Ало комшиите...

Това тук клуб Любов ли е или Семейни проблеми?
Половината теми са - помощ изневериха ми... а над 70% от отговорите - тегли шута/отмъсти/смачкай... баси
Е как така любовта преминава в омраза, колко малко трябва за това... ?
Вярно казват, че са амбивалентни двете, но толкова негативизъм...
А и ако наистина обичаш, можеш ли да подходиш току така, по предписаните начини?
Само се замислих, притеснителни мисли навява...
Е понеже не ми се пише на 100 места, ето ви и една рецепта за проблема
1 - всеки проблем (включая ревността/изневярата) има причини... проявата му е просто следствие - намерете причините, може да не е лесно, но без да знаете какво е причинило проблема може само да ритате/отмъщавате... или да страдате.
2 - разговори, ама много много разговори - не скандали, не обвинения, не натяквания, разговори - по проблема, по причините, по следствията.
3 - когато усетите, че ви лъжат не вадете томахавката, а просто изложете факта, че сте уловили лъжата и провокирайте разговор а не проблем.
4 - след като сте установили какво става с връзката/семейството ви, какво е причинило проблемите, какви са решенията и кои от тях ви понасят най добре, сложете ги на масата в прав текст, спокойно и ясно ги обсъдете първо със самите себе си, а после и с другия до вас. Избора не е спешен, а е важен.
5 - това което изберете вие, може да е съвсем различно от избора на някои други, но това си е вашия избор, ако го уважавате... реализирайте го.

Е, надявам се да съм бил поне малко полезен

PPS - Май е по - добре да гледам къде кликам...


Welcome to the real world

Положението е такова - позитивизма е малко , но за сметка на това ценен.

това е начин на мислене и поведение на зрели хора , а от темите тук не оставам с впечталение пишещите да са такива... но искрено им пожелавам да съзреят, от поуката на собствените си грешки.

От Локо ли си или от Магия?
Иначе си безкрано прав

Не бре, погледни пак заглавната страница а не листинга


Welcome to the real world

Не знам как се случва... не знам и защо. Просто има хора, които спят с повече от един партньор и това не им пречи. Но на "теб" ти пречи. Когато го усетиш, когато се просмуче между вас, когато среднощни обаждания и смс-и нарушат съня ти, когато не се чувстваш вече единствена, а любимият ти, с когото все още много се желаете и обичате, все по-рядко се вижда с теб... какво? какво тогава? да говориш с него?! Когато се опиташ да говориш за притесненията си, той ти заявява, че е зает, че е уморен, че те обича безкрайно, но че ти искаш да го притежаваш... Когато спре да те води на местата, на които ходи, когато усещаш, че има нещо, някоя, но не е сериозно, че просто него много го е страх да не трябва да се обвърже с теб, когато плачеш по цели нощи и пак опиташ да говориш с него за подозренията си, за него и теб, за различните ви разбирания за света и живота, а той ти се смее е те прегръща, и те целува, и не взима на сериозно безпокойствата ти... Когато мине време, ти съм простила какво ли не, преглътнала си, не си повярвала на интуицията си, и си мислиш: "Спри да бъдеш егоистка!Дай му свобода! Любов на сила не се иска!Той те обича!Винаги се връща!Надали изневерява!" Какво тогава?
И когато сърцето ти се умори, някак претръпне, не иска повече да страда, не иска да плаче и изведнъж, болезнено ясно, разбере, че са го лъгали? Но не защото отсреща стои изверг, не. Просто той така си живее. Така си е свикнал. Мъжете около него така си живеят. Много обичат някого, но си хойкат по курви, прието е. Но това вече окончателно е скапало връзката ви? Защото ти никога вече няма да му имаш доверие, няма да заспиваш в прегръдките му щастлива, няма да бъдеш разцъфнала и благодарна, винаги ще те гризе съмнението...Какво става тогава?
Кажете ми!
Любовта отишла ли си е?
А защо не личи...
И защо той ще се отчуждава все повече от теб, ти ще станеш ревнива, заядлива, ще почнеш да му правиш забележки и да следиш кога ще му звънне телефона...Без, все още без, да си сигурна, че ти изневерява...Само защото го няма, все по-осезателно го няма, все по-рядко сте заедно, все повече ти липсва и те боли...Господи, нима това е задължително? Нима в това се превръщат мечтите? И нима нямаше как да го спасим? Всичко отдавна е загубено. И аз искам да отмъстя. За лъжата. За дългата и ужасно красива лъжа за щастие...Отчаянието стана моя природа. Такива хора не правят нищо лошо. Те просто ти открадват смеха.

