свръх апетит

Обичам да ям. Обикновено храната ми за деня се състои от половин килограм плодове - предиобед, на обяд сандвичи, банички, някаква манджа, хляб, пуканки и въобще каквото ми се ще в количество, колкото мога да натъпча без да припадна. Следобед ям нещо сладко, обикновено тестяно. За пример ще дам днешния ден - към 10.00 - бяло грозде без семки около половин килограм. В 12.30 - зеленчукова супа с хлебче - земел, към 14.00 един сандвич фалафел и един малък пилешки дюнер, към 16.00 един пакет пуканки за микровълнова фурна, към 18.00 пет масленки с локум и пакетче печени фъстъци - 100 гр., Към 19.00 пак си взех един сандвич фалафел, една салата от червено цвекло от близкия диетичен магазин и едни филийки от екструдирана пшеница и ориз от които изядох 4. Освен това съм изпила три чаши мляко с какао от машина и изядох два шоколадови бонбона. Това ми е горе-долу количеството за всеки ден. Понякога ям повече, друг път по-малко. Чела съм какви ли не книги за диети и здравословно хранене. Имам някаква идея какво е добро за мен, но нямам психическата нагласа да устоя! Не искам да пазя диета, а да имам добър и най-вече здравословен режим на хранене. Споделете моля по-какъв начин сте успявали не да влезете в някакви килограми чрез някаква диета, а постепенно да измените хранителните си навици. А, иначе тежа 52-53 кг., висока съм 163. Не се притеснявам толкова за теглото, колкото за здравето си. Е, няма да е лошо да сваля някой друг килограм, някъде до 49-50 кг. Когато видя храна - нападам! Единствено нямам апетит, при по-силни емоции. Добре че спортувам малко, защото иначе при този режим на ядене сигурно нямаше да мога да мина през вратата
Нормално ли е да се яде толкова?
Стана много дълго, но съм ядосана. Искам да ям нормално. А не през час да се тъпча с нещо. Благодаря на всички които споделят опит.

От колко време се храниш така? Това са около 3800 - 4000 калории за ден. Ако продължаваш в същия дух, дори и при перфектен метаболизъм, ще качиш килограми. Помисли си - апетитът е психическа нагласа. А и за около 6 месеца се променя отношението към някои храни - демек отвикваш да ги ядеш.

Моят съвет е да изхвърлиш всякакви масленки, банички, пуканки, шоколадови бонбони, по-полечка с фъстъците, фалафелите и дюнерите.

Why don't you take me for a little while? Singing me songs, you know, will make me cry!

Аз не бих нарекла това свръх апетит, а лакомия. Естествено, че нямаш нужда от 'временна диета', а просто от няколко корекции в начинът ти на хранене. На първо време махай всички тестени и сладки неща, поне се старай съзнателно да ги избягваш. Вместо тях хапвай плодове, зеленчуци. Следи си 'мярката' на храните, бъди разумна- даже и да не си на диета 3 чаши мляко с какао си е ненужно много. Следващия път си вземи едно, пийй го бавничко, наслаждавай се на вкусът му.
Второ- пий много вода, даже хубав вариант е вместо тези боклуци, които пиеш от машините да си взимаш водичка с разреден лимонов сок, примерно. Не гледай на храната като развлечение, хоби, запълване на времето или нещо кофти. Приготвяй си я, наслаждавай се, но винаги с мярка. Това е ТВОЕТО тяло, грижи се за него и го храни правилно, за да бъде красиво. Поздрави.

Fortune favours the brave

Малеееееееееееееее,аз,ако ям колкото тебе сигурно ще стана 120кг.УЖАС.Помисли си малко какво правиш.НВД не е диета,а начин на хранене.И аз не мога да се храня по 5 пъти на ден,но се опитвам поне веднъж да ям на ден,което не е правилно.Успех

