Деца и Животни

Какво е отношението на Децата Ви към животните? Диференцират ли ги на домашни любимци и гастрономически обекти?
Тава по повод на една случка от преди две години на село /лятото живеем там/. Жена ми имаше Рожден ден и имахме гости естествено. Подаръка беше една голяма зайка. Ялова, охранена. За изяждане. Да, ама беше жива. Децата много и се радваха вечерта. Дори и носиха трева в щайгата. Макар, че Йоана /каката/ няколко пъти смутолеви с половин уста , че много обичала заешка яхния....Цяла нощ се въртях в леглото и размишлявах как да им обясня, че на другата сутрин Зайката ще се коли....Няма жива да я ядем, я
. Мислех чи Каката и Малчо ще плачат и ще я съжаляват..... Заспах преди изгрев, изтерзан от съмнения /мислех дори да я връщам/..... Голяма изненада беше, когато се събудих - каката беше станала и размахваше едно Кубинско мачете, а брат и беше набарал един огромен кухненски нож и двамата крещяха " Тате, кога ще колим Зайката?"

Дъщеря ми плаче, разстройва се и не яде, ако е виждала "гастрономическия обект" живичък, хем вече е голяма...

И двамата са готови да ореват орталъка за някой сакато коте, или безпризорно куче. А, видите ли зайците, прасетата, кокошките и т.н. били за ядене.... Странното е, че допреди няколко години не бяха стъпвали на село, щото уви са четвърто поколение граждани. Може пък неква Генетична памет да надига глава в Децата....

... никакво животно ...., обаче, оная сутрин водейки девойката на училище, се наложи да купуваме кренвирши за едно улично куче ....

то наистина имаше тъжни очички и беше мило, ама все пак трябваше да стигнем навреме до училище.. все пак това не попречи да се отклоним малко и да му купим нещо за ядене ....

аз не съм толкова мекосърдечна към уличните животни, може би щото не ги забелязвам, ама поощрявам това чувство у девойката .... и май постъпвам правилно

Зависи от много неща- вродени склонности, пример и т.н.
Предполагам, че няма за какво да се тревожиш.
А и честно казано е добре човек да не е прекалено чувствителен, защото
това го прави уязвим. За съжаление не е по желание.

п.п. Аз съм голям фен на животните и в някаква степен съм го предала на дъщеря си като пример, имаме и куче, и коте. Досега в къщи е преминала малка зоологическа градина от всякакви видове ранени и болни животни...пък като се има предвид, че като дете съм ревала даже за жаба...

разделим растенията на саксиини и градински, или пък рибите на аквариумни и др.

Смърта и храната са част от живота ни, и това, че сме хора не ни освобождава от природните закони, необходимо е да убием за да се нахраним. Самият акт на заколението е неприятен и травмиращ, но това не значи, че едно "добиче" определено за "храна" не трябва да бъде дарявано с обич и внимание. Децата подсъзнателно ги усещат тия неща, в тях инстинктите са много силни, докато не се намесим ние и не ги "осакатим"

Не можеш да избягаш...от себе си!

така направих и аз тогава. Ами не заколих зайката. Има чалъм в тая работа пък аз бях .....необучен. Занесох я на една баба-комшийка която свърши черната работа. Забелязах, че докато я носеше към .....мястото за екзекуция и говореше нещо тихо-тихо. Зайката не се дърпаше особено.... После, след пет минути ми я върна в ....насипно състояние. Хората на Село са по-мъдри в доста отношение, това е. Минаха две-три години и понаучих и аз туй-онуй....Пък и децата са малко по-големи вече и не изявяват особено желание да учавстват в колачески дейности. Като наближи Коледа или докопаме някой кокошка или заек /подарени или купени/ деликатно се запиляват нанякъде...

Но не по принуда, а по собствено желание. Месото ни е направило такива, каквито сме, но днес не е нужно да убиваме, за да живеем. Ям месо. Но съм бил вегетарианец - лично решение. После се ожених.


Geek by Nature, Linux by Choice!

Щерката също известно време беше вегитарианка. Чула в детската градина госпожите да си говорят за диети разни и колко е хубаво да не яде човек омерзззззителното Месо и една вечер вкъщи заяви: "Тате и мамо, аз вече съм вегитарианка!!!!....". На учудения ми поглед отговори "Ама това не важи за пържолите и шишчетата дето ги правиш на скарата в двора.... и за кремвершите..." Като я питах ква вегитариянка ще става в такъв случай, след дълго мислене заяви, че спира да яде ....... пилешко??! Не че не и харесвало, ама месото било влакнесто и и засядало между зъбите....
После порасна и и мина
П.П. Уважавам личния избор, не уважавам фанатизма. Човешкия, като всеки организъм, си знае кво му трябва или не в даден момент.

Както и за личния избор. А това за месото си е дълга тема. Аз навремето не ядях заколените зайци. Моите деца нямат възможност за точно такъв избор, а месото в магазина не е животно.


Geek by Nature, Linux by Choice!

се колят най-трудно. Нормално е да заколиш заек - не е нормално да заколиш пудел, нормално е да заколиш кокошка не е нормално да заколиш канарче. Едните са селектирани за красота и компания, а другите за задоволяване на хранителните нужди.

