За майките и бащите

Кое прави майките по-добри родители?

Изключвам раждането и кърменето, което си е физиология. На която и аз съм задължен и се прекланям.

Но в 90% от случаите след развода децата се пръсъждат на майката.

Няма значение тя дали се грижи добре за тях или ги е захвърлила при баби и си гледа кефа.

Трябва да се докаже че е алкохоличка, наркоманка и т.н.


Бащите трябва да си плащат издръжлите навреме и да бъдат разигравани и шантажирани с децата от бившите си половинки.

с кое бащите са по-добри от майките?забрави половата принадлежност и го докажи.майка съм,а дъщеря ми почти не познава "страхотния" си баща.

P.S.и това че трябва да плаща издръжка не значи че го прави.
бясна съм когато някой търси вина или защитава ситуацията според пола!

В повечето случаи
мъжете сами и с готовност
се изнасят от ситуацията
Има и лоши майки разбира се

Не си прав, че няма значение дали децата са при бабите или не, просто трябва убедително и с доказателства да се докаже това... и въпрос на адвокати. Много дълга и обширна тема...

Колкото до това, защо по дефолт децата са при майката - ами защото жената разбира и извършва куп "обслужващи" дейности, за които мъжът не се сеща или просто не знае какво да прави. Жената действа много според инстинктите си на майка и усеща нуждите на детето. Може да мисли и прави няколко неща едновременно без да изпуска контрол над ситуацията. Това е по дефолт и в обобщението на мъже и жени. Знаеш, че хората са различни и вариациите са много, но първите 10-тина години от живота на хлапето са под знака на майката. Имат нужда и от баща си разбира се, но за самото научаване да се справят самички и с необходимите умения за ежедневието се занимава точно жената. Тогава все още я има силната връзка и търсенето на опора. Майката е тази, която дава разрешаването на въпросите, тя е тази, на която се доверяваме. Тя стои зад нас. Не ме разбирайте погрешно, но първите 3 години, когато детето се учи всяка минута, когато опознава света то е с майка си. Тя е тази, която в 90% от случаите го прегръща, успокоява, показва му какво е тревичка, какво е камък, какво е... Тя го научава какво е това памперс и какво гърне, тя му готви, тя го храни, тя е до него когато е болно. Да, таткото също присъства, но в някакви часове от денонощието и детето свиква с мисълта, че мама е опората и тя е тази, която ще му помогне. Когато вече са тинейджъри, когато след 10-тата - 12-тата година децата започват да различават нюансите на бялото и черното вече имат повече нужда от истинската подкрепа и приятелство на баща си (до тази възраст те възприемат света само като бяло и черно). Ако бащата е наличен - добре, но ако се е запилял или вече е изгубил крехката си връзка, пак не е страшно - майката е на линия.

Много се разпилях и заобяснявах... Всичко е описано по дебелите книги посветени на детската психология във всеки един етап от раждането до пълнолетието. Това са обобщения и базирания на инстинктите на женската и мъжкия. Женската се грижи за малките, а пораснат ли тръгват на лов с мъжките. Първичното. Работата на съда е да прецени дали и кой е по-добрия родител, а работата на адвокатите е да покажат като такъв техния клиент за да си вземат паричките.

Въпрос на интелект е как ще се разделят двама души и какво ще предприемат в името на децата си така, че да не се нарушава и осакатява психиката им.

Тук, в България съдебните разпореждания в общия случай са такива.
Една цяла вечер ми разказваха за Америка - там мнението на психолози и всякакви други специалисти е категорично, че едно дете има нужда и от майка, и от баща - затова и законодателството им е такова, че при едно дело при кой да остане детето винаги се тръгва с равни 50:50 права и на двамата родители. И после - който докаже по-добри условия за гледането на детето. По презумпция и там е в полза на майката, но там изключенията са много повече, за разлика от тук, както и времето, което дават на бащата.
Бащата, който ми разказваше случката каза, че е водил такова дело и там, и тук и накрая там е получил 30: 70, т.е. 70% в полза на майката, а тук едва 10 % за себе си.

И сред мъжете и сред жените има бъклуци. Съответно има пострадали жени и мъже от тези боклуци.

А, че правосъдната система не винаги е права - вярно е! Че има безхаберни майки - вярно е! Че някои жени шантажират бащите на децата си - вярно е! Че някои жени крият децата и не им разрешават да се срещат с татковците - вярно е!

Уф, Боже, Божеее, много мъка има по този свят!

