Счупените играчки

Моят син никак не умее да си пази играчките. Купим нещо, порадва му се, поиграе си, и след известно време гледам, че е счупено. Комплектите му с лего са пръснати и нито един няма да се езапазил в оригиналната кутия и опаковка, с всичките си части.
Не разбирам как някои деца успяват години наред да си опазят играчките и даже като пораснат да ги подадат на пазара за втора употреба.
Само моето дете ли е такъв рушител? На какво се дължи това?Дали трябва да взема мерки и какви?

не мисля, че в детето ти е проблема.
аз спрях да купувам играчки, които могат да се счупят. всъщност скъпите играчки рядко се чупят.
скъпичко е, но пък и 2те деца си играя с тях, живот и здраве и за 3то ще има...


борис 10.06.2001
виктор 10.02.2003

Не мисля, че цената определя здравината.. Всичко е до възпитанието. Ако детето не е научено да си пази играчките и вещите - няма да ги пази, ще ги чупи. После като порасне няма да си пази вещите пак.
Познавам възрастни, които се отнасят с пренебрежение към вещите, ползват ги безогледно и не полагат никакви грижи за тях. После се чудят, че вещите са се счупили и повече не им служат. Сигурна съм, че като деца са били същите мърлячи и не са се грижили за играчките си. Ама те какво са виновни - просто родителите им не са ги научили.

и аз не мисля,че скъпите играчки рядко се чупят.Плюс това, тя казва,че детето си играе с ЛЕГО- едни от най скъпите.хубаво е да му се казва,че трябва да си ги пази,за да го радват по-дълго време и че не може непрекъснато да се купуват нови(независимо от матриалното състояние на родителите)От малък трябва да цени това което му се купува.

Тия твойте сладури са ми много познати от някъде...

Може просто детенцето ти да е много любопитно. Като дете аз често разглобявах или чупех играчки, само за да разбера какво има вътре. Веднъж даже разглобих една детска шевна машина с батерии и после не можах да набутам всички зъбни колела и чаркове вътре и така си остана. Майка ми също много се ядоса, беше ми я взела да шия дрехи на куклите, ама аз не харесвах нито кукли, нито шиене. Сега дъщеря ми като види някое винтче и ме моли за отвертка и понякога и разрешавам да си разглоби играчката. Все пак и така се градят умения.
А за евтините играчки - ми наистина се чупят по-често и без това да е провокирано от някакъв изследователски интерес. Не казвам, че всички са така, но трябва повече да се внимава при избора. Конструкторите също доста се разпиляват и трябва да се приучва детето да си ги събира и сортира, за да не се бъркат. Така е и с мозайките, пъзелите и т.н. Ако оставя всичко да го върши сама ще бъде пълен хаос и ще загуби интерес към играчки, чиито части не може да открие.

аз не разбрах на колко години е детето, ама от собствения си опит по-малките деца чупят играчки. но щом успява да счупи лего, явно не говорим за малко дете. а там аз опит - нямам


борис 10.06.2001
виктор 10.02.2003

Всичко е до възпитанието. Ако детето не е научено да си пази играчките и вещите - няма да ги пази, ще ги чупи. После като порасне няма да си пази вещите пак.

Това от собствен опит ли го казваш? Жената пита как да разреши този проблем с чупенето. Вместо да правиш генерални изказвания - кой е виновен, че има мърлячи и т.н., по-добре кажи нещо от твоята практиката: ти как си възпита/превъзпита децата (ако имаш такива) да не чупят играчки и да си пазят вещите.
И моят син троши. От една страна е много малък - 1година, за да му обяснявам как няма да има играчки, защото той още е във възраст, в която всичко край него му е интересно - няма значение дали е музикална играчка или калъфче за мобилен телефон, или ключове разни. Т.е. "няма да имаш" не само че е неразбираемо (като думи)за него, а и не може да го усети. Съответно - ефект нулев. От друга страна - защо трябва и правилно ли е да го ограничавам в бъдеще? Играчките са си негови. Той има пълното право да прави с тях каквото реши, стига да си носи последствията от това. Ако щеш, това рушене го приемам и като част от неговия темперамент - той не е кротко дете. Много енергичен и любознателен е, нормално е да разучава и чупи повече неща в сравнение с едно кротко бебе, което няма желание дори кръгче да направи, ходейки в стаята.

Става дума за момче на 8 години.
Ама понякога си мисля дали така не сублимира някаква вътрешна, скрита агресия.
Дали нещо не съм сбъркала с възпитанието.
Не става дума за парите които даваме за играчките. Скъпи или не, струва ми се това е без значение, щом детето си играе и му е интересно, щом се развива чрез тях и има някаква полза от тях.
По малкото ми дете, което е на две годинки, не чупи така. Не бих казала, че е пасивно и не се интересува от света. Тъкмо обратното. Може би затова, съпоставяйки се питам дали големият ми син няма нужда от помощ.

Ами просто децата са различни. Като възрастните - на някой бюрото му е безкрайно разхвърляно, ама върши работа за трима, друг по цял ден си подрежда папчиците. Съвсем нормално е да губи интерес към играчките - ние да не четем 5 книги цял живот.
Моят син също разглобяваше всичко - щях да припадна като видях разкошното червено ферари на Бураго. Преминах към обратния вариант - купувам го на части - да си го сглоби той.
А вещите са предназначени да ни служат, а не ние на тях.

Най-забавно ми беше когато го видях седнал на пода най-старателно да развива лайсните на паркета.

Ne iskam deteto mi da e veshtoman. Po-dobre da si kupuva novi veshti otkolkoto da darji bokluci v kashti s godini i da robuva na veshtite.