План за битка с рака

План за битка с рака

Американката, която отказа да се предаде пред коварната болест, предлага шест стратегии за победа

Ан Фрам (с Дейвид Фрам)


Увод

Когато за пръв път получих шокиращата новина, че имам рак, жаждата ми за надежда беше като на корабокрушенец на пуст остров без вода. Трябваше да има надежда! Просто трябваше да зная, че някой някъде е оцелял от лош като моя рак. Да живееш без надежда беше като да легнеш и да си умреш…

Едно от първите неща, които направих, когато можах да изляза от болницата, беше да ида в местната библиотека да се запозная с врага си. Намерих 497 заглавия. Отде да започна?

Започнах с моя вид рак – на гърдата. Беше лесно да видя кои книги не систруват да се четат - пълните със статистики, които ми вещаеха погребален звън, бързо върнах на рафтовете да събират прах.

В други намерих късчета информация, които бяха по-полезни. Научих, че при всеки вид рак все има някой, който да го е победил. Това беше надеждата, която ми трябваше. От този момент реших, че ще се боря. Макар с мрачна прогноза, щях да водя битка. Щях да използвам всяко средство, за да победя.

За година и половина прочетох всяка книга и изтърпях всяко конвенционално лечение – хирургично, химиотерапия, радиационна и хормонална терапия. Накрая, като последно средство, бях подложена на автологична трансплантация на костен мозък. Когато и това не спря болестта, медицинският свят ме обяви за безнадежден случай. Но не бях готова да легна и да се престоря на умряла и се обърнах в друга посока. Пет седмици след като започнах строга програма за детоксикация и диета под ръководството на специалист по хранене (nutritionist), ракът ми си стегна багажа…

Тази книга е дестилация на всичко, което научих за победата над рака с лоша медицинска прогноза. Де да бях я намерила в библиотеката още първия ден, когато отидох да търся помощ и надежда! Задължена съм от закона да кажа, че нищо в книгата ми не бива да се приема като претенция за мои лечителски способности. Въпреки това се надявам, че информацията в нея ще ви помогне да поемете отговорен и активен контрол над здравето си така, че да дадете на тялото си онова, от което то се нуждае, за да се справи с рака си.


Глава 1
Военен разказ

Стаята притъмня, медиците си тръгваха при семействата си. Само минути по-рано цял рой лекари и техници бодяха дълги игли в различни места на гърба ми, вкарваха и изкарваха тялото ми от скенера. “Боли ли тук?” – питаха ме те, като търсеха нещо покрай гръбнака ми. Накрая го намериха и ми изсмукаха малко течност с голяма спринцовка.

Както лежах, в душата ми се мятаха две противоречиви чувства. Първо, на облекчение. Най-после, след много месеци агония и фрустрация, щях да имам истинско обяснение за невероятната болка, която изпитвах в гърба си. Но какво ли щеше да е то? Защо не се оправях, а тъкмо обратното?

През миналите седем месеца болката бе вплетена в тъканта на всекидневието ми. Малко след Деня на благодарността (последният четвъртък на ноември
– бел. прев.) усетих постоянна болка между лопатките на гърба. Единствената, и то отдалечена във времето възможна причина, беше леката катастрофа, в която няколко дни по-рано колата ми бе блъсната отзад.

През януари решихме с мъжа ми да ремонтираме кухнята. Вечерта щом свършихме, лявото ми рамо пламна от нетърпима болка. Като че ли някой ме мушкаше с голям месарски нож. Седмици наред правих пътека до кабинета на семейния лекар с оплаквания от засилващата се болка. Гърбът и рамото ме съсипваха и ми ставаше все по-мъчно и да ходя.

Диагнозата? Бурсит (bursitis) на рамото, усложнен от бъбречна инфекция, която пречела за дренирането на течност от мускулите ми. Нареди ми да не се движа и ми даде тежка доза антибиотици. Но в следващите седмици страданието се увеличи. Болкоуспокояващите, които взимах, за да заспя, раздираха червата ми. Безсънните нощи зачестяваха.

В средата на февруари бях приета в болница. Ренгенограмата показа “горещи петна” по костта на рамото, които бяха приети за бурсит. Всеки ден ми слагаха лед и венозно масивни дози антибиотици за предполагаемото бъбречно възпаление. Но то не минаваше. Лекарят ми продължаваше да вярва, че щом бъбречната инфекция отзвучи, мускулите на гърба ми ще се върнат към нормалната си функция.

Април и май бяха истински ад. Лежах в леглото си и напразно очаквах нещо да се подобри. Понякога болката в гърба беше зверска, и най-малките неща бяха мъчителни - като например просто да се обърна в леглото. Мъжът ми бе принуден да спи на пода, защото и най-малкото движение до мене ме караше да крещя.

Най-после една сутрин през май вмъкнахме изтерзаното ми тяло в колата и – до спешното отделение на местната болница. Искахме да вземем второ лекарско мнение и настоявахме да ме приемат в болницата за изследвания. Но бяхме разочаровани. След като се посъветва с домашния ни лекар по телефона, дежурният ми направи инжекция мускулен релаксант и ни отпрати с рецепта за валиум и съвет да се разхождам по малко, за да върна мускулите си в движение.

И после един млад лекар влезе и пристъпи бързо към мене. “Здравейте, г-жо Фрам. Казвам се д-р С., хирург. Всъщност днес е късно за операция. Г-жо Фрам, съжалявам, но имате напреднал рак на гърдата. Нужна е мастектомия, ще ви оперирам утре в 17:30, какво ще кажете?”

Горе в моята стая мъжът ми научил същите новини от новоназначения онколог. Потресен и объркан, той успял само да попита – “колко й остава?”

“Няма да ви лъжа, трябва да знаете истината” – казал онкологът. – “Повечето хора с рак толкова напреднал като на жена ви умират до две години” (по-късно научихме, че и това било твърде оптимистично).

Накрая ме откараха в стаята и ме сложиха в леглото. С изплашени очи Дейв и аз се вкопчихме един в друг и заплакахме. Може ли да е вярно? Наистина ли ни се случва всичко това? Сбъдва ли се кошмарът на живота ми?

Оплаквахме смъртта ми.


“Фалшиво негативен”

Това е терминът, използван в мамографията, когато резултатите от мамограмата показват, че буцата в гърдата не е ракова, каквато в действителност е. Статистиката показва, че 10 до 30 от сто от жените с рак на гърдата получават фалшив негативен резултат. Тези злополучни жени се връщат у дома си облекчени. По-късно става ясно колко е трябвало да се тревожат.

Пет месеца преди болката в гърба ми да стане забележима, бях напипала малка бучка в лявата си гърда. Семейната ми история ме бе научила да не пренебрегвам това. Баба ми е умряла от рак на гърдата. Майка ми, макар и да не бе развила рак, имаше многобройни рецидиви от кисти. Уплашена от участта на своята майка, тя бе претърпяла двойна мастектомия преди на навърши 40г. Иска ли питане - веднага се обадих на семейния лекар.

Мамограмата в местната клиника намери всъщност две малки бучки и ги определи като неракови, доброкачествени. Допълнителното изследване с ултразвук също излезе негативно.

“Не, няма рак” – бе заключението на лекаря след ултразвуковия тест.

“Сигурно ли е?” – настоях аз.

“Ако буцата е ракова, излиза на екрана като плътна маса. Тези буци са пълни с течност. Това са кисти, няма за какво да се тревожите”.

Но само пет месеца по-късно агресивният рак на гърдата се прояви с растяща болка в гърба. По времето, когато най-после бях приета за изследвания, ракът, започнал с две малки бучки в лявата ми гърда, беше плъзнал по цялото ми тяло. Тумори покриваха черепа, рамото, тазовата кост, отгоре до долу гръбнака, в добавка към грамадния тумор, който се бе развил от двете малки “неракови” бучки в гърдата ми. Ракът бе изгризал стресова фрактура в гръбнака ми. Гърбът ми бе разрушен.

Денят след като д-р С. каза, че е нужна операция, Дейв и аз настояхме да ни дадат време да поговорим преди да вземем решение. Докторът се извини за настойчивостта, интересувал се само от най-доброто за мене. Според него се нуждаех веднага от операция. Графикът му се запълваше бързо. Не искаше да губи ценно време с глезотии.

Докато разговаряхме с него, той каза нещо, което трябва да знае всяка жена. “Не се доверявайте на мамограмата. Ако имате буца, винаги правете биопсия”.

Операция, лъчелечение, химиотерапия


Направиха ми мастектомия. Точно в 17:30 тази вечер лявата ми гърда бе ампутирана заедно с тумора с нейните размери. След това ми имплантираха катетър (hickman catheter), 40-сантиметрова тръбичка, водеща до сърцето, през която трябваше да наливат химиотерапевтичните средства.

На другия ден, още замаяна и с болки след операцията, ми преляха първата от многото банки с химикали, предназначени да убият раковите клетки, плъзнали в останалата част от тялото ми.

Картината не беше розова. Чуствахме се беззащитни, без надежда, изпразнени. Какво да правим? Колко ми остава? Как да кажем на децата? Как да живеем?

Когато получих известието, първият ми въпрос беше дали има хора в същото състояние, които са оцелели. Ако не, не бях сигурна дали искам и аз да опитвам.

От друга страна, не бях човек, който вдига бяло знаме и приема да изпълнява ролята на безпомощна жертва. Това не беше в природата ми. Аз съм борец. Ако имаше някакъв начин да се преборя, бях решена да го намеря.

Като излязох от болницата, отидох в градската библиотека и се зарових в книгите. Много от тях бяха научни изследвания със статистики, които само лекар можеше да разбере – книги, които ми пееха погребалната песен. Върнах ги на полиците да събират прах. Но в други прочетох и историите на хора, оздравели от всякаква възможна форма на рак. Някои се бяха върнали към живота от смъртното си легло. С тяхната подкрепа и с решението да победя реших да се боря с врага с цялото си същество.

През следващата година и половина се подложих на всичко, което светът на медицината предлагаше за борба с рака. Няколко големи тумора до гръбнака ми ги облъчваха две седмици с радиация. Това, заедно с химиотерапията, беше повече, отколкото тялото ми можеше да понесе, и се върнах в болницата с тежка пневмония. По чудо прескочих трапа и се върнах към химиотерапията. Всъщносат понасях лечението учудващо добре. Като се очакваше, опада ми косата. Останах плешива 18 месеца. Особено много ме изтощи химиотерапията. Но положителния ефект надхвърли отрицателния.

