Скитница

Душата ми е скитница среднощна-
одърпана,пребита
и захвърлена,
като развратница
в опожарен бардак...

To be continued...

Вие сте!!!

curiousity keeps the cat alive

..и нищо, че навън сега
е тъмно..
Очите ми са свещи
и догарят..
Не ме е страх.
Не ми е тъжно.
Аз просто се разхождам
след пожара.
Приличам на усойница,
която
в горчивата си пепел
се оплита
и чака да отрови
самотата..
Не е безсънно,
просто ми се
скита..

Не ме е страх.
Не ми е тъжно.
Навън вали-
и този дъжд изми
на улиците
слепналата прах-
не ме е страх,
не ме е страх...

curiousity keeps the cat alive

и женското в мен
отлющва се
остава гол котарак
поглъщащ свирепо
мишките
прогризващи приказен свят...

Душата ми е скитница среднощна-
одърпана,пребита
и захвърлена,
като развратница
в опожарен бардак...

Да... свърши се!
Изправям се неистово.
Развалините хвърлиха в нозете ми
като монета кална - мойта свобода.
И проглеждайки отново в утрото
пропито в мокра овъглена нищета
аз нямам име, минало и бъдеще
АЗ СЪм СВОбОДНА - защото няма
още от какво да ме лишат.
Пред мен е само ПЪТЯТ.

АЗ СЪм СВОбОДНА - защото няма
още от какво да ме лишат.
Пред мен е само ПЪТЯТ.
И даже дълго да вървя-
нозете ми от кал не се боят,
косите ми от сняг и вятър,
защото скитница съм-
сам-сама в нощта...

curiousity keeps the cat alive

...
като циганка след табора провлачен,
изподрала глезени, през сълзи вървя,
в пазвата си крия топли спомени -
те ме греят и кураж ми дават да не спра.

Сегиз-тогиз задъхано почивам
спряла се на нечий кръстопът
и бъдеще на другите предричам,
на слабите надежда давам пак...

Такава навярно ще е мойта орисия -
опустошена, на търсещите сила да даря,
и вървя, не спирам след табора суетен,
отвътре грея, а отвън - кървя...









-

Слънчев Изгрев,
благодаря за "зрението",
което в труден миг дари ми!

Усмивката е като песен,
макар понякога от нея да боли...

curiousity keeps the cat alive

отвътре грея, а отвън - кървя...
НЕ спирам/вече бавно/,да вървя
душата ми е скитница
среднощна...

curiousity keeps the cat alive

Зaщо бaрдaкa трябвa дa е опожaрен? И кой го е опожaрил?

Това е най-добрият начин да заличиш следи и спомени-
огнената стихия.
Жена,която е самотна и се
опитва да изтрие паметта си от болезненото минало...
И все пак-болката ще я съпътства.


Аз зная-още дълго няма да се боря
със своите кошмари,страхове.
Ще си отида-уморена,
изтощена...
Да търся своя свят
във други светове...


curiousity keeps the cat alive

Душата ми е град без сгради,
без пътни знаци,къщи и огради.
Душата ми е облак от вълнение.
Душата ми е лунно затъмнение.

Душата ми е опит за летене.
Душата ми е градус на топене.
Душата ми е птиче ято.
Душата ми е пролет,зима,есен,лято.

Душата ми е купол от мечти.
Душата ми е вселена от сълзи.
Душата ми е падаща звезда.
Душата ми е земя,въздух,огън и вода.

Душата ми е космос с черни дупки.
Душата ми е роза с цветни пъпки.
Душата ми е непрогледна тъмнина.
Душата ми е спускаща мъгла.

Душата ми е силен наркотик.
Душата ми е ехо,стон и мощен вик.
Душата ми е острие на нож.
Душата ми е изгрев,залез,ден и нощ.

Душата ми е семе покълнало в дъжда.
Душата ми е писък,вой,безмълвие и тишина.
Душата ми е кестен,напъпил в пролетен цъфтеж.
Душата ми е трепет,страх,смелост и копнеж.

Душата ми е вопъл за Любов.
Душата ми е радаст,мъка,жажда,зов.
Душата ми е незавършена симфония.
Душата ми е мир,война,кураж и фобия.

Душата ми е множествен оргазъм.
Душата ми е порив,чувствен нежен спазъм.
Душата ми е пясъчен часовник.
Душата ми е най-нежния любовник.

Душата ми е път обрасъл с тръни и бодли.
Душата ми е кръстопът, отъпкан от следи.
Душата ми бе усмивка,щастие и смях.
Душата ми е това,което съм,ще бъда,или бях.

Душата ми е книга без корици.
Начало няма и страница последна.
Душата ми! Дори и аз не я познавам!
Но си я моя и на никой я не давам






no continued...

"на никой я не давам "

Да, обаче все се намира някой да ти вземе душата, приятелю, и е
удоволствие когато си готов и имаш какво да предложиш.

Харесва ми.

curiousity keeps the cat alive