Покани ме

прати ме на експедиция във своите очи.
нека да чувствам,
да мисля,
да зная,
че за миг те се взират във
мен.
помълчи!...
имат цвета на леда, но са топли
когато във тях се подписва
една
твоя
малка
секретна
усмивка.
затвори ги със скорост на падащо в есен листо.
отвори ги отново.
бързо.
както се вдигат завесите на сцена
пред дълго чакала публика.
ще ръкопляскам...мислено.
дълбоко синьо.
защо се научих да плувам?
не ги спирай, ако решат да ми кажат една твоя
тайна.
позволи им да шепнат.
това са единствените думи,
на които ще вярвам.
докрай.
танцуваща светлина.
ще ги кръстя Безбрежност.
дотам кораб не стига.
само сънят ми протяга достатъчно дълга ръка.
не потъвам.
пътувам.
ще пропусна да се прибера...
купи ми билет за обратно.
евтин е - просто извръщаш очи.
покани ме някой път пак - примигни.
нежно...

...ти виждаш ли бленувани земи?

"ще пропусна да се прибера...
купи ми билет за обратно.
евтин е - просто извръщаш очи.
покани ме някой път пак - примигни.
нежно..."


Ммм..чудесно е това цитираното.
Много асоциативен стих . Такива обичам. Разчупени..даже задъхани..
Поздравления,
това наистина ми хареса.

благодаря.
радвам се, че е създал хубава емоция.
нощен стих е. писан през нощта
но не е целия тук...


усмивки

...ти виждаш ли бленувани земи?

браво!
поздравявам те

...ти виждаш ли бленувани земи?

Босонога вървя и прахта ме обвива,
но надникни в очите ми - ще видиш океана
и слънчевите лъчи, играещи
в мълчаливия неспир на вълните.
Ще видиш и тежкия мрак на дълбините,
където обитават тайните на света.

Не се сърди на моето мълчание.
Не съм от тук!

Дете на дълбините,
аз бродя по прашните друмища-
мълчалив силует с морско сини очи
два процепа, зад които …дреме океана.

една бленувана земя...

ако очите са прозорец към душата, а от твоите наднича океан...
...желая на всекиго такава душа

защо не се регистрираш?


поздрави

...ти виждаш ли бленувани земи?