на 21 - бебе

Здравейте на всички!
Искам да ви попитам нещо, тъй като повечето от вас са минали по моя път.
на 21 съм и съм с приятеля ми от почти 2 год. Той е с почти 10 год по-голям от мен, и двамата работим, обичаме се много и искаме да си имаме бебенце.Страх ме е обаче дали ще мога да се справя, въпреки че имаме пълната подкрепа на неговите родители - за жалост моите не са ентусиазирани и то грам.
искам да попитам дали има майки на горе - долу моята възраст и ако е така - справяте ли се? какво бихте ме посъветвали?
тда не прозвучи грубо - но тези от вас, които ще ме критикуват - по-добре да не ми отговарят - достатъчни са ми критиките от страна на маика ми. :(((
благодаря на всеки, който ми отговори!

Скъпа Пени,
няма значение на колко си години, за да имаш желание да гледаш бебе. След като вече обсъждате вариянта с твоя приятел значи се чувстваш готова и това е най-важното. Ако вярваш на този човек до теб не виждам пречка да си имаш бебе. Това е най-важното, а колкото до майка ти какво и се връзваш тя си е отгледала нейните деца и няма право да се бърка в желанието ти да имаш такива.
Аз съм зад теб
п.с Аз съм на 27, но исках да имам бебе още когато бях на 22. Мъжат ми не беше готов и изчакахме. Затова аки вие сте готови дерзайте
Успех във вземането на това важно решение

Аз не съм на товята възраст,на 28 съм,но когато бях на твоята отчаяно исках да имам бебе !Така че те разбирам !Щом се чувстваш готова и го искаш,щом имаш финансови възможности (това е важно) и щом човека до теб иска същото - какво чакаш ?Мисля,че ще се справиш страхотно !Според мен възраста не е толкова от значение,когато искаш нещо със сърцето си,когато цялото ти същество мечтае за това.Познавам момичета родили на по 17-18 години,които се справят отлично с майчинството !не се притеснявай че родителите ти не те подкрепят сега - тяхното малко момиченце иска да става майка и това за момента ги стряска !Но видят ли малкото създание (дай Боже !) мигом ще забравят всичките си предрасъдъци !
Ами това мога да ти кажа.Пак си задай въпроса наистина ли го искаш и ако е така - действай !
Кураж и успех !!!

П.С.Моят съпруг е със шест години по-голям от мен,което не ни пречи по никакъв начин !

[линк]

Здраве!
И аз съм на 21 години и съм бременна в 4-ти месец.Съпругът ми е с 8 години по-голям от мен.И ние се обичаме и искаме бебенце.Точно затова се събрахме.Спомням си думите на съпруга, че на единия ден ще се оженим,на другия ще ми направи бебе, но не и преди това, не искал да се разправя,че се женим заради бременност именно защото съм млада и с доста години по-малка от него.Странна е хорската психика, нали!???Така и стана.
Оженихме се през лятото,а на т.нар. сватбено пътешествие стана и бебчо
Та с всичко това искам ти кажа да слушаш сърцето си.Щом имаш човек, когото обичаш и който те обича и след като и двамата искате семейство и дете то.....направете го.Родителите трудно приемат в началото, че децата им са пораснали и че са готови сами да поемат по пътя си, но повярвай и това ще стане.Няма родител, който да не се е разтопил пред вида на едно малко сладко внуче

Успех и скоро да се похвалиш с добри новини!

Здравей мило момиче
Няма да ти пиша дълги обяснения защото ти си претеглила така ми се струва всяко за и всяко против. Но имаш човек които те обича и ти го обичаш, казваш че и двамата имате работа /тоест ще можете да задоволявате основните нужди на бебчето живот и здраве/, имаш и още нещо важно подкрепата на родителите му ако не греша.
Ами тогава какво остава. Усмихни се мила и с усмивка се насочи към бъдещото майчинство и бебче. Ще се справиш сигурна съм в това, защото не си сама имаш любимият човек до теб. А двамата ще се справите с всичко. Не ми сли за това кои одобрява или пък не нямаше ни един човек поне в началото да ми каже браво нито за първата нито за втората бременност . Но пък съпругът ми беше щастлив, сега е щастлив защото има две слънчица.
Аз съм с теб ако имаш нужда от приятелско рамо

