Исках

Когато искаш нещо да се случи, то винаги сякаш се е наговорило с дявола и бяга от теб до последния възможен момент. Искаш го, а то се отдалечава все повече от теб. Пак го искаш, а то изчезва от повърхността на земята и се превръща просто в поредната мечта. Накрая вече толкова го искаш, че и ти не знаеш или по-точно вече не помниш за какво ти е трябвало.

Точно това се случи и с мен. Исках нещо....
Наистина много силно го исках....

Исках внимание, исках любов, исках най-простите, но същевременно най-прекрасните неща на света – топлина и сигурност. Но не ги получих. И сега когато пиша тези редове още не съм ги получила, а и вече наистина не знам за какво са ми трябвали. Каква ли е била причината изобщо някога да ги пожелая и защо за мен е толкова важно да ги получа?

Едва ли някога ще успея да си отговоря, но това не ми пречи да искам...

Вали дъжд, аз искам да е слънчево, слънчево е, а аз искам да е мрачно. Въобще доста си позволявам да искам напоследък, но по-лошото е, че май нищичко не получавам.

Искам приятел, не в онзи смисъл, а просто човек, на когото мога да кожа всичко, да плача пред него, да се смея с него, да .... да се чувствам сигурна и обичана с него. Да знам, че още някой иска това, което искам и аз, че още някой чувства това, което чувствам и аз.

EXTRA LIFE

.... аз се чудя ако примерно искаш нещо... хъм... защо не започнеш да си казваш "Не искам да вали! Не искам да вали!" ... и както си е слънчево в тоя момент - хоп - облаци, дъжд.

В този смисъл предлагам да се използва отрицанието - па белким стане нещо.

... Не искам кафе, не искам кафе...

Да живее свободата на Словото, Печата и Събличането...

Чела съм много затрогващи неща в тези клубове,
но твоето направо ми бръкна в душата.
Божеее как ми разчовърка всичко отвътре
Аз лично съм много скромна в желанията си,
много малко неща си позволявам да искам.
Но последното ти желание.... Искам приятел, не в онзи смисъл, а просто човек, на когото мога да кожа всичко, да плача пред него, да се смея с него, да .... да се чувствам сигурна и обичана с него. Да знам, че още някой иска това, което искам и аз, че още някой чувства това, което чувствам и аз.
е и мое скрито тайно желание....някъде вътре в душата ми искам точно това.
Но не смея да го кажа на глас, сякаш думите са недостатъчни.

Тези които обичат препятствията,винаги се стремят към почти не постижими неща

ei neznam za 6to e taka pri tep no az kak vo ti i da poiskam s vremeto go postigam i se radvam an4i nesi iskala tova ne6to nogo prosto e trybvalo da se bori6 istinski za tovakoeto iska6 bes da mu pre4i6 i to samo 6te doide pri teb

Защо говориш в минало лице-ама и аз какви ги пиша,искам да кажа в минало време?!Та да не би живота ти да се е свършил вече?!Макар и да ти прозвучи малко старомодно ти казвам да се опиташ да гледаш напред и да бъдеш оптимист макар и заобикалящата среда да не е такава каквато ние искаме,не се отдавай на лоши мисли и настроения.

"Никой не знае какво ще се случи след пет минути"

Ами трудно е да дадеш съвет как се постигат желанията !
Аз си мисля че всичко,което съм чела за това може да се обобщи с една дума - искай!
Не преставай да искаш!
И когато срещнеш човека-давай,давай му всичко от себе си,това носи най-голямото вътрешно удовлетворение!

Насила можеш само да вземеш,насила не можеш да дадеш!

еех, колко съм мислила над това и все съм се опитвала да разнищя всичко с подобни въпроси...

- защо, ти трябва човек, на когото да можеш да кажеш всичко
- защо не можеш да плачеш пред другите
- защо не можеш да се смееш така с всички и да ги чувстваш толкова близо,
както би искала с определения човек
- защо не се чувстваш сигурна сега, защо не се чувстваш обичана, как другия
би ти дал сигурност
- защо е нужно за теб да има някой, който да иска точно това, което ти искаш
или да чувства това, което ти чувстваш

Не съм си отговорила на всички въпроси, но ми помагат да задълбая в себе си.
Все повече стигам до извода, че когато мога да намеря любовта, сигурността и спокойствието в себе си, тогава чувствам хората по-близки, не се притеснявам да плача или да се радвам пред тях, да споделям дори с непознати, мои лични неща, да се чувствам обичана и да обичам...

Разбира се, че можеш да дадеш насила ... и да "задушиш" по този начин някого ... съгласна съм напълно с Лон ... все едно загрижени баби да ти натъпчат в устата голяма лъжица, пълна с нещо, което не обичаш ...
Оправданието знаеш какво е, детето трябва да се храни добре, да не му липсва нищо ...

Хвъркато Смокче смятам че всеки
в определен момент си е задавал ако не същите
то подобни на тези въпроси.
И всеки намира различни отговори който са най-близки до него.
Ако двама души имат на тези въпроси сходни отговори, мисля че се
досещаш какаво означава това
На тези въпроси съм си отговорила така:
1. ако ти му казваш всичко+той ти казва всичко= абсолютното доверие.
2. защото не всеки разбира чуждата болка.
3. защото когато си с него си самият ти, и смехът ти е истински. С другите си хамелион.
4. от отогвор №1 следва Доврие=сигорност+обич.
5. защото всеки един от нас е наполовина пълна или на половина пръзна чаша когато има някой друг до теб...чашата не е наполовина.
Чустваш се завършен

Тези които обичат препятствията,винаги се стремят към почти не постижими неща