ПОМОЩ!САМА СЪМ!!!

И ми идва да крещя!!!!!
Не мога да я търпя тая самота повече!
разделиж се с човека, на който вярвах толкова много и сега ме боли...освен сама съм и с най-наранената гордост на света, той ми наговори ужасни неща.
седя и плача по цели дни, не искам да правя нищо.......само отвратителни спомени за него...и така..
кажете ми моля, какво да правя?
ще откача?!
мисля че никога няма да срещна човек за мен, който да е ДО мен.
по коледните празници винаги съм сама и такава депресия ме наляга.....
Откъде да намеря сили и как да продължа, как да повярвам, как да потърся?
защото искам да търся, втпреки че ме е страх. Не искам да съм сама вече, НЕ ИСКАМ!!
дано някой разбра нещо от обърканите ми писаници.
искам да умра

усмихни се и да не ти пука. Самотата ще те напусне, когато спреш да й се вживяваш :)

Първо скъсай с гордостта и честолюбието. Това е необходимо условие за всяко добро начинание.
Желая ти успех в търсенето!

Знам миличка,така е боли...но с времето ще мине,имай търпение.
Страх те е от самотата,но се постарай да не мислиш за това,срещай се с приятели да се разсейваш.Ще срешнеш човек който ще те оцени и с който ще си щастлива.Желая ти успех,усмихни се и горе главата

... че си една разглезена егОисткъ

До болка ми е познато сегашното ти състояние, но... за себе си се убедих, че такава самота ни се дава, за да обърнем очи вътре в себе си, да се опознаем по-добре и да разберем какво точно искаме от живота си.
Запълвай времето в което "нищо не ти се прави" с четене на книжки от серията "Опознай себе си" и с разговори със себе си. Помага, повярвай ми!
Желая ти да използваш самотата си по най-полезния за теб начин и след това да намериш точната половинка на душата си и да бъдеш истински щастлива ОБИЧАНА и ОБИЧАЩА жена!

Ах!

Айдеее, мине не мине време и се появи умиращо момиче. Особено с наближаване на празниците хваща предновогодишната депресия.Все сама си бях по това време и все умирах, ама на...оцелях.Сега ми се ще домочадието да замине някъде за седмица по празниците за да си почина.Само ще лежа с поглед в тавана и ще релаксирам, ама нямаааа!
Ако така се умираше за някакво егоцентрично леке, живо женско нямаше да е останало на този свят, горе главата!

Не е лошо да си сама, кофти е да си самотна.
Тичай при приятелите си, завъртете си някой страшен купон, отиди на дискотека с голяма компания, поживей си малко като свободна птичка, да видиш как бързо ще ти мине :)
Желая ти успех и знай, че всеки край е ново начало, може би по-добро :)

Eто това е най-точното мнение... Вживяла си се в идеята, че не трябва да бъдеш сама. Успокой се. Може и да си заобиколена от десетки хора и пак да си САМА. Това да си сама и самотна са различни неща. Не го превръщай в самоцел. Човекът, когото заслужаваш, ще се появи при теб, когато най-малко го очакваш. Колкото повече търсиш, толкова по-грешен избор ще направиш. Нещата много често сами се нареждат. Чети книги, гледай филми, слушай музика, запълвай времето си с неща, които ти харесват, не се вторачвай във всеки срещнат питайки се не може ли да бъде до теб. Това само те прави уязвима. И не умирай .... това няма да те направи по-малко самотна

Какво да ти кажа, и аз се чувствам така, наистина, човека който обичах ме напусна, и то доста отдавна, повече от половин година. Чувствам се самотен, но излизам с приятели и приятелки по дискотеки, филми, кафета. Това ме разсейва. Работя, работата ме разсейва, НО когато се прибирам в къщи пак се чувствам самотен, глеам филми- това ме разсейва, НО след това пак се чувствам самотен, Имам най-великите приятели на света, приятели които никога няма да ме оставя в беда. Току що се връщам от парти, извинявайте за правописните грешки ако има такива, ама съм изморен. Връщшам се от страхотно парти... сам. По някога ме обзема онова мрачно настроение, когато не ми пукас нищо, когато вървя на червено на светофата и колита спират, НО аз въря сам, аз дори скочих от Аспаруховия мост, но го направи САМ, е и кво.. такъв е моят път, АЗ ще си вървя по него, докато не срещтна пак моята нова или може би стара любов. Едно нещо ме крепи, ВЪПРОСЪТ! Как ще свърши всичко това, в крайна сметка май всички сме смъртни и нищ ме е вечно. В момента може би направих едно откровенив, но в крайна сметка отдавна не ми пука, аз вървя напред без да се обръщам назад, твърде мног преживах. Ееее написах голяма глупост, и тъй като вероятно повече няма да погледна тази тема, тъй като твърде рядко влизам тук, а и нямам много време от работата си..... Хммм, ако искаш можеш да ми пишеш на майла ми, вече не ми пука че ще го видят всички, и вез това е пълен със спам, но може ви ще намерим начин да си помогнем един друг.. mail to: y.velichkov@mail.bg .. дано те разпозная между всичкия този спам, зависи от теб, ако не пишеш то единствено мога да ти кажа, че "Всяка любов е предпоследна и всяка следваща е по силна от предишната!" Трябва само да издържиш, аз все оше се държа.

Всяко нещо, което не ме убива, ме прави по-силен.

оох, и аз съм сама. вече не помня от кога. вече ми се струва, че просто свиквам с това. и като гледам колко сами хора има около мен, се чудя какво става.