--

Ееех, едно време какво време имаше, сега дойде време - няма време!

Не ме разбирай неправилно. Не искам да обвинявам или защитавам спрямо полова принадлежност. Просто е прието децата да са при майката, което автоматично прави точно това.

Разбира се че има добри майки, но има и лоши. Същото се отнася и за бащите.

какво е "добър" баща /преди и след развода/?

добре,тогава защо питаш с какво майките са по-добри?майките хвърлят децата на бабите,а бащите за по-сигурно ги хвърлят на майките...
и?какво става тогава?само заради някава лична засегнатост хапем всички,така ли? айде моля без!защото бащата "захвърля" без издръжка,без обаждане по телефона,без подарък за коледа или честитка за рождения ден...и това е личното ми наблюдение от "първа ръка".но не питам защо бащите са егоисти,нали?
некоректно ти е зададен въпроса в първата си част - "Кое прави майките по-добри родители?" .отговора е : "липсата на бащата"

Тя е тази, която в 90% от случаите го прегръща, успокоява, показва му какво е тревичка, какво е камък, какво е...

Много странно мнение...във всеки случай щеше да е нормално за 1805 или 1955, но за 2005?
Звучи много демоде. Ако не ме л;зжат наблюденията, бащите полагат точно толкова грижи, колкото и майките (колко му е-да смениш едни памперси, да даваш пюрета...след пък това от 3 години натам трябва да си хептен идиот баща да не водиш детето си насам натам и д му показваш тревичките и пр:).
Единствената разлика е, че единия трябва да остане 1-2 години вкъщи и да гледа детето и това обикновено е майката-но в общои линии въпроса на Трън е основателен.

Er muoz gelichesame die Leiter ibewerfen, so Er an ir ufgestigеn
ist...

Не е до майка и баща, а до човека.
Наистина в повечето случаи, които съм наблюдавала, бащите си вземат шапките и заминават без да се обръщат много, много назад. Или, ако се обръщат, то е до следващия им брак. После става по-рядко...още по-нататък - никак. Но това не е правило без изключение.
Познавам семейство, в което майката заряза двете си малки /на 3 и 4 години/ деца и никога повече не ги потърси. Отгледа ги бащата сам самичък и беше трогателно да го срещне човек с двете, малко мърлявички по личицата, закопчани накриво, с шапки над и върху очите, но радостни и усмихнати - здрави и щастливи дечица, които изградиха по-късно чудесни семейства - сега са на по 35-40 години.
Така че...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Моите уважения, но това ти изказване го приемам само ако можеш да кажеш с ръка на сърцето че си сменял памперси по-често от веднъж на тримесечие, да ми изброиш три марки детски пюрета, да ми кажеш с какво месно пюре се захранват бебетата и защо, защо шоколадова каша се въвежда най-последна, колкото се може по-късно, ако знаеш поне едно нещо което детето ти е правило тази седмица в градината/училището.
Много е лесно да се дават изявления отстрани и странно, че най-често са именно от хора които тръбят колко лесно се гледат деца в днешно време, смятайки колко общо спи на ден едно бебе и "че то майка му по цял ден спи, нали то спи по 18 часа, къв и е проблема". Но интересно как същите тези хора изпадат в диво отвращение от миризмата на наакан памперс, а не дай Боже да трябва да го пипнат. Забележи, за да го изхвърлят, не да го сменят дори. Нямат си идея как се дава пюре, а пък да си губят времето в търтузене след клатушкащо се мъниче което следи любовния живот на божите кравички, ти луд ли си бе, мача ще свърши дотогава.

Баси, кажи ми че поне си ги правил тия неща и то редовно, щото вече ми е дошло до гуша от глупости

Festina lente - Бързай бавно!

Естествено че съм сменял памперси-от раждането до преди две седмици когато точно аз отучих сина ми от памперси (и понеже ми е пресно, отговорих на изявлението на колежката, иначе не бих се напъвал). Сменяне всеки ден, по 4-5 пъти, не инцидентно. Това пък е най-лесното в гледането на децата.
За пюретата съм забравил, какво се въвежда-просто обкаляхме по рафтовете и четяхме етикетите-там си пише от колко месеца се яде. Винаги купувахме най-евтината марка-май се казваше Бебевита. Хип нещо не ги ядяха
И щом те интересува, знам примерно, че дъщеря ми днес е плувала в градината, колко пъти се е бил сина ми и с кой и имената на всички каки в детската градина. Още малко ше кажеш и че бащите питат от време навреме "абе нашия кой клас стана?"...и аз викам, стига глупости. Никак нямам чувство че съм изключение.

