Vypros za ekaneto

Chuval sym, che v njakakyv moment BAN, t.e. Institutyt po bylgarski ezik, dejstvitelno oficilalizira ekavskoto proiznoshenie i to ne samo za dubleti kato "mlekO", no i vyobshte, s utochnenieto, che vinagi se pishe Я spored pravilata za promenlivo Я.
Vsichko tova s ogled priblizhavane na bylgarskoto proiznoshenie do makedonskata "pismeno-regionalna norma".
Znae li njakoj neshto poveche za tazi istorija?
Blagodarja!

Да - зная цялата история. Това става с излезлия през 1983 г. "Правописен речник на съвремння български книжовен език", съставен от Секцията за съвременен български език на Института за български език, където в края на раздела за променливо я се мъдри въпросната забележка, включена по настояване на тогавашния Президиум на БАН. Настояването е изречено от тогавашния председател на БАН акад. Ангел Балевски, личен приятел по лов на Тодор Живков.

Carpe diem

а кога и защо за отстъпили от това нещо?

да ке да ке ама неке

Допущеньето е още в сила, тъй като никой не го е отменял изрично, макар че последният правописен речник го разрешава само в поезия...

Carpe diem

Въпросът за т.нар. "литературен език" е доста... смешен. В един език, съществуващ в много диалекти, до някакъв момент няма "норма". Дали му трябва такава в действителност, никой даже не пита. Казал някой някъде, че требе норма и туй то!
И кво? Събират се лингвисти (обикновено видни) и решават кой от примерно 30-те диалекта да е нормата. Как го избират? Обикновено се водят по некви политически основания. Е, може за гарнитура да сложат нещичко от някой и друг от "ненормативните" вече диалекти. Ама това, че по този начин езика обеднява няколко пъти, че всъщност бива кастриран - на кого му пука?

Така е и с т.нар. "български книжовен език" - едно напълно измислено и лишено от жизненост творение. Въпросното "екане" е само частица от цялостния проблем. Или целостния?

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

*целоснио

да ке да ке ама неке

Де, де, мисля, че прекаляваш. Книжовният език в никой случай не се припокрива с някой диалект. Според мен е достатъчно добре конструиран, доколкото повечето му характерни особености се срещат из по-голямата част от територията на разпространение на езика. За съжаление Зап. България е далеч по-малка като площ и население, дори и да включим в нея цяла Македония, а и по време на налагането на литературния език културно е тежала по-малко от Изтока .
Що се отнася до така нареченото от теб "кастриране" на езика - смятам, че и то се дължи не толкова на факта, че е бил създаден книжовен език, колкото на това, че немалка част от речниковото богатство на диалектния език е била схващана като нискокултурна и негодна за общуване в "неселска" среда (което ми се струва, че е било неизбежно дори и при отсъствието на норма, наложена отгоре - в този случай пак не е изключено естествено да възникне някаква амалгама от диалекти, лишена от очевидно издаващи произхода на говорителя елементи, която постепенно да се наложи).

slaviya.dir.bg

е не сме в магазина да ги мерим нещата "на кило". не знам кой как ги брои говорещите западен/източен български, но силите са си равностойни. не е като да кажеш: Зап БГ са 100 000, а източен 5 000 000.

също ако ти прави впечатление старата емиграция (негово величество или пък всички преселили се в Израел о/о 1945) "ека", явно това е било престижно по това време и ако престижно то поне не е било срамно.

да ке да ке ама неке

Защо винаги ми се струва, че вина за това има правописът? Писали са си хората ят и са си го чели според местния диалект. В един момент идва новият пролетарски правопис и почва да се пише „някой“, „хляб“ и т.н. Ганка Гюрова от с. Бусманци тръгва на училище да се учи на четмо и писмо и почва да си мисли „абе я ако викам хлеб у градо че ми се смеат--другарката вика дека хляб се пише, така и че викам...“ Пък дома си останал лебо, оти там ако речеш хляб пак че ти се смеат :)

Не е баш като да са равностойни - планинската Зап. България си е бая рядко населена.
Някъде бях срещал статистика на броя и типа книги, появили се на източно- и западнобългарски диалекти в течение на 18. и 19. век. Отначало силно преобладават тези от запад (основно Македония), но от около средата на 19. век (вероятно и покрай замогването на Балканските градчета) източнобългарските в някои години са дори два пъти повече, при това между тях са и граматики на българския език.
А за второто може би играе роля разположението на София усред Шоплука . Предполагам и тогава е имало нещо като софийски "диалект" (по-скоро жаргон?), както и сега: близък до книжовния, но с проблясъци на "шопост", екането например:)

slaviya.dir.bg

В кои диалекти се среща прегласът я-е ...бял-бели, цял-цели, ням-неми ....?
Защо тези диалекти се приемат за източни, не са ли преходни?
Не е ли особеност на източните диалекти смекчаване на съгласната пред Е и И, неприемливо за литературната норма?

