да си ги изповядал. “
Архим. Серафим (Алексиев)
И за да не остане никакно съмнение в това, че архим.Серафим се е объркал или неправилно разбрал същността на тайнството, привеждам един цитат от Евангелието и неговото тълкувание от блаж. Теофилакт Български.
“Приемете Духа Светаго. На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат.” (Иоан.20:22-23).
“В утешение же им и ободрение говорит: "как послал Меня Отец, так и Я посылаю вас". Вы примите на себя Мое дело; посему бодрствуйте, ибо Я буду с вами. Примечай самовластие. Не сказал: Я умолю Отца Моего, и Он пошлет вас, но: "Я посылаю вас". Дует и дает им Святаго Духа. Теперь Он уделяет им не совершенный дар Святаго Духа, ибо таковой Он даст им в Пятидесятницу, но делает их способными к принятию Духа. Ибо слова: "примите Духа Святаго" - то же, что будьте готовы принять Духа. Можно сказать и то, что Он дал им некоторую власть и духовную благодать, только - не воскрешать мертвых и творить силы, но - прощать грехи. Посему и прибавил: "кому простите грехи, тому простятся", показывая, что Он дал им этот именно вид духовных дарований - прощение грехов. По вознесении же Его, Сам Дух нисшел и преизобильно подал им силы творить чудеса и всякое иное дарование”.
РР. В заключение мога да добавя само, че преп. Мария Скобцова е канонизирана от Вселенската патриаршия и всеки православен християнин трябва да се отнася с необходимото уважение към нея. Още повече, че оставеното ни от нея литературно наследство, недвусмислено говори за духовната й зрялост, да не говорим за евангелския край на живота й. Мисля си, колко е добре, че светците на Църквата са просияли повечето в миналото. И ги познаваме само по писанията и житията им – иначе ако им бяхме съвременници, сигурно не един и двама щяха да казват: Този/тази ли е светец!? Я стига глупости, тоя го знаем, синът на дърводелеца е...
[линк]
Не всеки, който ми казва Господи, Господи, ще влезе в ЦАРСТВОТО НЕБЕСНО.
В отговор на:Там положението е НЕСПАСЯЕМО!
Едва днес можах да отделя от времето си за да прочета повечко от водените дискусии.
Направи ми силно впечатление написаното от новоизгрялата звезда на мрачния хоризонт Кръстан. Скромното ми мнение е, че всичките изписани препирни не тежат или не струват толкова, колкото само двата му лаконични постинга в темата за "талибаните", които заслужават да се разработят в статия за пресата.
Проследих набързо демагогията и видях, че дори бях визиран, но незнайно защо постингът е преправен.
Без да отговарям на сатанизма, дължа по съвест да обърна внимание на богословите, които са в явна ПРЕЛЕСТ, че Църквата Христова познава две ясно изразени мнения в богословието.
Едно нещо е УЧЕНИЕТО НА ЦЪРКВАТА и съвсем друго нещо е ЧАСТНОТО МНЕНИЕ на някои СВЕТИ ОТЦИ, които сами по себе си са авторитет в Православието, но не всичко писано от тях е УЧЕНИЕ НА ЦЪРКВАТА.
Това нещо би трябвало да го знае всеки хлапак семинарист, а какво остава за един претенциозен преподавател в богословските школи, който се сили да се представя като най-грамотният в православната богословска демагогия.
Вие основателно изобличихте в ЕРЕС и тя е очевадна дори за неграмотните православни, както е неоспорим факт, че Църквата Христова не познава подобно учение.
Всички ереси идват не толкова от неграмотните богословски, колкото от мислещите се за най-грамотни и знаещи. За сетен път този исторически факт се потвърждава.
Въпреки мрънканията преди известно време от страна на Никола Антонов по мой адрес и свързано с дискусията за т.н. "разрешителна молитва", ЕРЕТИЧНО е мнението, че свещеникът прощава греховете при изповед.
Дадох предостатъчно много линкове и изрични мнения дори на руския Патриарх по въпроса, но демагозите не си сториха труд да уважат "КАНОНИЧНИТЕ" светила и упорстват в ЕРЕСТТА си.