Здравей!
Най-важният довод "За" бебето е налице - ти имаш желание. Първото си дете родих на 21. При това и двамата с татакото не бяхме завършили висшето си образование. Да не говорим, че той не беше ходил и в казарма. Но искахме бебе! Сега имам чудесен син на пет години. Нито за миг не съм съжалила, че не съм изачкала малко. Нито за миг! Ще ставам мама за втори път и се чувствам прекрасно, защото знам, че нищо друго не може да те дари с такива усещания, както майчинството! Бъди силна и смела и преследвай мечтата си... Заслужава си!

здравей и аз също съм на 21 и сега януари ще трябва най -после да се видя с моето хубаво и малко бебеРазликата с приятеля ми е 8 год. и се разбираме чудесно.Живеем заедно от 2 години и както той каза като сме се събрали да живеем заедно съм била келеш но сме си заедно.Моите родители също не удобряваха връзката ми с него но аз реших,взех си багажа и се изнесох.Малко се сърдиха ама после свикнаха.Сега се сърдят че нямаме брак.Ами да се сърдят.Мисля че ти си решила какво искаш а то е бебеЩе чаякам да пишес и да се похвалиш с добри новини.И за успокоение ще ти кажа още че моя приятелка роди първото си детенце сега август и току що беше навършила 20 г. и сега е много щастлива.Щом го искаш не мисли многоЕ това е от мен че станах многословна

Искам да ви благодаря много за подкрепата, за всичките мили думи и проявено разбиране - не знаете колко ми помагате.
Много сте мили всички! аз пък искам да ви пожелая много здраве и щастие на вас и на бебишорите!

Слушайте сърцата си.Щом имате силно желание ще се справите да бъдете и родители.Възрастта няма значение.Успех!!!!

това като за начало.
Родителите на момичето мислят като родители на момиче - как ще се отрази на здравето й, как ще се отрази на бъдещето й. Може би ги притеснява вариант да останеш на 21 с бебе на ръце, без стабилна работа и образование, и сама. Ако не харесват, не , ако не одобряват връзката ти, то е нормално да се противят. Родителите гледат с най-добрите очи и нищо не им убягва. А и може да са се опарили - едно време нашите майки на по толкова са раждали, и докато купоните продължават, те са възпитавали без никой да ги е учил как се става родител.
Не знам какви са ви отношенията, нямам представа дали се разбирате попринцип с твоите родители, но е гадно когато не виждаш подкрепа. Защото те ще са винаги твоето семейство. И докато любовите идват и си отиват, чуждите гледат своето дете, то майка ти и баща ти ще са твоята упора. Всичко се оправя с разговор относно причините, които изтъкват те.
Гаджето ти е на 31? Ами на него си му е време, затова неговите родители не се дърпат.

Относно това дали ще се справиш, то мисля да. Не от опит говоря, но имаш ли подкрепата на този до теб и близките ти, защо да не се справиш? Ти най-добре усещаш какво те тревожи и най-добре осъзнаваш как можеш да закъсаш ако стане.
Ако се излъжеш във връзката, тогава е кофти. Защото той ще си хване парцалите и ще се изнесе, а ти ще си останеш с бебче, млада за самотна майка и с куп проблеми за нови връзки. Не ме разбирай погрешно, не критикувам, само споделям какво би ме притеснило в твоята ситуация. Затова седни го обсъди с майка ти и баща ти, помисли си самата ти, не бързай, млада си! Ако е твоят мъж, то той ще те изчака да се увериш, че точно с него искаш да свиваш гнездо.
На 16 започнах моята връзка, докарахме я до 10 -годишна, оженихме се /понеже искахме:)))/, 2 години споделяхме вече общ дом и се решихме на поредна стъпка - бебе. Това не значи, че сме уцелили 6 от тотото, може да се опарим, гаранция няма. Но сме се поизпитали в редица неща, имаме опит един с друг. 2 години е кратък период - понякога достатъчен за да си щастлив с този човек до края на дните си, понякога достатъчен, за да не си го опознал въобще и утре да се събудиш с житейски махмурлук.
Желая ти да се вгледаш в себе си, да откриеш правилното решение и да не затваряш очи пред тревогите си! Успех и много щастие!

