Търся Изгревчето

по случай една книга.

Привет! Думай!

"Крия Йога" от Борис Сахаров,ръкописен превод на Илия Василев.Нямам възможност да пътувам.

Изгрев, Изгрев, де се губиш
в облаци пернати спиш,
във съня си, пеперуди
ли със мрежичка ловиш?

Или с капките дъждовни,
танцуваш диво във нощта,
за да можеш да изгрееш,
зелено мокра, сутринта?

Тази вечер е толкова хубава...
Пламъчетата на свещите играят по стената.
Танцувам танц с душите в светлината.
Всичко се размива, просто съм сега.

прегръдка....ооох, че те катурнах
та на земята чак се преобърнах
лежа по гръб и гледам светлината
отблясъци и сенки по стената..
и топло е и някак си уютно...
....

Бяла завист ме обгръща
за танца ти със тишината
душата ми е буря съща
изгаряща от самотата.

Във този свят така огромен
побрал във себе си съдби
на цветя,животни,хора
самотата още повече боли.

Какво ли щастие да изживее
капчицата сутрешна роса
щом тя е отделена
и изгубена в света?

Когато знае за зова на океана
и за безкрайната любов
сама ли е-сърцето жива рана
изгаря със копнеж и зов.

Но някой ден ще се разтвори тишината
ще я приеме в прегръдката си бяла
всичко ще танцува в светлината
капчицата у дома се е прибрала.


------------------------------------------------------

Никой нищо не знае освен позналите, а пък те не искат и да знаят.

Съжалявам, но аз я нямам тази книга. Имам от Сахаров в електронен вариант "Йога без учител", ако проявяваш интерес и ми дадеш адрес, на който да ти я изпратя.

Мисля, че Хуанджи може да ти бъде полезен за "Крия Йога". Но той да си каже...

Стоя смълчана пред поредната врата,
събличам се от чувства и от мисли,
а тя сама разтваря се едва,
щом станем голи, тихи, чисти.

Потърсих думи…
Стопяват се като сняг,
огрян от слънце.

Капчицата пробудена от зова на океан,
Окъпана в безкрайната любов,
Грее и кара всички капки да блестят.
Забравила за самотата, само капака щастие е тя

ОМ КРИЯ БАБАДЖИ НАМА АУМ

Огън…
Танц…
Огнен вихър…
Души в едно…
Сега е вечността…
Дервиш пиян от песен...

ОМ КРИЯ БАБАДЖИ НАМА АУМ

Изгрев…
Слънце във душата…
Любовна свтлина…
Капчици роса –бисерно искрящи

ОМ КРИЯ БАБАДЖИ НАМА АУМ

Живеем във всичко,
което обичаме...
няма място, където
не можем да бъдем...

"Стоя смълчан(а) пред поредната врата,
събличам се от чувства и от мисли,
а тя сама разтваря се едва,
щом станем голи, тихи, чисти."

И всеки път когато мислим, че сме голи
оказва се, че има още нещо да изчистим.
Остатъци кръжащи ореоли,
от най-чисти и невинни мисли.


********************************************************************************

Много сте ми мили и не сте отровни,ама и аз като евреите търся някой да ми свърши "черната" работа.
Та пак търся ентусиасти да ми наберат тая книга.

От първия ти постинг не разбрах предлагаш нещо или търсиш...

Предния път, когато си търсил, никой ли ентусиаст не се отзова? Голяма ли е книгата, колко страници?
Поела съм ангажимент да набирам в свободното си време два материала - около 40 машинописни страници, а все още не съм ги започнала...Работата ми през деня е на компютър и вечер не ми се гледа екран, очите ми са изморени. Все пак дай повече информация за книгата, та ако можем няколко човека да я поемем, да се разпредели работата.

..........

Събличаме едно, обличаме се в друго,
прекрачваме врата подир врата...
Така разбираме какво е чудо
себеоткриването на една душа...

Но чудото е просто, поредната привидност,
заситила неукротените ни сетива.
Едва когато огънят угасне,
достигнали сме до целта.


********************************************************************************

Пък аз си мисля, че "целта" е само
идеята да се стремим напред,
подадено ни свише рамо,
за гладния коматче с мед...