За интелектуалците...(wtf?!)

...ммм май нещо се замислих...


Сценарий 1:

Ставаш рано сутрин в 7 - 7:30 и отиваш към тихото и кротко работно място, със сигурна заплата от 250лв. А то се помещава в малко, закътано счетоводно бюро. Запряташ ръкави. Плюеш на молива. Смяташ - фирмите, данъците... жената, децата, сметките за телефона, парното, тока. Но пък... иначе си интелектуалец. От онези, които СА, но само те си знаят. Страхотен бохем беше в студентските си години. Свиреше на китара, рецитираше стихове, чудеше се "дали хазяйката ще дойде рано, с виенска кифла, с каничка кафе". Е, да - вроден нюх към математиката нямаше. Нито пък я обичаше... но понякога е странно как се стичат обстоятелствата. Първо настояваше майка ти, после баща ти. После семейният съвет го реши - счетоводител. Професия, явяваща се в очите на семейството от военен и учителка /свещен търновски брачен съюз, след ненавременно забременяване/ солидна и здрава, достойна да изхранва тричленно семейство.
И някак си животът налага. Съвсем неинтелектуално. Даже пошло. Но пък ти се беше "запазил". Дрънкаше фалшиви акорди и правеше дълбокомислени заключения за живота, Вселената и всичко останало.
А сега - смяташ. И чуждите, и своите разходи. И чуждите, и своите пари. И чуждите, и своите усмивки. Като във всички случаи освен последният ... твоите са повече. Смяташ и колко от своята "интелектуалност" си изгубил. Някъде по трасето. Сред многото поражения, крахове, заблуди, изпарени илюзии. Обаче ето на - объркваш се в мисли - ДДС-то някъде не излиза... Или пък не беше точно този данък?! Или изобщо беше ли данък? ... а ти беше ли? И както така си се чудиш, животът ти съвсем неинтелектуално се изтъркулва по разни циферблати, календари и сметки. Но пък се поглеждаш в огледалото сутрин ... някъде към 7 - 7:30ч. и си казваш, че каузата не е напълно загубена - запазил си чертите си. Не си обръснал вече 20та година брадичката, с която ти казваха, че си същий Радой Ралин. Вярно, малко пооредяла, посивяла, но пък какво - така изглеждаш по-мъдър и по-вдълбочен. Приготвяш се за работа. На вратата съвсем несъзнателно посягаш към прояденият от молци кариран каскет, който сякаш "заспива" на главата ти. И освен всичко друго, прикрива добре оплешивялото теме. Обгръщаш се в шал - сив, като теб самия. Шал с някак творчески привкус на неразбран от света. След привкуса остава само вкус - на горчилка. В службата се усмихват и казват "Глей го па тоа - интелектуален тип". И продължават да смятат. Ти също. И така ти си запазил тази си част. Почти като оградена в средни скоби (нали се сещаш от математика). Почти цяла и непокътната. Интелектуална, възвишена и вдълбочена. И... после пак смяташ. И избягваш да мислиш. Съвсем спокойно се качваш в трамвая и се прибираш към краен софийски квартал. А там в панелната кутийка жена ти съвсем прозаично готви, децата съвсем прозаично смъркат. Ти съвсем откровено се мразиш. За всичко - за бракът по сметка, за кофти възпитанието на отрочетата, за гнусния шеф, за погледите с насмешка. Следват новини, салата и ракия, вечеря. И после всички интелектуално заспиват. Кой когато може.

Сценарий 2:

Събуждаш се. Рано сутринта - към 10 - 11ч. Отдавна навън е зимен градски ден. На теб пък отдавна ти е зимно. Още от пролетта. Размърдваш се в леглото. И адски много ти се псува. И псуваш, но никой не те чува. Дори няма с кого да се скараш. Което, замисляйки се, откриваш, че също е топлота. Почти ласка. Ставаш от леглото и опипваш с боси крака студения под. Погледът ти се фокусира на масата. Пепелник, досущ като вулкан - един брой, пакет цигари - един брой, чаши - два броя. Посягаш към едната - стъклена, с кристално чиста течност. Знаеш, че не е вода. Спираш се, псуваш вече себе си. Знаеш - току - що ставаш, глупаво е от сутринта да дъниш водка. Посягаш към порцелановата чаша. Отпиваш... и се чудиш как да не повърнеш. Кафе - студено, вчерашно, отвратително. Е, какво пък - нали има водка. Поне стопля. Почти като онези прегръдки, които даваш сам на себе си. И се замисляш, продължавайки да пълниш пепелника - отдавна не си писал, отдавна не си се виждал с хора, отдавна не си.... А ти се иска пишещата машина да не събира прах, как ти се иска да се будиш с кафе, как ти се иска да умееш пак да искаш.... И да взимаш. И да даваш. И единственото нещо, което желаеш за момента, е да си един скучен, дребен счетоводител, от краен софийски квартал. И да имаш цялата топлина на тоя свят - между четири стени - заспивайки след салата, ракия и вечеря.
Но ти всъщност добре си знаеш цената. Талантлив си. Беше безкрайно нахъсен да бъдеш нов, различен, да казваш, да показваш. А сега просто те няма. Или поне в онази форма, в онзи вид....
Виждаш - има такива като теб. Като онзи теб - преди. Които искат да променят, да водят, да бъдат. Но ти безкрайно добре знаеш как те ще се събудят след време. Ще искат да псуват. И вместо кафе... ще предпочетат някак си да заспят.