За известно време ракът като че ли се оттегли. Появи се надежда. Бях благодарна на химикалите, които слагаха в системата, за да тровят рака - приемах ги като верни приятели. Но след десет месеца лечение, както бе предсказал онкологът, химикалите започнаха да губят ефективност. Ракът бе станал резистентен. Опитаха нова смес, добавиха хормонална терапия. Но всеки път изследванията показваха, че болестта се връща и че губя битката.

“Има и последно средство, което може да опитаме”, каза онкологът. “Присаждане на костен мозък. Ако искате, ще се обадя в няколко болници, които го правят, и ще видя дали имат добър кандидат”.


Трансплантация на костен мозък

Година и половина след първоначалната ми диагноза с рак и след три почти отчайващи ни отлагания бях приета в програмата за трансплантация на костен мозък в една голяма болница в Омаха. Това беше “автологична” (autologous) процедура. Щях да си бъда донор сама. Лечението включваше четири етапа. Първият беше да съберат стволови клетки (stem cells) от кръвта ми, които да се запазят и инжектират в тялото ми по-късно. Вторият беше да ме сложат в изолирана стая и да ме подложат на масирана химиотерапия, много по-мощна от тази, която бих могла да понеса безопасно при други условия. Целта беше да се убие целият рак с един удар. Третият етап беше да се инжектират обратно резервните стволови клетки с надеждата, че те ще се закрепят и ще възстановят костния ми мозък, разрушен заедно с рака през втория етап. Четвъртият етап беше да ме поддържат жива, докато стволовите клетки се размножат.

Няколко часа дневно две седмици наред бях закачена за една машина, която събираше стволови клетки от кръвта ми. Като свършихме, първите седем дни бях наблъскана с химикали. Буквално ме довършваха отвътре. Убиваха рака, но и добрите кръвни клетки и цялата ми имунна система. Всеки микроб или инфекция в стаята беше смъртна опасност за организма ми.

Мъжът ми, децата и майка ми се преместиха за лятото при мене и ги пускаха в стаята, но трябваше да носят стерилни гумени чорапи, престилки, ръкавици и маски. Дори свежи цветя не се допускаха от страх, че могат да носят бактерии.

В началото на втората седмица стволовите клетки бяха инжектирани в тялото ми, за да възстановят разрушения костен мозък. Изминаха 52 дни, повечето от които не помня. Постоянният приток от лекарства срещу гаденето от химикалите и срещу инфекциите изпразваше съзнанието ми. Не си спомням спешната операция, когато пневмония затворила левия ми бял дроб и бъбреците ми почнали да отказват.

Мъжът ми решил да каже на децата, че съм в много тежко състояние и скоро може да умра. Говорил с тях нежно, държал ги за ръка, после ги прегърнал просълзен. Обадил се на приятели и ги помолил да се молят за мене. Съобщили и на баща ми. Дейв, майка ми и децата вече чакали най-лошото в хирургическата чакалня. Сълзи, молитви…

На сутринта чак хирургът излязъл да говори с Дейв. “Белият дроб изглежда наред”, казал той. “Извадихме парченце от него да видим какво става там. По-добре идете да се наспите”.

Никой не би се обзаложил, че е възможно да се възстановя. Повечето пациенти умират при тази трансплантация от усложнения от пневмония. Изглеждаше, че и аз ще ида при тях.

Наблюдаваха ме постоянно. Всяка сутрин рентгенологът правеше нови снимки на белите ми дробове. 30-сантиметрова тръбичка бе прокарана, за да дренира течността около дроба. Това и фактът, че хирургът ми беше раздалечил две ребра, за да вижда по-добре, предизвикваше силна болка само при мисълта да си мръдна ръката, да не говорим да легна настрани.

Биопсията не показа нищо необичайно, което да налага смяна на лекарствата, които вземах. Не стана ясно защо антибиотиците, които ми даваха в началото, не ме защитиха от пневмонията.

С Божията помощ почнах да се подобрявам. Приписвам го на молитвите на приятелите ми. Лекарите не очакваха да се възстановя. По-късно ще кажа повече и за огромната сила на молитвата.

В началото на август като че ли се закрепих. Може би щях все пак да оживея. Надявах се, че ракът няма да се съвземе. Не бях яла от седмици, хранеха ме венозно. Сега храненето пак се появи в дневния ми режим. Постепенно почнах да задържам по нещо от храната.

Кашлянето и повръщането, обичайни за тези месеци, ми бяха предизвикали кръвоизливи в очите. Лявото ми око беше цялото червено. Бях истинска научна фантастика. Не ме болеше много, но посетителите се стряскаха, като ме видеха за пръв път. Появи се обрив, който ме покри от глава до пети с яркочервено и блестящолилаво. Кожата ми беше изгорена отвътре и накрая покафеня. Лигавиците на устата и стомашно-чревния тракт се покриваха с мехури и се свличаха. Каква гледка трябва да съм била! Тръби ми влизат и излизат, плешива съм, с червени очи, покрита с обриви. Пфу! Освен това химикалите бяха увредили всичките ми вътрешни органи.

Дойде време за биопсия на костния мозък - болезнена процедура, при която вкарват игла в бедрената кост. “Толкова съжалявам”, каза лекарката, като ме хвана за ръка. “Има още много рак в костния ви мозък”. (По-късно лекарите казали на един приятел: “Ан Фрам беше една от злополучните пациентки, за които процедурата не проработи. Наистина безнадеждно...”)

Трудно за преглъщане. Бяхме убили много ракови клетки, но не всички. Останалите щяха да се размножат. И дума не можеше да става за още химиотерапия. Според лекарите бе въпрос на време кога ракът ще спечели окончателно войната.

Трудно беше да седя в стаята още няколко седмици в очакване стволовите ми клетки да се размножат достатъчно за възстановяване на кръвотворната функция на костния мозък. Белите ми кръвни клетки се люлееха между нула и 100 в продължение на дни. Нормалното е да са между 4000 и 10 000. Трябваше да се повишат преди да изляза в големия свят, пълен с микроби.

Майка ми чула, че имало експериментално лекарство, изпитвано върху пациенти, което можело да стимулира растежа на белите кръвни клетки. Когато питах лекаря, той ме шашна. “Има малко количество засега”, каза той, “но го пазят за пациенти с по-благоприятна дългосрочна прогноза. Съжалявам”.

Вече ме беше турил в ковчега и ми забиваше пироните. Но аз вярвах, че съм в Божиите ръце, и че от всяко положение има изход.

Накрая решиха, че мога да бъда изписана. Белите кръвни клетки не бяха още стигнали безопасно равнище, но никой не знаеше кога ще достигнат. Трябваше им и стаята ми! Имаше дълъг списък от хора за процедурата, за които тя можеше да е по-успешна.

Сутринта преди изписването лекарите ми дръпнаха малка реч. Смес от предупреждения как да се пазя от микробите и насърчаващи думи за това колко добре ще бъде да се върна вкъщи към живота. Казаха ми да си го живея докрай. Знаех, че зад думите им прозира прогнозата, че имам малко време. “Яжте, пийте, и се веселете”, казваха те [“защото скоро ще умрете” – така довършвах фразата с подсъзнанието си].

Но, както казах, винаги има надежда. Докторите ме отписаха, но аз още не бях готова да се откажа от живота. Борбата щеше да е докрай. Нямаше до повярвам, че е свършила, докато не видех създателя си.

Обръщам се към храненето


Още в началото на битката си прочетох за връзката между рака и храненето. Отидох на специалистка по храненето в нашия град скоро след началото на химиотерапията да видя какво ще ми предложи. Предупредих я, че не искам да ми казва нищо негативно за химиотерапията като вярвах, че позитивната нагласа ще я прави по-ефективна. Поисках идеи за хранене, които да свържа с цялостната лечебна програма. Когато тя заговори за нуждата да намаля млечните продукти, месото и много други храни, се учудих.

“Да се откажа и от кашкавала! Живяла съм в Уисконсин (земеделски щат – бел .прев.) девет години, как си го представяте!” - оплаках се аз.

Не помня какво друго говорихме тогава, съзнанието ми беше затворено за важните неща, които тя ми каза. Струваше ми се, че отказът от продуктите, които харесвах, е твърде висока цена.

Но сега, у дома, след не напълно успешната терапия, която онкологът ми нарече “последно средство”, нямах друг избор. Ракът растеше бързо. Тазовите кости почваха пак да ме болят, куцането се връщаше. Бях изминала всички пътеки, които предлага конвенционалната медицина. Списъкът на приложените ми терапии изглеждаше като учебник за лекари. Бях на последната страница и дадох на хранителното лечение последна възможност.

Започнах строг режим на дезинтоксикация, диета и хранителни добавки под ръководството на специалист по хранене. Пет седмици по-късно тестът на моя онколог не откри никакви следи от рак.

Той беше смаян!

“Когато се върнахте от трансплантацията с останал в костния мозък рак, честно ви мислех за обречена”, каза той.
Ражда се нова визия

Историята ми тръгна по безжичния онкологичен телеграф из цялата страна и все повече хора ми се обаждаха да питат за подробностите – какво е проработило при мене. Няколко местни лекари раздаваха телефонния ми номер, като се надяваха се, че опитът ми може да даде практическа помощ и емоционална подкрепа на техните отчаяни пациенти. Затова и поради чувството ни на лична отговорност, с мъжa ми създадохме организацията с идеална цел HealthQuarters (Хелт-куортърс, Щаб на здравето – бел. прев.). Целта ни е да удовлетворяваме информационните, образователни и емоционални потребности на нашите “ракови братовчеди”. С тях споделяме уроците, които научихме в борбата с рака, и които изпълват и страниците на тази книга, а именно:

· Познай врага си

· Отрежи съобщителните линии на врага

· Възстанови естествената си защитна система

· Доведи подкрепления

· Поддържай духа си

· Внимателно подбирай медицинската помощ

Надявам се, че в тези страници ще намерите много идеи, които да ви помогнат да спечелите и своята война с рака. Да ви даде Бог.




Глава 2

Първи принцип – Познай врага си

Заглавие във вестник: “Мъж обвинен, че помогнал на майка си да се самоубие”. Човекът дал на майка си пистолет да се застреля. Току-що й бил открит рак.

Ракът е загадъчна болест, за която всички стискаме палци да не хванем – но, ето я. Когато за пръв път ни я открият, повечето от нас не знаят какво я причинява. Знаем само колко хора я хващат и умират. Всеки трети американец я прихваща. Тя е вторият убиец след сърдечно-съдовите заболявания и заплашва да стане номер едно.

