Огънят

48 отговора 1171 прегледа
#1

Огънят

Аз все пак да си пусна темичката.. . провокирана от студа и снега навън и донякъде разчепкана в "сутрешната езикова ерекция"

Темата е за романтиката на огъня... И дали наистина на жените им действа възбуждащо мъж да се занимава с печене на мръвки на открит огън... А самия огън в камината - да знаеш, че ти си на топло а навън да е бяло и дърветата да се пукат от студ?

А на вас, мъже, харесва ли ви да се занимавате с това? Аз лично много обичам да напаля огън някъде до рекичка, да изпека мръвките и после от въздуха ли от що ли като ми дойде един апетит (при това не само кулинарен), не е за разправяне...



There's nothin' wrong with bein' a son of a bitch.
Отговор
в отговор на Gaspode #2

Re: Огънят

Разбира се. Много обичам огън, огньове, клади, запалки, бензин, кибрит пък обожавам. Обичам и дървени въглища, особено пък скара и печене на мръвки на открито. А мръвките трябва да са от червено месо (задължително) и да са алангле.
Какво по-романтично от месо на скара...

INRI
Отговор
в отговор на Osogovetz #3

Не ви е срам

За вас пости няма ли, бе?!
Каминка? Да-а-а-а! Вино с черен шоколад? Да-а-а-а! И много сняг навън. Размечтах се.

Стига простотии бе, тате!
Отговор
в отговор на ПOЛУидиoтчeтo #4

Re: Не ви е срам

през пости алкохл употребява ли се ?


Ей, ШшшШшШшшШът! не ми викай "хулиган си"!
Отговор
в отговор на ПOЛУидиoтчeтo #5

Re: Не ви е срам

Кви пости, кви пет лева? Аз на черква не ходя, пък дори и да отида не вярвам попа да познае дали съм спазвал постите... Да не говорим, че най-вероятно и той не ги е спазвал

There's nothin' wrong with bein' a son of a bitch.
Отговор
в отговор на asFARas #6

В моите пости се употребява

Пък май и по принцип може.

Стига простотии бе, тате!
Отговор
в отговор на ПOЛУидиoтчeтo #7

Re: Не ви е срам

Няма пости. Ний знаем как се пости, но не постим. Виното го употребяваме само червено, с червени меса или с разни сирена. Може и с пура. Шоколади, какaота, кафета, простотии - не! Само чай. Зелен и черен. С наргиле (ако имаме въгленчета да го запалим). Иначе - чай със сладко - по руски.
Снегът не ни притеснява, защото сме мързеливи и винаги на топло.

INRI
Отговор
в отговор на Gaspode #8

На брега

на морето, вълните тихо се плискат по скалистия бряг, слънцето е огромно, червено и е вече наполовина влязло във водата, огъня вече е набрал сила и произвежда малки въгленчета... в торбичката кротко лежат два Лаврака и едно Меру, скарата се нагорещява, всеки прави нещо - някой припка към хладилника да донесе вледенените чашки и бутилката с Узо, друг търси в градината най-подходящите като дължина патладжани, трети реже доматите и лука, четвърти настройва плейлиста на компютъра, а аз чакам скарата да се нагорещи и си мисля колко е хубаво когато огъня ти е необходим само за готвене!

Отговор
в отговор на Gaspode #9

Мен пък...

не ме възбужда толкова мъжът, който пали огън и пече мръвки, но много обичам да гледам мъж, докато яде с апетит...направо имам фетиш

It is not true I had nothing on. I had the radio on.
Marilyn Monroe
Отговор
в отговор на svobodna #10

Re: Мен пък...

Ми тогава ще намерим общ език (с масло и чесън, например)

There's nothin' wrong with bein' a son of a bitch.
Отговор
в отговор на Gaspode #11

Re: Мен пък...

Мммм, масло и чесън казваш

It is not true I had nothing on. I had the radio on.
Marilyn Monroe
Отговор
в отговор на svobodna #12

Re: Мен пък...

Езика е важен... особено като си само по радио

There's nothin' wrong with bein' a son of a bitch.
Отговор
в отговор на Gaspode #13

Re: Огънят

Аххх... Бикини парти пред камина в къща в планината си е разпалващо Голото тяло блести много особено и еротично.... Но виж цър-пър-а си е друга работа и стомахът ми се разпърхва от мисълта за манджарене, а не от възбуда

Отговор
в отговор на Gaspode #14

Re: Огънят

Обичам огъня ! ... Имам спомени за утрини в снега .. Всичко розове от утрото покрито със сняг .. Да запалиш огън така си е цяло изкуство .. Но каква наслада е когато запламти и се разнесе тази приятна топлина...
Нощ ... - 10- 15... а огъня ти дава живот .. Заспиваш пред ласките му спокоен край него и само се събуждаш за малко за да подредиш още някое дърво до утрото ...
Заек ... убит от теб ... Това ви е закуската .. обеда и вечерята .. Друго няма ... И как замирисва докато чакате над жарта да стане ...
Обичам го и сега ... Последните хубави дни правих барбекю на терасата си
Омирисах цялата пресечка на шишчета , и големи 42 N пръжолки ... Две бутилки, студено бяло вино ... и пура с кафе след вечерята в приятна компания ... Какво да иска повече човек

Любител на порочни мишлета!
Отговор
в отговор на Gaspode #15

Можеш ли да играеш с огъня ...