Е..как така реши...на сила можеш да вземеш само, да дадеш - трудно.

Поздрави за добронамереността!

Много добре написано!
До болка позната история....

Съветите си ги бива, ама ще е хубаво всеки месец да ги пускаш пак щот нали знаеш - паметта ни е къса

Мъдростта е баланс между знанията, интелекта и човечността.

Та, май не си наясно, че има хора за които полигамията е нормална и такива за които не е.
Но са еденици тези които НИКОГА не изневеряват.
Всичко опира до приемането на тази истина, до неизграждането на фалшиви надежди и въздушни кули които да рухнат от първото духване.
От там нататък извода за случая ти е ясен, прекомерни надежди + полигамен партньор... резултата си го написала.
Е щом така ти харесва, отмъщавай... продай си душата на дявола за да получиш временно удовлетворение, но после се сърди само на себе си когато дойде време да посетиш личния си ад.
Моя съвет е да затвориш вратата към миналото, да премислиш нещата сама, да погледнеш напред и да потърсиш най добото за себе си (но не търси идеали - за да не се излъжеш сама).


Welcome to the real world

За съжаление още по-често срещаната схема е:
прекомерни надежди + полигамен партньор+ изискване от партньора ти да си моногамна...... + безкрайни лъжи в очите и опити за манипулация

Двойните стандарти са една друга тема... не, че нямат връзка де.
Не обвинявай всички други за своето нещастие, с тази нагласа няма да стигнеш далече.


Welcome to the real world

Хех, правите си една библиотека и вие и готово


Welcome to the real world

Винаги сме готови да почерпим от опита ти - стига да можем!
Посещавай ни по - често.

Насила хубост не става, ако някои иска да намери изход - варианти много, ако просто се оправдава и насилието не помага


Welcome to the real world

Бъзикам се де Тоя кораб не се забравя и веднъж да го видиш

В интерес на истината не обвинявам никого - мисълта ми е, въпреки че съветите ти звучат много добре, те често не работят - реалността е съвсем друга и не се подчинява на съвети като от женските списания тип 'Kосмо'....

Хехехе... тия парцалки не ги чета
Няма универсални рецепти, но ако не опиташ не можеш да знаеш дали ще сработи


Welcome to the real world

Бих се учудила да четеш тези бози хаха
Като ти се стовари проблема на главата обаче най-малкото което е, тези рецепти изглеждат неадекватни и изкуствени, сори .

Примерно, често изневярата няма дори смислена причина - просто нагон или 'защото и другите така правят'. Но ако разбереш че половинката така поебва наред зад гърба ти (което слава богу лично не ми се е случвало ), разговорите едва ли ще изяснят нещо повече. Да не говорим, до колко може въобще да се води 'открит' и честен разговор с човек, който с години те лъже в очите..... блажени са вярващите дет се вика

мило от твоя страна - добронамерено, но аз имам една хипотеза...а именно - много от тези теми са просто израз на желания да се оплачат хората, да изкрещят на целия свят колко санещастни, онеправдани и дапотърсят съчувствие и състрадание. Всички имат нужда отутеха и от внимание, а нета дава възможност даес изкажем, нали?!...в такива теми рядко се иска наистина решение, щото то за всеки си е индивидуално и като се получи съвет "направи това", то веднага се намира отговор "ама, аз..то така не става"..е, хубаво тогава къв е извода: обичаме дасе посъжаляваме и дапомрънкваме, щото е човещинка а е и по-лесно. Както и е най-просто дасе намери друг виновник за проблема, че ако си признаеш че сме ние - сами ще трябва да сне си отговорни и таак някак нещастието носи и удоволствие, както и дапрозвучи, щото виж - тогава сме обгрижвани...
с една дума на там ми беше тънката мисъл - не за насилие- а че всеки сам си помага, няма как дарешиш ти чужд проблем, можешп дададеш съвет, но как можеш дазнаеш за някой другкакво е най-добро, иначевсеки винаги има мнение по въпроса, нали?:)

И за да приключвам вечес монолога, само ще вметна, че никого не желая да обидя, засегна или каквото и да е, ккато и че и аз не правя изключение вероятно от гореизредените "феномени"...
Само да кажа, би било добре, ако повече енергия влагахме в похвали, в търсене на позитивизъм, вместо в мрънкане.

Та за това - даотбележа, че ме радва солидарността ти!
Поздрави

Поздрави!