ще

закъснея за работа заради една специалистка по аналитична психология
слушам я и се чудя
аз ли съм излязла от час?!
току що каза, че самодостатъчността е абсурд, и който смята, че си е самодостатъчен е обречен на провал
около това каза още маса неща, които в много книжки зачеркват дебело, а тя твърди, че не може да се живее без тях, че е противопоказно на човешката природа
/е, повода тя да се изказва е деня на християнското семейство/

та се чудя сега, ако някой отиде при психоаналитик с въпроса, да живея сам със себе си/обичайки само себе си до премала / или да търся цял живот себеподобни за да си даваме едни на друг, това което имаме без да мислим за себе си, и тази дилема му е проблем?
той какво ще му отговори той според вас?
накъде насочва с въпросите си?
какво говорят тези специалисти?
каквото иска да чуе клиента? каквото в момента им дойде на ума? собствената си позиция ли налагат или някакви "модни тенденции" в науката следват?

закъснявам за работааа..., айде чао и приятен ден

dream

Хехе

Мисля си, че човека обича сам да си причинява грижи, проблеми и т.н.

По темата... Бих ти препоръчал да прочетеш "Изкуството да обичаш" на Е. Фром... На мен ми хареса много...

Така, доколкото разбрах дилемата пред теб е Сам или с някой?
Друг въпрос поставен от теб е за Самодостатъчността...
И психоаналитиците... - Този въпрос не бих искал да го коментирам...

1. Според мен трябва да търсиш...
Ако се върна назад в разсъжденията си - цивилизацията е стигнала в прогреса си до нивото на глутница от вълци-единаци. Мен това не ме удовлетворява във взаимоотношенията на хората... Старая се да не се случва и с моите...
От друга страна е много важно да обичаш... Това може да те направи щастлив... Това е пътя към реализация на човека... Да може да обича...

2. Никой не е самодостатъчен... "Човек не е човек, ако няма свой човек" От дядо ми го знам... Какво значи самодостатъчен? Всички сме зависими... Абсурдно е да се мисли обратното... И в този ред на мисли ми се струва, че ти имаш предвид партньор (гадже, любовник, съпруг/а) Но как би могъл/а да споделяш мигове, чувства и мисли само с един човек? А приятелите?
Е тогава самодостатъчен/а ли си?

Не успях да разбера точно въпроса ти, но улових смъсъла му
Живеем в свят на двойственост,дух-материя добър-зъл, топло- студено, сладко-горчиво, самодостатъчен-несамодостатъчен.
Мисля че всяка една крайност не е добър начин на живот. Човек трябва да се стреми към равновесието.
А за психоаналитиците не ми се говори Познаването на човешката психика не може да се научи в училище. Това е талант даден ни отгоре, на един много на друг малко. Другия проблем при хората и психоаналитиците е използването, начина на употреба на таланта и знанието...нали забелязваш, човек узнал знание за физиката и направил бомба, узнал как се прави самолет и убива хора с него...психоаналитиците не узнали самолета, а узнали Фройд и убиват с него ...и едните и другите го правят по една и съща причина. Причината е в нас хората...дори си мисля че аз и ти не сме по- различни от тези в примера ми, разликата е само във външните условия които ни въздействат, но това не е наш дял и няма как да се гордея с него.
Започнах де си мисля, че Твореца за да спаси един е готов на много жертви, много скъпо струва един спасен... .. не ми се вярва да е някой самодостатъчен

Че кой друг, ако не ние?

Не съм слушал въпросната анал-психоложка, но все пак не бих бързал да генерализирам нейното изказване - за абсурдността на самодостатъчността - като непременно анти-индивидуалистко, насърчаващо към безличие, примиренчество, конформизъм, колективизъм и т.н. Наистина, човека е социално животно и признаването и имането пред вид на това съвсем не противоречи на индивидуализма и разбирането за лична свобода. Даже напротив: за да съм уверен и сигурен в това какво мога сам да свърша, докъде мога да се противопоставям на колективния дух без да намалява успеваемостта и удовлетворението ми, къде мога да правя компромиси и къде не, трябва да имам добра представа за това какво ми дават (отношенията с) другите и какво не. Дори когато съм сам, планирам си нещо, занимавам си се с нещо, пак при мен присъства обобщения друг - той е възможността всяко мое действие и мисъл да бъдат видяни. Колкото и големи индивидуалисти да сме, да заявим, че тази възможност за видяност не ни интересува, значи да се излъжем и оттук - да намалим способността си за самостоятелно справяне и удовлетворение (защото тази способност е силна, когато знаем и се съобразяваме с пречките пред нея).
В контекста на деня на християнското семейство, обсъжданото тук анал-псих изказване, разбира се, може и да се интерпретира като про-семейна пропаганда, както, може би, ти си го възприела. Т.е. едва ли не, трябва задължително да си намерим половинката, спътника/цата в живота, защото иначе, видите ли, не сме добри християни, превъзмогнали себичността, не сме пълноценни хора и т.н.
Може и да му дадем по-смекчен прочит: ако семейството е основната клетка на обществото (т.е. най-малката автономно функционираща единица на социални взаимоотношения), то дори и да изберем да живеем сами, ние съзнателно или несъзнателно търсим да се впишем в реални или въображаеми семейни (микросоциални) взаимоотношения. В традицията на динамичната психология (вкл. психоанализата на Фройд и аналитичната психология на Юнг, втората е по-десексуализиран вариант на първата) един избрал самодостатъчността човек няма начин да не си изгради един заместващ, компенсаторен семеен свят: ще влага ненормално много енергия и дребнавост в работата си, ще се занимава прекалено вманиачено с хоби, с домашни любимци, ще се обгради с предмети и обстоятелства, в които да инвестира просоциалното си либидо, в които несъзнателно да реализира семейната структура, която е интрнализирал в детските си години, когато е имал семейство.
Нищо не те задължава да взимаш присърце тази традиция, тези интерпретации, тази явна или прикрита тв и вестникарска просемейна пропаганда, но, надявам се, ти е било интересно да поразсъждаваш и в тази посока.

