Секс и хляб

Секс и хляб

Две първични неща без които е трудно да си представим живота.
И все пак каква голяма разлика в отношението ни към тях.
Като огладнеем просто взимаме хляб и ядем.
За секса обаче нещата са доста поусложнени.
Да си представим за момент че към хляба ще трябва се отнасяме занапред като към секса.
Изглежда абсурдно, нали. Ами нека само да пробваме:

Ще се наложи да гледаме хляба дълги години. Само да го гледаме и да се чудим защо ни го забраняват. Ще ни разказват за него, за вкуса му, ще гледаме негови снимки и филми. Всеки ден пред нас ще бъде хлябът в цялото му разнообразие, ще се разнасят аромати отвсякъде. Ако случайно протегнем ръка, всички истински загрижени за нас ще ни дърпат с всички сили. Ще ни нарекат какви ли не.

За да опитаме от него трябва преди това другите да ни научат как се яде хляб. Ще отнеме доста години, но един ден – ЩЕ ЯДЕМ. Или поне ще приложим това на което са ни научили.

На определена възраст законът ще ни разреши да ядем. Как обаче точно да ядем – закона не обяснява. Другите ще ни разказват как те са яли, или как са фантазирали за хляба.
Доста време ще мине в този хаос.
Ще дойде обаче момент в който един хляб ще направи така че всеки път като го видим в нас нещо ще трепва. Ще изпитаме чувства никога не изпитвани досега. Това ще бъде най-вкусният хляб.

Никак не е задължително обаче и нас хлябът да ни хареса. Хлябът си има свои представи за това от кого може да бъде яден и от кого не. От гледна точка на хляба, този който ще го яде трябва да отговаря на определени изисквания. Трябва да има определена външност, определени обноски, определен социален статус. Не всеки хлаб който ни се дояде ще ни разреши да го ядеме. А това колко сме гладни хляба не го интересува. Всъщност от гледна точка на хляба – ние сме “хляб”. Така нещата вече загубват каквато и да е база за сравнение.

Ще трябва, за да улесниме този текст, да разглеждаме нещата само от наша гледна точка. Иначе объркването ще е тотално.
И така в суматохата, опитвайки се да разберем какво става, ще дойде момент в който един хляб ще реши че отговаряме на изискванията му. Ще трябва много пъти само да го гледаме. След още повече време е възможно хлябът да ни разреши да го докоснеме. Каква благодат! Божествено, неописуемо усещане! Къде отидоха описанията които ни даваха за хляба?

И ето че един ден чудото ще се случи. Без предизвестие, просто ще стане. Как обаче да ядем? Та ние за пръв път се опитваме. Няма ли кой да ни каже? Да опитаме това което сме чували от другите. Какво става? В нас бушуват изгарящи чувства, а ние не можеме да се нахраниме. Формули, описания, забрани, чужди представи. Как да ядеме, когато никога не сме го правили?

Ще минат още години. Ще опитаме и други хлябове. Ще видиме че има и други вкусове и аромати. Дори може да ни мине през ума че има и други видове храна.

Този текст все пак е за хляба и нека не се отклоняваме.
Един ден ще решим че сме намерили “ХЛЯБЪТ”.
Той е толкова вкусен! Струва ни се че бихме могли цял живот само от него да ядем.

Нещата не са толкова прости обаче.
Ако искаме да ядеме цял живот от този хляб, ще трябва доста хора да ни разрешат. И то съвсем близки и доброжелателни. Ще трябва да подадеме молба някъде. Някой да ни разреши. Да ни даде дата. Да събереме близки и роднини. Да влеземе в някаква зала. Някой отпред да каже разни думи. Да ни обяви за законни. Дори може и да ни слага разни неща по главата.

Този ден ще бъдем много щастливи, защото длъжностното лице отпред ще запише името ни в една книга. Така желанието ни да ядеме този хляб ще бъде регистрирано. Ще трябва да обещаеме че никакъв друг хляб няма да ядеме до края на живота си.
Ще имеме “меден месец”. Дори може и някоя друга медена годинка.