Сценарий 3:

04:30ч. Не спиш отново. За пореден път. Търсиш думи, думи, думи. Трескаво ги изписваш. Гониш срок, гониш собствените си мисли. Те гонят теб. Знаеш, че можеш. Искаш да можеш. Държиш да го кажеш. Държиш да те чуят.
Чашата - голяма и шарена, сякаш ти се смее от ъгъла на бюрото. Мами те. Посягаш към нея, към поредната доза кофеин. Поемаш го в промишлени количества, за да си буден. Защото някак имаш чувството, че само така можеш да си в правия път. Да не си един от онези заблудени хора, които като стрелките на часовника се гонят една друга с цел поредната обиколка. Поредният цикъл. А някак ти се ще да ги хванеш за раменете, да ги разтресеш, да ги събудиш от целия им идиотско-комедиен сън.
12:30ч. Готово! Принтираш. И все едно не текст, а снимка държиш в ръце. Твоята снимка. На твоите усещания, емоции. На цялото това теб, което си сигурен, че никъде няма да намериш. И искаш, искаш да го споделиш на малките човечета в трамваите, на големите и умни хора в университетите, на сивите безлични счетоводители, на неразбраните от света и неразбралите света твои предшественици.
14:40ч. Закъсняваш. Бързаш като луд, догонвайки срока, за да се видиш на страница - малко светло петно. Но отпечатано. И знаеш, че си заслужава да има петна. Да те има теб. И бързаш.
Ето - минават дните. Четеш се някак по-престижно. Четат те всички. И подминават. Сякаш се разминават с теб на тротоара. През ред хвърля поглед върху теб всеки един от онези мънички човечета, скучни счетоводители, истински сметкаджии, тънещи в дим и алкохолни изпарения мъдреци. И после смачкват листа хартия и го изхвърлят. После смачкват теб. А ти дори за сметище не ставаш.
После откриваш, че никой не те разбира. Или ти не разбираш никого. И заклеймяваш всички - "идиоти".
Да. България е пълна с идиоти, само дето Достоевски си нямаме.
И толкова много нерви, толкова много труд, толкова много желания, толкова много думи, толкова много себе си......а за какво ?....
Не ти остава нищо, освен да пушиш цигара, да теглиш майна по дима... и да поспиш.

Поука: Къде точно са интелектуалците, за да има поука?

Сценарий 4 (Bonus) - ... и се събуждаш. Дори не си превъртял. Просто си ограбен. Просто не си ти. След ентия опит, след ентия крах, след поредния месец. Голямата чаша на ъгъла на бюрото ти не е шарена, а стъклена. Течността не е кафе. Ти се събуждаш и така ти се псува... без да служиш за пример.

Да живее свободата на Словото, Печата и Събличането.

HaPpY,
а дали
интелектуалците
Стават
изобщо
интелектуалци-те....

Дали..и аз се замислих...


Стават ..от
Стават ..за
Стават...



Май работата не е в Ставането...

Но....те сами ще си кажат

..... Сценарий 5 (утопия)

Събуждаш се .... изморена си.... за пореден път си стояла до късно вечерта,
за да помогнеш на другите, безкористно, без да очакваш мила дума или
благодарност, оставайки почти винаги анонимна ... А денят те очаква,
приласкава те, иска да му се отдадеш с цялата си душа и работохолизъм,
на който си способна.

Ставаш, обличаш се набързо, помагаш и на болната си майка да се надигне от
леглото... Запътваш се към кухнята. Пиеш витамин С с надеждата, че ще
освежи сънената ти физиономия и че хремата ти ще намалее ...
Не, не си повярвала на онази реклама, просто ти е станало навик ...

Нямаш време за себе си, никога ...
Боледуваш "на крак"... не си почиваш достатъчно ...

Плавно се запътваш към спирката на автобусите, чакаш цяла вечност,
идва претъпкан 72, но ти се усмихваш.
Нищо не е в състояние да помрачи вътрешното ти тихо спокойствие.