Здравей добро прасенце,провокира ме да споделя с теб някй мои наблюдения,дано съм ти от полза.Първо да започна от това че съм на 38 год и имам завиден стаж в борбата с килограмите, за мен в пълна степен важи израза -гладна и дебела.Моята най добра приятелка от детските години я виждам в твоето описание-всяко междучасие закусваше обилно и то обилно с банички ,кифлички, марципанчета.След училище бързаше за в къщи -за да си хапне човешка храна,вечер като излизахме по заведения-все гризеше фъстъчки,бадеми,тортички,толумбички... Всички ние я виждахме като една бъдеща дебелана .За сметка на това какво се получи - тя и до днес си е такава слабичка,сладкоустница,непрекъснато дъвче нещо дори когато е в движение.През този период аз имах много диетични пристрастия -монодиети,разделно хранене,вегетарианство,суровоядство,НВД,но още не мога да се похваля със стабилно тегло.Прочетох много книги относно храненето и си спомням един израз - че хората са като автомобилите,едни харчат повече - като лимузини,други като икономични коли.Явно твоя метаболизъм е перфектен и не те съветвам да пазиш никаква диета,просто обърни внимание на качеството на храната.

Здравей добро прасенце!
Бих искала и аз нещо да споделя. Не казваш на колко си години, но от постинга ти ми се струва, че все още си доста млада. Което определено има голямо значение. Аз съм на 43 год. - 158 висока и 52 кг.До 40-та година и аз като теб нямах никакви проблеми с теглото - дори и след като родих, килограмите ми се движеха 45-47.Ядях всичко,без да се притеснявам.А шоколада направо обожавам.Всички колежки ми завиждаха и все ми казваха, че само хабя храната! Никога не съм спортувала - единствено сутрин правех някои леки упражнения 10-15 минути.
Но след като навърших 40, положението коренно се промени.Това е най-опасната възраст за жените. Сега ми се иска да ям като преди, но уви - бих станала 100 кила! Дори и тези килограми, които съм в момента ми е много трудно да поддържам и още по-трудно да сваля - дори само 2!
Вярно е, че килограмите ни са въпрос както на ген и метаболизъм, така и на начин на живот.Но в много голяма степен те са и резултат на нашата култура на хранене.И колкото по-рано я придобием, толкова по-добре! И не само за нашите килограми, ами и за нашето здраве! Защото с годините метаболизма се забавя, особено при жените след менопаузата. Така че колкото по-рано се научим да се храним здравословно, толкова по-малко проблеми ще имаме в последствие.Аз не се научих когато трябваше, а сега ми е твърде трудно и е необходимо много повече воля
Успех!

Благодаря на всички! Много сте прави, като ми казвате, че трябва да се наблегне на качеството на храната. В моя случай и количеството трябва да се контролира. Съгласна съм, че апетитът е психическа нагласа, но промяната и ми е много трудна. Обнадеждава ме инфо-то на Соната за шестте месеца. Ако успея да се държа в по-разумни граници, би трябвало след шест месеца да не се мъча както сега, а съвсем естествено да се придържам към един по-здравословен хранителен режим. Точно това искам да ми се случи. Започвам с опитите за намаляне на сладките неща - те са ми по-лесни с изключение на торта или някакъв мус. Пуканките и баничките обаче как ще отвикна - не знам. Като начало ще пробвам и това с по-бавното ядене - може то да помогне. Аз гълтам като боа! Днес засега съм на един грейпфрут, една зеленчукова супа, зелена салата с яйце, едни задушени картофи с копър и чесън, един сандвич фалафел (знам, че не трябваше, но много го обичам), пакет пуканки за микровълнова (много ще ми е трудно да ги откажа), една сусамка и едно мляко с какао(и това е трудна работа - машината ми е под носа). Събота и неделя имах срив в плановете си за ограничаване, но от днес започвам малко по-малко. Ще гледам до края на деня да не натъпча нещо много вредно и така.
Какво правите, когато някой дъвче срещу вас нещо което обичате много?
Иначе, съм на 29 години. Цял живот съм се тъпчела така. Имах един период в който бях дебела - 163 см, 59-60 кг., сега съм нормална - 163 см, 52-53 кг. Не съм пазила диета, за да отслабна. Стана постепенно при все същото тъпчене. Сега ме интересува главно здравословният аспект. Разбира се и 2-3 килограма надолу. Искам да ме привличат и да са ми вкусни полезни неща за ядене, а не вредни както е сега. В момента съм гладна като вълк Ще се боря

Цял живот съм се тъпчела така. Имах един период в който бях дебела - 163 см, 59-60 кг., сега съм нормална - 163 см, 52-53 кг. Не съм пазила диета, за да отслабна.