Да ви кажат, че имате рак, е достатъчно шокиращо. Но когато диагнозата върви и с лекарско предсказание за обреченост, ви завладява абсолютен ужас. Лекарят на жената от вестника й казал, че й остава месец. Сащисана и хипнотизирана от страха пред мъчителната смърт, тя разрешила положението по единствения начин, който знаела.

И аз видях емоционалната бездна, когато ми казаха, че смъртта е зад ъгъла. Изпитваш фрустрация и тежко отчаяние, когатo ти кажат, че ще умреш и че няма много какво да се направи. Измъчвах се от мисълта, че може да не видя децата си пораснали, че тази Коледа може да ми е последната, че мъжът ми може да остане сам. Имах рак в четвърта фаза.

Но позволете да ви уверя, че диагнозата не трябва да се разглежда като автоматична смъртна присъда - независимо колко зле се чувствате, независимо колко неблагоприятна е прогнозата. Моят успех не е изолиран случай. Много хора са се борили и са възстановили здравето си. Можеш да овладееш положението така, че да помогнеш на тялото си да спечели войната. Ракът е дегенеративно заболяване, а дегенеративните заболявания могат да бъдат обърнати.

Винаги е прекалено рано да се предаваме!

Никой не може да даде, разбира се, твърди гаранции, че ще победим. Животът не е такъв. Всеки организъм е уникален, всяка ситуация – различна. Голяма част от тази книга се занимава с процеса на възстановяване, основан на дезинтоксикацията и храненето, който успешно предприех аз. Дали той ще работи при вас зависи много от състоянието на метаболизма и на способността на тялото ви да използва хранителните вещества за самолечение (нещо, за което тялото ни всъщност е предназначено).

За съжаление, засега много ракови пациенти се обръщат към хранителната тетрапи,я едва когато т. нар. “конвенционални” средства за изчерпани. Но не се знае. Аз съм жива и здрава, като свидетелство за способността на хранителното лечение да възстанови здравето ни и при най-лошите шансове, и след като хирургията, радиацията и химиотерапията се провалиха.

Разбира се, няма вълшебна формула за победа над рака. Това, което ви давам, са съставките на шанса за борба. Първата съставка е надеждата – надеждата, че борбата ни не е невъзможна. Втората съставка е информацията – която ще помогне на тялото ви да спечели битката. Ако добавите и желанието да правите необходимото, може да постигнете положителни резултати, а това си струва усилието, нали?

При аутопсията на застрелялата се жена открили, че нямала никакъв рак, а гнойна инфекция. Лекарят й поставил грешна диагноза. С подходяща медицинска помощ тя би се излекувала. Понякога най-голямото препятствие пред оздравяването е грешната ни информация за страданието.

Повечето онкологични заболявания са резултат от съвременния начин на живот. Според д-р Ърнест Розенбаум от Френската болница и медицински център в Сан Франциско изглежда, че нашето изобилие – “добрият” ни живот – е главна причина за рака, както и за сърдечните болести, инсулта, емфиземата и затлъстяването. Ние сами се тровим и 80-90% от причините за рака се крият у нас – в неправилното хранене (до 60%), замърсяването, прекомерното излагане на слънце, тютюнопушенето и др. Ако бях повярвала на лекарите, че нямам никакъв контрол и отговорност за болестта си, щях да си се мушна в леглото и да си чакам смъртта, след като ми кажеха, че “голямата тройка” – хирургията, радиацията и химиотерапията – не могат да ми помогнат.

Но ракът е болест на цивилизацията, на пациента. Той е резултат от нездравословен начин на живот и хранене, което води до биохимичен дисбаланс, физическо и химическо дразнене на тъканите.

Повреди в системата


Ще се изненадате ли, ако научите, че всеки от нас носи извесен брой ракови клетки в тялото си? Хората са постоянно изложени на отрицателото въздействие на околната среда, на стреса на модерния живот и на дегенеративните процеси, предизвикани от типичното американско меню (т.е. месо, бял хляб, кашкавал, пържени картофки, чипсове – б.пр.). За щастие създателят ни е снабдил с пълноценна защитна система, осигуряваща ни върхова форма. Но ако тази система отслабне или откаже да работи, телата ни стават уязвими за мутиралите клетки, известни още като рак.
Имунната ни система

Д-р Вирджиния Ливингстън-Уийлър, автор на книгата “Победата над рака”, пише: “Ракът е заболяване на имунната система. По-точно, на слабата имунна система. Имунитетът ви трябва да падне до много ниско равнище, преди да се появи рак, и само когато падне до крайно ниско и слабо равнище, раковите клетки започват да се разнасят.”

Д-р Уийлър продължава, че “способността на имунната система да обърне рака зависи пряко от храненето ви”. Диетата има много общо със силата и благополучието на имунната система и с това колко добре телата ни могат да се борят с появата и разпространението на ракови клетки.
Черният дроб

Какъв механизъм е той! Освен 260-те други дейности, които върши, носи извънредно дежурство като част от защитната ни система. Д-р Макс Герсън, пионер в областта на метаболичната (хранителна) терапия на рака, посочва значението му в борбата: “За да премахнем причината и излекуваме рака, трябва да възстановим цялостния метаболизъм, особено на черния дроб – филтърът на храносмилателната система, най-важният орган за нашата детоксикация и причината за повечето видове рак”.

Д-р Харолд Манър, професор по биология в католическия университет “Лойола” в Чикаго, добавя: “Няма никакво съмнение, че разстроеният черен дроб е най-честа причина за рака. (С други думи, където има рак, със сигурност преди това е имало увреден черен дроб). Черният дроб на раково болните е задръстен с много от отровите, които е предназначен да премахва. Ракът може да се обърне и контролира ако регенерираме черния дроб. За щастие, черният дроб е орган, способен да се регенерира. Незабавно трябва да започнем с програма за очистване”.

Черният дроб заслужава специални грижи и внимание. За съжаление типичното американско меню е вредно за него. “Съставките на съвременната диета, особено месото, пърженото, рафинираните масла, храните с химически добавки отслабват черния дроб” – пише специалистката по хранене Ан Уигмор.
Дебелото черво

Една основна причина за увредения ни черен дроб е задръстеното дебело черво, не позволяващо отпадъците на тялото да се отстраняват ефективно. Виждала ли сте запушена тоалетна, бълваща обратно в лицето ви? Е, това се случва и когато дебелото черво – вградената канализационна система на тялото – не работи както трябва. Отровните вещества се задържат в него и се абсорбират обратно в кръвта, за да се върнат пак във вече преуморения черен дроб. Когато той загуби способност да пречиства кръвта, цялото ни тяло става по-токсично.

За дебелото черво д-р Норман Уокър пише: “Малцина разбират, че неизхвърлянето на отпадъците от тялото води до ферментация и гниене в дебелото черво, което причинява заболяване. Констипацията е причина номер едно за почти всяка вътрешна болест”. Може би си мислите: “Констипация? Но аз не съм имала запек от години”. Но изследванията на д-р Уокър показват, че констипация на дебелото черво може да има и когато движението му изглежда нормално. Ако ядем само готвени и преработени храни, няколко чревни движения дневно не са достатъчен белег, че всичко е наред. Дебелото черво натрупва отпадъчен материал, който с времето образува гуместо покритие по стените, пречещо на храносмилането и отделянето. Една аутопсия открила 20 кг налепи в дебелото черво на мъж! Пфу! Повечето от нас сигурно не са чак толкова зле, но всички налепи са вредни. В резултат тялото започва да дегенерира.
Кое лечение е най-смисленото?

Видяхме, че в тялото има “ефект на доминото” – всяко нещо води до друго, улеснявайки растежа и разпространението на ракови клетки. Типичната американска диета от готвени или преработени храни, бедна на целулоза и богата на мазнини, води до задръстено дебело черво и увреден черен дроб и отслабена имунна система, която може да доведе до рак. Очевидно ракът е “системен” проблем, резултат от недоброто функциониране на няколко отделни системи, които ни предпазват от заболяване.

Кое лечение тогава има най-голям смисъл, поне за неспециалиста? Това, което регенерира зле функциониращите ни системи. Не само аз мисля така. Цитирах вече д-р Макс Герсън, пионер в полето на метаболитната (хранителна) терапия на рака. Великият Алберт Швайцер веднъж казал: “В лицето на Герсън виждам един от най-гениалните умове в историята на медицината”. В “Лечението на рака” Герсън пише: “Лечението трябва да изпълнява задачата си цялостно, във всички отношения, спрямо функциите на цялото тяло и всичките му части, възстановявайки хармонията на всички биологични системи”.

Лечението, насочено само към премахването на съществуващите тумори и тровенето на раковите клетки е лечение на симптомите, но не и на самото тяло. Това лечение оставя тялото в неизправност, готово да възпроизведе рака. Д-р Патрик Куилин отбелязва: “Много хора, чийто рак е спрян от лечението, получават нов пристъп по-късно”. Британски изследвания на жени под 30 г., оперирани от микроскопични тумори на гърдата, показват, че 25 години по-късно 80% от тях били умрели от рак на гърдата, въпреки, че туморите им били малки и напълно отстранени.

75% от хората, които ни търсят в HealthQuarters, са с рецидиви на рак. Лекувани с операции, радиация и химио, те се стъписват, когато ракът не смо се връща, но и плъзва по други части на телата им.

Хирургията, радиацията и химиото, макар приети за стандартни в съвременно лечение на рака, не правят нищо за въстановяване на защитните органи и функции на тялото, които да ни пазят срещу връщането на рака. Те могат да задържат развитието му и дори да го обърнат в отстъпление, но не лекуват системните му причини. Никоя от тях не пречиства дебелото черво и не детоксифицира черния дроб. Радиацията и химиото всъщност създават и нови проблеми.

Приложени в комбинация, трите могат да доведат до сериозен срив на имунната система. Това се случи и на мене. Скоро след мастектомията и химиото, получих и двуседмичен курс радиация за разрушаване на три тумора до гръбнака ми. В резултат се озовах в болницата със силна пневмония, която ме доведе до ръба. И това не е изолиран случай.

В защита на голямата тройка, обаче, има важни съображения за ролята им в цялостната картина на раковото лечение. Хирургията е неизбежна, когато има огромен или бързо растящ тумор. Отрязването му може да е най-добрият пръв ход на цялостната стратегия. Признава се също, че и един ограничен курс химиотерапия или радиация може да бъде най-добър пръв ход в борбата. Д-р Курт Донсбах пише: “понякога при някои злокачествени тумори има място за вниматено прилагане на химиотерапия”. Когато повечето хора разберат, че имат рак, той вече расте доста бързо. Макар че трите терапии са твърде агресивни, деструктивни и застрашаващи, има моменти, когато те са нужни за да се вземе предимство над врага. В моя случай, нямаше да съм сега тук ако не бяха те.

