всичко свърши

Здравейте момичета, много ми е тъжно и тъй като няма с кой друг да споделя го правя с Вас. днес ми е 10 ден от трансфера,но всичко свърши. Прогестерона ми падна от 14 на 10,на 6 ден имах леко зацапване и днес сутринта отново, което със сигуност значи, че бременност отново няма. Не знам защо така се получава, винаги всичко се развива както трябва и накрая резултата е негативен. Не знам какво да правя от тук нататък. Не виждам смисъл във второ ин-витро. Явно просто не ми е писано да стана майка.
Съжалявам, че съм такава песимиска, но вече нямам никакъв избор.
Пожелавам Ви много късмет
Целувки
Мая

Майче, не всичко е свършило. Все още има надежда. Не я губи.
А майка ще станеш, повярвай ми. По един или друг начин, но имаш ли желание - ще имаш и дете. Горе главата, всичко ще се нареди

Драга Мая,
представа си нямате колко неща вероятно още ще ви се слу4ат в борбата за май4инство, колко разо4арования, колко мъка.
Един неуспешен опит оба4е не е при4ина за каквото й да е от4аяние, по4ти не познавам някой да е успял от първия път. Нашият проблем изисква големи жертви, понякога многогодишна борба, пълно преосмисляне на житейските ценности и прироритет. Това ви предстои и е предизвикателство, но не е присъда.
Все още не съм готова да разкажа своята ли4на история, но вероятно скоро ще го направя подробно, защото бих искала да помогна на други, ако мога с изкл4ително тежкия си опит.
Просто си дайте смелост, нищо няма да стане лесно и отведнъж, но животът явно оби4а смелите и силните.

правилно ли разбирам, че това е първият ти опит инвитро?
ако е така, би било много погрешно да не виждаш смисъл във втори опит! успеваемостта на един отделен опит е не повече от 25% - толкова, колкото и е вероятността на здрава двойка да зачене в един цикъл.
пък не съм чула някой да се отказва след първия неуспешен месец опити...

Съжалявам мила.Наистина много съжалявам. Наи- важното е да не се предаваш. Поплачи си хубаво , Излеи мъката, викаи с цяло гърло ако трябва. Вдигни гордо глава и си кажи... аз мога и ще го направя. Борбата е жестока, мъката е голяма , но повярваи ми.. заслужава си. Аз също се боря, аз също се отчаивам от живота си, но съм сигурна че един ден просто ще стане. Когато погледна мъжа си, когато ме прегърне аз си казвам: Уморена съм,много уморена но тои трябва да има дете. Заради него. Тои е моята любов, тои е моят живот, тои е моето сърце, заради него няма да се предам. Тои го заслужава. Бъди щастлива и повярваи ми с инат и упоритост всичко се постига. Тропни с как и си кажи.Аз ще имам дете та ако ще света да се обърне.
Избърши сълзите мила и даваи напред. Помни че не си сама . Успех ти желая.

Съжалявам, Майче. Отстрани е много лесно да се дават съвети как да преодолееш една мъка, затова аз няма да ти давам такива. Знам че в момента едва ли има думи, които да те утешат /по-късно може би ще има такива думи/, затова предпочитам да замълча

СКЪПА МАЯ ТОВА ЧЕ ТИ Е НИСЪК ПРОГЕСТАРОНА НЕ ЗНАЧИ НИЩО ПРИ МЕНЕ СЪЩО БЕШЕ МНОГО НИСЪК А БЯХ БРЕМЕНА А ЗАЦАПВАНЕ СЕ ПОЛУЧАВА КОГОТО СТАВА ЗАХВАЩАНЕ НА ПЛОДЪТ КЪМ МАТКАТА,ЖЕЛАЯ ТИ КЪСМЕТ ВЯРВАЙ В ГОСПОД И НЕЩАТА ЩЕ СИ ДОЙДАТ НА МЯСТОТО,

Мая, направи си първо тест. Прогестерона ми беше 6.4 а в същото време кръвния тест - 655 на 10 или 11 ден от трансфера. С помоща на медикаменти прогестерона влезе в нормални граници.
Желая ти успех и не бързай да се отчайваш.

