Папата към българите

Папата към българите : след "мрачния комунистически гнет" към християнското единение и европейската интеграция




Със своите различни културни и религиозни компоненти България може да бъде пример за “мъдра интергация, сътрудничество и мирно съжителство” в голямото семейство на европейските народи. Това заяви папата на тримата български епископи в края на каноничната визита “ад лимина” във Ватикана. Аудиенцията се проведе в личната библиотека на Бенедикт ХVІ, а след нея Папата поздрави лично петимата български семинарсти, специализанта в дипломатическата школа на Ватикана, о. Йовко Пищийски и екипа на българската редакция при Радио Ватикана.

“След мрачния период на комунистическото подтисничество – подчерта Папата – католиците, запазили жива вярата и принадлежността си в Христос усещат спешната нужда да укрепят своята вяра и разпространяват Евангелието във всички социални сфери, особено там където се проявява нуждата от Благата вест. Мисля например за силното спадане на раждаемостта, високия процент на абортите, несигурността на много семейства, проблема за емиграцията”. Папата окуражи дейността на Католическата църква в България в социалната област и насърчи епископите ентусиазирано да продължават да свидетелстват Христос в служба на българския народ”.

“Не се страхувайте да предложите на новите поколения идеала за пълното отдаване на Христос, за да допринесете за разширяване на Божието Царство”. По същия начин епископите трябва да продължат усилията си “с помоща и на другите Църкви и католически организации” за изграждането на структури, които са “полезни на пасторалната дейност и християнския култ”. Папата изрази задоволство от завършване на строителните работи на катедралата с латински обред в София, посветена на “св.Йосиф”.

Важно напътствие на Папата към католическите епископи бе да упражняват църковното служение “редом с братята и сестрите от Българската Праволсавна Църква”. “Нужно е да се продължи по започнатия път, засилвайки молитвата – подчерта Бенедикт ХVІ - за да може да се ускори онзи миг в който ще можем заедно да седнем на Господнята трапеза и примем единствения хляб на Спасението”. Папата прикани българските католически епископи да поднесат неговия “сърдечен поздрав на Патриарх Максим, първия йерарх на Православната църква в България” и му предадат неговите благопожелания за здраве и подновяване на църковното служение”. Бенедикт ХVІ припомни “живия спомен от уважителното и братско посрещане” към неговия предшественик Йоан Павел ІІ по време на посещението му в България.

Изтъквайки “интензивния диалог” на Католическата църква с гражданските и държавните институции по теми от взаимен интерес, папата каза, че “само с усилията на всички проблемите могат да бъдат индивидуализирани и посрещнати” за “върховното благо на българския народ, който има право да се чувства част от голямото семейство на Европейския континент”. БенедиктХVІ изрази увереността си, че “въпреки малочислеността си в страната, католиците могат да дадат благородното свидетелство за универсалното милосърдие на Христос”.

Тримата епископи подариха на Светия Отец българска икона "Христос -човеколюбец" , а от своя страна папа им дари златен кръст.

IESU, IN TE CONFIDO!

имам два въпроса:

1.Какво по-точно разбирате под "християнско единение" - обединяване в една обща Църква ли?

2."...онзи миг в който ще можем заедно да седнем на Господнята трапеза и примем единствения хляб на Спасението" - какво според вас трябва да се промени у православните за се стигне до този миг?

благодаря предварително

Аз не съм православен но също имам въпроси:
“Не се страхувайте да предложите на новите поколения идеала за пълното отдаване на Христос, за да допринесете за разширяване на Божието Царство”

1. Какво се разбира под пълно отдаване на Христос?
2 До сега къде според вас има изградено Божие царство, че то да бъде разширявано. Имате в предвид Католическата църква?

Въпросите са ми от любознателност и нямам намерение да ви "засичам" или водя безмислени спорове.
Благодаря Ви!

Поздрави,
Енос

Choose The Right!

Ще се опитам така да разтълкувам думите на Св. Отец:

1. "християнско единение" - става въпрос за съединяването на всички християни в една свята, вселенска и апостолическа Църква. Това е и самото желание на Исус, който не е основал много църкви, а само една Църква.
2. Би трябвало да се промени гледището на православните към другите християни и към другите религии. Съединението е тежка задача, най- вече трябва на разчитаме на Божията намеса. Естествено от православен до православен има голяма разлика. Всяка православна Църка има различно наставление към екуменизма.

IESU, IN TE CONFIDO!

1. Исус Христос напълно се е отдал за нас на Кръста, умря и възкръсна, като по този начин даде най- прекрасния пример на любовта си към Бога и хората. Тази пример, за нас християните, е достоен за следване.
2. Не може да се сравнява Божието Царство с Католическата или Православната Църква. Това е много по- широко понятие. Божието Царство не е земна институция. То е съставено от тези хора, които са свързани чрез 7-те тайнства с Бога (католици, православни) или само чрез кръщението (протестанти), или чрез вярата си в Бога Яхве (юдаисти), или чрез вярата си в Бога на Авраам (ислям), или чрез искренното си желание да следват Божиите заповеди (други религии и атеисти). Естествено най- много средства за спасение на човека има в Католическата и Православната Църква.

