Нощ!

Цялата къща е потънала в дълбок сън! Само аз съм буден и се кокора срещу монитора, сигурно пак съм прекалил с кафето, ама от утре няма да е така, ще пия само едно, сигурно и няма да пуша...дрън, дрън на кого ги разправям тия...ставам, намятам якето и излизам тихо на пръсти. Тъмно е, и е много тихо, не светвам лампите, обичам да съм скрит в тъмното, така сенките които шумолят в дърветата и се крият зад дувара не ме виждат, аз също не ги виждам, но знам че са там. Паля цигара, дърпам дълбоко и след това още веднъж...вятърът е утихнал, всеки момент ще завали, дори вече прехвърчат едни такива влажни прашинки, звездите ги няма, небето изглежда оловносиво осветено от отблясъците на уличното осветление и заплашва всеки момент да се катурне върху притихналите дворове и къщи. Да-а-а усещам миризмата на зима, във въздуха се носи аромат на изгоряло дърво и въглища, притварям очи и виждам тъмна стая с печка, а по стената играят и се гонят палави светлинки изпълзели от дупките на печката, някъде около мен са баба и дядо, а аз отново съм малък...пустата му цигара, много бърже изгоря, стана ми хладно, време е да се прибирам на топло при моето семейство...дърпам набързо за последно и хвърлям фаса без да го угася, по цимента се посипват рой искрици като от бенгалски огън, хвърлям още веднъж поглед към небето и бързам да вляза, да утре е възможно и да осъмнем в бяла премяна...

Лека вечер на всички, и да знаете, че ако завали сняг аз съм ви го честитил най-напред!

Не можеш да избягаш...от себе си!

по слепоочията ми...но не от тази вечер. Лека нощ БоЕВ!

Я ЯК, изстребитель. Мотор мой звенит. Небо моя обитель..

От утре - не.
От понеделник ...

"Такава ми е природата" - казал Скорпионът ...

притварям очи и виждам тъмна стая с печка, а по стената играят и се гонят палави светлинки изпълзели от дупките на печката, някъде около мен са баба и дядо, а аз отново съм малък...


Мамкамуууууууууууууууууууууууууууууууууууу! Все едно, че за мен е писано!

и в тишината се чува огъня...
а сутрин те събужда петела....И прозарците са заледени...в стаята с застудяло...а под завивките топло,топло...!
а баба е направила колачета и ядем на "синията"....
ех,моие деца няма да го видят това...
а ми се иска да им го покажа!

мерси ,Боев...
толкова е хубаво

Док, срам мъй, ама да питам: какво е синия? А колачетата какви са на вкус и как се правят??? Аз съм градско чедо, без баби на село, но имам прекрасни спомени от селата, в които татко ме водеше. Дофтор, бе, кво да го правиш, имаше приятели по цяла България.

БоеВ ми напомни за едно село, където някога бяхме. Беше нещо с Горно... в името. Ама Долно нямаше... Точно тази миризма на огън, на зима, кравите, от които се криех в крайпътната канавка, прасетата, които гледаха в запустелия манастир, за пръв път ядох качамак... Пръстен под, сняг до колене, смесвам едно село с две посещения - преди Великден и Коледа. Ама е толкоз хубав спомен!!!

синия е маса...ама малка ,кръгла и ниска...на около педя от земята...сядаш на едни малки столчета до синията...или на земята-както ти хареса...
(ама дядо държеше да седим на столчета-прилично)

а колачетата са като мекици ,ама без мая...и се сгъват като се разточват и пържат...
утре тва ще ядем на закуска...!

но това ни прави още по-красиви и желани!

Не можеш да избягаш...от себе си!

От днес, ма мноо познавам начи.

Дори от стари хора съм научил, че най-доброто време за посев е когато седнеш на земята и постоиш десетина минути, нетрябва да ти е студено дупето.

Не можеш да избягаш...от себе си!

са хубаво нещо, а още по-хубаво е, че ги имаме!

Не можеш да избягаш...от себе си!

Всяко време си има своето очарование, погледнато от дистанцията на времето.

На мен пък баба ми приготвяше млечена попара от прясно издоено козе мляко. Сигурно затова пораснах силен, умен и готин!