В същото време, убедена съм, че ако не бях се обърнала към детоксикацията и регенерацията – или хранителната терапия – щях да умра. Като пише д-р Донсбах, “нито едно от тези средства (хирургия, радиация, химиотерапия) не е ефективно за възстановяването на здравето, те са само потискат болестта и понякога помагат и за облекчаване на естествената имунна система на тялото”.

Изглежда ясно, че раковият воин има надежда да победи окончателно, ако предприеме активен процес pа обръщане на хроничната дегенерация на тялото си, на което ракът е само симптом. Всичко се свежда до промяната на токсичната химия на тялото чрез метаболизма на детоксикацията и храненето – колкото по-скоро, толкова по-добре.

“Повече от всякога вярвам”, писа д-р Герсън, “че биохимията и науката за метаболизма ще победят дегенеративните заболявания, вкл. рака, ако целият метаболизъм стане предмет на лечението, а не само симптомите”.

Следващите три глави представят в подробности метаболичния хранителен подход, който регенерира успешно напълно сринатата ми имунна система. Наричат този процес хранителна терапия, диетична терапия, метаболична терапия, естествена хигиена, ортомолекулярна медицина и т.н. Без значение как го наричат, същността е една – възстановяване на собствените сили на тялото, за да надвие то дегенеративното заболяване и да се излекува само.

Прочетете какво проработи при мене. Вероятно ще откриете какво може да работи и за вас. Гаранции няма, но възможности – винаги.





Глава 3

Втори принцип – Отрежи съобщителните линии на врага

Дойдох у дома й и влязох в кабинета, отрупан с книги. “Няма да ви лъжа”, каза тя. “Видях резултатите от кръвните ви изследвания – истинска бъркотия. Искам да ви помогна, но трябва да разберете, че няма гаранция. Ракът е дегенеративна болест, която може да се обърне, но е трудно да се каже как ще реагира тялото ви. Това, което ще ви предпиша, няма да е лесно. Ще искам да сте безмилостна със себе си. Състоянието ви е лошо, не само от рака и химиотерапията, но и от 35 години ядене на типичното американско меню, което на първо място е създало условията за развитие на рак в тялото ви”.

Така бях въведена в света на хранителната терапия. Винаги си бях мислила, че че храня добре, здравословно. Сега бях смазана от тежестта на невежеството си. Въпреки това, в ума и сърцето ми надеждата се възроди. Нещата, които тя ми говореше за рака, звучаха смислено. И ми се възлагаше отговорността за лечението. Добивах властта да контролирам борбата си за здраве. И се почувствах добре.

“Е, кажете какво знаете за храненето?” – попита тя. Кажете думата “хранене” в стая, пълна с типични американци, и повечето ще закимат умно, като че ли наистинат имат пълно знание по въпроса. Още в началното училище ни учеха за “четирите основни хранителни групи”. Млечната група, месната, зеленчуците и плодовете, хлябът и зърнените храни. Казваха ни, че всички тези групи трябва да съставят менюто ни всеки ден за правилен баланс. Но откакто през 1956 американското министерство на земеделието започна да пропагандира тези четири групи като диетична догма за всички американци, възникнаха много въпроси. Беше отбелязано, че по сърдечни и някои ракови заболявания – особено на гърдата и дебелото черво – сме вече на първо място в света. Причината? Прекалено многото мазнини и недостатъчната целулоза в храната ни. А откъде иде мазнината? Главно от месото и млякото, които смятаме за всекидневна потребност на основата на “четирите групи”.

Япония ни предлага най-поразителния контраст. Традиционната японска диета е точно противоположна на нашата: ориз, зеленчуци и малко сурова риба, докато американската е голямо парче готвено месо и около него – пържени картофи. Японците ядат четири пъти по-малко мазнини и много повече въглехидрати от нас и живеят повече от всечки други в света. Тоест, докато се преместят в САЩ. Според д-р Питър Грийнуалд, директор по превенция и контрол в Националния институт за рака, “японците в Япония имат пет или шест пъти по-малко рак на гърдата от нас. Когато се преместят в Хаваите, честотата веднага се увеличава.

Мазнината е свързана и с всички други видове рак. Д-р Чарлс Симони от отделението за радиационна терапия на Пенсилванския университет (Филаделфия) сочи, че рак на устата, хранопровода, стомаха, черния дроб, жлъчния мехур, панкреаса, яйчниците, простатата, бъбрека и матката само някои сред многото други, причинени главно от излишъка на животински мазнини.

Добре е известно, че когато другите страни започнат да възприемат американската диета, здравето на народа се влошава. Професорката по хранене в Нюйоркския университет Марион Нестле казва: “Била съм в Мавриций, Куба и Унгария - три напълно различни страни, като правителствен консултант по хранителна просвета. Хората и в трите страни имитират нашата диета, ядат повече животински мазнини и млечни продукти, и заболяванията им растат стремително.

Но как диетата, богата на месо и млечни произведения, допринася за рака? Един основен фактор например е свързан с бактериите в храносмилателната система. В нея има “добри” и “лоши” бактерии. Животинските мазнини значително увеличават броя на анаеробните бактерии, които произвеждат карциногени. Типичната месо-млечна диета не само увеличава канцерогенните вещества, но и пречи на бързото им изхвърляне от тялото поради ниското си съдържание на целулоза и намалената вследствие на това чревна перисталтика.

Джон Робинс, пренебрегнал богатствата си като наследник на фирмата за сладолед “Баскин-Робинс”, за да стане пропагандист на здравето, пише: “Без целулоза хранителните отпадъци ви задръстват и времето, през което храната преминава през дебелото черво, се увеличава силно. Това особено важи при животинските мазнини, защото те остават в твърдо състояние при телесна температура. И запушват червата, точно както мазнината от тигана запушва умивалника. Това дава възможност повече токсини да бъдат всмукани обратно, вместо да бъдат изхвърлени”.

Друг проблем на мазнините е, че са най-вероятното вместилище на замърсители от околната среда. В книгата си “Добрият живот” Дейл и Кати Мартин посочват: “Колкото се издигаме в хранителната верига от кореноплодни към зърнени храни, плодове, листни зеленчуци, растителни масла и мазнини, толкова нараства концентрацията на пестицидите и другите химически замърсители. Млечните продукти ни дават увеличение на концентрацията на замърсители от 250% в сравнение с листните зеленчуци и 1500% в сравнение в кореноплодните. В месото, рибата и птичето месо процентът се удвоява още веднъж.

Мазнината е и склад за всички производствени химикали с които се хранят животните, за да растат по-едри и по-бързо. С месото поглъщаме концентрирани количества хормони, антибиотици и други вредни вещества.

Извод: мазнината от месото и млечните произведения е вредна.

В допълнение към вредите от животинската мазнина някои изследвания показват също, че животинският протеин, дори от “добри” източници като риба и птиче месо, увеличава риска от сърдечна болест, рак и остеопороза. Според Колин Камбcл, професор по биохимия на храненето в университета “Корнeл” (в Ню Йорк – бeл. прев.), “излишният животински протеин е в основата на много хронични болести”.

Но това не е новост. От дълго време в науката за храненето има разбиране за връзката между високобелтъчната диета и рака. През 1974 д-р Пааво Айрола отбелязва: “...появата на рак е в право пропорционална зависимост от количеството животински протеини, особено месо, в храната. Белтъчините в излишък не се храносмилат и усвояват пълноценно и действат като отрова и канцероген. Допълнително, свръхконсумацията на протеини обременява панкреаса и предизвиква хронична недостатъчност на панкреатитни ензими, необходими за правилния метаболизъм на белтъчините.”

След всичко това сигурно вече се чудите дали не трябва да станете вегетарианец. Нека говоря за това в следната глава. Засега става очевидно, че по изброените причини (канцерогенни бактерии, ниско съдържание на целулоза, концентрация на замърсители, високо съдържание на протеин) месото и млечните произведения имат много недостатъци.

Самото устройство на човешкото тяло ни води до такъв извод. Нашите черва са дълги и буцести, а червата на хищниците, например тигрите, са къси и гладки. Погълнатото животинско месо, което ферментира при телесна температура, се усвоява бързо и изхвърля от червото на хищника, но се задържа и загнива у човека. Това предизвиква много здравни проблеми. Телата ни просто не са устроени да усвояват месото ефективно.

Библиотеката ми е претъпкана с книги и списания, тръбящи за вредите от стандартната американска диета, базирана на четирите хранителни групи, равнопоставени за уж “добре балансирано” хранене. Мнозинството от тези четива са писани от безпристрастни хора – учени и лекари. Но във формирането на диетата огромна роля играят политиката и парите. Нека ви предложа само един пример.

Млякото е най-политизираният хранителен продукт в САЩ. Всички – и вие, и аз, щем-не щем, сме въвлечени в млечния бизнес. Данъците ни субсидират млечната индустрия с “почти три милиарда долара годишно… 342 хил. долара всеки час за купуването на тонове млечни произведения, които най-вероятно никога няма да бъдат изядени”. Държавата купува млечните излишъци, за да поддържа производството, и оставя да се развали продукция за 47 млн. долара всяка година. Милиони долари се харчат всяка година от Националния съвет на млекопроизводителите, за да ни увещават да пием продукта им и да намалим грамадното им свръхпроизводство. Израсли сме с представата, че тези реклами се опират на безспорния факт: кравето мляко укрепва костите, като доставя нужния калций.

Но в превъзходната си книга “Годни за живот” Харви и Мерилин Даймънд сочат, че Националният съвет на млекопроизводителите никак не би желал да научим истината за продукта му. “Важно е да се разбере ролята на калция в човешкото тяло”, пишат те. “Една от основните му функции е да неутрализира киселините. Но всички млечни произведения, освен че съдържат масло, са киселинообразуващи. Иронията е, че хората ядат млечни произведения заради калция, а калцият им се изразходва за неутрализиране на ефекта от млечните произведения”. Да, повече смисъл има да получаваме калций от сурови ядки, семена, плодове и зеленчуци.

Работата е там, че ние не знаем много за храната си. Т.е. знаем това, което телевизионните реклами и лобистите на производителите на храни искат да знаем. Благодарение на масираните реклами американците са убедени, че “месото е истинската храна за истинските хора”, че пилешкото и рибата са “здравословни алтернативи” и че млякото прави добро на тялото.

