Бъди себе си

Въпрос към Ошо: Как мога да ти служа?
Просто бъди сам себе си. По друг начин не можеш да ми служиш. Просто бъди сам себе си; този е начинът, по който можеш да ми служиш. Този е начинът, по който вече ми служиш - ако си сам себе си. Всичките ми усилия са да ти помогна да бъдеш сам себе си. Ако си центриран, ако си се закрепил, ако си се установил в себе си, ако си дошъл вече до този момент, че да не се грижиш за това да бъдеш някой друг, ако амбицията да бъдеш някой друг вече е отпаднала - когато нямаш желание да проникнеш в бъдещето, когато настоящето е достатъчно само по себе си; когато чувстваш дълбоко задоволство от това, което си; когато можеш да благодариш на Бога, когато си преизпълнен с благодарност и не възникват оплаквания; когато цялото ти сърце прелива от благодарност -тогава ще си ми служил. Друг начин няма.
Щеше, разбира се, да е по-лесно, ако ти бях предложил някакви други начини да ми служиш, защото тези неща ти можеш да ги правиш. Например би могъл да дойдеш да ми масажираш стъпалата. Но това няма да помогне; от това няма да има голяма полза. Това няма да те доведе доникъде. Можеш да се почувстваш щастлив, но това щастие не е блаженство.
Цялото ми усилие е да ти помогна да паднеш обратно в себе си. Не се пренасяй в бъдещето и не се мотивирай от бъдещето. Ако този момент стане твоя цялостна реалност, тогава ти си се доближил до мен, дошъл си по-близо, отколкото някое същество може да се приближи до друго. Когато си сам себе си, ти си близо до мен, но когато се опитваш да бъдеш някой друг, тогава се отдалечаваш много.
Не подражавайте. Умът е подражател, защото е по-лесно да играеш играта на подражанието, отколкото да бъдеш автентично истински. Много идеи са ти дадени: да бъдеш като Буда, да бъдеш като Исус, да бъдеш като Кришна - като че ли трябва да бъдеш всеки освен себе си. Като че ли Бог е специално против теб. Той е за Кришна, за Исус, за Махавира, за Буда - но единствено е против теб. Тогава защо те е създал? Тогава Той трябва да е голям глупак. Защо теб те създава? Ако Той се интересува от Буда, може да си прави Буди. Защо теб?
Това би било по-просто. Той би могъл да създава само Буди... като автомобилите „Форд". Те непрекъснато ще излизат от конвейера: кола след кола; Буда след Буда. Би било добре. Но Бог не се интересува от това. Той никога не създава втори Буда, забелязал ли си? Той никога не създава, никога не е мислил отново да създава Исус. Защо?
Няма нужда да се повтаря. Всяко повторение е мъртво. Той непрекъснато създава нещо ново, някаква новост. Той създава теб! Той повече се интересува от теб, отколкото да създава повече Буди или повече Христосовци. И помни, Той и теб няма да те повтори, затова докато си тук, бъди истински и автентичен. Бъди себе си.
Ще ви разкажа една история. Един американец създал много красива чаена чаша и решил да организира производството й. Но да я произвежда масово в Щатите би било много скъпо, затова той изпратил образеца в Япония, където да се произвежда.
При пренасянето обаче дръжката на чашата се счупила. Както знаете, японците са съвършени имитатори. Те започнали да я произвеждат масово точно във вида, в който била: със счупена дръжка. Те я повторили точно каквато е!
Това непрекъснато продължава. Бог непрекъснато създава нещо ново, нещо оригинално. Бог непрекъснато ви създава, а имитаторите в църквите и в храмовете непрекъснато ви говорят: „Бъди като Исус, бъди като Буда, бъди еди-какво си." А при пренасянето дръжката се е счупила!
При пренасянето: две хиляди години. Дори ако Исус се върнеше, той нямаше да може да разпознае този Исус, ни когото се покланят в църквите. Невъзможно е. Исус е бил един напълно различен човек - жив! Църквите почитат някой, който никога не е съществувал. Той е тяхно изобретение.
Защо аз непрекъснато говоря за Исус, за Буда или Кришна, или за Заратустра или Лао Дзъ? Има си причина: бих искал да ви донеса Исус такъв, какъвто е бил преди пренасянето: без нищо счупено, цял - преди да се намесят свещениците.
В дома на един от моите приятели има една много ценна картина: картина от един велик художник от седемнадесети век - много ценна. Той я обича толкова много, че винаги се страхува, дори когато я чисти. Нещо би могло да се увреди, защото картината е стара и много крехка.