Щом старецът взема греховете върху себе си, то кога най-после ще ни отговорят дърдорковците какво ще съди Господ на Страшния СЪД?
Забелязах някъде в дрънканиците на пресамохвалилия се богослов, че той цитира името на Мария Скобцова. Тази странна личност е канонизирана в Париж, но никога не се ползвала с народното уважение. Вярно е, че тя проявила евангелска любов до смърт, но твърде опасно и гибелно е дори да се пропагандира като някакъв образец.
Боже, спаси Б.П.Ц. от сатанинската демагогия в нея.
Съжалявам, че въобще трябва да отговоря на този постинг, но се чувствам длъжен да го направя. Личните обвинения - простено, простете. Съзнавам своя принос в превръщането на нормалния разговор в замеряне с «тежки» епитети. Нека по думите на архим. Назарий съвестта на всички ни да ни бъде епитимия. Длъжен съм обаче да отговоря и защитя учението на Църквата в частта:
В отговор на:ЕРЕТИЧНО е мнението, че свещеникът прощава греховете при изповед.
Спомням си, че преди време, когато в клуб Православие се появеше въпрос на новообърнал се във вярата, мнозина му препоръчваха да чете архим. Серафим (Алексиев).
Една от книгите, които се препоръчваше, беше «Забравеното лекарство». Позволих си да извадя от нея почти всички цитати, в които архим.Серафим дава ясен отговор на въпроса:
Прощава ли свещеникът греховете? Как и защо ги прощава?
Пълният текст на книгата, може да бъде намерен на:
[линк]
“Бог единствен може да прощава греховете със Своето дивно всемогъщество...
И тъй, всемогъществото на Господа може да прощава човешките грехове. Но вижте колко е непостижимо Божието милосърдие! Бог е дал Своята власт за прощаване греховете на човеци на апостолите и техните приемници в лицето на епископите и свещениците!
Защо е постъпил Бог така? За да ни направи покаянието, а следователно и прощаването на греховете още по-близко, още по-достъпно, още по-несъмнено! “Приемете Духа Светаго. На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат.” (Иоан.20:22-23)...
В този миг каквото свещеникът прощава на земята, се прощава и на небето! Та има ли по-голяма милост от тая? Ние не бихме повярвали, че е възможно това, ако не ни беше казано от Онзи, Който никога не произнесе празна дума, нито лъжа (1 Петр.2:22)...
Както на десетимата прокажени Иисус Христос казал: “Идете, покажете се на свещениците” (Лука 17:14) и те, като отишли, се очистили, тъй и на нас грешните Той като че ли говори: “Вие сте болни от духовна проказа?! Не се бойте! Ще се очистите! Изпълнете само това: идете, покажете се на свещениците!”...
Четвърти казва: ”Аз се изповядвам пред Бога. Каква нужда има да отивам при свещеника?”
Но ако няма нужда да отиваш при свещеника, тогава въобще не ходи при него! Тогава се обърни към Бога Той да те кръсти направо отгоре. Той да те миропомаже, Той да те венчае, Той да ти извърши маслосвет, Той да те причасти направо на някаква небесна литургия и пр. Но ти не правиш това. Защо си непоследователен? Защо за всички други тайнства ти се обръщаш към свещеника, а само за тайнството Изповед казваш: “Нямам нужда от свещеник; аз се изповядвам направо пред Бога!” Не чувствуваш ли, че врагът ти тъй те мами?
Бог е наредил свещениците да извършват светите тайнства, та чрез тях да получаваме ние небесната и всеспасителна благодат. И Изповедта е тайнство. Ако ти се изповядваш пред Бога, добре правиш, защото раздвижваш съвестта си, припомняш греховете си и може би даже сълзи проливаш за тях. Но с всичко туй ти още не получаваш Божията благодат на опрощението. Както когато седиш и си мислиш как в незалязващия ден на Царството небесно Божиите угодници се причастяват с непостижимото за нас небесно причастие, ти не се причастяваш реално, колкото и да се умиляваш от своите мисли, докато не приемеш видимото св. Причастие, тъй и тук, докато не отидеш при свещеника, на когото сам Иисус Христос е дал властта да връзва и да развързва, колкото и да се изповядваш пред Бога, още не получаваш прошка за греховете си. Защото Сам Бог е благоволил да каже на свещениците: “На които простите греховете, тям ще се простят”...