в един типичен източен диалект изречението мисля, че ще звучи горе-долу така -

Ньи е льи усобьинус прьидьимну нъ истучньитьи дьийальектьи смьъкчавъньи нъ съгласнътъ...

Не е ли особеност предимно на източните диалекти почти пълна редукция на неударените гласни, неприемливо за литературната норма?

Какво толкова му е източното на книжовния език?

Ами то и аз съм точно толкоз лаик, колкото и ти. Виж тук , има доста интересни неща по въпроса.
Ще те излъжа за това, в кои точно диалекти има преглас, но ако правилно си спомням е характерно предимно за някои от рупските говори (ЮИ България), които в някои отношения заемат междинно положение между западните от една страна и мизийските и балканските (източни пар екселанс) от друга.
Смекчаването на съгласните (палатализация?) е едно от нещата, заради които твърдя, че литературният език не се покрива плътно с никой диалект / група диалекти.

Благодаря, ще го прочета. Все пак мисля, че в Ловешко, не всички, но има твърди говори в които рефлекса е бял-бели ням-неми, точно като в лит. български, вкл. и без редукция на гласните. Има рупски говори с подобен рефлекс, но той е бьал- бьели, ньам-ньеми, говорите са меки. Има и други говори от балкански тип, които са якавски, но редукция на гласните напрактика отсъства и липсва омекотяване на съгласните, които са пред И или Е, а само пред ЯТ - източно пазарджишко, западно-хисарско. В тях има и отделни думи, които са екавски по изключение, винаги бьал-бьали, ньам-ньами, но нема, леп, млеко. Последните, както и споменатите говори в ловешко, са все райони, малко на изток от ятовата граница. Казвам го от лични впечатления, може и някъде да греша.

До напускането ми на българско училище през 1971 г. "я" и "е"-формите бяха приемани като еднакво литературни.

Говорът се различаваше от днешния, като "твърдото" произношение (Симеон, баща му Борис ІІІ и мн. др.) бе широко разпространено сред множество високоинтелигентни хора.

Лично страшно ме дразни като белег на простащина заученото якане, което днес осакатява "О-бед" на "обИ-Ад", натъртва последната буква на "благодарИ-А" (едно време бе по-прието "благодарЭ" или "благодарЪ") и прочее. Да кажеш "трИ-Абва" съвсем не е по-правилно от това да кажеш "трЕбва" ("трЕба" в моята книга е напълно приемливо и дори за предпочитане като по-икономично), а просто те издава като неспособен да завърти дебелия си език около "трЯбва" ("трЯба").

Без уклон да споря, споделям мнението, че "Я"-то съвсем сполучливо контрастира с твърдото "Ъ", което прави езика ни по-балансиран!

Skioch doch na skiaill!!!

Намирам аргумента за благозвучието като самодостатъчен да се уважи “Я-кането” в противовес на “Ъ”-то! В езика ни обаче съществуват и други приятни звукови контрасти! Например в битолския говор точно “Е-кането” чудесно опонира на затвореното “О”!!! Прибавете и характерните интонации и се получава език наситен с мелодия! Неслучайно Кузман Шапкарев го е препоръчвал навремето....

Skioch doch na skiaill!!!

Преди да обясня нека да направя необходимото пояснение. Секцията по
български език към БАН действително има правомощията да прави частични корекции в нормата на съвременния български език. Секцията обаче, никога не е кодифицирала западно българското наречие, а само отделни думи, които имат висока престижност и са постоянно в речниковия запас на българите. т.е тя е широкоупотребима. Тогава когато две форми се конкурират в речниковия запас те имат силата на дублети. ЗАто срещаме днес форми от типа на мляко- млеко
Що се касае до македонския държавен езиков стандарт. Естествно, че има близост, защото става дума за един език с две структурни формации. Съвременният български книжовен език лежи в основата на североизточната диалектна област, а македонския- югозападната