Но върху нея се беше събрал много прах и трябваше да се извика експерт. Когато експертът започна да я чисти, се появи нов проблем: картината започна да се бели. Експертът много се разтревожи. Той попита: „Да спра ли?"
Аз бях отседнал при този приятел. Казах на експерта: „Не спирай. Продължавай." Приятелят ми не беше там, иначе щеше да го спре.
Но той каза: „Това може да я унищожи."
Аз му рекох: „Не се тревожи. Просто продължавай, защото мога да видя нещо друго под картината."
И така си беше. Когато боята се олющи цялата, се разбра, че истинската картина била скрита отдолу. Някакъв друг художник се опитвал да усъвършенства творбата на майстора.
Това бяха две картини и истинската се показа едва когато боята на наложената отгоре картина се обели. Тогава всички бяха щастливи. Но имаше риск!
Когато говоря за Исус, аз ее опитвам да обеля боята, с която християнството се е опитало да разхубави оригиналното лице на Учителя. Но това е нормално при пренасянето. Нещата се променят.
Бъди верен на себе си. Никога не се опитвай да бъдеш някой друг. Това е единственият грях, който аз наричам грях. Приеми себе си! Такъв какъвто си, ти си прекрасен. Бог те приема; ти също се приеми. Той те е създал по свой образ. Той се е доверил; Той е ангажирал Себе си в твоето същество. Не го предавай, не ставай подражател.
Това е единственият начин, по който можеш да ми служиш: като бъдеш сам себе си. Бъди себе си! Така изведнъж ще се окажеш близо до мен, възможно най-близо. Но като ставаш подражател, като се опитваш да бъдеш някой друг, ти фалшифицираш своето същество, ставаш предател. Всички идеали са предателски, всички идеали са предателства.
Аз не ви уча на никакъв идеал и не искам да ставате нещо, което не ви е вътрешно присъщо. Вие не знаете кои сте; в това е трудността да бъдете себе си. Човек трябва да се задоволи с неизвестното.
Когато апостол Павел дошъл в Атина, той казал на атиняните: „Вие сте добри, вие сте велики мислители, вие сте дали най-големите философи на света. Но забелязах едно нещо: видях във вашия град един храм, който е посветен на непознатия Бог. Вътре няма статуя - просто надпис върху мрамора: „Този храм се посвещава на непознатия Бог."
Павел им казал: „Това не е достатъчно: непознат Бог. Това не стига. Основата ви е незавършена. Аз ви давам познатия Бог, защото само с познатия Бог е възможно да има основа. На вашата култура, на вашата цивилизация й липсва основа."
Но аз ви казвам: само непознатият Бог е Богът. Още щом се посветиш на един познат Бог, ти вече започваш да фалшифицираш, защото познатото става знание, познатото става част от твоя ум. Буда е познат - лесен е за имитиране. Исус е познат - лесно можеш да го имитираш. Ти си непознат. И аз те уча да останеш верен на непознатия Бог.
Познатото е лесно. Ти можеш да се захванеш с него, да се справиш с него. Но навлизането в непознатото изисква много смелост, изисква дързост. Религията е най-голямото приключение. Тя не е утешение, тя не е удобство, тя не е порядъчност. Тя означава отиване в непознатото, некартираното, риск за живота.
Това, което Павел казал на гърците, било опасно. Този човек, Павел, говори смислено, но е много опасен. И вие също ще се съгласите, че познатият Бог е по-добър от някакъв непознат Бог, защото с познатото можеш лесно да общуваш; движението с карта е по-лесно. Но аз все отново и отново ви казвам: няма по-лесен начин да се загубиш от този да притежаваш карта.
В света на истината всички карти са фалшиви, защото истината е неопределена и си остава неопределима. Когато се дефинира, тя става неистина. Това има предвид Лао Дзъ, когато казва: „Истината не може да се каже. Веднъж казана, тя вече не е истина."
Бог е непознат. Или ще е по-добре да се каже, че непознатото е Бог. И това непознато се намира в теб, обитава в теб. Ако искаш да ми служиш и да си близо до мен, бъди близо до твоя непознат Бог, който е вътре в теб. Служи на този непознат Бог, който е вътре в теб, помагай на този непознат Бог да бъде: да се разгръща, да става, да тече, да разцъфтява.