Но как може свещеникът да прощава греховете? питаш ти. Може, щом Бог тъй е наредил. Но нали и сам свещеникът е грешен човек? Ако той е грешен, какво губиш ти от това? Той е грешен за себе си и ще отговаря пред Бога за своите грехове. Поради неговата греховност извършваните от него св. Тайнства не престават да бъдат действени за тебе, щом ти ги приемаш с вяра и смирение. Нима слънчевият лъч, като пада върху кал, се оцапва? Тъй и Божията благодат не губи нищо от това, че се предава чрез окалян в грехове свещенослужител. Той сам на съдния ден може да бъде лишен от благодатта поради недостойнството си. Но ти, приемайки чрез него Божията благодат, няма да се лишиш от нея, ако сам се покажеш достоен.
Пети казва: “Аз отивам при свещеника да ми чете разрешителна молитва”.
Това е най-кощунствена злоупотреба с Изповедта! Що значи “разрешителна молитва”? То значи молитва за развързване на греховете. Отива християнинът при свещеника и без да се изповядва за своите грехове го помолва: “Отче, прочети ми разрешителна молитва!” или “простена молитва!” И свещеникът слага епитрахила върху главата на каещия се, и му прощава беззаконията, които той не е изповядал, а е скрил.
Стой, служителю Божий! Какво правиш? Знаеш ли какви грехове се крият в тази душа, та ги прощаваш тъй лекомислено? Каква отговорност носиш и ти пред Бога! Ами ако от тебе е укрит някой смъртен грях, и ти лекомислено допуснеш християнина до светото Причастие, няма ли да ускориш чрез това гибелта на душата му?
Четенето на разрешителна молитва е най-голямо недоразумение! То е лъжене на Бога, лъжене и на себе си. Ананий и Сапфира заплатиха с живота си своя нечестив опит да излъжат Духа Светаго (Деян.5:1-10). Не се самозалъгвай, християнино! Свещеникът не може да ти прости греховете, докато не ги чуе в изповед. Той не може да развърже възлите на твоята съвест, докато не се докосне до тях. Тук никакви приспивни за съвестта “разрешителни” молитви не помагат. Или ти си изповядал греховете си и си получил прошка за тях, или не си ги изповядал и те са останали в душата ти. Ако можеш да се измиеш, без да се докоснеш до водата, ще можеш и да се очистиш от беззаконията си, без да си ги изповядал. “
Архим. Серафим (Алексиев)
И за да не остане никакно съмнение в това, че архим.Серафим се е объркал или неправилно разбрал същността на тайнството, привеждам един цитат от Евангелието и неговото тълкувание от блаж. Теофилакт Български.
“Приемете Духа Светаго. На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат.” (Иоан.20:22-23).
“В утешение же им и ободрение говорит: "как послал Меня Отец, так и Я посылаю вас". Вы примите на себя Мое дело; посему бодрствуйте, ибо Я буду с вами. Примечай самовластие. Не сказал: Я умолю Отца Моего, и Он пошлет вас, но: "Я посылаю вас". Дует и дает им Святаго Духа. Теперь Он уделяет им не совершенный дар Святаго Духа, ибо таковой Он даст им в Пятидесятницу, но делает их способными к принятию Духа. Ибо слова: "примите Духа Святаго" - то же, что будьте готовы принять Духа. Можно сказать и то, что Он дал им некоторую власть и духовную благодать, только - не воскрешать мертвых и творить силы, но - прощать грехи. Посему и прибавил: "кому простите грехи, тому простятся", показывая, что Он дал им этот именно вид духовных дарований - прощение грехов. По вознесении же Его, Сам Дух нисшел и преизобильно подал им силы творить чудеса и всякое иное дарование”.
РР. В заключение мога да добавя само, че преп. Мария Скобцова е канонизирана от Вселенската патриаршия и всеки православен християнин трябва да се отнася с необходимото уважение към нея. Още повече, че оставеното ни от нея литературно наследство, недвусмислено говори за духовната й зрялост, да не говорим за евангелския край на живота й. Мисля си, колко е добре, че светците на Църквата са просияли повечето в миналото. И ги познаваме само по писанията и житията им – иначе ако им бяхме съвременници, сигурно не един и двама щяха да казват: Този/тази ли е светец!? Я стига глупости, тоя го знаем, синът на дърводелеца е...
