Безнадеждната надежда

Сбогом, любов моя! Как бих искала да те забравя след тези думи.
Колко години минаха? Не, не искам да ги броя. Не минава и ден без да се сетя за теб. Споменът се е загнездил в мен като неродено дете което очакваш ли, очакваш. Защо не се борих за любовта си? Сега вече знам. Бях твърде млада изпълнена със суета и наивност. Очаквах още много вълнуващи авантюрки и приключения. Е, отживях си, но никога не срещнах друг като теб, мили мой. Няма надежда за нас. Дори и някога да те срещна отново никога не бих посмяла да ти призная чувствата си. Защо пиша това сълзливо признание?Не знам. Може би се надявам, че ще попаднеш на него и ще си помислиш, че може да е от мен. И тогава ще мога да ти кажа за последно: Обичам те! Липсваш ми! И надеждата умира последна...

Хм.Това бих могла да го напиша и аз.На тази твоя любов,ако и знаеш координатите,по-добре да говориш,отколкото да чакаш...Поне ще знаеш отговора,а не да чакаш да го получиш след 10 години например

Годините са повече от 10. А това, което искам най-много е да се освободя от чувствата си не да си го върна. Но нали знаеш на сърцето не се заповядва

"Бях твърде млада изпълнена със суета и наивност."

Да, за съжаление всички си плащаме за грешките.

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

Те и при мене бяха 10

..."Очаквах още много вълнуващи авантюрки и приключения. Е, отживях си, но..."

Това е цената.
Дано си е струвало.

Ти що по-скоро не си сложиш ник-самосъжаление? Я се вземи в ръце...каквото човек сам си направи никой друг не може...Но живота е тъп и упорит и не свършва,дори на теб така да ти се струва. Хайде..какво толкова..просто изчакай...скоро или ще се самоубиеш или ще го надживееш...ако е второто, готви се тотално да изгубиш надежда....




А едно време бях романтичка...

А аз си мислех, че съм единствения, който се сеща за старата и незабравима любов от преди 10-12 години. Още съм влюбен в нея, но и мен ме е страх да и го призная.
И надеждата умира последна...

Има ли някъде тук клуб на самоубиеца?Искам да запитам за най-лесните и безболезнени методи на изпълнение!
Само ще се направя малко на филофоф...
Момчета... и момичета.. (тук кашлям лекичко)...
Радвайте се,че така се е получило,защото иначе всичката тази хубавиня,дето я носите в себе си,нямаше да съществува.
Ти,девойче,дето повлече крак.Много пауър си го написала,няма спор,покъртително е.Дали щеше да умееш така да говориш с мъдростта на влюбеното сърце,ако да речем 10 години беше живяла със съответния?
Или може би щеше да пишеш в клуб любов и да задаваш въпроси от сорта на "кажете ми как да му обясня,че не мога повече,но без да го наранявам,или смятате,че заарди децата трябва да правя компромис със себе си?"


който гроб копае се смее най-добре... и съответно последен

Стара любов,нова любов,ученическа любов,еди каква си любов... дрън дрън...
Максимум по един брой на всеки се полага и най-добре е да не и признава нищо... май.
Всъщност може пък... и да греша

ако сте непослушни...пак ще дойда!

и какво ти пречи да й го признаеш?

така цял живот може да мине в чудене "какво би станало, ако й бях казал (показал), че я обичам"...

Минаха много години. Не мога просто да се появя ей така и да и кажа "здрасти.........."

не губи време, може тя само за този момент да е живяла.Н си ли се замислял,че може и тя да не те е забравила дори за миг!

Уви! Май не е така. Поне опитах, някак си ми олекна. Не знам защо, но очаквах, че ще ми е по зле.

"аз се спрях и затворих очи вероятно да те преживея" Точно в този момент живееш набързо и без това няма много време за губене, съжалявам.

аз се спрях и затворих очи вереятно за да те преживея