Не можеш да избягаш...от себе си!

Пушекът който мирише на букова дървесина и лиглитни въглища...винаги когато го усетя и се сещам за зима...и ми става едно такова, уютно и топло.
Качамак не обичам много, но го ям предимно "посипан" - вари се, а след това се нарязва с конец или корда, реди се в тава, ред качамак, а отгоре се поръсва с пръшки и се полива обилно със запържено масло с червен пипер...и така на редове докато се напълни тавата, след това се запича и се яде, за предпочитане с домашно кисело мляко.[забърсвам си с ръкав устата]

Не можеш да избягаш...от себе си!

При нас пък им казват "търкалачета", много са вкусни със сирене.

Не можеш да избягаш...от себе си!

Колко ли още неща няма да видят...Бъдни Вечер, когато дядо внасяше един кош със слама и я пръскаше по пода под масата... и баба, която сплиташе тази слама на другата сутрин на "връшник" и я закачваше по дърветата, след което я палеше за плодородие.
Мириса на прясно издоено мляко от овцете, което пиех още там в кошарата.
Малко още мокро агънце, внесено в кухнята до печката, за да е на топло, че нощта е мразовита.
Каната с искрящо червено вино, внесена току-що отвън и вече запотена стои на масата.
Душните летни вечери, в които с баба чепкаме вълна, а котета скачат като луди из нея.
Есенните топли вечери, в които сме цялото семейство на двора и белим големи жълти кочани с царевица...а звезите са толкова много и така големи...!
Хубаво е, че имаме тези спомени. Тъжото е, че никога няма да се върнат. Никога няма да съм пак на 10...

"Life is like a box of chocolates, you never know what you're going to get"

Аха - такива работи
Лягаш вечерта, печката бумти и от отворчето на капака отгоре играе зайче на тавана. А навън се сипе на едни огрооомни парцали. И тихо, тихо..... (там вятър си нямаме като тук в София).

Сутрин на бегом в кухнята дето е топло.
Ама баба ми правеше гогушки - от сладко полутечно тесто. Взима се с лъжицата от него и се пържи в олио....мммммм.

А на синия ядяхме обикновенно някоя вечер. На малки столчета или насядали на земята дето викаш. Особенно беше гот когато спреше тока. Вадеше се газената лампа и се вечеряше на светлина от нея. И миришеше приятноооо

Пък после прасето... мале как обичам уши и кожа и до ден днешен...

Абе селото си е село!

Вярно... леко тъжно, ама все пак приятно...

а помниш ли как мирише сутрин - в студената стая, под тежкия юрган, затиснат и от кожуха, когато баба чисти печката?
........от онази черната паста, с която печката заблестява?

а баба им казваше тиганички......
и ги пържеше в много дълбок тиган или малка тенджерка
всички се надвесвХМЕ НАД ТЕНДЖЕРКАТА И ГЛЕДАХМЕ КАК ОТ ПАДНАЛОТО НА ДЪНОТО ТЕСТЕНЦЕ се образува тиганичката докато изплува на повърхността

Ледените цветя по прозорците.

Скърцащото дюшеме.

Мириса на сълзящата коледна елха.

Румените бузи и мокрите до кости крака от пързалките.

Пукането на леда в реката.

Мразовитата нощ....



Буря, Буря ми образува БоевЪ!

____________________________

Memento mori.

Въпреки всичко се опитвам да подържам традицията жива.
На Коледа и аз внасям слама, лятото събирам в кутийка борова смола, а преди коледната вечеря прекадявам с нея, мирисът е един такъв особен и се запомня...на Велик ден семейно обикаляме черквата а свещичките си ги носим до вкъщи, като се стараем да опазим пламъчето живо...такивамити работи, опитвам се да "създам" спомени на децата около мен, да имат за какво да се сещат след време.

А, на пърлените свински ушенца съм спец. В дните преди Коледа понякога ми се налага да се справя с по пет, шест, че и повече прасета, и това минава за един вид "ритуал", с греяната ракия, с измръзналите пръсти със софрата след свършената работа...

Не можеш да избягаш...от себе си!