IESU, IN TE CONFIDO!

Но всички православни вярващии с изключние на една-две групички сектанти признават само каноничните Църкви начело със Светейшите (по-святи от светците) Патриарси и тия последните всички участват в Единението. Щом се причащават Патриарха и Владиците, в тяхно лице всички ние влизаме в благословено от Светия Престол единение - Ут унум синт И аз се заблуждавах в някои неща, но като се запознах с някои нови данни, очаквам и аз единението.

Благодаря Ви за отговора.
По първият въпрос добре и споделям казаното, но по вторият отговорът е малко противоречив и неясен за мен.
От една страна пишете, че Божието царство не е земна институция ( въобще дали е институция?), а от друга страна е съставено от (католици, православни) ИЛИ протестанти ИЛИ юдаисти (юдей?) ИЛИ ислямисти ?!? ИЛИ други религии и атеисти.
Като първите за да бъдат в Божието царство ползват многото средства за спасение в църквите си, вторите кръщението, третите вярата си в Яхве, четвъртите вярата си в Бога на Авраам, а петите с искреното си желание да следват Бога (дори и атеистите?!?)
Правилно ли съм Ви разбрал? Най вероятно не защото звучи малко абсурдно...

Choose The Right!

Нещо повече, колкото по-бързо се реши въпроса с интеркомуниона, толкова по-добре за нас българите извън България, вместо да ходим по сръбски и руски църкви ще се причащаваме по местожителство

"Не може да се сравнява Божието Царство с Католическата или Православната Църква. Това е много по- широко понятие. Божието Царство не е земна институция."
Да, мерси за уточнението. И ние твърдим, че Римо-католическата църква е земна институция. Ето вие си признавате това. За Православната пък няма откъде да знаете. Тя Е Божието Царство.

Мерси и за изповядването на икуменическите идеали в прав текст. Полезно е когато някой не шикалкави. Чест Ви прави.

А какво каза Иоан Зизиулас, митрополит Пергамски, когото всички във форума твърде почитат! Който не е икуменист днес, не може да се нарече православен. Да не говорим за дядо Вартоломей. За последните две седмици двама български митрополити отишли да го почетат, като глава на братска канонична Църква, който помогна да се преодолее пустия разкол, и него ли ще отречеш?

Църквата е институция, а Божието царство не е, въпреки че е изградено от хора. То по- широко понятие от Католическата и Православната Църкжа, понеже Бог иска да спаси всички хора, а не само една групичка. Естествено, най- вярно спазват Христовото учение гореспоменатите 2 Църкви.

А дали атеист може да бъде спасен? Може, за Бога няма нищо не е невъзможно. Ако човек спазва Божиите заповеди и следва съвестта си, а не е могъл да се запознае с Църквата, например по време на комунизма, също ще бъде спасен. Това, есествено, не се отнася за тези, които доброволно отхвърлят Христос и Неговата Църква. Бог никого не спасява насила.

И на заключение - 'членството' в която и да е било Църква, не гарантира спасението. Мога да бъда православен, който да претендира за много свят живот, а чрез делата си да се отричам от всичко това, няма да бъда в рая. Мога и да сам от джунглата и никога да не сам чувал за Исус, но чрез съвестните си дела да заслуба вечен живот.

IESU, IN TE CONFIDO!

Вдигам ръка, че не съм от почитателите на митр. Зизиулас. :(
Смущават ме и тези негови "досега" и "вече"...

Преди всичко православното богословие трябва да преразгледа своя език. Ние сме наследници на богата догматическа традиция и трябва да й останем верни, без да променяме нищо в нея. Съдейки по всичко, ние не се нуждаем от нови догмати. Но това не значи, че трябва да съхраняваме догматите като археологични реликти. Безспорно ние се нуждаем от едно изтълкувание на нашите догмати в екзистенциални категории.

Например, какво означава за съвременния човек твърдението, че Бог е Троица? Изяснява ли то по някакъв начин проблемите, породени от индивидуализма или универсализма, в сегашната ни култура? Какво е значението на еклезиологията, а по-точно – на учението за вселенскостта на местната Църква, когато ние се сблъскваме с проблемите на глобализацията, която днес така привлича световното внимание?

По същия начин може да се говори за който и да е от догматите на нашата Църква, тъй като няма нито един догмат, който да няма отношение към актуалните проблеми на човешкото съществуване.

..Силата на Православието не е свързана с притежаването на светска власт. Тя е в неговото Предание, догматично и литургическо. Но тази сила ще е реална само ако тълкуването на църковното Предание наистина отговоря на екзистенциалните въпроси на човека.

Вече не е достатъчно просто да съхраняваме Преданието. Това добре вършиха нашите праотци. Но ние не можем да правим от Православието някаква екзотична религия, както го възприемат мнозина от западните християни. Ние трябва да го интерпретираме в светлината на основните екзистенциални проблеми – днешни и утрешни.