Аз съм на 21, а бебе Надя се роди преди 3 месеца. Забременях малко непредвидено, първи курс студентка (!), той четвърти...ами справяме се. Майка му много ни помага, но и ние си поемаме голямата част от гледането. След като вие си работите и искате бебе, дерзай, няма по-хубаво нещо от това. А за родителите не се притеснявай, моите ми спретнаха малък ад като разбраха, а сега "Ох на дедо мушморока" Притесняват се за теб, поговори с тях разумно, без емоции за да осъзнаят че имат голям човек насреща си, лека полека ще го смелят. Успех и целувки!

Щом се обичате и двамата сте стигнали до единодушие относно бебето-дерзай! Аз забременях на 21, планирано и много желано. Бебе се роди , като бях на 22, а сега съм на 23. Разбира се,че ще се справиш. Нямай никакво съмнение в това! Моят мъж е с 12 години по-голям от мене, но аз бях по-готовата за бебе, мрънках около година, докато той поддаде и възприеме идеята, когато бебето се роди имахме 2,5 години връзка и 6 месечен брак. Понеже ние се омъжихме докато бях бременна,мъж ми държеше на всеки да кеже,че се женим по любов,а не защото съм бременна. Всъщност се получаваше много смешно като обяснение ,заливала съм се от смях. Какво ти пука от хората. Тогава сме намерили средства, тогава сме се оженили. А ние като решихме да правим бебе не казахме на ничии родители, аз само бях споменала на кума ни и толкова.

Здрасти с моят мъж(вече) имахме точно 9 месеца поzнанство преди да се съберем да живеем zаедно и 4 месеца съвместен живот преди да zабременея...при нас беШе много смеШно, zаЩото аz "придобих" двете чертички 4 дни преди сватбата и ни скъсаха от майтапи zа "добрата планировка"...така че след като си сигурна в чувствата си към тоzи човек дерzай смело, всичко става оЩе по_прекрасно, когато видиШ малката точица и усетиШ първите ритничета на бебето...
А Що се отнася до родителите...моите са на 2000 км. и сама се сеЩаШ, че немогат да помагат много, неговите оЩе в началото бяха много против мен, а сега се претрепват да ни помагат, но zа съжаление на мен ми е трудно да приема помоЩ от тях, така че си се справяме самички и то чудесно. Успех и скоро да се присъединиШ с лентичка към клубчето.

С мъжът ми се познавахме от два месеца преди да решим да имаме бебе. Аз бях на 19г ,а той на 26г. Когато казахме, че ще се женим и съм бременна всички решиха, че съм забременяла по погрешка и за това се женим. Е да ама не. Имаме вече 4г. брак, разбираме се прекрасно и чакаме второ бебче. Така че послушай сърцето си.

Първо ще почна с това да ти пожелая всичко най-хубаво в живота ти - щастлив брак и прекрасно изживяно майчинство със здраво, добро и красиво бебе!

Боже, чувствам се на 20 години по дух, а съм на цели 27, почти 28 години - кога бях и аз на 21?!?

Възрастта не е важна, важни са зрялостта, отговорността, желанието, що се касае до това дали си готов или не да станеш родител! Познавам 15-годишни личности, които са много по-зрели от хора по на 30-ина години! Майка ми ме е родила на 21-ия си рожден ден, била е студентка, но се е справила отлично с моето отглеждане и възпитание! Аз пък станах мама за първи път на 26 години. Бях сигурна, че съм готова...

От 14-годишна силно мечтая за мъж, семейство и деца! На 23 години бях вече със завършено висше, с дългогодишно гадже и почнах работа. Чувствах се зряла, за да стана майка!

