Не мога

Не мога да я забравя......мина вече една година, а още я обичам. Имах и други жени, но никоя не е като нея! Никоя не може да се задържи в мислите ми, бързо губя интерес.....по-точно се чувствам неспособен да се влюбя, а уж срещам интригуващи жени! Не знам какво ми става.....Вече си мисля, че никога няма да се влюбя така, просто с никоя не съм се чувствал така както с нея. Тя бе всичко, което съм искал!
Дали някога ще я преодолея......Колко време е нужно да забравиш любим човек? Кога минава? Минава ли изобщо.....Дали е нужно да се влюбя в друга, за да ми мине, или първо трябва да я преодолея, за да съм способен да обикна друга?
Вие колко време след раздялата се влюбихте?

Обичал си я, още я обичаш и 'Тя бе всичко, което съм искал!' - тогава защо не се опита да я задържиш? Защо се разделихте?

И аз съм така - не мога да го забравя, мина 1 година и още го обичам.
Сигурна съм, че няма да се влюбя повече така.
Такова нещо не може да се забрави или преодолее. Поне при мен е така.

Разделили сте се. Не може ли да се съберете пак?

[линк]

Всичко минава. Е - някои неща по-бавно, но и те минават. Тя е "Всичко, което си търсил" - да, но сега. А човек се променя. След години може друго да търсиш. И пак ще намериш. То така си върви животът... Рецепта няма - може първо да я забравиш, а може първо да срещнеш друга - според зависи. Но разбира се ако срещнеш друга - забравянето е много по-лесно. Колко време след раздялата се влюбих ли - ами различно, но обикновено 6 месеца до една година. Горе главата и ти желая много щастие!

Трябва първо да се преодолее раздялата.
И в най-добрия случай любовта към новия човек, без да е надживяна старата връзка, е доста по-слаба, винаги сравняваща, винаги с някаква непълноценност...
От което човек често се чувства фалшив и неудовлетворен... И неудовлетворяващ...
Друг е въпросът кога си преодолял раздялата... Може би когато продължаваш да желаеш всичко добро на бившия партньор, но вече ти е все едно къде е, с кого е, какво чувства и как прекарва дните си.

"Погледнато от добрата страна, всеки ритник по задника е крачка напред!"

Не знам какво да ти кажа.... Срокът е индивидуален.Аз съм на 30г. и съм се влюбвала два пъти през живота си.Първия беше на 23г. и ми трябваха около 4год.,за да се успокоя.Въпреки,че постоянно бях обградена от мъжко внимание:)И ако трябва да съм честна това ласкаеше самолюбието ми /а не сърцето /Сега съм влюбена за втори път.Първия път беше като бенгалски огън.Сега мисля,че обичам много по-зряло и без нереални очаквания.Не че сега всичко е свършило,но... Не знам него ли го е страх...Един Господ знае!!!Не предполагах,че на мен може да се случи това:)В момента ако ще и Аполон да ми се просне най-много да го прескоча:)) / в буквалния смисъл /.Ако при теб въпросната връзка е прекъснала "недовършена" - изправи се срещу нея.Изходът ще е следния:няма да я подновиш /защото всеки от вас ще се е променил /най-малко това/ и няма да намериш това което си оставил/.В тези случаи - просто успяваш да сложиш "край" без който не можеш да продълиш напред.В другия - когато срещнеш "истинската жена" ще разбереш сам разликата.При мен поне беше така:)Моят личен съвет към теб е:Не си крий главата в пясъка!Само ще загубиш от това!Без значение какво ще избереш:)Пожелавам ти успех - дано не се разминеш с истинската любов:))

на колко си години и тя н колко е

Мъдростта е баланс между знанията, интелекта и човечността.

същото положение, но от противоположния полюс...не знам да ти кажа честно. може би единствено като утеха може да послужи това, че си дал на човека, когото обичаш, възможност да бъде щастлив ако с теб не е бил.

Явно много си я обичал,след като вече една година не можеш да е забравиш.Но мисля,че не трябва да търсиш в другите си връзки НЕЯ,не очаквай от тях да ти дадат това което тя ти е давала,няма да е същото както преди,повярвай ми казвам ти го от опит.Понякога е по добре да си сам от колкото с неподходящия човек,не се хаби с връзки които не те допълват,изчакай още малко...знае ли човек какво го очаква зад ъгъла...може да е по голяма любов.Май повечето след раздяла с голяма любов се лутаме и се чувстваме самотни,мислим си че няма да срещнем повече никой който да ни обича,но...живота продължава и дано имаме други по страстни любови.Успех

Рецепта уви няма.
Аз успях след 10 г. Пиша ти го за да се успокоиш, че има и по- зле от теб... :)
Сега съм безумно щастлива, както някога не ми се вярваше че е възможно...

ти наистина си обичал...истински
всичко се преодолява повярвай ми, всичко!

Обади и се.

след година, може би си увлечен не по човека, а по илюзията.
и това го има - когато загубиш някого, когото си обичал, да боли не от факта, че този конкретно човек не е вече до теб, а че носиш любов и няма на кого да я дадеш. и тогава си я носил, но си я дал не, на когото би я споделил и би я живял с теб.
стига!!!

Не можеш да обичаш до безкрай,но можеш да се влюбваш често.Любимият човек не се забравя, за това никоя не задържа вниманието ти и всеки път несъзнателно може би правиш сравнения с нея.Истинската любов не се преодолява толкова лесно,защо си го допуснал?

Най-добре да и кажеш истината и това е. При всички положения това е твоето спасение - вкл. и това ,че си направил всичко, което е зависило от теб. Не е възможно на искреността да не се отговори с искреност.

Ще повторя нещо писано по-горе - "Далеч от очите, далеч от сърцето". Така по-лесно ще го преодолееш. Успех! Апропо, на колко години си ?

Колко време е нужно да забравиш любим човек? Кога минава? Минава ли изобщо.....
Не.
Да забравиш любим човек... Това не е възможно. Но можеш да приемеш, че тя вече е само в сърцето ти и няма повече да сте заедно. Да приемеш, че другите не са като нея, а... А ти все пак си човек и като всеки друг имаш право на щастие, имаш право на някой до теб.
Един вид - да си простиш, да приемеш и да продължиш.
Но не и да забравиш.
Знаеш ли, предстоят ти още много хубави моменти в живота. Не позволявай на спомените да ги помрачат. Изживей ги!
Всичко хубаво!

Не, че е лесно да се направи, ама си струва да се опита.

...black thunder, white lightning-fast demon rides-the hell patrol...

здрастиколко познато ми звучи-аз съм момиче,но съм в абсолютно същото положение като теб.според мен ние никога вече няма да обичаме по този начин,и това е разликата-най-голямата любов никога не може да се преодолее и забрави.ще срещаш много дуги и ще ходиш с тях,но онова чувство няма да е толкова силно,само според мен е това.По-скоро се питай дали ти е добре с тях и ако е така-задръж се при една от тях,това е вид ътеха и примирение,но май най-добре