Сиамски близнаци

Аз съм за раделянето в ранна възраст. Защото не си представям как българското общество ще приеме сиамски близнаци, как въобще ще може да се нагоди към тях. Подозирам, че ако не от самото срастване, близнаците ще получат психически увреждания от социална изолация, подигравките и т.н.

В личен план, не мисля, че е приятно да живееш като някаква циркова знаменитост цял живот.

Ich bin Auslanderin fast uberall.

Не мисля, че е правилно децата да се разделят по усмотрение на родителите, особено ако ситуацията е рискована. Родителското виждане за най-добро може да не съвпадне (и често не) с това на поколението им. А и ако едно или двете деца починат, но пораснали биха предпочели да живеят като третата двойка близнаци... Никой няма право да предприема вместо нас действия, които потенциално застрашават живота ни. Само животоспасяващи. Опитвам да се поставя на мястото на един от порастналите близнаци. Ще искам самостоятелно съществуване принципно (ала го казвам от позицията на човек, който не е имал сиамски близнак... Нямам представа какво е да живееш с нуждите на друг човек, които поради състоянието ви се превръщат неизменно в твои). Но не бих пожелала самостоятелно съществуване, знаейки, че има риск другата да почине, освен ако нейното най- долямо желание не е също да е самостоятелна, въпреки съществуващия риск най- лошото да се случи с мен, нея, нас. Ако обаче тя не споделя това желание, бих уважила- не става въпрос само за моя живот, а аз немога да рискувам Живота на друг човек, нямайки Божествени правомощия.

Най-сигурния знак за съществуване на извънземен интелект е, че носителите му не контакуват с нас.

Единственото,което мисля е,че това е ужасен избор.От една страна е трудно да се живее по този начин.От друга страна не знаеш какво ще се случи след тази операция.Просто ужас...
Въпреки всичко,съм на мнение,че човек по-добре да си живее живота такъв,какъвто се е родил,колкото и различен да е.Просто,защото....такъв е създаден...

Sometimes the only way to stay sane is to go a little crazy

Не сме! Ще се поинтересувам.

Ich bin Auslanderin fast uberall.

И трите ситуации са..ъммм.....стресиращи.......да се разделят като малки е оптималният избор според мен.Него приемам като най-безболезнен. Малките нямат право да избират за себе си..... ами нямат да,но нима има родител,който да иска съзнателно да навреди на новородената си рожба? Мисля,че няма такъв, поне не такъв с всичкия си.А ако е луд, то това вече е друг казус


I dont see any reason to do this anymore....

Умението да вземаме решение вместо някой друг, да преценяваме кога да вземем такова решение, е на ръба на бръснача.
Умението да вземем решението тогава и така, че да освободим някой от този избор, като поемем за нас всички активи (които са малко, ако въобще ги има) и всички пасиви (които са основното).

Нека и аз да дам един пример.
Родилка - може да се спаси или само майката, или само детето. Кой ще вземе решението - бащата? Или лекаря?
Представи си бащата, който взема решението - избира майката и после цял живот се терзае , че е "убил" детето си. Или пък избира детето и после цял живот има кошмари, че е "убил" жена си. А живият вечно ще му напомня, че е "убил" някого.
Ако бъде поставен пред резултат - можело е да се спаси само майката (или само детето), живия останал ще е неговата утеха от една страна и няма да има угризения цял живот терзания за избора си.

В края на краищата това за "правилно" и "неправилно" в почти като яйцето или кокошката. Нюанси. Ситуации. Моменти на избор дали ние да направим избора.
Мисля си, че правилното е само едно - когато направим своя избор, да не съжаляваме. Дори да разберем, че сме сгрешили. Да си простим. И да простим.

Lessy

Моето мнение е, че Сиамските близнаци Сами трябва да
вземат решението дали да останат свързани или да се разделят-
когато усетят необходимост да взимат някакво решение и когато имат
вътрешната нужда от промяна-каквато и да е тя /промяната/.

Мисля, ти самата най-добре знаеш, че няма едно единствено ПРАВИЛНО. Дори и в такава уж донякъде конкретизирана ситуация. Точно поради това "уж" и "донякъде".
Няма общовалидни правила и правилни неща...
Сигурна съм, че аз самата в така описаната от теб ситуация най-вероятно в различни случаи (т.е. при наличието на различни подробности в ситуацията) ще имам различно мнение относно КОЙ е правилно. Сигурна съм, че това важи и за изключително голяма част от останалите хора.
Независимо какво мнение изразяват хипотетично.

Lessy

Дори,ако това завърши със смърт,пак ли си струва да удариш различието?

Аз мисля, че трябва да се разделят в най-ранна възраст. Предпочитам риска да починат пред живота, който ги очаква, ако не се предприеме нищо...
Труден избор наистина, но аз бих избрала операцията.
По въпроса до колко родителите имат право да решават бъдещето на децата си, искам да попитам как точно може да се определи до къде се простират правата им?

Свобода за българските медици в Либия!