Въпрос

Колко пъти може човек да обича през живота си?

Разбира се става дума за любов към друг човек,
не за родителска, синовна и т.н.
Също така не става дума за това към колко
души си изпитал симпатия, влечение или си правил секс.
Мисля, че е ясно какво имам предвид. :)
Та веднъж ли е или може да са 2,3 ... пъти?
Възможно ли е да имаш най-силни и искрени чуства,
а след време като всичко се разпадне - може ли
пак да ги изпиташ със същата сила към друг човек?

Или втория път вече не сърцето,
а разума определя поведението?

Някой обичал ли е два пъти еднакво силно?

колкото пъти е рекъл Бог, толкова пъти може да ти се случи.
И първата, и втората и n- тата си ги мислел за най-силни, искрени и последни. И всяка една от тях е могла да ти преобърне живота - не всяка е успявала, за добро, или за зло, но поне на мен ми се е случвало.
Няма мярка, с която да измериш и да кажеш - в тази вложих едиколко си чувства, вярност, съпричастност и т.н., а в другата толкова. Няма как да са равни, няма как да са същите чувства, когато човекът е различен.
Хубавото е, че нещата си потъват по реда си в миналото. Един ден само помниш, че това е била първата ти любов, ама то е като на снимка - има я, но всъщност я няма отдавна. Тъй помниш всяка, която те е белязала с нещо, тъй помниш и последната /освен ако не е в момента, или пък е била много скоро/. Но това не са любови, това е спомен за любови - нещо, което вече не е и няма никога да бъде.
Когато/ако се влюбиш пак, всичко започва отначало...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Не всички хора са в състояние да обичат, макар и само веднъж, но повечето могат. Но е грешно ако се мисли, че е възможно да се обича пак със същата сила. Никога не е същото. Понякога е по-слабо, но понякога е и с много по-силни чувства. Всяка обич е уникална по своему.

Като цяло с годините човек се поизхабява и животът го кара да бъде по-разсъдлив. Но това не означава, че не може пак да полети с крилете на любовта.

Бъди щастлива и се радвай на това!

=============
Скапана клавиатура - гълта букви.
Ха!!! Ама тя и пише ...!!!

но кажи ми, моля те как да измеря силата на любовта

Ама какво си седнал да се питаш разни неизмерими неща!?
Обичай си на воля, a мерките и теглилките ги остави за времето, когато ще бъдеш душа, чакаща поредното си прераждане

>>"но кажи ми, моля те как да измеря силата на любовта"

Може би не съм успял да формулирам въпроса си точно.
Разбира се това нещо не се мери на килограм или метър. :)
То се усеща. Усещанията не могат също да се измерят,
но този, които изпитва усещанията в себе си субективно
ги "мери" (няма как да не е субективно :).

Та тогава да перифразирам въпроса така:
В един момент чустваш нещо "силно" (какво е силно,
всеки си го разбира по своему) към даден човек. В един такъв
момент ти се струва, че това е уникално и никой друг човек в
света не може да предизвика същото усещане,
камо ли с такава "сила".

По-късно по една или друга причина този човек вече не е с теб.
Може ли друг да го замени в теб със същата "сила"?
Да не ти пречи миналото на настоящето?

на настоящето, дори и на бъдещето, ако му позволиш....
Тези неща донякъде са въпрос на избор.

четири пъти за последните 20 години :)

Четири пъти съм обичала толкова силно, за да си мисля, че ще ми е за последно и толкова уникално, колкото уникално различни са хората, които съм обичала / обичам.
(Инцидентни и краткотрайни влюбвания, без значение платонични или консумирани не влизат в "сметката").

Миналото не ми пречи на настоящето.
За мой късмет хубавите моменти винаги са били повече от лошите, а човек помни преобладаващото . Просто ми е приятно да си припомням от време на време... усещам се вече, че и ми харесва да го разказвам това минало ;))

С годините много от хората, който са ми били близки, роднини или приятели вече не са с мен... по една или друга причина. Липсват ми, естествено, понякога ме боли, като си спомням за тях, но обичам да си спомням и искам да си спомням. Те са част от моят живот.


Ти имаш ли?

че миналото пречи или не в зависимост от начина по който сме се разделили с него.Ако съм се отдалечила от един етап в живота си с усещането,че той вече е изчерпан и разбира се с добри чувства, това минало ме прави по-богата и по-истинска и определено не ми пречи.На конкретния въпрос за възможността да се обича отново - да,категорично да, но ако раздялата е скорошна звучи почти нереалистично.Дай си време.

Аз - 4 пъти между 1980 и 2005 г.

Може би, ако има повече отговори, ще се събере представителна извадка?

Здравей Naive,
(здрасти пак!)

Философите казват "Всичко тече, всичко се променя" и го разшифроват като "не можеш да стъпиш в една река два пъти". Така е и с обичането. Можеш да обичаш много пъти - такава е човешката природа - обичта е едно от фундаменталните ни качества. И всеки път ще е различно - защото хората, които срещаме са сами по себе си уникални, но и всеки път ще е подобно, защото ние сме си същите, но и пак различно - защото се развиваме, променяме.

