Премълчано

Като нож ме преряза
една страшна болка,
като солта във язва,
посипа се и изохках.

Вече не съм ли онази,
дето ти пали звездите,
дето сърцето гори ти
и ти обърква мислите.

Като студ ме разтресе
една липса огромна,
като циганка бедна,
дрипава и бездомна.

Вече не съм ли онази,
дето мечти ти рисува,
дето с ръцете те гали
и подир тях те целува.

Като блудница празна
тази нощ ме споходи,
като с товар на рамо,
боса скитница бродя.

Вече не съм ли онзи
твоята половина,
дето със нея заедно
сливахте се завинаги.

Като зла, черна сила
задуши и ме стегна,
като твоя най-мила,
исках да съм последна.

това ми напомни едно стихотворение на Миряна Башева. много е силно и хубаво!

Благодаря.