Never give up !

Благодаря Ви момичета за надеждата, която ми додохте, но наистина всичко свърши. Дойде ми на 12 ден след транфера.Толкова точно ми идва винаги, че дори всичките лекарства които изпих не го спряха. Иска ми се понякога поне да ми закъснее за да си мисля, че нещо е станало.
А сега накъде?Не разбирам много от тези неща и не знам колко време трябва да мине преди нов опит.Смятате ли ,че трябва да направя някакви други изследвания.
Това ми беше първото ин-витро, икси, след няколко неуспешни инсеминации. При нас до момента проблема не е установен. Правили са ми инсеминации и без никакви стимулации и винаги лекарите казваха, че всичко е както трябва и накрая нищо. Сега и при ин-витрото нещата вървяха както трябва, реагирах много добре на стимулацията- 12 яйцекелекти- 8 оплодени- най интересното е че всички от ин-витрото са опладени, а от иксито само 3.
Дори имах зацапване намежду 6-8 ден от трансфера, но прогестерона ми беше нисък. Може би независимо , че при нормални обстоятелства е в нормите, не се покачва достатъчно когато е необходимо. Може би в тази втора фаза, която не се наблюдава става нещо нередно. Има ли някой представа, дали има нещо в тази насока,което да изследвам.
Или просто защото съм на 39 нямам шанс.
Пожалавам Ви успех на всички.
Мая

Здравей,много съжалявам за случилото се,но не бива да се отказваш от 1 неуспешен опит.А за това че си на 39г. и се подаваш успешно на стимулация,което заначи че яйчниците ти реагират съвсем нормално какво да говорим повече нещата са си супер.За прогестирона и замацването мисля че в твоя случай няма общо с годините,защото аз съм със седем години по-млада от теб и при мен се получи абсолютно същото и то 2 пъти,но нямам никакво намерение да се отказвам за 3-ти път.НЕ СЕ ОТКАЗВАЙ.

Изследвайте се за антитела!
Късмет!

Empta dolore docet experientia..

Здравейте,

Съпругата на брат ми роди близнаци след второто инвитро. После след 6 месеца забременя съвсем случайно, а преди това бяха опитвали да се сдобият с бебе 5 год!
Така, че мила Мая не се отчайвай, имай надежда.
Ако искаш прочети сайта на д-р Емилова, която лекува с глад. Доста хара са се излекували от безплодие с лечебно гладуване.
[линк]
Желая ти успех!

темата за лечебното гладуване и това как то "лекува" стерилитет сме я обсъждали няколко пъти тук, благодаря за скритата реклама.
аз не познавам нито един човек със стерилитет, забременял след лечебно гладуване. за сметка на това знам няколко души, които са се сдобили с разстройство на цикъла след такова гладуване...
искам да ми обясниш с какво лечебното гладуване ще помогне на жени със запушени тръби или мъже без сперматозоиди?

Недей така... И аз имам едно неуспешно ин витро, но съм далеч от мисълта да се отказвам. Просто съм приела, че от първия опит обикновено не става. Вярно, натоварващо е за психиката (а и за джоба, за мен поне), но съм решила да направя и втори опит, а ако и той е неуспешен, и трети. И съм си забранила да губя надежда, поне до третия опит.

Почини си сега. Определи си някаква приблизителна дата за следващ опит, но си дай поне няколко месеца отдих, и през тях гледай да не го мислиш много-много.

И имай надежда!

Аз познавам жена забременяла след лечебно гладуване, с хормонални проблеми. Т.е. поликистоза де. Е, разбираемо е,свалила е някое кило, оттам тестостерона е паднал...и така.