Блъскат те, обстановката е повече от "задушевна" ...

Очакват те в службата, колегите те харесват, търсят твоята помощ и
съвети, ти си интелектуалката, уверената в себе си отличничка,
която обаче не е "сухар" или темерут, а винаги намира сили да
се пошегува приятелски и да разведри климата в офиса ...

Ти не си средностатистическа, ти си индивидуалност без да си
егоцентрична и надменна. Ти съществуваш и не можеш да загубиш
връзката си с красивите неща... те те удивляват всеки ден, съзерцаваш
залезите, облаците, но и мрачните и навъсени хора, страданието навсякъде
около теб ...
И обичаш всичко и всички ...

Не, ти не си отшелник, не медитираш на върха на заснежена планина ...

Не, ти си сред проблемите и болката, ти си на пръв поглед като другите,
но и не си като тях ...
Въпросът не е в счетоводството, салатката и панелката, а вътре в нас.
Един си поставя Младост 4 като ограничение, за други дори Вселената е тясна...

Ние вътрешно си поставяме бариерите и границите ...

Робуваме на стереотипи. Всеки миг трябва да се борим със сивотата и
стадното мислене на хората, които се опитват да ни "вкарат в правия път".
Те са уплашени от различността, а ти изобщо не искаш да ги нараняваш.
Но те не те разбират. А ти тях - много добре, защото си минала по този път
неотдавна ...

Съчувстваш им, но всеки сам трябва да извърви своя път към щастието.
Неговото щастие, уникалното ...
Няма общовалидни норми.
Различни сме ...
Но истинското изкуство е да сме приемащи, а оттам и свободни.

Сценарий 6 (аз го пиша)- Заседяване в академията значително над четирите години, защото тук ми се иска и да бъда. Проспекти: оставане там докато съм с разсъдъка си. Всъщност една бивша моя професорка казваше, че тези, които остават в академичния свят ги е страх от реалния живот и затова предпочитат да са в познатата атмосфера на книгите и теоретизирането. Може и да е така, ала аз лично се чувствам комфортно в нишата, която съм си избрала да обитавам. И единствено това ме вълнува.
Срещнах скоро една латвийка. Продаваше списание Африка пред сградата на студентския съюз. Каза ми, че е напуснала временно университета, за да помага на бедните в Мозамбик. С друго момиче събираха пари за полет до страната, защото студентската организация само частично ги подпомага. Взех си списанието.
Та хора всякакви. Едни слушат семейния съвет, други от Латвия могат за се окажат в Англия на път за Африка. И да се занимават с това, което вътрешно ги удовлетворява.

Най-сигурния знак за съществуване на извънземен интелект е, че носителите му не контакуват с нас.

Добре де,аз си се чудя на себе си - интелектуалка ли съм или не?!?Тази дума по принцип не ми е много близка,да си призная.Щото...свиря на китара,което си е цяло щастие за мен!Нооо...счетоводителка да ставам - просто забрави!Ако искат не майка ми и баща ми,семеен или държавен съвет...ами самия ПАПА ако ще да ме цани за счетоводителка,ще остане много огорчен и възмутен от моето НЕжелание и откровен отказ...С бозави работи не ми се занимава!
Леле,днес,когато за първи път пипнах китарата,една много хубава китара Gibson и когато задрънках полека-лека,искрено се зачудих какъв ще да е бил онзи кретен,който е свирил на китара и после е станал счетоводител!Баси интелектуалеца!
Иначе,кестенче си нося в джобеца!Против аресия

Sometimes the only way to stay sane is to go a little crazy

Откога счетоводител е антипод на интелектуалец? И това, че свириш на китара (похвално занимание наистина), по какъв начин те прави интелектуалка? Познавам художници от академията, музиканти от тяхната си такава, които бих асоциирала на последно място с думата интелектуалци. Преди да пишеш безсмислици, глътни някое розово хапче - дано прогледнеш.

Ти какъв пример за интелектуалец би дала?..Според мнението ти разбирам,че той примерно може да е счетоводител,но и да не свири,рисува...и да не гълта някакви розови хапчета,предполагам.

Sometimes the only way to stay sane is to go a little crazy

интелектуалец е човек, който изгражда модел на мислене. за другото си има отделна дума -- интелигенция.