Но когато се борим с рака, е време да научим фактите за това, което ядем. Време е да потърсим съвета на специалист по храненето, на т. нар. “медицина на третата линия” (ще кажа повече за това в гл. 7 – “Внимателно подбирай медицинската помощ”). Помнете, че всяко пазаруване в супермаркета може да се превърне във ваш съюзник във войната с рака.

Сигурно се питате: “Но какво тогава мога да ям?” В следващата глава ще опиша диетичните правила, които приех, за да възстановя тялото си за борба с рака. Не беше лесно. Но не можех да си позволя друг избор.

Сега, свободна от рака, мога да бъда по-гъвкава към това какво ям, макар пак да се придържам към определени основни принципи. Научих, че вкусовете се придобиват, а не се наследяват. Те могат да се променят и се променят. А животът си струва, дори и да не мога да ям всичко, което искам.

Повече за това в следващата глава, а сега какво научих за най-важната първа стъпка на всяка ефективна програма за хранителна терапия на рака.
Вътрешно очистване и детоксикация

Лекарят ми каза: “Първо трябва да очистим тялото ви”. Целта на очистителната програма, която изпълних сама, беше да засили имунната система. Ракът е заболяване на слабата имунна система.

Според авторитетите в хранителната терапия, ракът е знак, че черният дроб работи слабо, не успява да очисти отровите от кръвта и да осигурява усвояването на хранителните вещества. Според Ан Уигмор, основателка на прочутия бостънски здравен институт “Хипократ” и авторка на “Хипократовата диета”, бедната на целулоза и минерали и рафинирана храна води до образуване на жлъчни камъни и увреждане на черния дроб. За мене беше очевидно, че за ефективна борба с рака, трябва първо да очистя черния дроб и жлъчния мехур. Надеждата ми беше, че масираната химиотерапия не ми е повредила безвъзвратно тези органи.

На второ място трябваше да се погрижа и за дебелото черво. У раковия пациент (и у обикновения американец изобщо) често има отлагания от отровни вещества по стените на дебелото черво, като мазилката на стената. С течение на времето, пише д-р Норман Уокър в “Здравото дебело черво – ключ към здравословния живот”, тези отлагания стават толкова дебели, че само една малка дупчица остава проходима в средата на червото. Така че и при нормална перисталтика на червата то може да е задръстено. Колкото повече токсини се заседяват задълго в тялото, толкова повече се абсорбират обратно в кръвта и затормозяват черния дроб. Американската диета, и особено белият хляб, кексовете, бисквитите, месото, млякото, поничките, спагетите, готвените зеленчуци, са бедни на целулоза и пречат на дебелото черво да си върши работата.

“Кръвта ни е толкова чиста, колкото и дебелото ни черво”, пише д-р Бернард Йенсен в “Очистване на тъканите чрез контрол на червата”, “и тъй като кръвта циркулира през всеки орган и клетка, токсините от мръсното черво замърсяват целия организъм. За да очистим тъканите си, трябва да очистим първо дебелото черво.

Клизми


Клизмата е промивка на червата с течност, въвеждана през ректума. Не е нещо, за което е приятно да се говори. Представете си например “Всяка неделя”, в която Кеворк Кеворкян да казва: “А сега – добре дошла на д-р Диана Петрова, която ще ни покаже как да си слагаме клизми, за да си очистим токсичните отпадъци, натрупани в дебелото черво и черния дроб” – това би било истински гвоздей, не ще и дума.

Въпреки това, поредицата добре направени клизми е изключително важна за отрязването на съобщителните линии на врага, за очистването и детоксикацията.

Д-р Макс Герсън, споменат в предишната глава, пише: “...доколкото детоксикацията на тялото е е от най-голямо значение, особено в началото, абсолютно важно е да се правят чести клизми, денем и нощем.” Неговата програма предвижда клизми всеки четири часа през първите дни на лечението!

Различните авторитети представят подробностите в леко варираща светлина. Някои предлагат да лежите на лявата си страна при въвеждането на течността, други – на гърба или на дясната. Честотата също се мени. Но всички се съгласни в основното – нужно е очистване на организма, особено на дебелото черво и черния дроб.

Моят опит започна с две клизми от по два литра (1,95 л) дневно. Първата беше с чиста вода, за разтваряне на токсичните напластявания на дебелото черво. Веднага след това следваше втора – с кафе. Наистина, с кафе! В книгата си “Здравото лечение” д-р Линда Ректор-Пейдж обяснява: “Клизмите с кафе са стандартни в природолечението на рак, свързан с черния дроб. Кофеинът стимулира черния дроб и жлъчния мехур да премахнат токсините, да отворят жлъчния канал, стимулира перисталтиката и създава нужната ензимна активност за образуване на червени кръвни клетки и усвояване на кислорода.”

Можем да си слагаме клизми лесно и сами. След като проверих в няколко магазина, намерих каквото ми трябваше във веригата аптеки “Уолгрийнс”. И в другите аптеки ги продават. Моят набор имаше бутилка за гореща вода и кука за окачане, маркуч, свързан с бутилката посредством клапан за регулиране на притока и накрайник, който се завинтва на маркуча и се слага в ректума.

Ето стъпките, които следвах във всекидневните клизми, като се стараех да пазя колкото може по-чисто.

1. Приготвяне на течността

Стоплете 1,61 л. дестилирана вода до телесна температура

Сварете 630 мл кафе (от кафеварка, не използвайте нес или декофеинирано) и добавете в кафето 1,1 литър хладка дестилирана вода - да изстине до телесна температура.

2. Приготвяне на комплекта

Намерете място, където можете да легнете и да закачите бутилката на около 30 см над себе си. (С помощта на куката и канап успях да окача бутилката на ръчката на нашия душ). Ако сте висока, може да легнете и на пода край душа или да си измислите друг начин.

Напълнете бутилката.

Завинтете маркуча към бутилката и накрайника към маркуча (здраво).

Пуснете малко вода през накрайника, за да махнете въздуха.

Смажете накрайника с вазелин (с чисти ръце).

3. Подготовка на тялото

Легнете на лявата страна с повдигнат таз (аз използвах възглавница, покрита с пластмасова торбичка).

Въведете накрайника предпазливо в ректума (Това трябва да се упражнява. Бъдете внимателна, но не се отказвайте).

4. Промивка

Нагласете клапата както ви е удобно.

Поемете колкото можете течност, масажирайки корема отляво надясно, за да улесните минаването й през дебелото черво.

Затворете клапата и извадете накрайника.

Легнете по гръб, след това на дясната страна, и продължете да сменяте страните през две-три минути, масажирайки корема. (Постарайте се за да задържите кафеената клизма 15-20 минути).

Изхвърлете течността, като масажирате корема отляво надясно.

5. Почистване

Измийте бутилката, маркуча, накрайника, пластмасовата подложка на възглавницата с гореща вода.

Стерилизирайте с дезинфектант тоалетната, душа, пода и т.н.

Пуснете накрайника в течна белина, измийте с гореща вода преди повторна употреба.

Специална бележка: Понеже клизмите измиват и “добрите” бактерии в дебелото черво заедно в другото, важно е да приемате дневна доза жива бактериална култура, “acidophillus”, за да възстановите нормалната червна флора.



Колоника


Лекарят ми я препоръча, макар че от скромност отначало я отложих. След първата, обаче, съжалих, че не ги бях направила неотделима част от плана си.

Колониката или иригацията на дебелото черво е подсилена клизма. Тя включва няколко промивки през определен период, обикновено един час, прилагани от техник със специална машина. Водният поток (10-15 л, вкарвани на порции по половин-един литър) и изхвърлянето се контролират от техника и машината. Целта е да се използва повторението, за да се разкъсат и промият всички фекални наслоения в дебелото черво, слепнати като гумена, трудна за обелване обвивка на чревната стена.

Като подготвяхме тази книга с мъжа ми Дейв се подложихме да колоника, за де решим дали да ви я препоръчаме. Почувствахме се освежени, пречистени. Машината помпи водата, червото ви помпи отпадъка обратно в същата машина през друг маркуч. През една стъклена тръба видяхме какво изтичаше от червата ни. Все едно да търсиш зарито съкровище.

Дейв иска да премине и нова серия колоника и след това – още по една всяка година-две за поддръжка. Но дори да си правите колоника, кафената клизма трябва задължително да е част от програмата ви. Поговорете с лекаря.
Постене със сокове

Поради клизмите лекарят ме постави на 14-дневно постене със сокове. В числото 14 няма нищо магическо. Беше очевидно, че организмът ми имаше крещяща нужда от продължителен период на детоксикация. След първите три дни постене енергията ми започна да нараства устойчиво. Почувствах се добре и гладът ми поспадна. Но гледах повече да си почивам, за да се очиствам по-добре. Целта на поста е да се облекчи и изчисти черният дроб и червата, като заедно с това и клетките ми се снабдят с максимум пълноценни витамини, минерали, естествена захар за калории и аминокиселини за синтезиране на протеини. Пресните сокове са пълни с храносмилателни ензими (затова пазете се от консервираните сокове – те не само са направени обикновено от мухлясали плодове и зеленчуци, но са и обработвани топлинно и ензимите им са унищожени). Ензимите са важни за усвояването на хранителните вещества. Колкото повече ензими в самата храна, толкото по-малко работа за черния дроб – нещо много важно за пациента, чийто черен дроб и без това е затормозен (повече подробности за ензимите - в гл. 4).

Понеже пресните сокове губят до 60% от ензимите си до половин час, изложени на кислород, светлина и температурни промени, мъжът ми правеше сокове няколко пъти дневно. Понякога за удобство слагаше една порция сок във вакуумен термос, за да удължи живота на ензимите. Купихме си машина за сок “Champion”, препоръчана ни заради доброто “сдъвкване” на хранителните вещества от плодовете и зеленчуците.

Най-често пиех сок от ябълки и моркови. Ябълковият сок е богат на ябълкова киселина (кристална дикарбоксилна киселина C4H6O5 –б.пр.), пектин и ензими, действащи като жлъчен разтворител и стимулатор на черния дроб. Морковите са богати на бета каротин, който е не само полезен за черния дроб, но има и доказан значителен противотуморен ефект. Често смесвах и малко пресен лимонов сок с ябълковия. Лимоновият сок има антисептично действие.

Нашият магазин за здравословно хранене ни продаваше органични ябълки и моркови по цени на едро. Смесвахме сока наполовина с дестилирана вода, пак за да избягваме всички възможни химикали. Пазех се от чешмяната вода. В началото купувахме дестилираната вода, после си взех и висококачествен воден филтър. Най-добрите имат три части – предфилтър, филтър с обратна осмоза и въгленов филтър.