[линк]
Не всеки, който ми казва Господи, Господи, ще влезе в ЦАРСТВОТО НЕБЕСНО.
Редактирано от ARMAGEDON на
Св. Амфилохий
Из слово на
Св. Амфилохий, епископ Иконийски, честван на 23 ноември.
Живял през 4 век. Връстник и близък приятел на св. Василий Велики и св. Григорий Богослов. (бащата на св. Амфилохий е брат на св. Мона - майката на св. Григорий).
"Ако дяволът те примамва към гордост, спомни си кой е той и откъде е паднал, а също и това, какво представлява човекът. Лежейки в гроба, той издава смрад, по-неприятна от всяко животно. Гордостта се състои в това, да се гнусиш от бедните, и от твоите роби, и от тези, които ти служат, понеже са облечени в дрипи. Ако неистовият враг те подтиква към любострастие, удържи ръката си. Защото мнозина, които лукавият не е могъл да хвърли в явен блуд, ги е поразил още по-силно чрез тайно любодеяние.
Дяволът е безсрамен и по всякакъв начин изкушава човека. И когато види, че някой е обхванат от страст, напада го и с оръжието на тази страст го умъртвява. Затова, когато той забелязва в теб сребролюбие, то, ако имаш злато или сребро, побързай да дадеш излишното на бедните. И като правиш това, не се тревожи ни най-малко за живота си. Защото за теб ще се грижи и промишлява до последния ти дъх Бог, Който в лицето на бедните приема твоя дар. Ако пък нямаш нищо, а дяволът воюва против теб, като иска да направи душата ти сребролюбива, то ти не се стреми да събираш с неправда богатство и да крадеш чуждото. Защото, ако отхвърлиш злото внушение, това може да стане блага причина да бъдеш оправдан на Съда.
Ако пък дяволът разпалва в теб вражда против твоя брат, като възбужда в сърцето ти неукротима ярост, нетърпение, отмъстителност и неудържим стремеж към беззако- ние, пази се да не паднеш в тази сляпа страст, която непрестанно гризе човека. Но принуждавай сърцето си към молитва за тези, които те оскърбяват, и веднага ще се скрият, победени от теб, злобата, ненавистта и всичко сродно и подобно на тях. Така са побеждавали тази страст всички, които са благоугодили на Господа. Изобщо, ако дяволът те подстрекава към нещо, веднага му се противопостави и му кажи: "Не", никога няма да стана толкова беззаконен изпълнител на твоите зли съвети!" Защото — знай и помни — цялото зло, което нахлува в мислите ти всеки ден и час, посява в теб по древния си. обичай сатаната, който се старае с хитрост тайно да измами твоите чувства и после да те хвърли в пропастта.
Но може би ти ще попиташ: "Ако дяволът вече е успял да посее в мен всички тези страсти, то какво да правя, след като съм обременен и притиснат от толкова много беззакония?" Кай се, брате, труди се в духовни подвизи и отново ще бъдеш въздигнат в предишното си състояние.
Но ти ще кажеш; "Съмнявам се дали ще бъде прието моето покаяние, защото оскверних светото Кръщение и очерних богоизтъканата одежда".
Възлюбени, зная, че си осквернен. Но покай се и аз твърдо вярвам, че ще бъдеш отново приет.
Не се бой, ние (Божиите служители - бел. прев.) ще те примирим с Бога. Има за теб спасение, има за теб покаяние! Само се откажи от робството на греха.
Чрез нас Синът Божий ще ти отвори вратите на рая. Само се покай! Само се обърни към Бога!
Макар ние, свещенослужителите, сами да сме грешни хора, но нашият Бог Иисус Христос с голямо благоволение е връчил ключовете на рая в ръцете на нас, смирените. Защото е писано: Каквото свържете на земята, ще бъде свързано на небето; и каквото развържете на земята, ще бъде разбързало на небето (Мат. 18:18).
