Казах го...

43 отговора 3629 прегледа
#1

Казах го...

Пак е Ноември, и пак е 18-ти, само че пет години по-късно...
Пет години между "да" и "не бива", "трябва" и "не може", "бързай" и "почакай", между някъде и никъде, между омраза и любов, безразличие и страсти...
Един мой верен приятел ми каза веднъж (в паузата между две поредни бири), че смисълът на лутането ми е да разбера колко безсмислен мога да бъда всъщност и как се налага да възприема, че и без моя помощ планетата ще се връцне около себе си с присъщия си нарцисизъм, оставайки в пълно неведение за мен и мойте незначителни стремежи, амбиции и желания.

Днес ми е ден за Извиняване...

Днес имам да поднеса извиненията си на една прекрасна жена.
Жената, която ми подари две години, изпълнени с красиви моменти. Две години, които не мога и не желая да забравя, въпреки, че според нея така би било най-добре.

Днес ми е ден за Разкаяние...

Разкаях се за това, че направих и невъзможното Тя да си тръгне. Разкаях се за обичта, която успях да убия навсякъде, но не и в себе си. Разкаях се за слабостта си, която проявявах подтикван от липсата й, да пиша смотани и безумни SMS-и подсред нощите, подлагайки я неприятни емоции отново и отново.

Днес ми е ден за Пожелания...

Желая на тази прекрасна жена всичкото щастие на Земята, защото знам, че тя го заслужава.

Желая на всички ви да сте по-мъдри от мен!
Желая ви любов, чиято липса да усещате по-силно от телесна болка.

Отговор
в отговор на Eidolon #2

Re: Казах го...

На това твоето състояние му се казва"ЗАХИР"...за повече инфо едноименния роман на Паулу Коелю!)))



Отговор
в отговор на LlRA #3

Re: Казах го...

Опасявам се, че може да си прав/а...

Отговор
в отговор на Eidolon #4

Аха, права е, я!

И аз съм като теб, ама с доста по-голям "стаж"...

--

Ееех, едно време какво време имаше, сега дойде време - няма време!
Отговор
в отговор на Eidolon #5

Re: Казах го...

Приема се :)

Отговор
в отговор на Eidolon #6

Re: Казах го...

Какви сентименти! Какво подсмърчане! Дано не ми се случва! Хайде, скорошно оздравяване! Аз се излекувах и сега се радвам на единната си цялост! Обаче 3 години си е набпаво хронифициране! Дано не ни среща живоът, че с моя нарцисизъм няма да съм ентусиазирана да съм в периферията, пък било то и на спомените.

Отговор
в отговор на Eidolon #7

Re: Казах го...

Това, което си написал е похвално, мило и искрено. Надявам се обаче, че си даваш сметка, че то облекчава твоята душа и твоята съвест, не нейната.

Днес е ден за Извинение ...

Обади и се и и се извини. Макар, че от личен опит знам, че след като си имал месеци наред безсънни и мъчителни нощи, когато си се гърчил и си се молил земята да се отвори под теб и да те погълне, за да спре тази болка ... тогава извинението го приемаш като чиста проба цинизъм.

Днес е ден за Разкаяние...

Разкаянието идва след равносметката какво си имал и какво си загубил, какво си получил от любимата и с какво си дал като любов, отношение и чувства. Малко бакалско, нали. Когато започне да ти липсва и си дадеш сметка, че не си постъпил по най-добрия начин. Защо сме толкова тъпи хората и не ценим това, което имаме в момента когато го имаме? Защо си мислим, че Любовта е даденост и с цялата си глупост наистина успяваме да я съсипем?
Мисля си, че от разкаянието има смисъл само ако е последвано от някакви действия насочени в посока да оправиш зловредните последици. Нека не остава само като декларация.

Днес е ден за Пожелания...

И аз и желая на тази прекрасна жена всичкото щастие на Земята, защото го заслужава. Желая го на всички хора. Всички заслужават да намерят щастието.

Жалко, че днес не е ден за Обещания ...

... Обещавам да се опитам да ценя хората, които имат добро отношение към мен, които ме обичат. ... Обещавам да се опитам да не наранявам тези, които са ме приели в сърцето си ...


А на себе си пожелавам мъдрост ... Пожелавам си да спре онази по-силната от телесна болка.

Отговор
в отговор на Eidolon #8

Re: Казах го...

по принцип похвално е (меко казано)
но най лошото е истината:

"не можеш да знаеш какво имаш докато не го загубиш"

Отговор
в отговор на koatrov #9

и още:

не знаеш какво печелиш, когато губиш

Отговор
в отговор на Eidolon #10

Re: Казах го... А ДАЛИ Е ВЯРНО ???

Я СИ ПОМИСЛИ още!!!
огледай се наоколо
жената винаги ползва благата де мажа е саздал!!!!!!!!!!
всичко саздадено на тоя свят е дело на мажа погледни само нобеловети награди!!!!!
егаси глупака мъж

защо ли СМЕ ТОЛКОВА ГЛУПАВИ МАЖЕТЕ??????

