Отчаяна съм

Здравейте Момичета!
Мина и втората ми инсеминация, за съжалиение също неуспешна
Вече не зная какво да си мисля
Фоликулът се спука по време на прегледа ми преди инсеминацията, изчакахме 3 часа и я направихме.Чудеснен материал, много добра подвижност на сперматозоидите, идеални резултати на хормоните при мен и като добавиш и идеалният момент, в който я направихме .... кажете ми как да не се отчайвам.
Доста ми закъсня, но все пак ми дойде, без никакви симптоми, без признаци .... нищо
Уж всичко идеално, а аз пак съм на ръба на нервна криза
Такъв рев му дръпнах, че няма на къде повече.Не зная вече къде е проблема.Не зная какво да мисля.Зная, че не трябва, но намразих себе си за миг.Чувствам се непълноценна и неспособна за нищо.Чувствам една пустота и болка в душата.Трябва да продължа по пътя на инвитрото, но като си помисля че сигурно пак ще роня сълзи и не смея да правя нищо.
Искам да съм силна и да преодолея болката но не успявам.
Как се справяте вие?Зная че много пъти сме го говорили, но ми трябва малко кураж и от вас.
Извинете многословието ми, но исках да споделя с вас своя неуспех.
Стискам палци на Вас!

Съжалявам, Мечтателка.
Какъв хубав ник имаш.
Мойта инсеминация също не беше успешна и като отидох на третия ден от цикъла с мисълта да направя пак този месец се оказа, че имам киста.
За болката - какво да ти кажа.
Боли, тъжно е...
Сиво...

Мила, толкова съжалявам. Не знам какво да ти кажа, защото аз всеки ден изпадам в съзливо настроение и не знам как ще продължа . Аз съм правила 7 инсиминации и всички неуспешни, при различни доктори. И всички казваха че всичко е както трябва, всичко се случваше като по часовник, но резултата беше все отрицателен. В момента чакам резултата от първото си ин-витро, вече съм 7 ден след трансфера, но за съжаление имам чувство че отново нищо не се е получило. Не съм аз тази , която може да ти даде съвет, при мен така и не се е получило, но ако имах време- т.е ако не бях на 39 г. щях да направя още няколко инсеминации. Все пак те не са толкова натоварващи за организма. А и доколкото разбирам при вас няма установен проблем. Сигурна съм ,че ще се получи когато най-малко очакваш.
Пожелавам ти го от сърце.
Мая

Ааааааа, няма да се отчайвате, момичета! Вие сте силни и умни жени, сигурна съм, че всички ще бъдем майки! Само горе главите!

Майче, тихо, шшшт, имаш още 7 дни до кръвния тест, до тогава - тези мисли да си ги изгониш от главицата. Я, виж само какво хубаво име имаш, Майче .

И аз имам 4 неуспешни инсеминации, предстоящо икси, ама - няма как.

Горе главите, мацки, важното е да сме здрави и да си обичаме мъжете

след 2 неуспешни инсеминации човек не се отчайва!!!
нито "продължава по пътя на инвитрото"!!!

Всеки човек има право да тъгува, да плаче и да не е силен, когато преживява загуба.

От какво се чувстваш непълноценна - от неуспешната инсеминация или от психичната ти реакция към това?

Лекуваме клептомания с клаустрофобия. Тел. 166

Не се отчайвай. Продължавай да мечтаеш. За ободрение ще ти разкажа историята на моя далечна роднина. След безброй опити да имат дете, неизносени бремености, мъртво родено дете и т.н. си осиновиха последователно 2 деца. Децата пораснаха вече завършват училище. И изведнъж се оказа че майка им е бременна - на 46 години. Сега си имат едно хубаво бебе в къщи да им е живо и здраво.

На 29.11 правих трета инсеминация. Първите два пъти уж всичко беше добре, но не се получи. Докторът мърмори повече от мене, а аз, понеже вече 2 и половина години плаках и се тръшках, го приех, че за пореден път не се е получило. За тази процедура яйцеклетката се беше пукнала по-рано от очакваното, шансове били теоретични, но със съпруга ми решихме, че така и така сме били път, ще направим процедурата. За себе си реших, че каквото и да става, няма да се отчайвам, а спокойно ще продължавам напред. Да ти кажа честно, лесно е да го кажеш, но трудно става. Но пък има ефект. Чувствам се спокойна и уверена, че нещата ще се получат.
Едва ли всичко това ще ти е от полза, а най-важното, което искам да ти кажа е, че трябва да се успокоиш и да опитваш. Всичко е Божа работа, но винаги са казвали, че Бог помага, когато и ти сам си помогнеш. Пожелавам ти искрено всичко да има щастлив изход. И най-важното - главата горе и напред.

Защо по пътя на инвитрото бе душа? Нали материала ви е добър и имаш овулация? Защо не опитате още една две инсеминации?

Опитахме
На 27.11 направихме трета и ще чакаме резултата след 10.12.
Но този път съвсем не се надявам да е станало.Фоликулът се спука в с9ъбота вечерта към 20.00, усетих го, защото болката беше зверска.Инсето беше в неделя около 11.00.Струва ми се твърде късно, ама то предния път пък като беше непосредствено след спукването на фоликула, пак нищо не стана Така че все тая.
Този път поне за сега успявам да си забраня да мисля за това и да се взирам за признаци в тялото си

И съм го приела, че вероятността да се случи този път е минимална, така че ще бъда по-малко разочарована на края.
А по пътя на инвитрото, защото така казват лекарите, резултатите са променливи при мъжа ми, а и сама трудно пукам фоликулите.
Благодаря за окуражителните думи !
Успех на всички

Моята 3-та инсеминация беше на 27.11.
И при мен шансовете този път са теоретични, но и аз съм го приела спокойно и съм си казала каквото стане.А пък дано е бебе
Иначе аз се тръшкам от 3 години
Благодаря ти за подкрепата и окуражителните думи
Значи сега и двете чакаме
Пожелавам ти да си приложила успешно теорията в практиката
Успех!