Затова с упование се разкай и ще получиш прошка от Този, Който има власт на земята да прощава греховете.
Св. Амфилохий, епископ Иконийски, честван на 23 ноември.
Живял през 4 век. Връстник и близък приятел на св. Василий Велики и св. Григорий Богослов. (бащата на св. Амфилохий е брат на св. Мона - майката на св. Григорий).
"Ако дяволът те примамва към гордост, спомни си кой е той и откъде е паднал, а също и това, какво представлява човекът. Лежейки в гроба, той издава смрад, по-неприятна от всяко животно. Гордостта се състои в това, да се гнусиш от бедните, и от твоите роби, и от тези, които ти служат, понеже са облечени в дрипи. Ако неистовият враг те подтиква към любострастие, удържи ръката си. Защото мнозина, които лукавият не е могъл да хвърли в явен блуд, ги е поразил още по-силно чрез тайно любодеяние.
Дяволът е безсрамен и по всякакъв начин изкушава човека. И когато види, че някой е обхванат от страст, напада го и с оръжието на тази страст го умъртвява. Затова, когато той забелязва в теб сребролюбие, то, ако имаш злато или сребро, побързай да дадеш излишното на бедните. И като правиш това, не се тревожи ни най-малко за живота си. Защото за теб ще се грижи и промишлява до последния ти дъх Бог, Който в лицето на бедните приема твоя дар. Ако пък нямаш нищо, а дяволът воюва против теб, като иска да направи душата ти сребролюбива, то ти не се стреми да събираш с неправда богатство и да крадеш чуждото. Защото, ако отхвърлиш злото внушение, това може да стане блага причина да бъдеш оправдан на Съда.
Ако пък дяволът разпалва в теб вражда против твоя брат, като възбужда в сърцето ти неукротима ярост, нетърпение, отмъстителност и неудържим стремеж към беззако- ние, пази се да не паднеш в тази сляпа страст, която непрестанно гризе човека. Но принуждавай сърцето си към молитва за тези, които те оскърбяват, и веднага ще се скрият, победени от теб, злобата, ненавистта и всичко сродно и подобно на тях. Така са побеждавали тази страст всички, които са благоугодили на Господа. Изобщо, ако дяволът те подстрекава към нещо, веднага му се противопостави и му кажи: "Не", никога няма да стана толкова беззаконен изпълнител на твоите зли съвети!" Защото — знай и помни — цялото зло, което нахлува в мислите ти всеки ден и час, посява в теб по древния си. обичай сатаната, който се старае с хитрост тайно да измами твоите чувства и после да те хвърли в пропастта.
Но може би ти ще попиташ: "Ако дяволът вече е успял да посее в мен всички тези страсти, то какво да правя, след като съм обременен и притиснат от толкова много беззакония?" Кай се, брате, труди се в духовни подвизи и отново ще бъдеш въздигнат в предишното си състояние.
Но ти ще кажеш; "Съмнявам се дали ще бъде прието моето покаяние, защото оскверних светото Кръщение и очерних богоизтъканата одежда".
Възлюбени, зная, че си осквернен. Но покай се и аз твърдо вярвам, че ще бъдеш отново приет.
Не се бой, ние (Божиите служители - бел. прев.) ще те примирим с Бога. Има за теб спасение, има за теб покаяние! Само се откажи от робството на греха.
Чрез нас Синът Божий ще ти отвори вратите на рая. Само се покай! Само се обърни към Бога!
Макар ние, свещенослужителите, сами да сме грешни хора, но нашият Бог Иисус Христос с голямо благоволение е връчил ключовете на рая в ръцете на нас, смирените. Защото е писано: Каквото свържете на земята, ще бъде свързано на небето; и каквото развържете на земята, ще бъде разбързало на небето (Мат. 18:18).
Затова с упование се разкай и ще получиш прошка от Този, Който има власт на земята да прощава греховете.
Re: Св. Амфилохий
Чудесно казано. Аз мога само още веднъж да подчертая, че цялото Предание говори за това, че на свещенослужителите е дадена реална власт от Бога. И ако ние дори за миг се усъмним в нея, православното обществено богослужение губи смисъла си. Православието губи смисъла си... напразна е била и вярата ни и надеждата ни...
