Най-после!!!

Да ви се похваля: най-после си взех конче! Най-обикновено е, кестеняво засега, на около 3-5 месеца, женско. Невероятно кротично, не се страхува от нищо. Това е предимството на свободно гледаните коне.
Циганите го бяха кръстили Мима, но ще му измисля по-подходящо име. Ще пише повече подробности като ми остане време, че в момента съм на работа.

Честито!Ей така да си я гушкаш!(дано излезе сним4ето!)


For just a stolen moment...

Честито отново! Да ти е жива и здрава куклата!



Only God will judge me

Поздравления! Много се радвам за теб!

Честито ! Да ти е живо и здраво ! Чакаме с нетърпение да го видим


Goodbye My Love,Goodbye

4estito....da ti e jiva i zdrava s mnogo lubov da si q otgleda6...

Честито! Много се радвам за теб и малката А ако се чудиш за име давай ще помагаме :) Ще спретнен на бързо един конкурс за най-любимо конско име Пристрастията са разрешени!

Честито съкровище!Да ти е жива и здрава и мн да те радва!Отгледай я така както трябва-с мн любов(, в което не се съмнявам)!!!

Честито!
След целия ...... ден една прекрасна новина!

ЧЕСТИТО и от мен !!!!
Наистина прекрасна новина !!! Най-вече да ти е жива и здрава красавицата и много много да те радва !!!
Още веднъж ЧЕСТИТО !!!

Честито!!!Страхотна новина.Да ти е живо и здраво и много,много послушно!!

Честито и от мене!!! Да ти е живо и здраво, останолото е второстепенно!
Защо е толкова малко? Много рано са го отделили от кобилата! Къде и как ще го гледаш?

Благодаря на всички за хубавите пожелания! При първа възможност ще пусна снимка да я видите. Вчера малката избяга и отиде на поляната, където пасеше с майка си преди. За щастие майка й я нямаше иначе едва ли би ми позволила да си я прибера обратно.
За тези, които питаха защо е толкова малка: всъщност не съм сигурна на колко е. Собствениците на майката ми казаха, че кончето е родено в края на юни, но аз мисля че го видях август месец, когато беше на около седмица. Питах още един човек и той потвърди моята версия. Значи номерът е такъв хората бързат да се отърват от кончето, защото пречи на работатата на кобилата. Всеки ден се влачи до нея в каруцата, дори козината му е протрита на мястото, където се допира до нея. Ако не го взема аз, ще е някой друг, а не исках да изпусна това конче. Циганите ми предложиха да дам парите и да го оставя да бозае при майка си още 1 месец, но някак си нямам вяра, че ще си го получа после живо и здраво, и дали изобщо ще си го получа. Малката пасе, яде ябълки и овес на цели зърна. Нямах в момента смлян, но утре ще й смеля. Досега са й давали само ръж. В момента я държа в едно помещение, което всъщност е коридор към лятна кухня, която от своя страна ми служи за склад за сено, слама и т.н. "Боксчето" не е достатъчо голямо 4,40 м х 2,4 м, но засега му е достатъчно на кончето. На всичкото отгоре се налага да се качва по 2 стъпала, за да влезе вътре. Добре, че е голяма кротушка иначе, ако беше някое опърничаво "магаре" незнам как щях да я вкарам вътре. Какво да се прави налага се да импровизирам. Добре поне, че живея на село и мога да си я вържа в двора да пасе. Час през час проверявам тревата дали не е мокра. Какви ли не паранои започват да ме гонят! Много се притеснявах вчера като я оставих сама да не й се случи нещо. Цял ден е затворена, а тя е свикнала на свобода. Вечер като се върна я връзвам в двора да пасе. Към 23 ч. я прибирам, давам й сено и овес. НЕ ЩЕ ДА ЯДЕ СЕНО!!! Иска само зелена трева. Днес пак й оставих една купчинка, а снощното така си стоеше.

Другото е ВОДАТА. Вчера й бях оставила една кофа с вода. Не беше изпита цялата. След като паса известно време отиде до чешмата и се опитваше да пие от събраната там вода. Да, ама в момента чета някаква конска книга и в нея пише след паша особено на детелиново пасище (моето половината е такова) да се изчака поне 1,5-2 часа преди да се пои коня. Не можах да изчакам толкова, само около 40 минути, и й дадох да пие, но не много студена вода. Тя и не пие по много. Изобщо онези схеми в книгата ме хвърлят в шах: поене, сено, овес... Пълна лудница.

Другото, което се случи вчера: връщам се аз и първата ми работа е да изкарам коня да пасе. Да, ама в тъмното не мога да видя къде е кола, забит в земята, за който я връзвам. Завързвам я за оградата. Отивам да разходя кучето. В момента, в който излизам, кончето изцвили и иска да дойде при мен. Погалих го през решетките на оградата и продължих. Тогава то се опита да прескочи оградата и за мой ужас за момент си закачи крака на железата. Изправи ми се косата!!! Веднага се върнах, вързах кучето за оградата и отвързах кончето. МНОГО ГЛУПАВО ОТ МОЯ СТРАНА! Разбира се, то изхвърча като стрела покрай мен в посока към къщата на майка му. ПРибирам кучето и хуквам след него. Връщам се - забравила съм въжето! Пак бегом до тяхната ливада. В тъмното не се вижда нищо. В околните ливади пасат коне, но мога ли да видя кой е моя. Повиках я, нещо процвилва в тъмното. Викам си "Е, сега вече я втаса, да видим как ще я измъкнеш от майка й!" Представям си как отивам да викам циганите да помагат и да държат далече кобилата... За щастие се оказа, че силуетът в тъмното е на кончето. Кобилата я нямаше. Явно работи нощем - прекарва бракониерски отсечени дърва. Кончето дойде при мен, вързах го и благополучно се прибрахме. Какво ли ме чака още?

Вчера с Тишо се шегувахме , че всъщност вземането е лесната част -. трудното винаги предстои ...
Знаеш ли , на времето и Сектор не искаше сено - за да го яде , му го напръскваха с вода - да стане леко влажно ...Не знам дали ще помогне , но можеш да опиташ ...А зимата като няма трева , може би все едно ще прояде ...
Конете са като малките деца - ако ги обичаш , почваш да се притеснявмаш от всичко ...Пжознато ми е ...Особено след смъртта на Мери ...Може всичко да ти е идеално - и пак да се случи ...Това е гадното ! Като гръм от ясно небе ...

Goodbye My Love,Goodbye

Кога ще снимаме кончето?

Честито пожелавм ти да те радва много , много години ;)

Много се радвам за теб! Пеживелици всеки случай няма да ти липсват! Конче с характер!

Live your dreams, don't dream your life!

Честито и от мен.А ти смяташ ли да го яздиш и ако да кой ще ти го обязди?

Ако аз си вземех малко конче , нямаше да ме притеснява този въпрос въобще ...Достатъчно чужди коне съм обяздила , за да се притеснявам , че няма да мога да обяздя мой кон ...Едно на едно с него , не с една тълпа , дето да вика и да го шашка , и повече да пречи , отколкото да помага ...Имаш всичкото време на света , не бързаш за никъде и всичко си зависи само от теб ...Няма по - хубаво от това !

Goodbye My Love,Goodbye

Знам, че е така, но трудностите не ме плашат. Не е първото животно, което гледам. Всъщност вече прояде по малко сено. Предпочитанията му са следните: зелена трева, ябълки, овес и накрая сено.