Опит за летене

1.
Сънувах се на двадесет. Косата ми бе гъста,
извивката на дупето по-изразителна.
Не те познавах още. А много исках да те срещна.
И исках да ти дам криле да полетиме заедно,
защото аз умеех...Макар на двадесет
умеех да летя. И винаги го правех нощем,
когато другите обичат да сънуват......
Летях сама и много, много тихо се снишавах....
и после тихо се присмивах над дребните
човешки битови неволи и безредици.
Тук някой хърка, а там перат килими....
Аз бях на двадесет и можех да летя.
И носех винаги резервен чифт криле.
Дали ще имаш смелост да опиташ.....
2.
Събудих се на двадесет и пет.
Два чифта поизтъркани криле
прашасват в гардероба......Чиниите,килимът,
тоалетната все още са досадната подробност,
с която някак си не ни се занимава...
Вместо с криле, сме заредени с чаши.
Приятели, с които се напиваме
и дълго спорим защо не можем да летим
Наздраве,а крилете са от детството.....
3.
Чиниите на масата са три. И вместо полети
се лутаме сред памперси и детски сълзи.
Понякога си мисля дали ще имам време
да изчистя гардероба от стари вехтории.
Изобщо нямам спомени какво сме трупали
с годините.....Детето ще сънува, че лети,
а ние ще вървим стабилно по земята
Два крака, две ръце и проза.....
4.
Дошло е време за пролетно почистване.
Започваме от всички вехтории. Натъкваме се
на криле, които са тотално остарели....
Какви са тези стари технологии?
Летели сме? И друго? Нима
са само еднофункционални?
Носталгия и смях - криле......
Детето може би ще има карнавал
с костюми - нека да останат.....
На карнавала се маскира на джедай или на нинджа...
Крилете са единствено в онези приказки,
които нямат аналог от анимация.
Изобщо старомоден атрибуд ....
5.
Модерно е да се лети. Наистина?
О, колко романтично.....
О, да , разбира се че с делтапланер
или поне със ластично въже.
Разбира се, че през деня. Адреналин и тръпка.
Не, благодаря ви....
Когато ме е страх от ниското....
Какво остава от височини.....
6.
Разбира се, че ще изчистя.
Те не заемат много място....
О, скъпи, нека да останат, моля те.....
А старият монитор? А двете нови въдици?
А всичките кашони с дискове, сидита и инструкции?
Как няма нужда от криле? Какво, че не летя отдавна?
Не се забравяло как караш колело......
7.
Работя костюмирано-гримирана.
После без грим играя с динозаври.
Салатата е точно както искаш.
С годините започнал си да хъркаш.
Разбира се, че съм щастлива.
Синът ми прави забележки,
че не умея да убивам лошите
в компютърните му игри...
Разбира се, че нямам нужда от криле...
Нали сънувам още че летя
без публика и без адреналин.
Сама и само нощем. И се смея.
Навсякъде перат килими и гледат анимация
И чистят тоалетни, гардероби.....
Но рядко някой се опитва да лети, когато
го е страх от ниското...
Да не говорим за височини...
8.
Летенето изисква много смелост
или въображение - съвсем мъничко.......
А публиката е приоритет на смелите..
От страх летим на сън. За удоволствие....


ГЗС - ама много ви обичам да знаете......Щото и това можете да прочетете и един разбор на путките и размера на пишките да направите.......И пак да отидете на клубна сбирка......И пак да танцувате.......Абе, днес ви обичам и точка.


блазе ти, ако си от тези, за които ми пука

ГЗС - ама много ви обичам да знаете....Абе, днес ви обичам и точка.


Напълни ми душата Накара ме да се усмихна



Всичко е въпрос на вкус, желание и усет

Опит за летене над куковиче гнездо...


Та ти как си днес ?

Кукам си


блазе ти, ако си от тези, за които ми пука

Понеже съм доста снощна, се наложи да го прочета два пъти, ама днес май и без това всичко правя по два пъти, от първия път не става А най ми хареса последния абзац

И аз та обичам. Клубна свирка, не сбирка.

