Защото

Обичам ли те?
Ако те обичам, защото си такава,
защото правиш това така,
разказваш красиво
красиви неща..
Вън духа вятър...
Обвита с тънък, скърцащо невидим
изтъкан от черчеветата
вятърен бурнус,
моя бедуино,
а крачетата ти мръзнат,
на цвят все по-горещи.
Обичам ли те?
Палят свещи
очите ти пред мен.
За мене, в мене...
Обичам ли те,
ако те обичам, защото плачеш,
или се смееш
винаги, когато
е най-неудобно,
най-неуместно,
най-безпощадно, безсрамно, безвремно,
отстрадано
като шестица от тотото,
която всеки тираж се пада
на мене.
Без да пускам фиш,
без да е намислена лотарията
на островите Тилиси.
Обичам ли те,
ако те обичам, защото ми подаваш
последната коричка на мечтите си,
до безнадеждност,
до трохичка
нежност.
До блясъче ми подари косите си,
усмивките от устните си -
до гримаса,
молитвите ти пих,
а съдовете се трошиха,
хрущяха под краката ми,
и пак не сядаме на празна маса,
обичам ли те?
Защото драскаш някъде далече вътре в мене,
а там смъди.
Обичам ли те,
защото казваш - "Извини,
че ме забрави"?
"Че пак заплаках, извини"?
И там смъди и грапаво крещи, и стряска
с тишина,
с непоносимост,
с безколебание, което
е взело името Любов.
Обичам ли те,
защото те намирам, сигурен, че ти ме търсиш?
Изгубена.
Съдба,
или е благослов -
и кръст, и пръстен?
Защото стигам все до тебе, обичам ли те,
понесъл времето?
Обичам ли те, защото
докато хрускаше
грозни
зелени
бонбони
ме попита толкова нехайно,
сякаш, че прескочи
малка локвичка
на тротоара:
"Това любов ли е,
когато е
"защото"?"?

Много добро!

Благодаря

доста тъпичко

Silno!

Много ми е познато. Публикувано ли е на друго място?
Хареса ми!

Направо шизофренна поезия.И що трябва да е толкова дългоооооо????
Куцо,кьораво и сакато тук може да експериментира.Преди да пишете,четете и се учете от прочетеното

Да, виждала си го.
Поздрав

<<Куцо,кьораво и сакато тук може да експериментира. >>
Надявам се, не е обиден израз за пишещите тук.
Колко реда се побират в съзнанието ти преди да започнеш да се изнервяш?
Шегувам се, поздрав и за тебе.