Дочуто

Докато пътувах към работа дочух от двама старци, които си говореха:
"Дървото е здаво в гората, защото се подпира на другите дървета, а когато е само
вятъра лесно кърши клоните му"
Като тема за размисъл ...

Може би са имали предвид хората... че трябва да помагаме на ближния си...

Аз пък днес незнам защо мислех върху това:

Всеки сам си носи кръста...

И започнах да си го доразвивам... Да ама нали на Исус Христос му помагат... защо да не се следва точно този пример... Да всеки трябва да си носи отговорността за постъпките си, но трябва да има там някъде човек, който в необходимия момент да помогне... Толкова ли е трудно когато видим паднал човек да подадем ръка? Да, знам че е по-лесно да го бутнем по гръб и да го оберем... да вземем и малкото, което му е останало... Но това ли е редно...
През последните дни поне няколко човека точно това ми казаха... "Като видиш болен на легло, удуши го..."; "Не подавай ръка на бедния, защото ако нещата се обърнат няма никой да ти помогне..."

Какъв е този свят на тотално отчуждение... на глутница от вълци-единаци...

Не мога да го възприема... не искам... Това не е моя свят... И няма да бъде...

П.П.: Нещо съм посдухал... Съжалявам ако не са ви приятни тези черногледи разсъждения

На дърветата в гората, май им е малко по-лесно:
те не избират с кой да се поддържат.
с когото им се падне....

Понякога се питам доколко хората избираме. На света има милярди хора, но в живота си срещаме и говорим едва с няколко хиляди от тях и то защото съдбата е решила да ни срещне. Често търсим някого и го откриваме, когато спрем да търсим или започнем да бягаме от него .

Хубаво им е на дърветата седят си винаги в гората,а на нас хората ни се случва понякога да излезем извън играта/гората/

Споко ! Ти да попаднеш на моите "черногледи разсъждения", където попаднат в радиус от десет метра трева не никне .
Прави това, което считаш за правилно, независимо от обществото.

" Да, братя мои, за играта на сътворението е нужна свещената повеля на словото: "Да бъде!" Духът иска своята воля, изгубилият света спечелва свой собствен свят. "
"Тъй рече Заратустра", Ницше

Благодаря за подкрепата!

всички ли сме настроени тази вечер на тази вълна?
махалото отиде май в другата посока и вече взе да ни идва много...

помниш ли преди 3-4 г колко доверие и безкрайни разговори имаше в този клуб...и сякаш повечето виждахме нещата, които ни свързват, които са общи за всички ни, а не тези, които ни разделят
сякаш бяхме като дърветата в гората...,
още помня една стара и хубава тема за кулите, в които всеки от нас се е затворил/май ти я беше пуснал/...след това още една за таралежите, които много търсят близост, но притискайки се един към друг непрестанно се нараняват...
дали защото излязохме от анонимност нещата се промениха?
дали сега защото все още сме "непознати" със Cтpaннa и Sahib с тях можем да водим такива разговори, които са близо до сърцето, и които и не бихме водили в ежедневието?
какво "познание" получаваме когато видим някой "на живо", и какво не се "вижда" тогава?

dream

Всъщност до колко този прословут "Свободен избор" е свободен... Според мен е условен избор... но това е нова тема...

Повярвай ми, че на живо би могла (нали си дама?) да водиш същия разговор с мен... Мисля, че съм почти толкова открит колкото и тук...

А "който гледа повърхността не вижда същността"

И също си мисля, че се вижда не само това, което се показва, но и това, което искаш да видиш...

Приеми го просто като фактор, който влияе на изходните резултати .
Колкото по-силно вярваш в него толкова по-голямо е виянието му.

така мисля и аз,
но тогава да те питам
защо така повечето хора са сколнни "да искат да виждат" не това, което ги свързва, а това, което ги разделя?

dream

Хм... Приел съм го... и нито ми пречи, нито ми помага...
Всъщност понеже вярвам в това може би помага...

може би настроението на всички ни е заради края на пълнолунието

А това за различното и общото не мога да ти отговоря... аз не търся различието, не го и разбирам...

На мен нищо не ми пречи да си ги водя тези разговори, анонимен или не .
Рисковете на "живото познаване" (как звучи само ), че може да внесе повече интриги, че човек може да започне да дели хората на познати и не(съответно да изгради отношение и то необективно), но то зависи от хората.
Познанието което получаваме е с времето,разменените думи и дела и е чии думи можем да възприемаме за чиста монета.

Ахам .

доколко избираме ?
не знам къде е механизма, който може да го отчете.

ама, кашата е повсеместна
ти говорил ли си със Съдбата, за това?

в смисъл, що те залъгва понякога, че ти избираш - а после се оказва, че тя си е приписала заслугите

Нещата са се променили навсякъде СъН,
не само в клуба

казвам го от първа ръка - имам наблюдения

опитвам се да се шегувам. т.е. да се получи смешно.

помниш ли какво е чувството , когато навлизаш в ново съобщество?

........ I tai re4e Zaratustra: ..... " Ne sym tolkowa beden, 4e da razdawam milostinia"......

За мен парадокса е, че винаги носим надеждата в себе си, а спираме да търсим.

"Суета на суетите - всичко е суета!"