Вивател...

Гледам рекламата на Вивател: "Колкото изговориш до 6-ти януари...", и си мисля - тия хора явно не правят проверка дали правилно пишат... До колкото знам, формата "шести" се пише "6-и", а не "6-ти", нали?

с дума?

Четиридесет.
До Матиас - и аз мисля, че е 6-и, ама явно под влияние на четенето "шес", шести се възприема като шес-ти.

ами и на мене така ми харесва, ама ми спорят тука, че не било хубаво

А аз да попитам, след като годините от 1980-89 са наричани "осемдесетте години", тогава годините 2000-09 "нулевите години" ли ще са?

...Някои спорят, че 1980-89 трябва да се наричат "деветдесетте години", но това е отделна история.

Доколкото знам, вече е прието и "четирийсет". Например в повечето книги напоследък пишат "глава единайсета; двайсет и втора; трийсета, четирийсета..."
Може би това е тенденция към някакво опростяване /облекчаване/ от типа на "чувствувам" и "чувствам"?

Четиридесет и четирийсет се произнасят еднакво трудно, не виждам никакъв смисъл в такова "опростяване". Изобщо, кой казва "четирийсет"? Или четиридесет или четиресе(т)/четирисе(т). Да не говорим че изобщо не виждам никакъв смисъл каквото и да е разговорно съкратено произношение да се отразява в правописа. Много по-лесно се помни как се пише четири-десет. Просто и логично.

__________
violence is such a happy distraction from the troubles it doesn't resolve.

[четирсе] се произнася масово, както и двайсе, трийсе, пейсе, шейсе и т.н.
От там нататък всеки пише както го е учил (ако е запомнил) или както му се струва, че е вярно. Обикновено за по-лесно с цифри, като изключим разни финансови документи, където трябва да се напише с думи. Би било забавно да се съберат такива документи и да се направи проучване как в българския се изписват числата с думи :))) Бас държа, че вариантите ще са много

Четирийсет (с ударение на второто и) съм чувал ясно и отчетливо в Плевен. Наскоро са замислих за числата:

двайс едно, двайс две... (без „и“ между 20 и 1, 2...)
трийс едно, трийс две...
четир(е)с едно, две...

Ама от 50 нататък не става без и:
*пе(тд)есе едно
*шейсе едно
и т.н.

Излиза, че 2х, 3х и 4х са станали по една дума: двайседно, трийспет, четиресосем. Та къде е „двадесет и едно“, къде „двайсено“ (да, и без д-то).

С пълни -десет форми съм запомнил да говори само една учителка по химия преди 10 години („номер осемнадесети да излезе на дъската“), като много натъртваше на отчетливото изговаряне на числителното. Явно за да се покаже колко е учена.

бахаха веднъж, на дрънканица, стана дума за гаджето на една приятелка. и тя: "скъсахме, зарязах го." - "що?" - "щото всеки път произнася отчетливо "шест"."

мИслата ми беше че нема смисъл да се _пише_ различно от четиридесет и т. н. А колкото до това кой казва четиридесет, ми се некой го казва, изобщо не се съмнявам, хора като тая твойта даскалица :)

__________
violence is such a happy distraction from the troubles it doesn't resolve.

В отговор на:

---

Ама от 50 нататък не става без и:
*пе(тд)есе едно
*шейсе едно
и т.н.

---

Аз казвам "педесе и две", с "и".

--------------------------------------
Forging the future from the timeless stone

Пишман-лингвистъ - ти въобще не си пишман лингвист

Carpe diem