СъН, психотерапевтите не дават отговори. Те ти помагат да ги намериш сам.
Така че каквото и да го питаш терапевта отговор няма да получиш.

Човек се адаптира и ако се налага ще си говори с фикуса, с парцалена кукла или с полупълна бутилка гроздова и със сигурност ще получи пълно разбиране .
Повода обяснява позицията и.
Важен е етапът на изграждане на личността, с останалата част от живота човек може да се справи добре и сам.

Това ще го цитирам в сгоден случай, като основание за присъствието ми тук .

е да де, ама нали с въпросите си може да манипулира съвсем точно насоката на изводите и "отговорите", до които "сам" ще стигне клиента,
да не говорим, че някои психоаналитици владеят и техники, като хипноза, НЛП и др. техники за въздействие
и кой може да допусне, че психотерапевтите са най-интелигентните хора, най-обективните/не изхождащи само от собствения си опит и мироглед/, най-моралните, с най-добре развито въображение, че да могат да са полезни наистина на клиентите си?

dream

ааа, моля, моля....когато клиента започне да си говори с това, което изреждаш се превръща в пациент..., на психиатъра
какво значение има тук етапа, след като човек е социално животно и само в общуването си с други хора може да се самоосъзнае и развива...
иначе може да обича, или да се жертва или да бъде полезен за фикуса, парцалена кукла или полупълна бутилка гроздова, ама какво от това...
може ли да се почувства щастлив?

dream

права ми изглежда (без да съм я виждал)
теоретично погледнато,

само че на практика никой няма да е доволен...

знаех си, че ти ПЪТник най- добре ще разбереш
една целувка от мен как ще ти се отрази.., и признанието ми в Любов
напоседък ми е много гот само да те чета, и ако не ти отговарям това е само защото няма какво да се каже повече ...

dream

Благодаря и за целувката и за хубавите мисли за мен....малийййй какъв траен вкус има тази целувка. Аз май съм щастлив човек, на крачка съм от самодоволството, какво ми трябва повече....остава ми да гледам като темерут болката на хората и съм готов

Че кой друг, ако не ние?

ако се престраших да ти направя това признание, то беше само защото съм сигурна, че ти няма да направиш тази крачка
нито пък мисля, че ще загледаш като темерут някога...,
ние надявам се ще си останем любители...щото и корена на думата от Любов идва

dream

Интересна дума е "любители", пасва ми на разбиранията за живота, оставам завинаги твой любител, винаги можеш да разчиташ на мен, за съжаление аз малко мога. Ето и аз направих крачката, благодаря ти че ми помогна...и за това те ценя

Че кой друг, ако не ние?

Кой е измислил термина "социално животно"? Не бях чувал за него докато не влезнах в този клуб... Зная за др. гръцкия Дзоон политикон - политическо животно (мисля е на Платон или Сократ, или Аристотел ) Действитително под "политическо" в древна Гърция са разбирали "обществено"... Нещо като "обществени дейности"

Щастив може да се почувства човек и като намери какво да яде, като смени водата на рибките или като източи бойлера . Висшите цели правят човека повече нещастен, отколкото щастлив.
А какво ще кажеш за отшелничеството, не е ли то също самоосъзнаване ?
Моного зависи според чии критерии ще се оценява това развитие ;-).

рабирам те и съм съгласна с теб/както обикновенно/,
но сега искам да си развихриш въображението и да си представиш цивилизация от отшелници
не че е невъзможно, аз като си я представям доста добре ми изглежда и предполагам много неприятности биха били спестени, а и сигурно доста по напреднали щяхме да бъдем в някои отношения,
само не мога да си представя как щеше да се възпроизвежда човешкия род...,
чрез деление или пъпкуване?
и как щеше да оцелява?

dream

ПЪТник, няма никакво значение колко можеш,
важното е, че ти пасва да си любител на каквото пожелаеш
и на мен ми харесва

dream

много задълбаваш,
дай не толкова научно, а по любителски
виж ние с ПЪТника вече мислим, че така е най-добре, ти не мислиш ли?
аз съм ти любителка и на теб

dream

Любителка? На мен? Е с какво предизвиквам интереса ти? Нима не съм обикновен човек, скрит зад някакъв ник, в интернет форум?

Относно задълбаването - уча се... искам да видя като задълбая до къде ще стигна...