Преди много години имах интересна случка. Отглеждах прасета, имах няколко бокса със свине майки. По календар се засича деня на зачеването и е желателно при раждането да присъства човек. Свинската бременост е три месеца, три седмици и три дена, плюс минус два-три дни. Когато ражда прасето става раздразнително и опасно, необходимо е да присъства човек, защото ако прасето си изяде плацента се "настървява" и изяжда и малките, нормално е да ги ражда по три-четири в плацента, от бройката "бебета" зависи и броя на плацентите. Лежи "хайванчето" и се мъчи като човек, потреперва, пъшка и стене...добрият стопанин е там, то го познава и е спокойно. Ражда се първото, ти го поемаш, претриваш пъпната връв между пръстите си(а след това я топваш в съд с разреден йод), със специално приготвен парцал го подсушаваш, като по най-бързият начин гледаш да му освободиш дихателните пътища, дори понякога е необходимо да духнеш силно в ноздрите му за да си поеме въздух, забавиш ли се е мъртво, имаш около половин минута, докато излезе другото така е с първата четворка, след това минава известно време и пак. Едно раждане трае около час, час и половина, два. Подсушените ги отделяш в специален бокс с много слама и кварцова лампа, присъствието им при родилката не е желателно и е опасно, започват да я притесняват искат да се хранят, тикат се о нея и търсат биберонката с мляко, прасето става неспокойно и започва да се намества, върти се, става, ляга и внимава доколкото може да внимава 180/200 килограмово туловище, а малките са все още слаби и неукрепнали, щъкат като хлебарки по целия под..."купона" става когато майката неволно застъпи или при лягането затисне някое и то изцвърчи...ужас, туловището за секунди се превръща в звяр търсещ да разкъса всеки чужд елемент в бокса...ако не внимаваш може и да бъдеш нахапан, и капка кръв е достатъчна да подуши свинята и да откачи. В общи линии докато я обгрижваш и изчакаш прасенцата да направят първото кърмене е минал денят или ноща.

Та една такава майка застъпи едно прасенце и му смъкна кожичката и единият нокът на предното краче, отделих го веднага и го превързах...малката тогава беше 5/6 годишна и пое грижите за малчугана, държеше го в скут докато спи, идваше с мен когато го пусках да се храни...и така докато му оздравя крачето. Стана ни любимец, глезехме го и си играехме с него, прасетата са невероятно гальовни и умни създания....но за коледа го изядохме, просто изпълни предназначението си.

Не можеш да избягаш...от себе си!

Тъй като съм май единствения ловец тук, ще си позволя да изкажа мнение.


Единствено бих убил това, което бих ял.

Нямам сърцето да стрелям по дългоухи, сърни и елени. Те са да красят този свят. Диамантени кристали щастие.

Пилците, нерезите, овните и телетата - под ножа...

За хищниците - не влизат в тая точно класация, но и там имам мнение. Ловуват се целогодишно...



По сложен ми е друг един проблем. За фабриките смърт, които ни изхранват ежедневно. Месо родено за да бъде изядено...

Изгубваме истинския свят брате...

____________________________

Memento mori.

Тоест никога не смесвам агнешко със телешко и пилешко със свинско.

мъжът ми е ловец и понякога носи у дома дивечово месо. ужасно ми беше жал за красивите животни и му отказвах да ги приготвям. с течение на времето по негово настояване започнах да готвя с това месо /не го опитвам обаче/ и си изградих една теория, която малко отмива срама: отстраляното животно умира като герой, иначе умира от старост, става на мърша...

Или храни хищниците.

____________________________

Memento mori.

...и става храна за друго животно- хищник, който го ловува и яде САМО, за да оцелее. Природата го е измислила да няма безсмислена смърт. Баща ми беше ловец и рибар, научи ме да ловя риба, но лова никога не можах да го възприема- такива неща ми е разказвал, че да ти настръхнат косите и да се чудиш наистина ли човекът е разумно същество...
Не разбирам убийството за удоволствие.

Is he crazy or is he light-years ahead of the rest of us

"Месари".

А още по-голяма грехота е да го утрепеш добичето и после да не го потърсиш.

____________________________

Memento mori.

За "месарите" ясно..... Учавствах дори в една виртуална "престрелка" преди около година на тема Ловци-Туристи. Излезе , че повечето "ловци" опоненти си бяха чисти месари т.к. наблягаха най-вече на кефа от стрелбата при лова, но това е друга тема. Виртуална кръв се лееше тогава по нета.... Почнаха се едни реплики и заплахи ....че ме домързя да се аргументирам смислено по едно време. Да отстреляш /заколиш/, за да се нахраниш, това го разберам /човешката "порода" е месоядно-всеядна по принцип, 20-те незаменими аминокиселини.....и т.пр./. Ако се опре до там, ще го направя с чиста съвест /че и децата ще обуча на което мога и знам/.
Фрапира ме друго понякога. Почти всички плющят месо. А, кой да клъцне на кокошката главата?..... Ентусиазмът се "вледенява" моментално....

е... ясно е. не ми говори за равновесието в природа, моля, защото в горите в Европа всички знаем как стоят нещата.
аз споделих крехката си философия /и естествено прекалено уязвима/, която ми помага да правя еленски кюфтета и глиганско задушено...

Да. Баща ми ми разказвал как ловци от всякакви народности ловували /ей, все забравям как се казваше/ някакъв вид сърна из степите на Монголия. Избива ли ги със стотици, взимали 1-2, а другите оставяли на купчини да гният това съм го запомнила като емблематичен случай. Да не говорим за ситуациите, в които неточни стрелци мъчат животните до последно
Скоро ми разказваха за един глиган...и човекът много се гордееше с това как се борил с него след като го ранил и животното го нападнало...
Обичах да чета Джон Хантър, но като го видиш на живо вече става различно.

Is he crazy or is he light-years ahead of the rest of us