АКТИВИРАНА ВОДА (вместо дестилирана)

Вода в пластмасови бутилки, а за предпочитане – в емайлирани съдове, се поставят във фризер, а зимата – на балкона, това даже е по-добре. След известно време водата образува лед. В този лед са концентрирани молекули на тежка вода, която замръзва при температура +3,8 С. Поради това преливаме незамръзналата вода в друг съд и отново я поставяме на студено. Останалият в първия съд лед се изхвърля. След това, когато водата замръзне на 2/3, се излива незамръзналата вода: в нея са концентрирани химически примеси и излишни минерални соли. Останалият в съда лед е протиева (активирана, структурирана) вода в замръзнал вид. Преди употреба се размразява само на стайна температура. В никакъв случай да не се нагрява, тъй като се губят лечебните свойства.

Към тази стандартна програма от няколко чаши ябълков и морковен сок през деня няколко други компонента завършваха картината на постенето ми.

Първо, всеки ден след ставане изпивах смес от две супени лъжици нерафинирано студено изстискан зехтин и 120 мл пресен грейпфрутов сок. След това лягах на дясната си страна с дясното коляно до гърдите за 20 мин. Това отваряше жлъчния ми канал, докато олиото и сока го почистваха. Лекарят ме предупреди, че мога да получа гадене. И наистина усетих малко, но не страшно. Тази процедура е добре известна в хранителното лечение.

Второ, добавях по една чаена лъжичка целулозно очистително в сока четири пъти дневно. Това се прави за очистване на тънкото черво заедно с дебелото. Употребявах обикновен прах от черупка на psyllium (psyllium husk powder).

Трето, пет пъти дневно пиех половин чаша дестилирана вода с една чаена лъжичка прах “зелена напитка”, направен от смес от млад ечемик, житни треви, хлорела, кафяв ориз и водорасли. Най-поносимата марка беше “Kyo-Green” (вж. гл. 5 за обяснение). Хранителните вещества и хлорофилът в прахчето засилват кръвта, окисляват клетките (злокачественият тумор не може да оцелява в кислородна среда) и унищожават свободните радикали – молекули с един свободен електрон, които търсят да налапат още един електрон от друга молекула. Д-р Рой Уолфорд от Калифорнийския университет в Лос Анджелис ги нарича “големи бели акули в химическото море на живота”. Д-р Ричард Бренън пък оприличава свободния радикал на някой делегат на конференция, далече от жена си… Силно реактивен химичен агент, който може да се свърже с каквото му попадне”.

Това свързване се нарича окисляване (да, като ръждясването) и то често отключва верижна реакция с много негативни за тъканите резултати. Тялото има вградени защитни механизми срещу свободните радикали, но ракът е свидетелство, че балансът е бил изменен в полза на радикалите. Антиоксидантите играят ролята на наемници, изпратени на борба срещу тях. (В гл. 5, “Доведи подкрепления”, ще намерите информация за допълнителни антиоксиданти).

Четвъртият елемент на режима ми беше да добавя по една чаена лъжичка (4 000 мг) витамин С на прах в четири от петте чаши “зелена напитка”, които пиех всекидневно. Поглъщах 16 г витамин С за 24 часа. Той е отличен антиоксидант, потиска растежа на рака и подпомага имунната система.

Петият, последен аспект на очистителния и детоксикационен процес беше да си варя и пия по един литър дневно билков чай, “Jason Winters Tea”. Приготвен от чапарал (калифорнийски дъб – бел. прев.), детелина и източната подправка хербалин, той се слави като очистител на кръвта. Между другото намали и гаденето, което изпитвах, когато започнах да се очиствам.

Няма ли сокът да свърши работата без клизмите?

Не, освен ако не искате да отровите цялото си тяло. В книгата си “Как да оздравеем” д-р Пааво Айрола пише:

“През постенето се изгаря грамадно количество мъртва материя и болни тъкани, и се изхвърлят токсините, натрупани в организма от години. Тези отпадъци се очистват от бъбреците, червата, кожата и белите дробове. Понеже през постенето естествената перисталтика на червата отлабва, токсините няма как да напуснат тялото, освен с клизмите. Ако постим без клизми, токсините остават в дебелото черво и се усвояват обратно. Тялото ще се мъчи да ги отстрани чрез другите си органи, най-вече бъбреците, които и без това са вече претоварени”.
Обобщение

Това е детоксикационния процес, който лекарят нарече “вътрешна баня на тялото”. Посъветвайте се с вашия специалист по хранене колко да продължи постенето със сок и за останалите подробности на режима. За да следя задачите си всеки ден, си направих следния график:

8:30 грейпфрутов сок с маслиново олио, сваряване на билков чай; отпивам от него цял ден

9:00 ябълков сок с целулозно очистително, водна и кафена клизма

10:00 зелена напитка с дестилирана вода и витамин С на прах

11:00 ябълков сок с целулозно очистително

12:00 морковен сок, acidophyllus

13:00 зелена напитка с дестилирана вода и витамин С на прах

14:00 ябълков сок с целулозно очистително

15:00 морковен сок

16:00 зелена напитка с дестилирана вода

17:00 ябълков сок с целулозно очистително

18:00 морковен сок

19:00 зелена напитка с дестилирана вода и витамин С на прах

20:00 морковен сок

21:00 зелена напитка с дестилирана вода и витамин С на прах

10:00 ябълков сок с целулозно очистително

Както виждате – сериозна работа, която изисква дисциплина и усилия. Макар да не се смятах хич за дисциплинирана и не обичах живота по график, това просто трябваше да стане. Здравето е въпрос на избор, а не на шанс.



Глава 4


Трети принцип – Възстанови естествената си защитна система


Този продължителен процес включва три съставки – диета, упражнения и хранителни добавки
“Живи храни”

В “Лечението на рака” д-р Макс Герсън пише:

“Ракът се развива в организъм, загубил повече или по-малко нормалните функции на метаболизма в следствие на хронично всекидневно отравяне, особено на черния дроб. Кръвните ми изследвания потвърдиха лошото състояние на дроба ми. Трябваше да се науча как да ям, за да дам на черния си дроб да си почине и да оздравея.

“Целта на втория етап, след като очистихме тялото ви”, каза лекарят, “е да възстановим здравите клетки. Имунната система, черният дроб, дебелото черво и цялото тяло зависят от възстановяването на здравите клетки. Ключ към здравите клетки е пълноценният приток на хранителни вещества. Усвояването им зависи от черния дроб, той трябва да се регенерира, и може да го направи. За това трябва да ядете живи храни”.

“Какво значи “живи храни?”

“Това са храните с живи ензими”, каза тя.

Ензимите са протеини, които катализират процесите в организма. Има над две хиляди вида ензими, и всички те играят важна роля във всички телесни функции. Те са жизнената сила на организма и на двигатели при оздравяването му.

Ензимите доставят енергия за всички биохимични реакции, включително храносмилането. Храносмилателните ензими се реактивират от черния дроб и панкреаса. Влиянието на болния черен дроб е очевидно – понижена ензимна активност, лошо храносмилане, недохранени клетки. Имунната система се разклаща - идва заболяване. За щастие, в храната ни има живи ензими. Ан Уигмор пише, че “природосъобразният план призовава ензимите от храната да помагат на организма в храносмилането, наместо да трябва ензимите, произвеждани в организма, да носят цялата тежест”. И аз трябваше да започна диета, която да облекчи черния ми дроб. Трябваше да науча кои храни са богати на ензими.

И растителните, и животинските продукти имат много ензими в естествено състояние. Проблемът възниква, когато хората почнат да ги приготвят за ядене. Готвенето и другите начини за преработка на храната убиват ензимите и много от хранителните вещества. Ето как:

· Топлинното разрушаване на ензимите започва при около 42 градуса и завършва при около 48 градуса.

· Над 90% от ензимите в млякото се разрушават при пастьоризацията.

· Около 65% от храната в супермаркета е преработена (рафинирана) и лишена от ензими.

Типичната американска диета се състои от мъртва храна. Хората са единствените твари на земята, които смятат за нужно да променат храната преди да я ядат, убивайки ензимите и много от хранителните вещества. Ние печем, варим, пържим, задушаваме, запарваме, стопляме и т.н., или другояче убиваме ензимите, преди да стигнат тялото ни. Наистина, тялото има способността да се справя и при най-боклучавата диета, но това само ни отдалечава от цъфтящото здраве.

Д-р Норман Уокър бил учен, писател и практик. 80 години проповядвал и демонстрирал стил на живот, който се основава върху принципите на храненето и здавословния живот, при който се използват живи храни от градината. През 1985 починал на 109 години.

Живите храни, които не са сготвени или преработени, правят телата силни и устойчиви на болести. Според Ан Уигмор ако ензимите от храната помагат за храносмилането, произвежданите от тялото ензими се освобождават и пренасочват към други функции – не най-последната от тях е да атакуват белтъчната обвивка на раковите клетки... Това помага на белите кръвни телца да разпознаят и унищожат тези ренегати. Колкото по-малко работа за панкреасните ензими в храносмилането, толкова повече те ще помагат на имунната защита.

Специална бележка: Понякога пак ще готвите, но основната част от диетата ви трябва да бъде сурова. Използвайте само съдове от неръждаема стомана, стъкло и керамика. Алуминият, емайлът и тефлонът пускат в храната малки количества токсични вещества, които се отлагат в организма.

Сигурно сега инвентаризирате мислено всички продукти, за да изброите кои стават за ядене сурови. Да видим – сурово месо, непастьоризирано мляко, пресни плодове и зеленчуци, пълноценни зърнени храни, суровите семена и ядки...

Хммм... Задраскваме суровото месо – пфу! – и суровото мляко, защото вече знаем въздействието на многото мазнини и протеини в храната, освен това млякото произвежда гъбички, които подхранват рака. Така че остават главно растителните продукти.

Ставаме вегетарианци


Зная какво си мислите сега, и сте прави. Ако приемете този начин на хранене, ще станете една от “онези” – вегетарианци (бррр!). Но не е истина, че вегетарианците са дългокоси чудаци, които разнасят около себе си индийски благовония, никога не са виждали слънце и прекарват свободното време в тананикане на мантри. Също не е вярно, че да си вегетарианец значи да си борец на правата на животните. Обичам животните, но нямам нищо против яденето на крави, пилета, прасета и риба. Нищо против, освен ненужната мазнина, протеин, токсични химикали, пестициди и хормони на растежа, с които е натъпкано месото при съвременното месопроизводство.