спокойно,и аз съм така от много време-да не кажа ,4е ве4е ще стане цяла година.и аз се разделих с 4овека,за който душата си давах и разбрах,4е съм напълно сама и винаги ще съм така.Болката ти с течение на времето ще поотмине,НАЙ-ВАЖНОТО Е ДА СИ НАМИРАШ РАБОТА или пък да си взимаш извънредни часове от работата.Освен това ще стрещнеш и други мъже,с които ще се получават нещата.На коледа човек е длъжен да прекара времето си с МАМА и това според мен много ще те успокои.НЕ яж сладки неща,аз от тях още повече се депресирвах.Ако можеш -ходи на фитнес или бягай сутрин-също добра техника.Казвам ти го,защото знам какво е и тези неща аз ги използвах,когато нямаше никой до мен,и се излекувах,е не напълно.дано да съм ти била полезна и се пробвай във всичко,а ,забравих диското-излизай и ще се чувстваш по-добре

точно е смисъла на твоята "рецепта" ?
не се заяждам, но ми се губи идеята.

некои последни изследвания в щатите: повече 30% от активното население живеят сами (не казвам самота, щото е повече от 50%)

честито ...ние сме тръгнали натам.
обективната причина е голямата фрагментация на "модерните" общества.
и тук не става въпрос само за бедни-богати, красиви-грозни. все повече фактори имат значение.

що се отнася до празниците...да, от две години нямам Истинската до мен, но пък свободата ти дава време да поработиш над себе си.

времето все още се движи в една посока за нас, научи се да поглеждаш в бъдещето и не вярвай на тези дето ти казват, че любовта ще дойде изневиделица при теб, така, както си стоиш

" Ей такъв живот ми дай,
вместо участ лека:
горе – синия безкрай,
а до мен – пътека… "

Мила не си сама..... Много сме като теб. Ние не сме се разделили официално, но не сме и заедно. Много е тормозещо. Видях много мнения които ми допаднаха и като идеи, но човек не може да заповядва на сърцето си.
Който не го е изживял ще погледне много..... несериозно на това какво чувстваш ти. Да аз се забавлявам, но искам да е с него. Живея, но искам да е с него. Дишам и пак искам той да диша до мен.......
Знам, не той не заслужава нищо от това което правя за него..... знам, че трябва да прекратя всичко и да престана да се тормозя защото той не ме заслужава, но пак не мога. Хубаво беше да не можем да чувстваме, но сме създадени твърде несъвършенни.....
Трябва да се изживее цялата гадост на живота, която той ти предлага....
Има си и хубавите неща и веселитеи готините изживявания само че в един момент всичко се прецаква, чудиш се откъде ти е дошло. Търсиш причината в себе си и се терзаеш и света ти се сринва отвсякъде.
Не си нито първата нито пък последната, която се е разочаровала, но обича и затова е сама и се чувства самотна.
А как да си намерим някой по свестен и т.н според мен това е много трудно, защото едно мислиш и правиш, а друго се получава всичко е въпрос на късмет.
Пожелавам на всички да имат този късмет.

Недей така. Всеки е минавал през такива периоди. Хубавото става трудно и затова като дойде е така ценно. Опитай се да не мислиш за спомените, за гордостта си, за никога и някога... Празниците идват, да. Е, какъв по- хубав повод да се опиташ да се чувстваш празнично, макар и сама? Да се абстрахираш от страховете си, обидата, болката, всичко, което те кара да се връщаш назад?.. Защото за да продължиш нататъка трябва наистина да го желаеш.. Иначе никога няма да срещнеш новото, което те очаква и което е изпълнено с красиви за теб неща, до които ти рискуваш да не се докоснеш ако продължаваш по депресивния стар унищожителен начин...
Успех!

Ei ne e lesno tova koeto kazvash. Ne moge da ne mislish za spomenite zashtoto te sa bili krasivi i te vrahlitat bez da go iskash. Да се абстрахираш от страховете си, обидата, болката, всичко, което те кара да се връщаш назад?......... - kak nai lesno i bezbolezneno mogesh da postignesh tova????????? Kak mogesh otnovo da povqrvash na nqkoi sled kato si bil izlagan i naranen tolkova gestoko??????
Kak da razberem koi e na4ina koito da ni izkara ot depresiqta? Kogato vse oshte ima 4uvstva, nezavisimo ot razo4arovanieto e strashno gadno .......
Horata kazvat, ne pravi tova koeto ne iskash da pravqt na teb, no mai tova vseki si go talkuva po razli4en ugoden na nego na4in

Aми не съм казала, че е лесно, нали? Ти какво предпочиташ? Да кършим пръсти заедно колко е непоправимо положението ли? Не мисля, че някой може да направи каквото и да е ако преди това не го е поискал силно в себе си. Така че- помисли какво искаш самата ти- за себе си, ако щеш егоистично погледнато. Искаш ли да се освободиш и почувстваш по- добре или е по- лесно да страдаш? За нещо, за някого си.. Или искаш да продължиш да се самозаблуждаваш? Казах че почти всеки е минал по този път, какво друго успокоение?.. И всеки остава там толкова дълго колкото си позволи. Нещата са такива, каквито всеки сам си ги направи. А как реално? Ами начини много. Любимите неща, хора, приятели. И най вече желанието и мисълта, че не заслужаваш да страдаш, защото убедена съм това наистина е така.

"...по коледните празници винаги съм сама ..."

Ми вземи се сдобри с човека за Коледа, че да не си пак сама...