Животът е хубав.

Още в началото се отказах да го чета. Защо въобще някой трябвало да служи на Ошо?

Ти задаваш ли си въпроси, като четеш нещо? Или всичко попиваш без никакво съмнение?

Всичките му ученици (санясини:))) са били бездарни. Защо въобще им е отогварял?
В книгите му има много вмалко смислени въпроси, които може да зададе идин истински търсещ Себе си.
Повечето въпроси са въпроси, подходящи да се зазадат на един психиатър или психолог. Такива са били учениците му, такива са и сега. И не случайно неговата фирма сега е поета от психолози.

Още в началото се отказах да го чета. Защо въобще някой трябвало да служи на Ошо?......

Това прави неприятно впечатление на западняците. Защо трябва да се служи??

В Индия от незапомнени времена, в Ашрамите е съществувало едно особенно взаимоотношение на ученик и учител. Учителя е давал подслон на ученика, давал му е знание, давал му е сигурност, давал му е и любов. Става една привързаност на ученика към учителя. Учителя става като родител на ученика. В ученика често се създава чувство на желание да се отблагодари. Затова има и традиция в индия, учениците да "служат" на учителя, да му помагат.

Аз съм бил в Ашрама на Ошо. Знам че там има много западняци, които са били с Ошо в продължение на повече от 20 години. Той им е станал като баща. Те са живеели в традицията на индийският ашрам. В тях е имало благодарност, имало е признателност, желание да му помагат, да му служат. Така както "някой" биха искали да служат на родителите си.

Дори само след кратък престой в Ашрама, някой започват да чувстват това желание да се отблагодарят. И съвсем в традициите на индийските ашрами, те задават подобни въпроси на Ошо.

Как отоговаря Ошо, е друг въпрос. Понякога той чувства фалшивост в този който задава въпроса, чувства подмазвачесво. Понякога той чувства че този който пита е искрен. В зависимост от това и два вида отговори.

Но ако не сте били на живо, ако не познавате този който задава въпроса, и този който отговаря, тогава не си правете илюзии че РАЗБИРАТЕ!!!

"Ти задаваш ли си въпроси, като четеш нещо?"

А ти прочиташ ли нещото преди да си зададеш въпросите?

Животът е хубав.

И не случайно неговата фирма сега е поета от психолози......?????

Ама ти си май голям шегаджия Каква фирама?? Какви психолози??? Ашрама се управлява от фондация, и има около 16 човека от бившите му ученици, които са нещо като директори сега там

Поради големия интерес пускам още едно.