Вегетарианската диета може да бъде напълно задоволителна дори за хора като мене, израсли като редовни клиенти на “Макдоналдс”. Иска се само да се опознаят всички ядливи растения и да се съчетаят творчески в апетитни комбинации. А и пазаруването става лесно – прекарвате почти цялото време само в един отдел на супермаркета, дето са живите храни – не, не живите раци. Не такива живи храни. Говоря за плод-зеленчука.

Превключването на вегетарианска диета отне малко време. Не беше лесно. Не само трябваше да си променя вкусовете, но и да измисля новия си кулинарен репертоар. Но някои неща изискват по-малко изобретателство от други. Закуската от живи храни е лесна. Или чаша свежо изстискан ябълков сок с късче лимон, или пресен плод. Продължавам да ям плодове цяла сутрин, докато усетя глад. Обядът също е лесен. Смесвам сурови листни и други зеленчуци в голям куп разноцветно украсена салата. С мъжа ми станахме познавачи на нетрадиционните салати. Морковният или друг сок е чудесен за следобедна закуска.

Вечерята? Това е друг въпрос. Най-дълго се мъчих, докато приготвя вечеря от живи храни. Вечерята е традиционно (поне в Съединените щати – бел. ред.) голямото ядене Когато се готви, останалите се облизват. За да запазим този навик, измислих си свои менюта (вж. приложение А). Е, някои неща не бяха живи – например печените цели картофи. Но открих, че ако спазвам всекидневно съотношението 80% към 20% в полза на живите храни (20% - готвени, или още по-добре само леко запарени), всичко е наред.
Ами протеинът и калцият?

Още докато пишех тази книга, бях наводнена от молби за незавършения ръкопис. “Ако не ям месо, отде ще взема протеин? Ако не пия мляко, отде ще взема калций?”

Като всички американци и аз израснах с убеждението, че трябва да ядем много месо, за да сме здрави. Протеинът в месото има репутацията на суперхрана, даваща възможност да прескачаме небостъргачи. Но ето какво научих сега.

Първо, организмът ни си синтезира собствен протеин, а не използва протеините от храната наготово. Независимо дали ядем животински или растителни храни, всичко първо се разгражда на аминокиселини, от които после се произвежда човешкият протеин. Всичко зависи само от това колко ефективно храната се разгражда на аминокиселини.

Има 23 вида аминокиселини, 15 от които се произвеждат в организма ни. Останалите осем – често наричани “незаменими” аминокиселини, трябва да идват от храната ни. Но ако ядем добра комбинация от плодове, зеленчуци, ядки, семена и кълнове, получаваме всички аминокиселини, нужни за синтеза на протеин.

Това сигурно е новост за вас, както беше и за мене. Винаги съм мислила, че трябва да ядем протеин, за да имаме протеин. А работата била само в наличието на аминокиселини в храната. Отгатнете кои храни са най-лесните за усвояване и съдържат най-много употребяеми аминокиселини – животинските или растителните? Ако сте усетили накъде бия и сте отгатнали – растителните, сте напълно прави.

Ето кои растителни храни съдържат всички „незаменими” аминокиселини: бананите, боба, зелето, брюкселското зеле, морковите, карфиола, царевицата, краставиците, патладжаните, салатата, ядките, бамята, граха, картофите, сусамовото семе, тиквичките, слънчогледовото семе, сладките картофи и доматите. Включени в диетата ни, те ни снабдяват с всички необходими аминокиселини, от които се синтезирa протеин.

Буквално невъзможно е да получим недостиг на протеин дори и при най-строгата вегетарианска диета. Колкото и това да противоречи на месо-млечната пропаганда, на която сме подложени. “Я си пий там млякото и си яж пържолата”, казват от пропагандата, “че инак ще станеш едни 40-килограмови мощи”.

Олимпийският шампион по лека атлетика Едуин Мозес е живо опровержение. Бегачът, спечелил в продължение на осем години всички състезания на 400 м с препятствия, в които е участвал, е вегетарианец. Вегетарианецът Дейв Скот спечели четири пъти поред Хавайския трибой и е признат за най-добрият триатлонист в света. В книгата си “Диетата на нова Америка” Джон Робинс описва няколко лабораторни изследвания, които сравняват месоядци и вегетарианци по сила и издръжливост. Вегетарианците водят два до три пъти. По-силни! Представете си.

С вегетарианската диета тялото може да си произвежда целия нужен му протеин. В същото време то се спасява от всичките мазнини и излишни протеини от животинските храни, снабдява се с целулоза, вероятно намалява и консумацията на сол и организмът остава с алкална реакция, нещо, за което се говори по-нататък в тази глава.

Добре, ами калцият? Не е ли все пак млякото съвършената храна?

Когато то идва от мама, да. Но когато е от кравата Сивушка? “Човешкият организъм е забележително приспособим, но кравето мляко просто не е предназначено за хора” – пишат Харви и Мерилин Даймънд. “98% от хората са с нетърпимост към лактозата”.

Към три-четиригодишна възраст повечето хора губят способност да произвеждат ензима лактаза, който разгражда лактозата в млякото. Освен това, както вече знаем, млякото и кашкавалът окисляват организма, и той компенсира това с помощта на калций от костите ни. Така че по-добрият източник на калций са например суровите сусамови семена, поръсени върху салатата. Други отлични източници на калций са зелето и всички листни зеленчуци, смокините, фурмите и сушените сливи, червените водорасли.

Бележка за ядките: Те са превъзходен източник не само на калций, но на протеин, но изискват много метаболитна енергия за усвояването си. Затова и лекарят ми ги забрани. Когато ракът ми бе победен, забраната бе вдигната.

Откривам хранителните алергии


При превключването ми на диета от живи храни лекарят ме научи на три важни правила.

Първото е: избягвайте храните, към които сте алергична. Алергичните реакции водят до образуването на гъбички в червата, а ракът обича гъбичките.

Товаq което ще ви кажа за откриването на вероятните алергени, може да ви се стори отпърво като магия вуду. С мъжа ми бяхме мого скептични – изключително! Но след като го изпитахме многократно в семейството, повярвахме.

Говоря за един метод, който да си определите сама хранителните алергии. Всъщност е нужен и друг, някой приятел, който да ви помогне, ако решите да опитате. Методът се казва “тест на мускулната реакция” (muscular response testing, МRТ), или “приложна кинезиология”, и книгата на Кендал и Кендал “Мускули, тестове и функции” се смята за фундаментална и може да се намери във всички медицински библиотеки.

Заставам с по-силната си ръка протегната напред, перпендикулярно на тялото, с длан надолу. В другата си ръка държа до корема си продукта, за който се тествам, със затворена уста и здраво стъпила на пода. Втори човек застава пред мене и, докато гледам през рамото му, с три пръста натиска силно надолу китката ми. По съпротивата, която мускулите ми оказват, той усеща дали съм алергична към храната. Ако мускулната ми реакция е силна, алергия няма, електрическата верига на тялото ми не е нарушена. От друга страна, отслабеният мускул се поддава, и то доста внезапно. Това е признак, че сте алергичен към въпросния продукт.

Е, виждам, че сте още скептични. И аз бях отначало. След това направихме двоен “сляп” тест. Цяла седмица си записвах всичко, за каквото ме тестваха. После направихме теста без лекарката да гледа какви резултати бях имала дотогава, а всеки продукт беше сложен в отделен кафяв плик от мъжа ми, докато ние двете бяхме извън стаята. Нито тя, нито аз знаехме съдържанието на пликовете. И резултатите съвпадната с тези от предишната седмица.

Това е добър начин за изпитване на еднородни продукти; трудно може да държите шепа салата до корема си. Може да опитате с основните й съставки – маруля, морков, краставица, черни маслини, домати и т.н. Открих, че съм чувствителна към доматите. Но когато очистването и възстановяването ми напредна, алергията ми изчезна. Сега ям неща, които не съм могла да понасям и много преди да имам рак.
Доброто съчетаване на храните

Второто правило се отнася до реда и комбинациите, в които да ям различните храни. Никога не бях чувала, че различните храни изискват различни стомашни сокове и ензими. Следователно едновременното ядене на различни храни хвърля храносмилането в хаос. Всички сме изпитвали влиянието на коледните пиршества върху организмите си. В техен резултат се получава маса от гниещи и ферментиращи вещества, които мъчат организма, стараещ се да се освободи от тях. Усвояването на хранителните елементи и изграждането на здрави клетки е блокирано. Дори тези хранителни вещества, които се усвояват, не могат в такива условия да бъдат вградени в здравата клетъчна структура. Постоянното ядене на неподходящи комбинации – обичайна практика в САЩ – води до клетъчно недохранване.

Смисълът на всичко това е да ядем храни, които се усвояват по еднакъв начин, така че да постигнем максимален хранителен ефект. Простите правила за комбиниране са следните:

· Яжте плодовете напълно самостоятелно.

Плодовете са много важна храна, но не бива да следват след нищо друго. Плодовете са предварително преработена храна, движеща се направо от стомаха към червата – освен бананите, фурмите и сушените плодове, които остават в стомаха малко по-дълго. Ако плодовете се ядат веднага след нещо друго, те ферментират в стомаха, а това генерира ферментация и на другите храни.

· Яжте зеленчуците и протеините заедно.

· Яжте зеленчуците и нишестето заедно.

По въпроса за комбинирането на храните нека ви препоръчам книгите “Годни за живот” и “Годни за живот II: Живото здраве” от Харви и Мерилин Даймънд. Вероятно никой не знае повече от тях в областта на храненето.
Поддържане на алкалния баланс

Когато храната се преработва или “изгаря” от организма, остава нещо като “пепел”. Някои храни оставят алкална “пепел”, други – киселинна. В книгата “Здраве чрез хранене” д-р Джоел Робинс обяснява необходимостта да се ядат храни, помагащи да се поддържа алкален баланс в организма: “Клетките на здравото тяло са алкални… Колкото по-кисели стават, толкова по-зле се чувстваме. Организмът произвежда киселини като естествен субпродукт на метаболизма. Организмът не произвежда алкални вещества и трябва да ги получава отвън, за да се подържа балансът. Храненето възстановява алкалните вещества в организма. За да сме здрави, храната ни трябва да е 80% алкална и 20% киселинна”.

За съжаление, пише д-р Робинс, типичната американска диета е тъкмо обратната – 80% киселинна и 20% алкална. При лечението, посочва д-р Айрола, когато пациентът има ацидоза (свръхкиселинност), колкото повече алкални елементи има в храната, толкова по-бързо е и възстановяването.