Много идеализирах какво е да си майка. Имах безброй илюзии колко е хубаво и лесно всичко около бебето. Виждах само беззъби усмивки, гукания и радост! Не осъзнавах страшно много неща - безсънните нощи и как ще ми се отразят, безкрайните изисквания на бебчо към мен, колко много финанси отиват за него, как лесни принципно неща стават трудни за изпълнение без голяма гъвкавост и планиране... Майчинството е отговорност и грижи, и то завинаги!
И възпитание, и търпение, и любов без умора... Първите месеци след раждането много често са почти непосилни и много тежки - кърмене, ревове, колики, учене на безброй нови неща около малкия човек... С този постинг не искам да те плаша, разубеждавам или давам неискани напътствия в живота, по-скоро искам да ти кажа да не очакваш само смях и рози, а път - достоен и посят с много наакани памперси, бебешки плач и мрънкане, ходения до педиатъра, кърмене, чистене и безпокойства... Искам да си подготвена, а не изведнъж да се почувстваш разочарована, измамена, гневна или потисната, ако бебето не е това, което си очаквала - едно тихо и добро беззащитно същественце... Моят син поне беше много ревлив първите месеци - този шум може много да те сдуха, честно! Но...

Бебето расте и постепенно става ЧОВЕЧЕ - и с месеците труд и нежни грижи откриваш, че всичко си е заслужавало и е дало своя плод... Ето, Алекс вече може да ходи сам, казва ми "МАМА", заиграва се докато върша нещо из къщи, изобщо усещам все повече, че насреща си имам най-голямото богатство на света!

Така че давай смело напред, но не бъди сляпа за трудностите, каквато бях аз преди да забременея! Стискам ти палци и късмет, миличка!!!

Zdravei,az sam na 22 god. predi tochno 7 dni rodih prekrsno momichence.Poviarvai ako se chustvate vie gotovi ne slushai kakvo ti kazvat horata otstrani.
Jelaia ti uspeh i viarvai v sebe si !

Аз родих на 22 Не е трудно - важното е да имаш желание и да си спокойна!!! Моят мъж също е 10 години по-голям от мен. И двамата работим (аз сега не ), живеем си напълно самостоятелно, и до момента смея да твърдя, че се справям сама с отглеждането на бебчо, без да ми тежи! (а имай предвид, че съм и студентка и в момента се дипломирам).
Пак казвам, най-важното е ти да си готова и да го желаеш!

Аz от 20 годи6на се чувствам готова zа бебе и много исках, но с бив6ия ми мъж все отлагахме, понеже бяхме млади.
Сега съм на 34, преди 8 месеца (бях на 33 тогава) родих и поне zа себе си мога да кажа, че това, което на 20г. съм си мислела, че съм готова zа бебе съвсем не е било готовност, а по-скоро желание да мина на следва6тия етап. Винаги съм обичала деца, но като си помисля zа финансова несигурност, психически неподготвена zа дете... това е било желание, но не мога да кажа, че съм била подготвена.
Аz, ако съм на твое място, беz подкрепа на родителите си (толкова млада), бих иzчакала с детето.
Всъ6тност аz съм против да се ангажират баби и др. роднини да помагат, zа6тото всеки, който уми6лено е съzдал дете е трябвало първо да помисли, а не после да се цупи, че никой не помага. На6ите родители са ни отледали, те не са ни длъжни нито с пари, нито с апартаменти, нито да ни гледат децата.

Прочетох и едно раzумно мнение в стил "ами ако гаджето те напусне?"
Не подценявай такъв вариант, zа6тото в момента всичко е роzово и прекрасно, но хората се менят.
Твоите родители са теzи, които милеят zа теб, а не чуждите, следователно последните са във въzторг от идеята zа бебе.

Раzмисли добре, едно бебе е голяма отговорност, не е леко, ако и родителите ти не те подкрепят психически, мисля, че може да бъде много трудно zа теб.
Дано и гаджето е момче на място и да се включва при гледането, zа6тото на моменти на младата майка може да й е много трудно, мрачно, депресивно... и в такъв момент ти трябва стабилен партньор, който всячески да те раzбира и да ти помага.

Успех с ре6ението и наистина обсъди всичко с ва6ите.
Опитай да приеме6 тяхното станови6те _ ти съ6то иска6 да си родител, опитай да гледа6 преz тяхната приzма. Ако успее6 да раzбере6 опасенията им, това е горе долу една милионна част от страха, който родителят иzпитва zа детето си.

5drerrrrrrrrru ncxf n joelk jmksfjw we eq cgy<tfvqw trqwvrf qvw vt <