Според моите наблюдения няма да можеш да намериш дори един-единствен човек в целия свят, който да не е имал някои моменти на реалност. Понякога проблясъкът ти се случва въпреки самия теб, защото не само ти търсиш реалността - реалността също те търси. Не само ти имаш нужда от Бога: Бог също има огромна нужда от човека. Ти не можеш да бъдеш без Него; Той не може да бъде без теб.
Ти можеш да забравиш за Него, но Той никога не може да забрави за теб. Ти можеш да стоиш с гръб към Него, но Той продължава да се опитва да те учи. Твоите ръце може да са много малки, но Неговите ръце не са малки. Той може да те достигне където и да си, дори и в седмия ад. И Той продължава да те търси, помни това.
Ето защо много пъти ти се случват проблясъци - не поради теб, а въпреки теб. Но ти не можеш да ги разпознаеш. Много хора имат религиозни опитности, но те не могат да ги разпознаят като религиозни. Понякога те са естетически изживявания. Истинското естетическо преживяване не е нищо друго освен религиозно.
Когато видиш едно прекрасно лице на мъж, на жена или на дете, ако красотата наистина те порази, тогава изживяването не е само естетическо; то е религиозно. В този момент на красота Бог те е погледнал чрез това лице; Бог ти се е разкрил чрез това лице. Чрез тези очи бездната на битието се е опитала да общува с бездната на твоето същество. Бездната е заговорила с бездна, получил се е диалог. Това не е било само естетика.
Неочаквано някоя сутрин се чувстваш лек и грациозен, свеж и освободен от всякакъв товар. Миналото вече не витае около теб, бъдещето още не е започнало. Ти гледаш в небето, в тази необятна празнота и всичко в теб спира. Ти също ставаш една необятна празнота. Това не е просто естетическа опитност; тя е религиозна. Красотата е истина... а истината е прекрасна!
Понякога чуваш музика и умът ти спира. Музиката те обгръща, потапя те. Ти вече не си там. Само едно прозрачно присъствие: музиката преминава свободно. В този момент това, което се случва, не е само музика; то е религия. Но ти не го разпознаваш.
Ти си мислиш, че религията се случва само в църквата, където безжизнени свещеници говорят все със заобикалки? Фактически църквата е последното място, където може да се случи религията. Църквата е гробище; там Бог не е жив. Църквата е пълна с мъртви богове. Те някога са били живи, някога в миналото. Сега са само история.
Когато Исус е ходел по земята, на хората около него са се случвали религиозни опитности. Но сега Исус е един мъртъв мит. Той се почита в църквите, за него непрекъснато се проповядва, но той не е тук.
Църквата, храмът е последното място, където може да се случи религията, където Бог може да проникне в теб. Той идва при теб по по-живи пътища. Той идва чрез съпругата, чрез детето, чрез съпруга, чрез приятелите. Понякога дори и чрез враговете. Чрез цветята и океана, и пясъците, и планините, и звездите, и птиците: Той идва по хиляда и един начина, но всички тези начини са живи.
Той е живот; можеш да забравиш името Бог. Тази дума много се е измърсила - остави я! Просто Го наречи живот, това е достатъчно; наречи Го съществувание или битие, това е достатъчно. Ако истината ти се вижда твърде сурова, достатъчно ще е да Го наречеш любов. Ако философите твърде много са монополизирали истината, остави я. Любовта сама по себе си е божествено прекрасна.
Всеки път, когато изживяваш поетично вдъхновение, всеки път, когато сърцето ти се превръща в малка поема, когато в теб пулсира непознатото - това е религия. Разпознаването може да отнеме време. Случва се да не можеш да разпознаеш в продължение на редица животи. А когато разпознаеш, просто ще се засмееш, ще се побъркаш от смях, защото в това разпознаване ще разпознаеш и много други неща, които дотогава са оставали в сянка.

Животът е хубав.

Нямаше ли клуб Ошо, или го закриха?
Или ще закриват клуб Йога?

Ама наистина си ШАШ Защо придаваш толкова голямо значение на това от къде идва дадена информация?