Не всеки, който ми казва Господи, Господи, ще влезе в ЦАРСТВОТО НЕБЕСНО.
Не всеки, който ми казва Господи, Господи, ще влезе в ЦАРСТВОТО НЕБЕСНО.
епитимиите
А тази реална власт - "да отваря вратите на рая", "да примирява с Бога", да прощава изповяданите грехове - вероятно тя е изява или следствие на това:
"че Бог Отец, като е решил в предвечния съвет на Св. Троица да изпрати Своя Единороден Син за изкуплението на човешкия род, предварително е простил греховете на всички, които БИХА се покаяли".
Нали затова вярваме, че всеки изповядан грях ще ни бъде простен. Само хула против Духа не ще бъде простена. А хула не е ли това - да ни е открил Бог истината и да сме я разбрали, да сме осъзнали греха/заблудата си, но да сме в състояние, в което поради гордостта и упорството си самото покаяние е невъзможно. На Съда за хула, за неизповядани и премълчани грехове ще отговаряме и "разрешителната молитва" след изповед никак не заменя или "обезсмисля" Съда, дори да е въведена по католически образец. Така поне аз разбирам нещата.
Епитимиите и техният смисъл
"Св. Василий Велики казва, че Бог Отец, като е решил в предвечния съвет на Св. Троица да изпрати Своя Единороден Син за изкуплението на човешкия род, ПРЕДВАРИТЕЛНО Е ПРОСТИЛ ГРЕХОВЕТЕ НА ВСИЧКИ, КОИТО БИХА СЕ ПОКАЯЛИ. Затова при цяла редица случаи на изповядани грехове няма нужда и не се налагат никакви наказания...
Затова при цяла редица случаи на изповядани грехове няма нужда и не се налагат никакви наказания. Последните се налагат само при някои грехове като лекарство, като "духовна диета", за доизлекуване на последствията от греха.
Нека обясним това с един пример.
Ловец преследва едно животно и пуска стрела, напоена с отрова, която се забива в тялото на животното. Стрелата започва да изпуска отровата, от която животното неминуемо ще умре. Но една мощна ръка изтръгва стрелата и с това спасява животното от явна смърт. Раната, обаче, причинена от стрелата, зее и онази част от отровата, която е попаднала в раната, продължава своето разрушително действие. Необходими са грижи и лекуване, необходими са мехлеми, превръзки, противоотрови за пълното оздравяване. Ето това са епитимиите.
Стрелата на греха, забита от завистника дявол в естеството на падналото човечество, ловко е изтръгната от Изкупителя Господа Иисуса Христа, и вместо вечното осъждане, което очакваше Адамовите внуци, на вярващите в името на Иисуса е дадена възможност отново да станат чада Божии (Иоан. 1:12).
Ние ставаме участници в изкуплението, което Господ извърши за нас, чрез вярата в Него, изразена в кръщението и покаянието.
Този, който за извършени грехове след кръщението се е покаял и изповядал, е освободен от наказанието за своя грях, от угрозата да попадне в ада, от вечното осъждане.
Но трябва да се знае, че известна отрова от всеки извършен грях почти винаги остава в нас дори и след най-съкрушителната изповед. Тази отрова, това е обикновено привичката, която в повечето случаи има голяма сила върху покаялия се и изповядал се вече грешник. Това трябва да знае както всеки грешник, който е решил да скъса с греха си и да се покае чрез изповед, така и всеки свещеник-изповедник, който изслушва чужди грехове и се натоварва с тежката задача да лекува паднали.
Блудникът, който е блудствал и след това в изповед дълбоко се е покаял, е развързан и освободен от вечното осъждане за своя грях. Но това не го предпазва от бъдещи съгрешавания, защото в него е останала отрова, т. е. известен придобит навик, който неминуемо ще го изкушава и отново може да го повали. Затова той непременно има нужда да бъде по какъвто и да било начин подкрепен в борбата с този грях за в бъдеще. За него е крайно нужно да носи известна епитимия, която да му действа покайно, както и да бъде поставен в такива условия на живот, квартира, хора, разговори, ядене и пиене и т. н., които да не го съблазняват, а да го предпазят от едно ново падение в този страшен смъртоносен грях. Иначе, прошката, която той е получил при покаянието си, ще отиде напразно. Ето великият смисъл на епитимията!
