Защо?

Защо е толкова страшно да се обича? Защо някои мъже се страхуват от любовта?

Заедно сме от половин година. Аз бях влюбената, той великодушно позволяваше да го обичам. Събрахме се в момент, когато той нямаше приятелка и реши да обърне внимание на мен - сивата мишка, която отдавна въздишаше по него. Знаех, че е така, но пак бях щастлива. Бяха се изпълнили мечтите ми да бъда с него - моят кумир. Дори не разчитах, че връзката ще продължи дълго. Но постепенно нещо се промени. Не смеех да вярвам на това, което чувствах, но виждах, че той започва да се увлича по мен. Пак не разчитах на нищо, но бях много щастлива. Със всеки следващ ден виждах все повече чувство в очите му, виждах, че му е хубаво с мен. Виждах, че се влюбва в мен - не изведнъж, а по малко всеки ден. Не ми го казваше, но беше толкова хубаво... Докато един ден преди три седмици ми каза "Обичам те".И видях как се стресна от казаното. Оттогава започна страшното.Започна да се прибира все по-късно, постоянно има спешна работа и няма време да си говорим. Сякаш за няколко часа стана друг човек. Уж нищо не се е променило. А виждам, че се отдалечава от мен. Сякаш се страхува, че ще поискам пак да чуя тези думи. Губя го.
Какво да направя? Не съм искала нищо от него. Не съм го молила да ми го казва. Дори мислех, че не показвам, че съм видяла любовта в очите му. Защо той се изплаши толкова от това, че ме обича? Защо си отива от мен? Знаете ли колко много боли това? И двамата не сме деца, преживели сме достатъчно.Разбирах, че тази връзка не може да продължи вечно и все някога ще свърши. Но защо това стана така? Защо така внезапно и защо се отдръпна от мен, когато разбра, че ме обича? Може ли любовта да бъде причина за раздяла?

Може ли любовта да бъде причина за раздяла?
Може.

Timor fecit deos.
Miserere nobis,Domine!

питам се дали този човек е обичал някога или винаги е бил обичан?дали точно това не го плаши-да заобича някого истински и още повече да покаже чувствата си?

сравнявам отношението ти с отзи мък с отновението ми с един мъж,който каза 4е ме оби4а и оттогава нещата се развалиха.Явно наистина са много страхливи,толкова,4е са готови да захвърлят истината ,само защото тя могла да ги нарани.Ние се разделихме,то4но защото той запо4на много да се стархува от силните 4увства,не искам и във вашия слу4ай да е така,защото ти ще страдаш и това няма да мине току-така.кажи му го,говори с него,кажи му ,4е те прави най-щастливата жена ,ГОВОРИ-не оставай така нещата-все едно си готова да се предадеш,защото на мне така ми зву4и,а и аз направих същата грешка.

Да,може би е така.Но какво да направи човек ако и от разговор бяга?Питам,защото аз съм в такова положение.Не съм виждала такова нещо.Толкова да обичаш някой и да правиш всичко възможно да го прогониш?!И така се попада в омагьосан кръг.Знам,че стигне ли се до разговор очи в очи всичко ще се оправи.Но какво да направя за да се стигне до този момент.А сме и в различни градове...

Значи си по-добре от мен. Поне сте в различни градове и не виждаш как бяга от теб. Не мисли, че когато живееш с някого, е по-лесно да го накараш да говори за нещо, за което не желае. И боли много повече, когато виждаш как крие очите си, за да не ти даде да видиш любовта в тях.

споко, бре, никой не си изгубила-него сега го е страх, че е признал една истина и пред теб и пред себе си. Любовта си е сериозен бъг в мозъка на всеки,а той не иска ти да знаеш, че можеш да експлойтваш този бъг и да влияеш над чувствата и разума му. Моя личен съвет е-дай му време, не го пресирай с разговори по темата, не се дръж за него като удавник за сламка, дай му свобода и той сам ще се върне при теб..това е повече от сигурно!! Или както казваше една мъдра поговорка-любовта е като сянака-гониш ли я, тя бяга, бягаш ли й, тя те гони.....в общи линии средо положение няма:-)

...and our time will come...not today, but soon enough...

Мдаааа, типично линукс-хакерско мислене Добре се справяш.

каквото и да си мислиш, може и да не вярно ;-)

гадно е времето, в което живеем. то не ни позволява да бъдем такива, каквито искаме и пред когото искаме. много често губим най-близките си хора именно заради това. обаче по-важно е да можем да оцеляваме.

гадно е да се осъзнае такова нещо. гадно е и да се допусне да се случи. но ето - случва се.

мога да ти пожелая единствено да имаш сили да се бориш. защото иначе ще загубиш със сигурност.

Понякога хората казват, че обичат някой, защото се чувстват гузни и виновни за нещо. Правят го като някаква компенсация за неудобството, което са ти създали, като благодарност и комплимент. Но като осъзнаят, какви са ги набъркали и се уплашат от думите си, в които самите те не вярват, се оттеглят, за да се отърват от собствената си каша.

В повечето случаи, важи поговорката - далеч от очите, далеч от сърцето, а това, че сто години спящата красавица ще чака принца да се сети, че я е забравил недовършена в леглото да я целува друг път - хайде моля ви се.

нещо не разбрах какво искаш да кажеш...то и ти май не си бил/а наясно

насила хубост не става-случайно да си се замисляла за това?! Само по начина на мислене може да се сети човек, че си жена-и то от онези властни жени, които поставят ултиматуми и се правят на много силни и велики, без да осъзнават, че така си осигуряват най-жалката победа, която една жена може да има над един мъж.

...and our time will come...not today, but soon enough...

Не искам да си пускам тук ICQ-то.Ако искаш пиши ми на salsa_indiana@abv.com
Бих искала да ти си поговорим - имаме обща болка и може би имаме какво да си кажем

Това за кой се отнасяше?

Сеща се той,сеща се:))....И не само сеща;))........

Защо?

Въпросът ми е към alteza

e mojta teza e-ako njkoi ne te obicha v nachaloto,ne go goni,zastoto taka ili inache nisto njma da se promeni
Ili toi trjbva da te obicha v nachaloto ili i dvamata da se obichate

Деси, да си смотан и загубен, не е кой знае, какво постижение достойно за хвалба в нета, разбирам, че ти е тъжно, но сега съветваме други хора и се опитваме да им помогнем, ако искаш да съветваме теб пусни тема в клуба.