лого -> лога ??

Отдавна се чудя над тази отвратителна (по мое мнение) форма за множествено число на тази дума от гръцки произход и ще ми бъде интересно да чуя повече мнения по въпроса. От етимологична гледна точка успях да разбера, че произлиза от гръцката "logos", означаваща "дума" и всъщност е съкратена форма на думата "логограма" (logogram), чието значение е знак или символ, представляващ/олицетворяващ дадена дума.

Е, "лога" ли е правилната форма на множествено число на тази дума? Има ли конкретни правила за образуване на множествено число на думи с гръцки корен?

Все си мисля, че по-удачна форма е "логота", съответно членувано "логотата", но не съм убеден, че подобна наставка за множ. число е допустима.

Коментирайте

Такава дума на български все още няма, така че може и лога, и логота. Иначе правилната дума е логотип: един логотип, два логотипа, много логотипи.

Бих предпочел едно лого - две "логА" по примера на едно село - две села, едно палто - две палта, и т. н.

Формата "лого-та" я отхвърлям поне поради две причини:

-> Окончанието "-та" би трябвало да се среща само във вариант "-ета" от по-старото "-enta".

-> Свръхпродуктивността на окончанието "-та" за среден род, мн.ч., задълбочава различието между двата кодифицирани диалекта на балкано-славянския език (софийския русофилски диалект и скопския сърбомански диалект).

Ако се приеме, че думата лого е част от българския език, то би трябвало да следва правилта за образуване на множествено число на имената от среден род като писмо, лайно (с извинение към пуританите, но за филолозите няма мръсни думи, има мръсни мисли) и т.н.

[линк] - Богословие и философия на религията

към Xpиcтo: би ли разяснил малко повече за свръхпродуктивността.

И още един важен въпрос, който изникна: къде трябва да бъде ударението на "лога". Общо взето съм го чувал с ударение на втората сричка, но дали е правилно ударението да променя местоположението си при преминаване в множествено число? (пр. учИлище -> учИлища).

Всъщност примерът ти за село -> села май отговаря на въпроса ми (макар че не съм сигурен дали при село не са допустими и двете ударения, или кое е правилното, защото например при кАзах - казАх /доколкото разбирам от българската граматика на Пашов/ и двете са допустими).

За ударението:

"лОго" - "логА", "сЕло" - "селА", "мАсло" - "маслА", и т. н.

Под влияние на формите за мн. ч. понякога има колебание и можем да чуем "селО", "маслО", "винО", "млекО", "цвеклО". Някои от тези форми може би са допустими.

Правилни форми: "Той кАзал", "Той казАл", "Той покАзал".
Неправилно: "Той показАл".

В исторически план, окончанието "-та" за множествено число произлиза от гняздото думи от среден род, завършващи в праславянски на "-ent/-enta": "агне", "прасе", "теле". В съвременния руски език думите от това гняздо се срещат под формата "теленок/телята", "ребенок/ребята". В български език това гняздо се е разширило и е обхванало много думи с умалителна наставка "-че": "момче", "момиче", "добиче".

Окончанието "-та" за множествено число е продуктивно в смисъл, че именно то се използва при нови думи: "табута", "хобита", "лобита", "кенгурута", "колиета".

То е свръхпродуктивно, понеже измества окончанието "-я" (и даже "-а"): "полета" вместо "поля", "морета" вместо "моря".

Стари форми: "знание" - "знания", "прание" - "прания", "житие" - "жития", "питие" - "пития".

Нови форми: "пране" - "пранета", "клане" - "кланета", "питие" - "питиета", "житие" - "житиета".

В македонския език са намерили начин да противодействат на свръхпродуктивността на окончанието "-та" за множествено число, ср. род., и обвиняват софийския русофилски диалект в "неблагозвучност": "В кафенеТАТА и барчеТАТА МомчеТАТА и момичеТАТА си седят на столчеТАТА и си пият кафеТАТА и питиеТАТА".

Поради това би следвало винаги, когато е възможно, пред окончанието "-та" да се предпочете друг вариант.

А колко по-просто би било да се използва думата "знак' вместо чуждицата "лого". Тогава няма да има никакви трудности със мн. число.

Абсолютно съм съгласен с разсъжденията на Христо Тамарин и на Н. Антонов. В български тези неща следват формалния принцип: завършва на -О, значи е съществително от среден род и следва модела сЕло - селА . Думата СТУДИО, например се формоизменя по същия начин: стУдио - студиА.

Carpe diem

мАсло не е ли русизъм? май вече не се твърди, че мАсло е правилната форма.

да ке да ке ама неке