Това само показва колко си пристрастен към някоя секта, и от там не ти позволяват да видиш по надалеч от носа си

Ако можеше да се погледнеш от страни да видиш колко си ОБУСЛОВЕН. Научили са те да си като кон с капаци. Де не можеш да видиш какво става около теб. Ако си в пустинята, и някой ти дава чиста вода за пиеене, ти първо ще питаш човека дали е мюсюлманини или християнин. И ако е от другата религия сигурно ще си умреш от фанатизъм, ама няма да пиеш водата

Аферим Раджарси...
Убаво дума тоя разбойник Ошо....

ОМ КРИЯ БАБАДЖИ НАМА АУМ

Хубаво цитираш, но какво си разбрал от него?

Защо го озаглави "Бъди себе си"?

На Ошо му задават въпрос"Как мога да ти служа? "
А Ошо след много увъртания накрая казва все пак"
"Служи на този непознат Бог, който е вътре в теб" (а не на мен)

Та, аз бех озаглавил темата "Служи на Бога в себе си" (а не на себе си или на някой друг)

А ти видя първите думи от отговора на Ошо и ги преписа

А ти винаги ли коментираш неща, които не си чел на базата на огромното си възмущение от първия ред?

Вечен е само мигът.

Възможно ли е човек да постигне просветление насън?
Не само е възможно - всеки път, когато се случва, това винаги се случва в съня. Това, което смяташ за свое будно съзнание, не е будно, а е сънуване. Докато седиш тук пред мен, смяташ ли, че си буден? Аз не мисля така. Мога да те чуя как хъркаш. А ако и ти слушаш внимателно, ще можеш да чуеш себе си: едно дълбоко хъркане вътре в теб, един дълбок сън - и сънища, сънища.
Насън могат да се случат само сънища. Затова ние в тази страна непрекъснато твърдим, че твоят свят е илюзорен, той е мая. Когато Шанкара казва, че светът е мая, той не говори за своя свят. Той говори за твоя свят. Защото как можеш да познаеш насън кое е реалност? Сънят изопачава. Сънят създава един напълно различен свят: свят на сънища. Това, което наричаш свой живот, е създадено от същата субстанция като сънищата. То е сънищна материя.
Затова когато се събудиш и станеш просветлен, това винаги става насън. Буда е станал просветлен, или Исус, или Заратустра, или Лао Дзъ - те всички са постигнали просветление насън. Сънищата им пропаднали; те се събудили от съня. Огледали се наоколо: никъде не се виждали сънищата, светът бил съвършено различен. Това е, което те наричат Бог, нирвана, истина, брахма, царство Божие. Така го наричат. Това не е твоят свят; това е будно състояние. Просветлението е просто събуждане от съня. То е да станеш осъзнат.
Ти си се загубил в своите сънища. Твоето субективно е напълно погълнато от сънищата. Все едно, че си отишъл на кино. Добре ти е известно, че на екрана няма нищо и въпреки това се подлъгваш. Когато филмът започне, екранът се изпълва с образи. Просто една игра на светлини и сенки, просто една много фина сънищна материя и ти си загубен. Забравяш себе си, забравяш зрителя и ставаш част от филма. Понякога плачеш и ридаеш, когато на екрана се случва някаква трагедия. Понякога се смееш, понякога ставаш много напрегнат. Ти следваш всичко, което става на екрана. Не се случва нищо, но в продължение на два-три часа ти напълно си се изгубил.
Това е животът. В продължение на седемдесет-осемдесет години ти си се изгубил напълно. Буда е този, който се е събудил в киното, изведнъж се е стреснал и е разбрал, че там няма нищо - само един голям екран, покрит с черни и бели сенки; просто покрит с някаква фалшива, съноподобна субстанция. И това го кара да се засмее - не на това, което вижда, а на себе си - и да си тръгне за вкъщи. Няма смисъл да стои повече тук. Той е разбрал. Той вече не е част от съня; той се е събудил.
Опитай това. Някой ден отиди на кино и наблюдавай как ставаш толкова неосъзнат, че това, което не е реално, започва да става реално. След това отново се върни в съзнание, все отново и отново. Осъзнай се. Разтърси тялото си, погледни отново и си спомни, че това е само бял екран и там няма нищо. След това отново погледни. Само за секунди и ти отново си се загубил. Отново съзнанието ти е обсебено от сънищната субстанция. И ти отново се радваш или вълнуваш с историята на екрана. Отново си спомни!