Третото правило значи беше да се осигури диетата с живи храни да се подбере сред продуктите с алкална реакция. Това беше лесно. Алкалните храни включват повечето плодове и зеленчуци – сурови, на сок, сушени, замразени или леко запарени. Включват се дори и киселите плодове – портокали, ананаси и грейпфрути. Те само ботанически се класифицират като кисели. В стомаха всички те стават алкални, т.е. ако се ядат самостоятелно, както вече видяхме, че трябва да се ядат всички плодове.

“Всички плодове и плодови сокове са високо алкални”, казва д-р Айрола. “Най-алкалните са смокинов сок, зелени сокове от всички зелени зеленчуци, моркови, цвекло, целина, ананас и цитрусови.

Някои от членовете на алкалното семейство, подредени от най-висока към по-ниска алкалност, са смокините, соевите зърна, лимският боб, кайсиите, спанака, ряпата и цвеклото, стафидите, бадемите, морковите, фурмите, целината, краставицата, пъпешът, марулята, салатата, картофите, ананасът, зелето, грейпфруъта, доматите, прасковите, ябълките, гроздето, бананите, просото, кокосовият орех, бразилският орех, булгурът. Освен просото и булгура, другите зърнени храни са киселинни. Покълналите семена и зърна стават по-алкални.

Ето и членовете на рисковото киселино семейство, подредени от най-киселите към по-малко киселите: тютюнът, лекарствата, алкохолът, солта, кафето, чаят, пърженото месо, подправките, червените меса, пържените сладки, пържените плодове и зеленчуци, белите меса, захарта, рафинираните зърнени и млечните храни, яйцата, готвените плодове и зеленчуци, някои пресни плодове и зеленчуци (клюквата, боровинките, сливите, сушените сливи, тиквичките), суровите семена (освен сусама, тиквените и слънчогледовите) и суровите ядки (освен бадемите).
Мазнините

Препоръчаха ми диета с малко мазнини. Забележете, не казвам без мазнини. Мазнината е стествена част от храненето. Но твърде много от нея предизвиква рак. Премахването на животинските продукти довежда мазнината в храната до приемливо равнище. Трябваше и да науча разликата между добрите и вредните - канцерогенни мазнини. Мазнините загниват бързо след отделянето от източника им. А когато са преминали през топлинна обработка, стават високо канцерогенни. Мазнините, които са “хидрогенирани”, са били топлинно обработени.

Олиото трябва да бъде нерафинирано и студено-изстискано. Нерафинираният зехтин е особено добър пример за добра мазнина. Авокадото също съдържа безвредна мазнина мазнина. Научихме се да си правим и нещо, което нарекохме по-доброто масло: Една чаша растително масло се смесва в бъркалката с две парчета краве масло, после се замразява. Позволяваха ми да го използвам понякога. Не пипвах изобщо маргарин. Според лекаря, последният е само на един йон разстояние от пластмасата!
Възхвала на плодовете, зеленчуците и зърнените храни

Напоследък правителството на САЩ реагира на натиска, упражнен от много активисти на движенията за здравословно хранене, като отхвърли възгледа за “четирите групи” като основа на правилното хранене. С натрупване на доказателства, че месото и млякото са далече по-малко нужни от плодовете, зеленчуците и зърнените, хората, харчещи данъците ни, измислили блестяща идея. Знаейки, че ние американците сме отчайващо неподатливи към ядене на нещата, които са полезни, те създадали федералния проект “Дизайнерски храни”.

Един местен вестник съобщи, че “с бюджет от 20,5 млн долара за следващите пет години, целта на проекта е да създаде нов преработен хранителен продукт (млечна напитка), която съдържа концентрирани естествени, предотвратяващи рака “фитохимикали”, които се намират в растенията”.

А аз имам по-добра идея. Да разделим тези 20,5 милиона на всички домакинства в страната и да накараме всеки да си посади градинка.

Не можем да подобрим природата с държавни решения.

Ще има ли още?

Diego ,

Molq te pusni i ostanalata chast
Predvaritelno blagodarq.

S pozdrav Val

За съжаление само това е публикувано в интернет на български език. Източникът е Още инфо - Знание. Преводът на текста е на Валентин Хаджийски, може да се предположи, че предстои излизането на книгата на българския пазар. Иначе тук може да се види референцията в амазон.ком.




А тук има допълнително информация на английски език от втората книга.

всичко е добре, но не мога да приема, че човек трябва да се откаже от месото, млякото и млечните продукти

чувал съм една известна докторка да говори много яростно срещу млякото и млечните продукти, като цитира западни автори диетолози

Имам чувството, че нещо не е наред с тази антимлечна пропаганда

нямам идея защо се води, но чувствам, че има някаква нечиста цел

ако човекът не трябва да яде месо, то нямаше да има в устата си кучешки зъби , а само плоски кътници, каквито имат преживните тревопасни животни

и след като човекът е ял месо от хилядолетия и се е размножил и оцелял, то тогава нещо друго не е наред, а не точно месото и млечните продукти

от друга страна концентрираното приемане на смляни плодове вероятно е доста вредно за организма

представете си - човек може да откъсне една-две ябълки, и да ги изяде - това е естественото природно решение

неестественото е да превърнеш в сок 20 ябълки и погълнеш наведнъж сока им

това е тотален шоков удар върху организма, и като всяко неестествено нещо, е тотално вредно начинание

приемам плодовите и зеленчуковите дието, но трябва да се дозират внимателно

не приемам отказа от ядене на месо и млечни продукти, като добавям, че също трябва да се дозира приемането на този тип храна

Diego,
Виждам, че за краткото време през което е публикувана информацията, тя има 950 посещения ! Не смея да се ангажирам от името на всички, но от свое име ти благодаря , за труда и усилието, което си положил , това което си прочел за себе се, да го направиш достъпно и за нас !
Аз мисля, че както всички хора са различни, така и рака (макар и от един вид) е различен при всеки човек по много причини и най-вече поради факта, че всеки човек има собствено ДНК. По тази причина е трудно да се намери едно лекарство, което да помогне на всички( на някои помага, а на други не). Затова е важно споделения опит на хора, които са се преборили по свой начин с болестта.
Аз сматам да пробвам, иначе няма да разбера тази система би ли помогнала точно на мен!

БЪДИ ЗДРАВ, Diego!

Диего,имаш ли представа,защо във втората книга фигурира като автор само името на мъжа-Dave Fraehm?Знаеш ли каква е съдбата на Anne Fraehm.

Не се хващайте за подробности.......основното са прочистванията на организма и по специално на черен дроб и дебело черво.
От всички описващи този метод имаме свидетелстване за най различни диети, основното което намирам в тях са соковете от моркови, червено цвекло и целина. Много хора споменават и за пълен глад с различна продължителност.

Разглеждах старите, вече забравени теми. И стигнах дотук.
Сега чета, с надежда да намеря нещо спасително, за което да се закача.
Искам да предложа на всички да прочетат - тези, които са чели вече и тези, които виждат това за първи път.
Главното е да имаш вяра!

Аз като по-нова в този клуб не съм прегледала още всички стари теми.
Благодаря на Ivaceda, че извади тази тема отново. Разпечатах си всичко, за да си го чета на спокойствие.
Едно огромно БЛАГОДАРЯ на Diego, за това което е направил с този материал.

Сигурна съм, че ще използвам доста неща от този материал, макар и не всичко. Аз вече нееднократно съм казвала, че не си падам по крайностите и всеки трябва да намери своя начин.

Целувам всички!

Нема начин да нема начин!

Моля Ви, благодарностите към мен са абсолютно незаслужени!
Също така бих препоръчал на всеки от посетителите в този клуб да прочете книгата "Рак. Тумори." на Генадий Малахов. Ето и кратък анонс на съдържанието:

В тази книга известният руски лечител Генадий Малахов представя световния опит в природолечението и народната медицина на раковите заболявания. Тя е обобщение на най-ефикасните средства за лечение и примери от световната практика.
Книгата може да ви предпази от коварното заболяване и да ви спаси от смъртоносния изход, като ви дари нов живот.

РАКЪТ Е ПОБЕДИМ чрез коренна промяна на личността, начина на живот и мислене.

ПРИЧИНИ ЗА ОБРАЗУВАНЕ НА ТУМОРИТЕ И РАКА ЛЕЧЕБНО И ПРОФИЛАКТИЧНО ХРАНЕНЕ СЪСТАВ НА ХРАНАТА, ВИДОВЕ ХРАНИ

• ЛЕЧЕНИЕ НА ТУМОРИТЕ И РАКА ЧРЕЗ ОТРОВИ
СПИРТНО-МАСЛЕНА МЕТОДИКА НА Н. В. ШЕВЧЕНКО
ПРОТИВОРАКОВ БАЛСАМ НА ОГАРКОВА
МЕТОД НА ПАУЛА КЕРНЕР ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА РАКА ЧРЕЗ ГАЗ
ЛЕЧЕНИЕ НА РАКА ЧРЕЗ НАСТОЙКА НА ТЮТЮН, КУКУРЯК
МЕТОДИКА НА ХЕЛДИ КЛАРК ЗА ЛЕЧЕНИЕ ЧРЕЗ „ТРОЙЧАТКА"
ПРОЧИСТВАНЕ НА ЧЕРНИЯ ДРОБ И БЪБРЕЦИТЕ - ПРОГРАМА ЗА РАЗПАДАНЕ НА КАМЪНИ В БЪБРЕЦИТЕ

• НЕОТРОВНИ МЕТОДИКИ ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА РАКА
МЕТОДИКА НА Р. БРОЙС
МЕТОД НА АРМСТРОНГ ЗА ЛЕЧЕНИЕ ЧРЕЗ ГЛАДУВАНЕ И УРИНА
МЕТОД НА ЯН ГОУЛЕР
МЕТОДИКА НА КАЦУДЗО НИШИ
МЕТОДИКА ЗА ЛЕЧЕНИЕ ЧРЕЗ МОЛИТВИ И ЗАКЛИНАНИЯ
МЕТОДИКА ЗА ЛЕЧЕНИЕ ЧРЕЗ ГЛИНЕНИ КАТАПЛАЗИИ

• ОПИТ НА ЧИТАТЕЛИТЕ, ИЗЛЕКУВАЛИ СЕ ОТ РАК

РАКЪТ - НАКАЗАНИЕ НА ЧОВЕКА ЗА НЕВЕЖЕСТВОТО, ПОРОЧНИЯ НАЧИН НА ЖИВОТ, ПОРОЧНИТЕ МИСЛИ, ЧУВСТВА И ДЕЛА.