Глобален въпрос

Здравейте!!!!!!!!

Мисля си колко много самотни хора има на света-без партньори с почти

никакви приятели. И колко ли им е трудно на тези хора и колко ли тъжни се

чувстват...И се чудя защо се получава така.Кое "кара" тези хора да имат

толкова малко социални контакти.Ясно е, че причините са индивидулани,

различни са за всеки човек, но все пак...Е, какво ще кажете по въпроса????

има 2ва вида самота едната е душевната хем имаш човек до себеси и приатели хем се чувствуваш някак празен и не разбран а другата е много страшна живот между 4ри стени

понеже мисля, че няма глобален отговор - при всеки е различно - едни например отиват в друга държава и там хората са с друг манталитет и не си допадат. Други са много взискателни и не прощават слабостите. Трети са много стеснителни. Четвърти са се наплашили от много разочарования. Пети са правили грешки в миналото си и са придобили лоша слава и другите ги избягват. Шести не са харесвани заради вярата си в Исус Христос. Седми не могат да понасят ако не са център на вниманието във всяка компания. Осми не могат ясно, логично и последователно да изразяват това, което мислят. Девети нямат никакви духовни ценности и само ги интересува гроздовата, салатката и чалгата. Десети само се мусят и не се усмихват и така отблъскват. И така нататък сигурен съм, че има още много причини - аз едва ли съм изброил и 1 % от тях.

Хмммм....този отговор ми харесва....но аз трябва да си призная нещо-имам си хипотеза по въпроса, който зададох и тя е следната:хората често страдат от липса на социални контакти заради проблеми в комуникацията. И ако тези проблеми се преодолеят и самотата им ще намалее. Да вземем примерите, дадени от Утешителя:
1. хората в другата държава- ако те са пластични в своята комункация и се адаптират лесно, ще се справят с различния манталитет.
2. взискателните хора- тях ги виждам като абсолютно нетолерантни в комуникацията си. Ако те се научат да се вслушват в чуждата гледна точка(един от основните принципи в комуникацията), може и да продолеят нетолерантността си и да създадат повече контакти.
3. стеснителните хора- проблеми в комуникацията 100%
4.хората, наплашени от разочарования- да, тук е трудно....другите ти са виновни, но защо ли някои хора постянно, по случайност уж попадат на неподходящи хора. За мен едно от най- важните неща на комункацията е да можеш да си подбереш подходящ партньор.
5. хората с грешки в миналото- а тези грешки в някои случаи дали няма да са свързани отново с комуникацията......например ако са били груби с другите и им се носи слава на такива....
6.вярващите хора- ако те са добри в комуникацията, ще поднесат информацията за Исус Христос по подходящ начин, който няма да дразни околните.
7. хората, болни за внимание- и ако това не е проблем с комуникацията....
8.хората, неможещи ясно да изразяват мислите си- отново проблеми с комуникацията.
9.хората без ценности- ако са добри в комуникацията, на другите ще им е забавно да слушат дори за чалгата и така хора №9 няма да са сами....и може би самотни...въпреки че задържането на такива повърхностни теми, ме води на месълта, че се страхуват от задълбочаване на взаимоотношенията, което директно ги прави самотни поне в известна степен...но те така или иначе надали го осъзнават....уф....отплеснах се...
10.намусените хора- това е висша форма на некомпетентност в областта на общуването.
Ами аз мога още много да пиша по темата....както си личи...съжалявам за фермана...идеята беше вие да пишете...но...очаквам коментари...

mnogo si prava

отчуждението е чумата на нашето време, а ние дори не се замисляме, че нямаме достатъчно ефективни начини да се борим с него!... всичко е така хаотично!...
а в крайна сметка всичко опира до това да срещнем правилния човек/хора, нали?... само че какви са начините, някой знае ли?...
аз лично всеки ден недоумявам и не мога да повярвам, че в 21-ви век човечеството е измислило сума сложни машини, а не е намерило един простичък ефективен механизъм за преодоляване на отчуждението, хаотичността и самотата!... не мога да повярвам че има компютри, форуми, чатове, сайтове и агенции за запознанства, но те не са кой знае колко полезни и резултатни - хората ги използват за да чтят безцелно с часове, да играят игри или да задръстват интернет пространството с безполезен спам по форумите например...
някой знае ли достатъчно ефективен начин за комуникация и намиране на сродни души или в 21-ви век всики ние в крайна сметка разчитаме най-вече на случайността да ни събере с някого?!...