Епитимиите и техният смисъл
[линк]
"че Бог Отец, като е решил в предвечния съвет на Св. Троица да изпрати Своя Единороден Син за изкуплението на човешкия род, предварително е простил греховете на всички, които БИХА се покаяли".
Нали затова вярваме, че всеки изповядан грях ще ни бъде простен. Само хула против Духа не ще бъде простена. А хула не е ли това - да ни е открил Бог истината и да сме я разбрали, да сме осъзнали греха/заблудата си, но да сме в състояние, в което поради гордостта и упорството си самото покаяние е невъзможно. На Съда за хула, за неизповядани и премълчани грехове ще отговаряме и "разрешителната молитва" след изповед никак не заменя или "обезсмисля" Съда, дори да е въведена по католически образец. Така поне аз разбирам нещата.
Епитимиите и техният смисъл
"Св. Василий Велики казва, че Бог Отец, като е решил в предвечния съвет на Св. Троица да изпрати Своя Единороден Син за изкуплението на човешкия род, ПРЕДВАРИТЕЛНО Е ПРОСТИЛ ГРЕХОВЕТЕ НА ВСИЧКИ, КОИТО БИХА СЕ ПОКАЯЛИ. Затова при цяла редица случаи на изповядани грехове няма нужда и не се налагат никакви наказания...
Затова при цяла редица случаи на изповядани грехове няма нужда и не се налагат никакви наказания. Последните се налагат само при някои грехове като лекарство, като "духовна диета", за доизлекуване на последствията от греха.
Нека обясним това с един пример.
Ловец преследва едно животно и пуска стрела, напоена с отрова, която се забива в тялото на животното. Стрелата започва да изпуска отровата, от която животното неминуемо ще умре. Но една мощна ръка изтръгва стрелата и с това спасява животното от явна смърт. Раната, обаче, причинена от стрелата, зее и онази част от отровата, която е попаднала в раната, продължава своето разрушително действие. Необходими са грижи и лекуване, необходими са мехлеми, превръзки, противоотрови за пълното оздравяване. Ето това са епитимиите.
Стрелата на греха, забита от завистника дявол в естеството на падналото човечество, ловко е изтръгната от Изкупителя Господа Иисуса Христа, и вместо вечното осъждане, което очакваше Адамовите внуци, на вярващите в името на Иисуса е дадена възможност отново да станат чада Божии (Иоан. 1:12).
Ние ставаме участници в изкуплението, което Господ извърши за нас, чрез вярата в Него, изразена в кръщението и покаянието.
Този, който за извършени грехове след кръщението се е покаял и изповядал, е освободен от наказанието за своя грях, от угрозата да попадне в ада, от вечното осъждане.
Но трябва да се знае, че известна отрова от всеки извършен грях почти винаги остава в нас дори и след най-съкрушителната изповед. Тази отрова, това е обикновено привичката, която в повечето случаи има голяма сила върху покаялия се и изповядал се вече грешник. Това трябва да знае както всеки грешник, който е решил да скъса с греха си и да се покае чрез изповед, така и всеки свещеник-изповедник, който изслушва чужди грехове и се натоварва с тежката задача да лекува паднали.
Блудникът, който е блудствал и след това в изповед дълбоко се е покаял, е развързан и освободен от вечното осъждане за своя грях. Но това не го предпазва от бъдещи съгрешавания, защото в него е останала отрова, т. е. известен придобит навик, който неминуемо ще го изкушава и отново може да го повали. Затова той непременно има нужда да бъде по какъвто и да било начин подкрепен в борбата с този грях за в бъдеще. За него е крайно нужно да носи известна епитимия, която да му действа покайно, както и да бъде поставен в такива условия на живот, квартира, хора, разговори, ядене и пиене и т. н., които да не го съблазняват, а да го предпазят от едно ново падение в този страшен смъртоносен грях. Иначе, прошката, която той е получил при покаянието си, ще отиде напразно. Ето великият смисъл на епитимията!
Епитимиите и техният смисъл
[линк]
Редактирано от Valentina на