Едно тлеещо въгленче, макар и малко, същевременно доста обикновено и приличащо на всички останали в заобикалящия ни свят, успява да разпали със своята мъничка искрица един невероятно буен и красив огън.
Какъв – на страст и обаяние, на забавление или игра, на умора, може би на сивота, защо пък не и на объркана уравновесеност, на самота, на бягство, на истина, желание и преди всичко свобода ?

Огънят винаги привлича. Има нещо тайнствено в него. Невъзможността да бъде разкрита магнетичната му сила го прави още повече желан. Той дава топлина и светлина, поддържа живота. Обаянието му обаче зависи от това какво изгаря в него. Играта с огъня е опасна и не всеки може да си я позволи. Малка разсеяност и небрежност може да изпепели всичко и да остави грозни, сиво-черни руини. Тогава няма спомен, нито усещане, а само пепел, която вятърът раздухва и накрая не остава абсолютно нищо. Няма нищо по-страшно от това нищо…

Но пак за огъня. Добре би било да знаеш как да го разпалиш и какво можеш да поставиш в него, в каква последователност, да обагриш пламъка в ярки различин отенъци, да успееш да го направиш по-голям, да се докоснеш до едва доловимата музика, която се чува при пукането и свистенето, предизвикано от изгарящите неща ... А ако умееш да хванеш и ритъма й, то тогава можеш да се потопиш изцяло в пламъците му, да усетиш едно затопляне, дори леко изтръпване и накрая една особена пареща болка, от която изпитваш неописуемо удовлетворение и безумно удоволствие, без да изгориш.

Невероятното предизвикателство на огъня е в неговата сила. Хубаво е, ако вземеш част от тази сила и я понесеш със себе си. Едва тогава би бил способен да си играеш с него отново и отново, и всеки път все по-неуморно без да се изпепелиш.

п.п. Учила съм се от птицата Феникс

Има на света едно единствено истинско съкровище-доброто сърце
Отговор
в отговор на Casper. #16

Re: Можеш ли да играеш с огъня ...

Пристрастена съм към огъняИзпитвам силно привличане към него, мога да го гледам с часове...потъвам и изчезвам в него. Щастлива съм, че сега когато навън е студено мога да му се любувам всяка вечер ... създава уют в дома и много топлина. И знаеш ли и с огънят ...както и с много други неща - трябва да имаш пряк контакт за да го опознаеш и обикнеш...да се научиш да живееш с него и с лекота да го събуждаш за живот.
Аз лично не си представям живота без него...не мога...ако не е студено и не мога да паля камината...имам много свещи из къщата, ухаят прекрасно и в техните пламъчета откривам частичи от големия огън

Отговор
в отговор на CлънчoГлeд #17

Re: Можеш ли да играеш с огъня ...

Свещичката винаги грее на масата ми - не само, когато имам гости
Опознаването става само, когато поизгориш Някои фащаме само загар

Има на света едно единствено истинско съкровище-доброто сърце
Отговор
в отговор на Casper. #18

Re: Можеш ли да играеш с огъня ...

странното е...че така както ме привлича огъня, със същата сила ме привлича и водата

Отговор
в отговор на Gaspode #19

Re: Огънят

аз пък като съм вегетарианец какво да правя.от време на време си изпичам на огуня по някоя рибка само

Отговор
в отговор на Gaspode #20

Re: Огънят

Романтиката на огъня... да, има го и това. Ама възбуждащото усещане не идва толкова от романтичните чувства, събудени от пламъците. По-скоро онова първично чувство, останало у нас от праисторическите времена, когато мъжът е носел плячката и е пекъл меса да задоволи неистовото чувство на глад на прилежащите му жена и деца. Колкото и да се имаме за префинени, духовно издигнали се хора, все нещо е останало от онези дивашки времена, носим си го в гените - как няма да ни възбужда тогава мъж, печащ мръвки на открито - като знаеш , че ще заситиш глада, и мъжът който е осигурил прехраната, ще ти стане набързо любим.
Е, то в наше време никак не е така вече, но първичните усещания все някъде дремят у нас.
Аз лично, обожавам пукащите съчки, миризмата на огън и веселите пламъци. Понякога красотата се крие в най-простите неща около нас.

Отговор