[линк]

Благодаря Ви за точните отговори.

Бихте ли да продължил малко Вашето тълкувание - "...да се промени гледището на православните към другите християни и към другите религии."

Тази промяна на гледището включва,предполагам, - да не бъдат считани други християни за еретици, т.е. към едно по-толерантно отношение, което в един момент постепенно да доведе до единение и съгласие във вярата.

Необходимо ли е според Католическата църква преразглеждане на православните догмати за избягване на конфликтни въпроси - като филиокве, непорочното зачатие, целибата?

Как според Вас би се разрешил въпросът с върховенството на папата?

С "други религии" визирате ли и такива извън християнството?

Простете за множеството въпроси, благодаря Ви предварително

Иоан Зизиулас, митрополит Пергамски, когото всички във форума твърде почитат!

Кой го почита във форума? За пръв път му срещам името тук.

То е защото отскоро пишеш и защото напоследък много не се говори в тоя форум като цяло. Порови архива и ще видиш как всички се прекланят пред зЗизиулас освен разбира се православните "талибани", омразните зилоти. Надявам се, не си от тях

Хм! Интересно. Доста либерални възгледи. Както гледам пъкълът ще остане почти празен.

Поздрави,

Choose The Right!

Пергамският митрополит акад. Йоан Зизиулас беше канен на богословска конференция мин. лято и допада много на някои, в т.ч. на протестантстващите православни. Дава и интервю в религиабг.ком, откъдето останалите го знаем. Най-общо смята, че навлизаме в НОВА ЕРА и всичко трябва да преосмислим съобразно изискванията на времето, че евроинтеграцията и глобализацията НАЛАГАТ икуменически контакти и пр.

От предишните разговори в клуба ще видиш колко малко бяха истинските му почитатели.


Онези, които се противопоставят на икуменизма, не могат да бъдат православни днес

на това митр. Гавриил отговори супер:
"“Ако има предвид, че не е православен онзи, който не общува с любов с всички хора, за да им бъде полезен, това е така,
но, ако има предвид, че ние не участваме в безпплодни диалози, за да решим да правим някаква нова вяра, тогава действително не е прав,
защото ние, православните имаме вяра, оставена ни от Господ, от самите апостоли и няма защо да обсъждаме тази вяра с цел да я променяме, само за да запознаем хората с нея”.


Не съм оптимист за бъдещето на православните християни в Европейския Съюз

Поздрави

Промени на гледищата на Православната Църква като цяло не е необходимо, понеже все повече местни Църкви се обявяват за диалог с Католическата Църква. Още в България и Русия е тежко положението.

Filioque - това не е никакъв проблем, помеже още през Средновековието Съборите казват, че формулата "Св. Дух произхожда от Отца И Сина" и "Св. Дух произхожда от Отца чрез Сина" е едно и също. Католическата Църква в Гърция от много отдавна не използва "от Отца и Сина" и не е попаднала в никаква схизма.

Целибат - той не е задължителен в Католическата Църква, а само в Римския обряд.

Непорочно зачатие на Богородица - винаги Църквата е вярвала в това, така показват историческите извори от първите векове. Въпреки че е огласена тази истина за догмат през 19 в., това не означава, че произхожда от този период.

Не трябва да забравяме, че папата е признат за глава на Църквата от всички християни от 1 до 11 в., така че ако искаме да се върнем каъм единството, трябва да се върнем към 'началното стстояние'. Въровенството на папата, проитичаща от св. Петър, е Библейска истина и няма да мислим над нея.

Естествено, трябва да има диалог и със другите религии, не за да смесваме всички религии заедно, а за да зивеем в мир и спокойствие на тази земя.

IESU, IN TE CONFIDO!

Благодаря Ви за конкретните и синтезирани отговори.

Доколкото разбирам, Католическата Църква е готова за известни компромиси в догматиката си, и предполагам очаквате в отговор по-голямо доверие от православните.
Искаше ми се да влезем в малък догматичен спор - за непорочното зачатие или относно върховенството на папата, през 1-11 в., дали то произтича от св. ап. Петър, който не е бил епископ римски и т.н. Но ще се отклоним от темата.

Вместо това, имам последен въпрос - в какво време виждате да стане това? До година-две, или след десетилетия? Все пак става дума за хилядолетни институции. Какво свързва този процес с евроинтеграцията?

Трудно е да се каже кога ще настъпи дългоочакваното съединение на Църквата. Проблемът е в това, че Православната Църква не е единна - едни Църкви са за диалог и единство със Светия Престол, други - не искат и да чуят за подобно нещо. Въпреки това, не губя надежда и се моля за това намерение.

А що се отнася за догматичната дискусия, аз съм готов. Можем да започнем например с папата. Интересно на каква основа твърдите, че първият епископ на Рим - св. Петър не е бил епископ на Рим?

IESU, IN TE CONFIDO!