Това е същият процес, през който един буда преминава е света. Ако можеш да си спомняш, киносалонът може да бъде съвършено място за медитация. В този ден, в който можеш да си спомниш в продължение на три час,а непрекъснато, че там няма нищо... И помни: недей да повтаряш думите там няма нищо. Това няма да помогне. Трябва да се знае, че там няма нищо. Ти трябва да си спомняш непрекъснато, че си само свидетел, че трябва да наблюдаваш, че това, което става на екрана, въобще не те засяга.
Когато триизмерните филми се появили за първи път, те предизвикали световна сензация. Когато в Лондон за първи път бил показан триизмерен филм.... Някакъв кон се приближавал препускайки. Хората се изплашили. Това било триизмерен филм; конят бил почти истински. Хората дори се отдръпнали, за да направят място на коня да мине. Той изглеждал толкова реален!
Твоята реалност е просто един триизмерен сън. Човек трябва да се събуди. А събуждането ще се извърши винаги в съня, затова няма значение какъв вид сън сънуваш.
Затова аз казвам, че няма нужда да променяш съня. Ти можеш да се събудиш където и да си. Може да виждаш себе си като грешник, като престъпник; може да си в затвора. Или пък можеш да се мислиш, за велик махатма. Може да си в храма й да бъдеш почитан от хиляди и хиляди хора. Това няма значение. Ако вярва на това, което вижда, и ако се влияе от почитта, която му се оказва, махатмата е не по-малко потънал в сън. Ако някой го обиди и той се ядоса, раздразни се, тогава той е потънал в сън не по-малко, отколкото грешникът в затвора.
Промяната на съня няма никакво значение: дали да станеш махатма наместо престъпник. От грешник си станал светец. Това е глупаво. Защо да си губиш времето, когато можеш да се събудиш направо там, където се намираш? Можеш да станеш просветлен, докато си в затвора, можеш да станеш просветлен направо на това място, където се намираш.
През нощта си сънувал, че си извършил убийство. Но като се събудиш сутринта, не се притесняваш. Не си казваш: „Аз ще се покая, защото насън бях убиец." Ти просто се смееш на всичко това. Не се осъждаш, защото това е било сън. Или пък виждаш в съня си, че си станал голям махатма, велика душа: светец, почитан от милиони. На сутринта, когато се събудиш, няма да тръгнеш да разправяш на хората какъв велик махатма си бил насън!
Ето една дзен-история. Един велик Учител се събудил на сутринта. Той извикал главния си ученик: „Ела. Сънувах един сън и ще ти го разкажа. Искам да го изтълкуваш."
Ако ученикът беше Фройд или Юнг, или Адлер, той щеше да е неописуемо щастлив и щеше веднага да започне да тълкува съня. Но ученикът бил медитатор, не бил нито Юнг, нито Фройд. Той казал: „Почакай. Не говори такива глупости. Ще донеса вода да ти измия лицето."
Той донесъл един съд с вода. Докато Учителят си миел лицето, минал друг ученик. Учителят му казал: „Ела. Сънувах сън. Би ли искан да ми го разтълкуваш?"
Ученикът го погледнал и казал: „Почакай. Чаят вече е готов и ще ти донеса чаша чай. Може би това ще те свести!" Сънят не си струва дори тълкуването.
Учителят бил щастлив. Разказва се, че танцувал цял ден. „Поне двама ученици... - казал той. - Ако бяхте изтълкували съня ми, щях да ви изхвърля от манастира" - защото сънят е глупост, а ако се опитваш да го тълкуваш, това ще е още по-голяма глупост.
Това, което учениците направили, било най-доброто тълкуване. Първият донесъл една купа с вода и казал на стария Учител: „Измий си лицето, за да се събудиш по-добре."
Другият донесъл чай. „Изпий един чай, малко топъл чай и това ще ти върне разсъдъка. Ще бъдеш повече в съзнание."
Съзнание е необходимо, а не тълкуване. Всички сънища са едни и същи: няма добри сънища и лоши сънища. Как може да има добри и лоши сънища? И едните, и другите са нереални. В нереалното не можеш да правиш разграничение между добро и лошо. Морално, неморално, грешник, светец -всичко е сън. Не се опитвай да заменяш един сън за друг. Всичките са вериги. Стоманени или златни, няма значение.
Събуди се! Всички събудени просто седят там с по една купа с вода и чаша с горещ чай...