в академията казваш, а?
не визирам теб конкретно и не влагам нищо лично, защото не се познаваме, но имам доста познати и приятели, от които кой продължи за Мастърс, кой за Пи ейч Ди степен, но общото при почти всички тях е, че просто не са някак си достатъчно заинтересовани от тяхната област, или се интересуват от прекалено много неща едновременно и не могат да си канализират еднопосочно енергията и знанията, или са от типа хора, които обичат от всичко по много и ги влече просто да се местят от един университе в друг, или се лутат от едно интересно и завладяващо нещо към друго, или....то май много 'или'-та станаха
но от погледа ми и върху моите професори в университета съм останала в впечатлението, че някои от тях са станали преподаватели, защото не ги влече СЪЩНОСТТА на областта, в която се изявяват, а по-скоро комуникацията с млади хора и самата академична атмосфера. надявам се, да ме разбереш правилно, не казвам нищо лошо за тези хора, но наистина както е казала твоя преподавателка - има известна доза страх в избора да останеш в академията.

В този ред на мисли - не може ли всеки един човек да бъде интелектуалец?

Sometimes the only way to stay sane is to go a little crazy

В този ред на мисли ...може и да се запиташ... що е то "модел на мислене"....!?

Но по - добре да нямаш общо с Интелектуалците, мила ми Maлkитe Poзoви Xaпчeтa....Принципно имам предвид....Принципно ..Мамка му

Нека и аз дя вметна един ред мисли :)

Питам се, защо при наличието на доволно количество интелектуалки в тоя клуб, в същия е такова мъртвило. Или ако не мъртвило, то поне със сигурност змиярник. И аз Принципно се питам де, по дяволите.

И това ще отмине...

Аз пък имам различни наблюдения над PhD-тата, които познавам. Повечето ми приятели и познати от тази среда са напълно отдадени на професионалната си област. Специално за мен- имам и по- голяма любов от политологията (копане по археологически обекти през лятото), ала и първата област ми представлява един ог главните интереси. Иначе наблюдението ти за разпръскването из много сфери важи в моя случай- мога да се отплесна както по компютърна игра или купонясване, така и по йога, поезия, или каквото се сетиш. А, не мисля, че има нещо лошо да се луташ из много области (PhD или не), ако те водят до някакви прозрения. Така има по- голям шанс някъде там да откриеш себе си.
Комуникацията с млади хора си е определено плюс, обогатяваш се със свежи идеи все пак.
За идеята на професорката ми- ами аз споменах, че може би е права. Ала, ако изберем да сме счедоводители или адвокати примерно, а сме искали да бъдем мисионери в развиваща се страна, това не е ли пак бягство...? Има много начини да избяга човек, въпроса е избора, който прави (по една или друга причина) да я/го удовлетворява.

Най-сигурния знак за съществуване на извънземен интелект е, че носителите му не контакуват с нас.

"Специално за мен- имам и по- голяма любов от политологията (копане по археологически обекти през лятото)" -------а защо тогава не се отдаде на тази област
всъщност, ако искаш недей да ми отговаряш, знам, че има много фактори. понякога дори повече отколкото ни се иска

... че искаш да ти отговоря?

Да живее свободата на Словото, Печата и Събличането...

Защото на 18 не винаги си наясно какво точно искаш да правиш в живота си професионално. Всъшност аз съм си доста навътре в политологията (според мен), а археология смятам да завърша допълнително. Та не съжалявам за съвсем нищо от това, с което се занимавам

Най-сигурния знак за съществуване на извънземен интелект е, че носителите му не контакуват с нас.

Тя K. се е постарала да ти обясни, ама за да бъде съвсем ясно. Не. Не е задължително да можеш да пееш, рисуваш, композираш, свириш на китара. То излезна, баси, че най-многобройната гилдия интелектуалци са Gipsy Kings. Baila me и оле.

..щото вече ми писнА, мисълта ми още от началото беше такава - не е нужно да се вместваме в рамките на тези 3-4 сценария за да се наречем интелектуалци!Следователно,нищо чудно и Gipsy Kings да са такива...
Между другото, K. много добре го каза - едно е да си интелектуалец,а съвсем друго е да си от интелигенцията.

Sometimes the only way to stay sane is to go a little crazy

може би не си ме разбрала правилно. хора, които строят мисловни модели са Сюзън Зонтаг или Лари Лесиг, за по-съвременен пример. предполагам знаеш кои са те. а ако не, вероятно знаеш няколко имена на, да речем, известни философи.

струва ми се, че думата "интелектуалец" е много криво разбрана.
това, че обичам да чета книжки, не ме прави интелектуалец. нито това, че имам интерес към изкуството. малко музиканти, писатели или всякакви артисти са интелектуалци. част от тях просто успяват да бъдат част от интелигенцията на една нация.

останалото са позьори с претенции.

И аз мисля,че понятието интелектуалец не се тълкува правилно,но както и да е.По този въпрос съм напълно съгласна с теб.

Sometimes the only way to stay sane is to go a little crazy