Er muoz gelichesame die Leiter ibewerfen, so Er an ir ufgestigеn
ist...

Ами тогава евала.

И само да знаеш, "Ганчев" също са много добри, даже вече имат голямо разнообразие гледам. Това за третото, да го имаш предвид.



Festina lente - Бързай бавно!

Виж не нападам някого конкретно, още повече пък виждам, че и ти си като нашия татко. Само кажи ми с ръка на сърцето оставал ли си една седмица сам с децата и то едното да е под 3 години? Не е само смяната на памперса, не е само пюрето или млякото. Сина ми е алергичен и то много, няколко пъти попадаме в болница и баща му е в стрес. Всеки път гледа с едни големи кафяви и безпомощни очи на кошута. Изпада в страхотно нервно напрежение и чувството му на безпомощност ескалира в различни посоки. Когато хапне малкия забранена храна или в процес на захранване с нещо се случва по цяла нощ да повръща. Това за мен вече е ежедневие, но баща му не е оставал сам със сина си и за едно цяло денонощие. Да не говорим, че до този момент никой друг освен мен не е сготвил нещо за детето различно от печено пиле с картофи...
Да иначе детенце и с единия и с другия учи буквите и цифрите, рисува, играе и т.н. Става въпрос за съпътстващите дейности, като храна, пране, следене на това какво свършва, пастелите и пластелина къде са, какво се е счупило къде са листовете и книгите и т.н.

въпроса не е дали някой е оставал някога с децата и дали може да се справи. Във всяка връзка рано или късно се стига до някакво разделение на отговорностите. За съжаление в България - поради откровена дискриминация на жените в повечето професии - разделението е - майката се грижи за децата и домакинството, а бащата за всичко останало. Но при развод нещата се променят драстично - единия родител остава сам с децата и въпроса е доколко може да се справи не само с нещата, които е правил до момента, но и с нещата, които не е правил до момента. Ако погледнеш колко от децата на разведени родители живеят всъщност при бабите и дядовците - ще ти стане ясно, че жените не са чак толкова способни да се справят .
Обобщенията не винаги са верни, но автора на темата засяга сериозен въпрос - в случай на развод - определно има дискриминация спрямо родителите мъже - т.е. съда в България не само прави обобщение, но го въвежда и като юридически прецедент (ако такова понятие съществува изобщо в българското законодателство).

П.С. За да не питаш - да - аз съм оставал сам с децата за повече от седмица дори, коато едното е било под 3. А с едно от тях съм оставал за още повече време сам.

Да разбирам ли, че заминанието със "съпътстващи дейности" като храна, пране и занимаване с детето според теб е недостатъчно като ангажимент на бащата?
Би ли споделила какво още може да прави той?
И последен въпрос - мислиш ли, че ако бащата прави всичко гореизброено, ще е няккаво предизвикателство за него да остане една седмица сам с детето?

Er muoz gelichesame die Leiter ibewerfen, so Er an ir ufgestigеn
ist...

Така е...и няма промяна,преди година и половина писах такива неща...
нещо повече...и да се претрепеш съдебно няма да получиш възможност за
по голям от стандартния срок за виждане на децата си
ОЗД са проформа и не се месят сериозно в нещата
само плямпат...

Опитите да бъдат поставен над 3 - 4 милиарда хора под един знаменател описващ тяхното поведение е меко казано жалък и смешен. Подобни опити съм участвал и наблюдавал в автомобилните форуми с теми от типа "Жената зад волана".
Накратко и според мен не е до пола, а до предразсъдаците и личната отговорност...

Горният текст е забранен за разпространение като злепоставящ Делото на Светлината.
PS И Тъмнината.

Добре де, за детенце съм взела гледачка и бабите се намесват и запълват дупките във времето, а си живеем тримата ... Може да прозвучи доста цинично, но ако се разведем, не виждам нещо да промени сегашния ми ритъм на живот. Просто една порция за вечеря по-малко и намаляване на обема в пералнята. В този ред на мисли дори ще имам повече свободно време, когато малкото е с баща си. Това са си глупости. Наистина се дава предимство на майката, но ако трябва да си вадим кирливите ризи и да водим война до дупка за родителските права, не е задължително да спечели тя. Въпрос на интелект и разбирателство между двамата. Това, което наистина е важно за мен е да успеем да останем приятели с мъжа ми, каквото и да се случва, за да не нараним невинната детска психика.