Дали е само в България?

Пътувам в автобуса 88-от червените икаруси дето пуфтят и се тресат заплашително на всяка спирка и светофар.Бая хора се бяхме сгъчкали-деца с раници, баби с бутилки минерални води, хора с кучета и такива без кучета.Ама така се бяха намяткали един през друг навътре, че се вижда, че няма на къде.Спира автобуса и едно момче решава явно, че това му е шанса да се метне в хорските прегръдки и се качва на първото стъпало, като прави напъни да стигне и по-нагоре, ама няма на къде.Вратите се затварят и му смачкват чантата, която остава извън автобуса.Обаче момчето не спира, ами продължава да се бори за територия по-навътре.Вратите се отварят, защото явно не може да се тръгне с вееща се отвън чанта.При отварянето момчето решава, че ще му е по-удобно да се врътне на страни.Вратите пак се затварят и този път на пътя им застава самото момче.И така около 4 пъти тези врати смачкваха момчето ту през кръста, ту през раменете.А то се въртеше на всички посоки, окуражавно от хорските псувни по адрес на шофьора. Предполагам, че това момче и то е имало бъбреци като нас и сигурно доста го е боляло, но той остана верен на себе си.Би се с врага(вратите) до край.Накрая сдъвкан от тези лоши врати, той успя да пропътува една спирка с тресящия се Икарус.Та ми стана чудно:как може да рискуваш здравето и едва ли не и живота си, за да пътуваш една спирка с автобус.Не да изчакаш следващия, не да тръгнеш пеша, а да се возиш с точно с този дето е най-пълен.
Хубаво нещо е метрото, но не знае какво го чака.

Тази картина ми напомня за нашето влизане в Европа - момчето отъждествява народа - облъскан и смачкан ще влезе със сетни сили, но ще има ли достойно място?
Поне в Австрия не е така с автобусите - по идването на автобуса можете да си сверите часовника, винаги има места, а шофьорът учтиво ви информира за следващата спирка...