Ще мине време и някой ден ще започнеме да усещаме, че нещо не е наред. Ядеме само от този хляб а не засища глада ни. Иска ни се да ядеме и други неща. Има толкова много. Гевреци, кифли, банички, плодове, зеленчуци, сирене, мляко, ядки. Какво стана? Нещо майче не е наред.
Всичко е според закона а ние сме гладни. Иска ни се просто да похапнеме от това и онова. Откъде е тази вина в нас. Може би защото виждаме какво става с хора които решават да опитат друг хляб, друг вид храна. Това им причинява толкова много страдания.

Откъде идва тази разлика в отношението ни към хляба и секса?

Ами любовта?

ЛЮБОВТА ЛИ???
Тя е нещо друго. За нея друг път.

.....един възможен сценарий......от многото.....

най обичам леба и да еба – северозападна сентенция разкриваща житейска философия и светогледа на тамошния човек.

tova da si predstavime che seksa e hliab niakakva izvratena pervaerzia li e?

ne be bratche,twa che srawnenieto e perwerzia - e interpretacia na twoeto wojnstweno newejestwo.

Начиии...
1. Не можем да си представим живота без секс
2. Не можем да си представим живота без хляб
=> секс=хляб
нйе обаче
както не е вярно и че 1.всички котки са бозайници
2. Хипархия е бозайник
=> Хипархия е котка.
защото аргументът пропуска да вземе в предвид фундаментални разлики в двете.
Освен това и двете изказвания не са необходимо верни- аз си представям живот със спагети и картофи, но без хляб. А има случаи, когато и без секс може.
Ако умреш девствен поради независещи от теб обстоятелства, не си ли живял?
Иначе подобни куци аналогии правят хубавки постинги за пухкавото мислене на клуба, както и готини списъци от рода на защо бирата/шоколада е по-добро нещо от секс:)

dokato edin den razberej che moje da jiveesh i bez da qdej bre mladej :)

Влизам в клуба с идеята да говоря за секс и гледам то тема има. Интересно ми е понятието Брахмачария (ако така се пишеше), тоест когато човек е преминал отвъд секса, по какво това се разбира. По липсата на желание за секс, по това че не е толкова обсебен, значи ли че тогава близостта на човек от другия пол не възбъжда... е такива некви, не ми е много конкретен въпроса нека които има мнение да каже как го чувства.

There're no rules

Ударете си по една чекия по - добре, вместо да се тюхкате, че жените не пускат лесно. За тази цел благородната природа ни е дарила с ръце, съвременните технологии - с възможност да зяпаме порно тогава, когато фантазията е недостатъчна.

В това отношение мъжете са благословени, защото чекийката и оргазмът са нещо елементарно, както се казва, да му идва любовта на човека отръки.

Докато жените са в по - тежко положение, при тях и оргазмът е доста по - труден, и от пишка имат нужда (е, купуват си изкуствени членове; и те се опитват да се справят някак с тежката ситуация).

Така че вместо да се тюхкате, че няма секс - решението е на една злобарка разстояние.

...za nai-perverzen tip tuka???

Абе дет се вика човек чат-пат и 20 лева за свирка може да извади. Като жените не пускат, има проститутки, а те също са жени.
Жените наистина са в по-окаяно положение

хех пич, добро сравнение, не ги слушай тия екземпляри с тъпите приказчици за перверзии и т.н. - мнооого добре си се насочил, точно така си е, без секс - не е живот.
Без секс ква любов - как въобще се еволюира без него бе хора
и земете оставете туй ограничено схващане че секса е - "вкарай-изкарай-повтори", бахти почти всеки естествен акт на майката-природа е или секс или смърт - ще рече взаймодействието между енергиите е секс - просто и ясно, всяко движение на енергията е секс, стига с тия чекиджийски истории - слей се с цялото или лъскай в невежество