ЗАЩО ?????


Отговор
в отговор на Eidolon #11

Поздравявам те...

за вси4ко , което си премислил и осмислил, за тази стъпка, която си предприел, това го могат само силните и независими хора-просто извърви до край, ако мислиш и си сигурен, 4е не си ...закъснял.Всъщност много пъти в нашия живот то4но времето е това, което проверява и доказва 4увствата ни, когато ние грешим, това е барометъра.И аз, и може би и ти знаеш, 4е тя...4ака, тя...те оби4а,тя...те желае!Не забравяй болката ...и гордостта, но ако трябва ТИ да го направиш, ДАВАЙ, щом ТО4НО тЯ ти липсва!

Просто го направи!

Успех! И...много любов!

Отговор
в отговор на Eidolon #12

Не ме боли...

изгарям, но аз решавам и ...




Отговор
в отговор на ASSASSlN #13

Re: За Eildolon и ASSASSIN

...това признание ви "вдига нивото", най-малко с едно нагоре...

ако, прекрасните жени, можеха да го прочетат, със сигурност щяха да ви простят... отново..



Отговор
в отговор на итkaщия миcлитeл #14

Re: Казах го... А ДАЛИ Е ВЯРНО ???

... ми иди с нобелистите да се любиш тогава..

те да ти раждат децата...

да ти посвещават живота си и нобеловите си награди..

а преди туй, да те родят...

егаси, торфа...

Отговор
в отговор на Eidolon #15

Тези

разкаяния и изповеди колко сме ги слушалииии....

Ех, как се повтаряте, момчета.

Защо винаги разбирате какво губите, след като затворим вратата след сбе си...

Отговор
в отговор на Лилитo #16

За Лилито!

Ако знаеше, мила ми Лили, колко подобни извинения от "прекрасна"-та ми бивша съпруга съм получавал - друга песен щеше да пееш! А, може би, щеше да млъкнеш завинаги!

--

Ееех, едно време какво време имаше, сега дойде време - няма време!
Отговор
в отговор на ~ #17

Защо такова аристократично благородство?

Към човека-дето се разкайва:искрено и по човешки?
Тъжното е , че преди да изрече толкова красиви думи , явно друго му е било на устата...и сега двамата са се натаралежили един към друг.Тя , защото е прободена и той , защото е неудържим , когато думите излизат изпод езика му...

Аз няма да се ангжажирам със страна.Ще цитирам една мъдрост само , че "съвсем човешки е да се греши.По-голямата грешка обаче е да се повтаря 1 и съща грешка повече..."

Отговор
в отговор на итkaщия миcлитeл #18

Re: Казах го... А ДАЛИ Е ВЯРНО ???

А с тва мнение само доказа КОЛКО ТОЧНО сте ГЛУПАВИ мъжете!
Теб кой те създаде, кой ти даде всяка клетка, кой ти дари живота, кой те е хранил с плътта си?
Мъж?
Или майка ти е била мъжко момиче просто? Защото е трябвало някой да свърши И мъжката част?
Нобелови награди? Мария Кюри беше марка мъжка козметика ли? А, или Епизод 3?
Пусто за създаването, опазването и не само на живота, продължаването на семейството и рода и т.н. за жените няма награди! Даже едно "Благодаря!" понякога не чуват!
Ползват благата, дето мъжа ги е създал? Симпатяга!

Отговор
в отговор на ~ #19

Яааа, чакай малко! Кои сте "вие", кои сме "ние"?

На мен, пък ми е писнало от обобщения, като твоето!

Ех, как се повтаряте, момичета.

Защо винаги разбирате какво губите, след като затворим вратата след сeбе си???

--

Ееех, едно време какво време имаше, сега дойде време - няма време!
Отговор
в отговор на ASSASSlN #20

Re: За Лилито!

Ех, Асасине, Асасине...

нюанс на непреработена зла жилка усещам, в поста ти,момче, но не ти се сърдя...

за мен от цялата тази работа, единствено значение имаше порива, краткото осъзнаване за страданието, което може би е било причинено и тъгата, болката и съжалението ...

по същия начин и твоята "прекрасна" явно неведнъж е имала подобни пориви.. но за съжаление, слаби същества сме човеците и трудно превръщаме всеки порив в трайно, дълбоко и осъзнато състояние на духа...

и ако сме склонни да оценим едно мъжко разкаяние и съжаление за неволно стореното, защо да не можем да дадем същото разбиране и на "прекрасните" бивши...

Песните могат да са всякакви... въпросът е в мелодията да звучи хармония, която гали слуха, сърцето и душата, а не психясала нестройна какофония...

А тва последното не го разбрах.. кой да млъкне.. аз ли... и как ще заповядаш да млъкна.. да пукясам ли... или да си отрежа езика... и може ли преди това да си допия кафето!?



Редактирано от Лилитo на

Отговор