Животът е хубав.

Raja,
Ти, като голям почитател и познавач на Ошо, би ли ми отговорил на един въпрос, отговорът на който другият голям фен на Раджниш във форума - Брахман - избягва да даде...

Та, верно ли е - както твърди един форумец, - че Ошо в своя книга неколкократно твърдял, че Сахаджа Йога е едно много високо стъпало в развитието по пътя на йога?!?!

Ее, аз нито съм голям познавач, нито съм голям почитател на Ошо.
Не знам дали това което казваш е вярно, дай конкретно цитата, кажи от коя книга е, да видим и да сверим.

Животът е хубав.

Питах те по повод на следния постинг:

Тема Re: Съвет към Хуянджи :):) [re: ***]
Темата е видяна: 1333
Автор Gogo (Нерегистриран)
Публикувано 26.11.05 19:14

Брахмане, в три звезди ли се трансформира?????
Ще ми се да ти задам едно въпросче - като плюеш злъч по Нирмала (пояснявам, че нямам честта да я познавам, както и учението й), ти правиш същото и със Сахаджа йога. Срещал съм многократно твои изявления против Сахаджа йога. Скоро ми попадна съвсем случайно една нова книга на Ошо. Там открих на няколко места коментар на Ошо за Сахаджа йога. Ами, с две думи - той твърди, че това е едно много високо стъпало в развитието по пътя на йога. Кажи ми на кого да вярвам - на Ошо, или на теб?"


И като гледам как обширно цитираш R******, реших, че може би знаеш нещо повече по въпроса... Щото Брахман нещо се въздържа да отговори на Gogo...

нали Брахман обядняваше че имало начин с търсачка по думата "сахаджа йога" веднага да се намери цитата от книгите му?

Хей Бай Яго
Ти още ли се моташ при Сахаджите бе човек Бях ти писал че ми изглеждаш доста интелегентен. И сигурно е така. Ама това че продължаваш да се моташ с тази сахаджийска история, означава само едно Имаш там някакъв килипир Сега не знам колко си топиш пръстите в меда, ама ясно е

Разбира се че ще ти дам за Ошо какво казва той за Нирмала. Но не са хубави работи, да знаеш

Иначе Сахаджа Йога е толкова стара, че На Нирмала пра пра пра пра пра .... баба и не е била раждана когато тя е била създадена. И още нещо, оригиналната сахаджа йога, няма нищо общо с това което Нирмала учи.

Та един момент сега ще ти пусна нещо, за твоето любопитство, едва ли ще го превеждам днес но ще го пусна сега

Ако някой открие нещо, нека го постне в клуба...
Ще ми бъде прелюбопитно на колко точно градуса ще се врътнат нечии мнения...
Брахманчо май сам падна в собствения си капан...
Това момче просто няма точен критерий за добро и зло... Много е объркано...
Смешното е, че точно в случая, когато случайно е прав (за С** Б***), всички го емнаха...

П.П. И някой да му обясни, че Сай Баба е от Ширди, а не от Шриди. (първият път помислих, че е механична грешка, ма той упорито я повтаря...)