Така че - може да обичаш поне още веднъж - ако това е на дневен ред при теб, съответно - ще обичаш поне още веднъж, ако прясно обич си загубил.

Всъщност разумът и чувствата се случват в мозъка и са си пряко свързани, така че поведението се определя винаги от разума - доколкото човек го има, доколкото го подпомага с натрупан опит и житейска мъдрост. Променяме се непрекъснато - променя се и начинът на обичта ни, подхода, дълбочина, усещания... дори си мисля, че обичаме все по и още по-добре.

Обичай - не се страхувай!

_____ Сайт на разведените _____
Бъди звезда, небе ще се намери!

всичко след това Е ЛАЖА !!!!!!!!!!!!!!

Аз мисля, че можеш. Защото обичта е нещо което човек го носи в себе си, това е нещо, което търсиш да споделиш, да дариш, да отдадеш на някого. Преди години си мислех, че ти се случва нещо веднъж в живота, заради това че е между конкретни двама души, че само и единствено те един с друг могат да изпитат онова което наричаме истинска любов и че никоя друга комбинация не би позволила подобно изживяване. Знаете там дивотиите за единстваната половинка.
Е, сега смятам, че човек или може да обича, или се преструва, че го може. Защото това се очаква от него. Ако го можеш, ако го имаш в себе си, то си търси начин да излезе, да намери взаимност. И именно това те кара да търсиш, защото имаш в себе си нещо, което притиснато в затворената ти душа линее и иска да излезе на свобода, иска да се раздаде на света наоколо. А ако имаш щастието да намериш с кого да споделиш това усещане в теб, тогава ... няма какво да ти казвам какво става тогава, нали ;)

Всички ни боли в началото, заричаме се, убеждаваме себе си, че "никога, никак друг/а", но в един момент ти писва да затваряш насила душата и сърцето си и пускаш чувствата си да дишат свободно. И това не е лошо, не е по-малко истинско или силно от предишното. Просто е друго, различно, ново. Следващия етап от живота ти. Може и да не е по-успешен, може и да е, кой знае. Но животът продължава и не можеш насила да спреш в една точка.
А относно дали е разумът или сърцето, никой не може да каже, зависи си от човека. Но обикновено каквото е говорило първия път, това ще проговори и втория. И третия, и четвъртия ;) Не че всички не си казваме " аз вече тая грешка никога, следващия път ще си оплета кошничката така, че да ми е изгодно" и накрая пак скачаме с двата крака в дълбокото пък да става каквото ще. Но .... всичко това ако изобщо има нещо там вътре. Ако няма - просто никога не е имало.

То ти го казва, 4е пти4ето, за което се молеше пее на рамото ти, не му викай"Къш"!

Мнооого се радвам за теб, зная, 4е си прекрасен и заслужаваш любов и взаимност,така 4е, щом сърцето казва, просто го послушай, не се тревожи, може би това наистина е любов!

И много не му мисли/ аз това не го мога, и скъпо си плащам/, просто живей за мига/акъл мога да давам-безплатно/

Може, брато, може Човек да се влюбва много пъти. Не се притеснявай!

Е, аз за 46 тодини съм се влюбвал само два пъти, което не означава, че длуг не може да влюби и повече пъти....


..................

Ти оправи ли си задната дясна врата, бе, брато? На колата, бре!

--

Ееех, едно време какво време имаше, сега дойде време - няма време!

Може Наив, може и повече от веднъж. А това, което контролира поведението не е толкова разума, колкото болката, която си изпитал при раздялата с любимия човек.

С.Н.В.О.

Със същата сила???

Може да го замести, но никога няма да е по същия начин, а от там и със същата сила, защото макар и хлътнал до уши ако си хлътнал по различен начин ще чувстваш нещата съответно и по различен начин.

С.Н.В.О.

Може би питаш не дали ти можеш да обичаш отново, а дали ТЯ /която и да е/ може да обича друг толкова много, колкото е обичала теб!?
Ако е така имам друг отговор
Не, не би могла! В твой интерес е да вярваш, че си бил най-обичания мъж в живота и
Ами да, може да си имал нужда от успокоение точно за това, а ние всички цял ден те убеждавахме, че може да се обича отново, че и по-силно. Баси какви сме недосетливи!
Гледай сега, много е просто - тя няма да обича друг толкова силно, но на теб може да ти се случи и дори ти го пожелавам!
Бъди щастлив и не забравяй да мислиш позитивно!

Някой обичал ли е два пъти еднакво силно?
Да... - дори - всеки път все по-силно, защото всеки пък съм все повече аз, самата себе си!
Да!
ДА!!
ДА-А-А-А!!!!

/ Повярвай ми - говоря от опит!/

Non nova, sed nove.

И аз така съм чувала-че вторият път е по-силно и по-трайно.

Дай Боже всекиму!

...дали е по-трайно, но мога да те уверя, че е всепомитащо - все едно лятна буря с гръмотевеци през ноември!
Точно като онзиденшната!

Non nova, sed nove.