факт е, че има хора с достатъчно добър метаболизъм за да успяват цял живот да ядата така и да изглеждат добре. Нищо чудно да си такава щастливка и да изгаряш, което изяждаш, нищо, че е регулярно много.
По-важния въпрос е, че ядеш УЖАСНО ВРЕДНИ неща. те сами по себе си НЕ СА храна!!! - баничка, мус, мляко с какао, сусамка ...

1. тези "продукти' отдавна не си спомнят от какво са били направени
2. и да си спомнят обработката им до вид "храна" не само е убила всичко полезно в тях, но и създава комбинации и съединения, които са неприсъщи за тях, да не кажа отровни
3. всичко това на производителите и рекламистите им е ясно, но и ВСЕ ЕДНО - това им е работата - да смяташ, че тези неща са ти вкусни.
изобщо не се шегувам. знаеш ли например, че в консервите храни за котки и кучета, които са с вкус на риба, телешко, дивеч и имат както прекрасни опаковки, така и изглеждат в чинията, та и ухаят на тези вкусове . казваш си:ммм, браво, колко вкусно въздейства ...НА ТЕБ. на котката всъшност ама изобщо не и мирише ни на телешко, ни на заешко, ни е виждала поне едно от двете. яде буламача и не пита.
оттам ще те посъветвам: преди да решиш, че нещо ти е много вкусно, помисли:
1.какво те кара да мислиш така -ФОРМАТА, ЦВЕТА, ОПАКОВКАТА?
2.кога ти се яде особено - при стрес, ако не си си доспала, от скука, защото някои друг го прави пред теб?
гарантирам ти, че това не ти е вродена лакомия, тя е градена с години от външни фактори, които имат други решения.
3. какво съдържа това, което ядеш и какъв ли зловещ път е изминало от естествения си вид до този, който УЖ ти харесва

казвам ти тези неща, защото от опит познавам както тъпченето, така и състоянието след отговора на тези простички въпроси.
пожелавам ти увереност и самообладание

Точно заради това пиша тук - четох различни автори и разбрах, че имам възпитаван от най-ранно детство извратен вкус (това е по-отношение на качеството, по отношение на количеството никой не ме е възпитавал да се тъпча така, даже напротив - предизвиквала съм учудване в близките си). Извратен вкус означава, че са ми вкусни и ме привличат неща, които не са в услуга на организма ми. Разбира се, няма виновни за това, просто невежеството води до подобни печални резултати. Лошото е, че сега, когато знам нещо, имам идея какво е полезно, и най-малкото докато пия поредното мляко с какао (от машина), ям торта, чипс или соленки и съзнавам, че това е много вреден хранителен продукт, аз продължавам да искам да го ям. Относно въпросите на Аз знам - аз съм рекламист... Знам какви измислици се пишат и на почти на никой не му пука за здравето на потребителите... Това се отнася и за продукти, които се рекламират като полезни. Ям неща, които знам, че е престъпление човек да внася в организма си...
Обичам и полезните храни - пресни и сушени плодове, пресни и задушени зеленчуци, зърнени, понякога си правя хляб без мая, покълнала пшеница, различни видове варива приготвени просто, с растителна мазнина и минимално количество сол добавени накрая, правя си пресни салати със студено пресовани раст. масла, печена риба, пия фрешове от ябълки, моркови, червено цвекло и понякога прясно зеле, не пропускам да си хапна от сезонен плод или зеленчук (в големи количества) и т.н. Въобще, обичам ги тези храни и то много! Но и всички останали и то от вредни по-вредни. Като се натъпча с буклуци, след като съм яла сутринта плодове, след това салата и зеленчукова супа, каква полза? Всеки ден започвам с плодове или фреш, продължавам със зеленчукова супа или салата и после срив! Следват сандвичи, соленки, чипсчета и всичко вредно, опаковано и буклучкаво, което се сетите. Когато видя някой буклук, а това е по няколко пъти на ден, всеки път водя битка със себе си, за да не го изям. Все още победите ми са малко. Добре е да работя повече с волята си, но понякога се отчайвам и имам чувството, че съм най-безволевия човек на Земята. Затова писах тук, да почерпя от опита на други, които са водили такава борба, и може би да намеря съмишленици. Както чета обаче от темите, повечето хора умеят да се ограничават.
Опитвам се да играя със себе си и да си измислям допълнителни мотивировки, най-важната, разбира се, е здравето. Понякога си мисля, че да се тъпчеш така е липса на Любов към себе си. Интересното е, че това какво ядеш влияе на настроението ти, на нагласата за живот! Затова искам да се храня с нормален апетит, с полезна, жива храна и да искам да ям само такава, да не се облизвам като видя как някой хрупка чипс, пуканки или банички. Все още е достатъчно само да си помисля или напиша тези думи и едвам се сдържам да не се втурна до близкия магазин, за да си ги набавя! Това е! Борбата продължава. Не може да няма начин да се превъзпитам!