Правописна грешка - случва се


блазе ти, ако си от тези, за които ми пука

И аз днес те обичам

Това което си написала ми заприлича на това


Когато ме обичат

Не зная как да се държа когато ме обичат
разплисквам се по някакви излишни улици
купувам си лимони..пея
Прииждат равнините в главата ми
понякога стоя със часове и пуша фикуси
Зениците ми скачат до Зеландия и по-нататък
тогава търкам тялото си в бутката за вестници
Така се заравям някой път пред бутката за вестници
След това отивам в къщи...Слушам музика ..основно вехти банди
..говорим си със Юлия..сънуваме..перем..поливаме цветята
Не пускаме пердетата...минават седмица..сезони..кораби..Поливаме цветята
Сутрин града е по-особен..по епичен
Мирише на мялко и дюли..
Търкаляме се в подлезите му..кафетата..четем списания..и вестници
Понякога говорим за България..крещим..Небето е с хиляди етажи
Напиваме се рядко..Стрсвам трамвайните ватмани..Събуваме обувки и продължаваме..На Юлия червилото потъмнява..става все по-бежово
по-облачно..
Прибираме се в къщи..готвим..перем..поливаме цветята
Храним се..поливаме цветята..Спим..сънуваме сезони.. кораби ..дървета
Събуждаме се много рано..стоим така събудени..
прозорците са влажни и безпътни..понякога не вярваме във нищо
Когато ме обичат се срамувам..движенията ми се пръскат по стените
Стените са нацапани с боя и самота..Купувам си лимони с килограми..
Запомних продавачката..гримът и е достатъчен..и даже малко повече..
Изпълнила е цялата витрина..миглите и са намачкани и тихи..
Харесвам тази аристократичност..и даже зеленината в погледа..
Понякога не ми достигат часове за да се збъдна..
Стоя и слушам музика..Основно мъртви банди..Когато Юлия я няма
..се отнасям..Разхвърлям мислите си..мърморя..нямам израз..Стоя пред гардероба дълго..подпухвам..играя си с вратата..не си познавам дрехите..
Дори не зная как да се държа когато ме обичат..
цъфтя и губя чуството за отговорност..нямам органи.."Ехтя"..
Говоря свето със съседите..Съседите са ретро..
Разплисквам се по някакви излишни улици..
Градът е пълен с антибиотици и витамини...
и с ..Юлия е пълен..най-вече с обеците и и роклята...

Аз пък се просълзих . днес съм много емоционално настроена нещо.

Мерси за споделеното!


блазе ти, ако си от тези, за които ми пука

Ела на гости на Далия. Ще ядем глиганско и ще пием червено вино.


блазе ти, ако си от тези, за които ми пука

аз например до преди 10-15 години всяка нощ летях на сън. последният път когато летях беше преди месец с помоща на вълшебните гъби

Мдааа, я удари две раки, пак може да се полети, макар и за по кратко

Оуу, кво се правиш че не летиш

крилете ти не са прашасали в гардероба, прекрасно виждам ги над раменете ти, ти само си забравила че те са там.
довечера те чакаме отвънка, над снегове и вихри ще летим, нали не си забравила че е красиво.
ако ли все още те е страх от ниското, ще ти дадем една метла за самочувствие, но само докато разпериш волните

Ей ужасно блгодарско


блазе ти, ако си от тези, за които ми пука

хубаво е.
благодаря!

черпя!

Готино.
Намери си ако можеш безглаголното стихотворение на Радой Ралин(лека му пръст)

Красиво е. Като темата.

Безглаголно



Градина, пролет, май, цветя,

скамейка, шепот сладък.

И сред цветята Той и Тя,

любов и тъй нататък.



Поля, природа, красота,

река, гора, нататък.

природа, сбъдната мечта,

възторг и тъй нататък.



Годеж, венчило, поп и брак,

момент безумно кратък,

после проза, скука, мрак,

деца и тъй нататък.



Курорт, море, приятен смях,

простор, вълни оттатък,

възбуда, трепет, сладък грях,

рога и тъй нататък.



Полуда, нежност, сълзи, плач,

плесник и писък кратък,

багаж, билет, дете, носач,

развод и тъй нататък.



Нахалник, пари, кола,

вертеп и той сред мрака,

кафе, билярд, квартира, ключ,

жени и тъй нататък.



Бастун, легло, юрган, приют,

глава с перчем окапъл,

цокало, карти сноп, албум,

легло и тъй нататък.



Наследници, камбанен звън

и яма сред цветята,

лопата, кирка, поп и кръст,

ковчег без тъй нататък.

ама какво летене е това-каскада от 10000 м без парашут...

гледах едно интервю наскоро с циганин на бургаската гара-рече на репортера, че "животът, брат, сиебал майката-е един от най-трудните за живеене"....))))

Гениално и тъжно а?