Житейските клишета
Житейските клишета
В отговор на:
Всичко започна преди 8 години , тогава бях на 16 и мислех че всичко което хвърчи се яде!Запознах се с едно момче на моята възраст през лятната ваканция на село.Бързо станахме добри приятели ,той не беше нито много красив нито много грозен или пак много отракан просто най-обикновенно момче.С течение месеците и годините който се виждахме по-ваканций се опознахме добре , тои не веднаж ми каза че ме обича и иска да бъде с мен , но аз глупачката винаги му казвах че за мен е най-добрия ми приятел и искам да остане така.А в същото време аз ходех с какви ли не момчета и понасях разочарование след разочарование ,а той без значение какви глупости правех винаги ме е защитавал и окоражавал,макар непрекъснато да наранявах сърцето му.Но ето че един ден той замина за чужбина цели 2 години не го видях отвреме на време си пишехме емайли или се чувахме по телефона.После тои се върна за около 2месеца и може да се каже че повечето време прекара около мен беше се променил много от всяко естество но чувствата си как мен бе запазил , тогава пак ми каза и показа колко много знача за него но аз за пореден път не откликнах на лубовта му ,незнам защо но чувствах че немога да бъда нещо повече от приятел с него.А в същото време продалжавах с мемолетни връзки и разбирах че повечето от момчетата с които ходех искаха само да ме броикат .В края на лятото когато тои си тръгваше отново ми каза че ме обича а аз пък се измъкнах с някакво оправдание че много го ценя като приятел което е и така , и че неискам да бъда.Тогава тои се ядоса много и ми каза че не може да продължава така че човек разбира стойноста на едно нещо когато го загуби.После си замина и нито пишеше нито се обаждаше.Аз семестих в столицата и почти не се връщах в родния ми град или на село кадето можеше да чуя някоя новина за него но и същевременно разбрах че всъщност тои е мъжа които съм, търсила толкова години .Това което ми каза се оказа вярно с пълна сила!Това лято една стара позната ми каза че май лятото ще си идва отново вяха минали 2години ,како наближи лятото аз си стегнах куфарите и отидох на селото защото знам че рано или късно след като е в България ще иде там.И тои доиде беше един следобед когато видях познатия зелен опел да спира пред кафето в селото .Веднага се затичах към колата а от нея излезе едно момиче и ме изгледа много страмно,аз още по страмно попитах я коя е и какво прави с колата му ,мислех че е някоя негова братовчедка от неговия град която е дошла с него до селото,но уви беше съпругата му .Направо щях да припадна в момента в които разбрах това.А явно само аз незнаех и то не заради друго а по-причината че не си ходех често там и не сам разбрала че тои се е оженил преди 6 месеца.След няколко дена го срещнах бях потънала цялата в мрак ,тои ме погледна както преди заговори ме попита ме какво ми е , аз само успях да кажа че съм осъзнала думите му отпреди 2 години , той ме погледна сведе поглед и каза-аз имам семейство и не мога нищо да направя заради това че ти сега си осъзнала колко много си значела за мен . И така сега аз съм 24 годишна глупачка която незнае какво да прави оттук нататък и как да спре да се незнам как да го кажа..че не е осъзнала толкова много години кои истински я е обичал а е летяла от връзка на връзка .
Ако думата "клише" имаше неутрален привкус бих нарекъл това точно житейско клише. Толкова пъти се е случвало, че е направо изтъркано...
Защо ли? Ей така, хареса ми. Съвсем просто и обикновенно. Не е възвишено. Не претендира за нищо. Просто, някой е седнал и си е казал това дето го мъчи.
П.С. Вип, очаквам да се обадиш с нещо абсурдно остроумно, на което да се хиля половин час, че аз нямам какво друго да кажа.
When people fear the government u have tyranny. When the government fears the people u have freedom.
Re: Житейските клишета
но се сетих за едно любимо стихотворение
Късна среща
Аз те срещнах след толкоз години,
моя скъпа и първа мечта,
и видях през очите ти сини
своя мъничък път през света.
Ти беше вече омъжена, майка,
ти бе вече солидна жена,
като две разделили се чайки
ний се срещнахме пак, ето на!
Аз те питах, разказвах ти всичко:
несполуки, успехи, беди.
Ти мълчеше, подпряла брадичка,
както нявга, и двете звезди
ме огряваха много от близо.
А накрая ми каза с тих глас:
"днес си купихме нов телевизор,
някой ден заповядай у нас"
Аз се сепнах от чувство за низост.
О, прости, синеока мечта!
цял живот за един телевизор,
само туй ли ти даде света?!
it's all about love.
Re: Житейските клишета
от същия източник:
ми аз не знам как се прави цитат ---------------------------- в отговор на::::
така че ето:
имах приятел, когото още безумно обичам.Той обаче ме има за мъртва.За мен се е залепило едно старо гадже, а аз немога да го понасям.Обаче го търпя защото не ми седи сама и много ми угажда.В същото време не съм спирала да мисля за другият, защото все се надявам да се обади.Ако той реши да ме потърси няма ли да стане гав?Заслужава ли си да бъда все сама, защото "онзи" може да реши ,че съм жива един ден?
it's all about love.
Re: Житейските клишета
Всичко което ме убива ми е неудобно...