7ми ден непушач

Здравейте,
Хей ме на вече 7 дена съм непушач и реших, че мога да се похваля пред вас и съответно да получа подкрепа.
Реших да откажа цигарите още като чух преди няколко месеца, че ще ги вдигат. Така де - тровенето си е тровене, ама с такова финансово измерение няма и да ми е гот вече. Та почнах да се самоатакувам с всички възможни причини за отказване, които ми хрумнаха. Тук намерих и линк към книгата на Кар, която не мога да отрека,че също ми помага.
Първата седмица без цигари мина сравнително добре. Още в първия ден ми се струпаха сума ти скандали и нерви на главата, но някак си въобще не ми се припуши - радост голяма! За тази една седмица открих,че най-много ми се припушва следобед - между 1 и 4, и че събирането с приятели никак не ми влияе независимо колко димят. Най-тежко ми е вечер вкъщи. Единствената стая, където се пуши е балкона -остъклен и превърнат в мой кабинет. Само като го погледна и ми се припушва, като рефлекс ми е балкон - цигара. В петък се прибрах много по-рано от работа и тръгнах да си работя на балкона. Казвам ви, направо ми се доплака. Въпреки че съм го проветрила добре и всички следи от тютюнджийска дейност са изчезнали, със самото ми излизане там в устата ми се появява желанието, усещането за цигара.
Това е най-голямата ми битка. Да мога да работя спокойно на любимото си кътче без постоянно да слюноотделям и да се наливам с вода. Ще се радвам ако някой даде съвет как се преодолява този рефлекс.
Иначе наистина се радвам, че спрях да пуша и съм уверена, че ще продължа все така.

Обижается народ:
Мало партия дает.
Наша партия не блядь,
Чтобы каждому давать.

Скоро ще свикнеш и няма да ти прави впечатление.
Може и да се изненадаш колко адаптивно същество е човека.

ха!
повече от година съм "въздържател" и пак ми се припушва... сутрин, като се размина на улицата с някой фреш пушач..., когато колегата пуш точно моята марка цигари... вечер, когато... е, идеята е ясна.
Важното е, че освенинстинкти имаме и воля. Така че, дръж се, момиче! Ще стане! :)

Аз,аз се държа:)
Все пак ще си запазя поощрението ти,когато и аз реша да отказвам цигарите

Проблемът идва от това, че не си непушач, а бивш пушач. Което все пак не е някаква трагедия :)
Ако се тревожиш, че мисли за пушене ще те спохождат от време на време дори след години, помисли си какво би било да си пушиш...Вероятно и тогава ще ти минава често често през главата "Уф..трябва да спра все някога" ...И в двата случая ти се нарушава спокойствието, но в единия поне не си вредиш.

Който не вярва в чудеса, не е реалист.