Здравей, според мен ти си направила най-важната крачка към справянето с поблемът ти- осъзнала си от къде тръгва. Както казваш, важна е борбата. Може да ти отнеме месеци, докато си приучиш хранителните навици. Аз от близо 8 месеца работя над моите и има още какво да се желае! Бори се до край, не се предавай! Кофти храната ще те изкушава, ще си я позволяваш, ще имаш въздоди и падения, но се учи от всяко едно от тях. Не гледай повечето момичета в клуба (нищо лично към тях), които се 'ограничават'. Въпроса не е в това дали да ограничим дадена храна, а да знаем, че сме направили съзнателен избор в това да не я консумираме. Така в мозъкът ти винаги ще има едно местенце, което си казва 'ето тя не ми забрани да ям чипс, няма да я томозя излишно и няма подсъзнателно да я подтиквам към него, освен ако тя не го желае'. Когато се ограничаваш, мозъкът ти търпи, търпи и в един момент избухва и се нахвърляш върху всичко, което си избягвала до момента.
Бъди търпелива. Аз също имам убийствени хранителни навици от дете, щастлива съм, че имам достъп до литература, за да чета и да се образовам как да се справя с тях. Поздрави.

Fortune favours the brave

След като знаеш, че определената храна не е полезна за здравето ти, лесно (според мен) можеш да й устоиш като си втълпиш колко е ОТРОВНА за тебе. Направи си първо психологическата подготовка, защото хранителните навици са преди всичко поведенчески модел, придобит през живота ни рефлекс, те са главно навик и затова могат да бъдат променяни само с психологическа подготовка. Давам ти този съвет от личен опит. Преди около 8 месеца отказах 12 годишно страстно (до 2 кутии на ден) тютюнопушене (може да ти се стори много далеч от твоя проблем, но ако си помислиш страстта към цигарите е точно същата каквато е твоята към боклучливите храни), и то от "раз". Очудих даже себе си и личния си лекар. До такава степен си втълпих колко са ми вредни, че ако поседя малко повече (повече от 3-4 часа) в запушена обстановка получавам алергичен конюктивит. Но всичко това ти го пиша не за да се похваля и даже не очаквам да успееш да си втълпиш примерно, че пуканките и дюнерите са отровни и да повръщаш от тях, но като начало можеш да се опиташ да ги избягваш с най-чиста съвест знай, че те не са по-силни от тебе и сами няма да влязат в устата ти... и още нещо, опитай следващия път като друг яде срещу тебе чипс вземи си едно картофче от чипса, а не цяла опаковка.
Дано не съм ти досадила, но всяка част от поведението ти е в главата ти и би могла да бъде променена. Аз знам, че можеш.

Относно въпросите на Аз знам - аз съм рекламист...

аз също. затова ти приведох тези примери. ясно си ме разбрала тогава, сега просто започни да работиш в/у това, което знаеш. аз използвах професионлните си знания, за да се преборя с тези навици. и това наистина РАБОТИ, колега!

Наистина страстта към цигарите е същата като и страстта към хапването.Аз също съм бивша пушачка /скоро ще станат 6 години откакто вече не съм се докосвала до тях/ и имах волята да ги откажа от раз! Просто един ден както си пушех, хвърлих цигара и казах - край! Въпреки, че преди това доста пъти съм се мъчила да ги откажа. Но се учудвам на факта, как за цигарите имах волята, а за хапването - не

Благодаря на всички
Да се попохваля от 1.12 не съм яла боклуци, ама никакви с едно изключение - домашна торта, защото ме почерпиха, сложиха ми я под носа и... не издържах. Да видим по-нататък.
С количеството още нещата не са много добре. Знам, че това е нищо и трябва много повече време, но за мен си е добре като начало

Браво! Не му мисли количеството, важното е качеството.

Fortune favours the brave