________________________________

"Живеят само влюбените.
Останалите просто съществуват!"
Уилям Шекспир

Въпрос на навик и нужда. Като ти се ходи до кенефа - ходиш! Като не ти се ходи - не ходиш! Пределно ясно и просто
Аз самия мога да изкарам месеци сам ако имам комп и нет... И ако не съм влюбен

Ами ефективния начин за намиране на сродни души и за комуникация, за две отделни неща. За ефективната комуникация - за всеки е различен начина на комуникиране - едни, чрез и-нет, други - на живо, трети... и т.н. Който в каквото според него е добър. Обаче, трябва да си контактен, нали Колкото до намирането на сродни души, аз не знам да има рецепта, но съгласи се, първо трябва да си сред хората и да търсиш...сроднте души. Може и да не намериш първия, втория, третия път, е много по-вероятно да намериш ако търсиш, от колкото ако натискаш само стола пред компютъра (лично мое мнение е, че очи в очи е много по-добре, от колкото през нет-а). Така че - требе да се действа
аз лично всеки ден недоумявам и не мога да повярвам, че в 21-ви век човечеството е измислило сума сложни машини, а не е намерило един простичък ефективен механизъм за преодоляване на отчуждението, хаотичността и самотата!...
това, че човека е измислил сможни машини...те не са нищо друго, освен улеснение, но най-важното е, че човека казва на машините КАК да работят и те го правят, много по-бързо и качествено и така ни помагат. Обаче същия този човек, аз, ти и всички останали, не знаем КАК да кажем и на КОЙ, как да ни покаже начина, по който да преборим отчуждението, самотата... И там ни е грешката, защото ние търсим някой да го направи, а то зависи само и единственно от НАС самите...
Поздрви!

Намерило го е преди много време, но кой иска да го изплзва.
Винаги се разчита на случайността да ни срещне с "някого/някоя" , и така трябва.

мисля, че сме в преходен период. защото за разлика от реди 50 години, дори за разлика от поколението на майка ми и баща ми, сега имаме много избор. срещаме се с хора непрекъснато. обаче тъй като знаем, че този избор ще продължим да го имаме винаги, пръста си не мърдаме да задържим хората, които ни харесват. казваме си - какво толкова, ще срещнем други. ето например, гаджето ти те наранява с нещо, ти си викаш - я си гледай работата! обаче не се опитваш да го разбереш, защо постъпва така, защо е станал лош, нали винаги си лош, когато си слаб, когато страдаш за нещо. и спираме да се борим. следващият моля! и така си оставаме едни общителни самотници.
на колко души се е случвало да ги заговорят на спирката примерно. или ако се случи, ще теглим майни на човека. обаче по времето на майка ми и баща ми хората така са си намирали партньори за цял живот. а ние не смеем. и с право де, щото има много психопати вече.
май ще дойде време, когато ще започнем да гледаме на големия избор не така лекомислено. но преди това трябва да си изстрадаме отчуждението, за да си научим уроците. и да свикнем да гледаме на отсрещния не като човек, задоволяващ потребностите ни от любов и взаимност, а като на жив човек със своите слабости и проблеми. и да го обичаме наистина.

Напълно съм съгласна с мнението по-горе. Ивенно големия избор създава проблеми в намирането на постоянен партньор. Особено валидно е това за мъжете - вес ги е страх да не изпоснут нещо по-добре.

за това, че проблемите са все в комуникацията. И за това, че са поправими.

:)Здравей, значи!:)
Точно на тази тема си говорихме снощи с една приятелка. Обединихме се около мнението, че има множество жени като слънца, които най-редовно прекарват вечерите си в компанията на най-добрата/и си приятелка/а, на бутилка вино и цигари. Без точния партньор е ....да го определим като "тежко". Но защо пък без приятели? :) Аз съм сама, в живота ми няма мъж, не знам дали е за добро, но пък се научих да ценя приятелите си.:) И съм щастлива.:)

такова щастие ми изглежда... мъртво!...

Защо? Би ли било живо, ако непрекъснато си повтаряш "Сам съм!" до пълно умопомрачение?!

да.
докато имаме нужда от любов и близост, значи тези неща са живи в нас и няма начин да не ни измъчва фактът, че не ги получаваме - болката е знак че сме истински - поне докато не ни изпепели!...
другото за мен просто не е истинско! да съм щастлив сам значи любовта в мен да е мъртва... такова щастие за мен не е истинско и не е живо, то е някакво избягване на болкта, с цената на любовта и истинноста...
някакво изкуствено безболезнено илюзорно щастие, заслепение някакво, затваряне на очите...

така мисля аз...

1. Твърде интровертни;
2. Твърде интелигентни;
3. Твърде интелигентни, но не дотам, че да предотвратят самотата си, преструвайки се на обикновени хора, защото различните и твърде умните никой не ги обича, още по-малко - разбира;
4. "Твоят характер е твоята съдба" - и това е известна причина за самотата на някои хора, или например: "ама тя има три висши, и не може да си намери работа!"
5. На предпоследно място май са хората, осакатени от природата - инвалиди и други, които масата, като цяло, подсъзнателно не допуска и отбягва;
6. Хората с мноооого пари - за мене, те са най-големите самотници и най-тъжните хора.

Dolce vita!