10 ноември 1989

Какви са ви спомените от тази "светла" дата"?

Май бях малка (на възраст), за да разбера и осъзная какво точно става. Спомням си бях на училище и портиерът гледаше на някакъв телевизор нещо като Народното събрание, където очевидно нещо се случваше. После само разбрах, че вече няма да сме пионери, няма да ходим в Комсомола, няма да има униформи и учене в събота и подобни. Просто на този етап от живота ми, явно това ми е било важно и това съм разбирала. А като се върнах в къщи си спомням как нашите си говореха, че хората се поздравявали по улиците.

Беше неделята след дълъг уикенд. Традиционния 3 дневен поход в Пирин. Обсъждахме, че бай Тошо го нямаше на манифестацията, също както Брежнев го нямаше на манифестацията и после се разбра, че умрял ...
Върнахме се по-рано и бях с приятели в квартирата на колеги. Те играеха бридж, аз не помня какво правех, но бях доста уморен. Беше надвечер, навън беше вече тъмно.
По ТВ даваха народна музика. Изведнъж прекъснаха предаването и съобщиха новината. Не можех да повярвам на ушите си, та това беше историческо събитие от огромно значение! Задърпах народа да ходим навън, да празнуваме!!! Колегите ми реагираха изключително странно - казаха да не ги занимавам с глупости и продължиха играта си. След този ден нищо вече не беше същото. Нито държавата, нито приятелите. Настана време разделно!

Закачам поста си за твоя съвсем нетенденциозно.

Хареса ми обаче констатацията ти относно приятелите и действителността като цяло.
Едно от нещата, които на мен направиха впечатление, беше това че дотгава всички негодуваха срещу системата и безпаричието. След промяната продължиха да правят същото.

Аз самата не бях в Бг в конкретния период от време, но чух, разбира се, от радиото - предимно. Тук общо взето БГ остава малко вън от интереса, така че ги нямаше обширните коментари из медиите.

Наваксах си през пролетта, когато се прибрах: беше времето на митингите. Беше хубаво време.

нелке,
без да се заяждам - закъсняла си.
Пролетта беше времето на вече изцяло режисираните митинги...

Бях на 13 и половина. Петък вечер, прибрах се от частен урок по математика с цел кандидатстване в езикова следващата година. Майка ми ми каза, че махнали Тошо. Казах и, че не е възможно. Почнаха новините. Показаха Тато на някаква трибуна, гледаше омърлушен и невярващ. Коментаторката говори за изказана благодарност.

We're all living in Amerika
Amerika ist wunderbar
Coca-Cola, Wonderbra

На другия ден дадоха бай Тошо по новините. Седеше в президума на ЦК на БКП с отсъстващ вид (приличаше на дрогиран) и с отворена уста. Изказваха му благодарност. Пешо четеше едно от обичайните нищонезначещи слова от трибуната. Тогава Тошо го махнаха само от управлението на Партията. След това направиха сбирка на Държавния съвет и го махнаха и от там. Около една седмица всичко беше тихо и кротко - народа шушукаше и се ослушваше накъде ще задуха вятъра. Свикаха Народното събрание (дотогава то се събираше за по 3 - 4 дни на всеки 6 месеца, за да изгласуват наведнъж натрупаното за периода). Пуснаха Народното Събрание по радиото. Започнаха изказвания на благодарности ... сума ти време. Край нямат!
По едно време думата взе генерал Славчо Трънски - бивш партизанин, герой от Втората Световна Война. Той хвърли първия камък по Тошо. И тогава, след като се увериха, че опастност наистина няма, всички като скокнаха един през друг ...
... и така вече 16 години все се бутат един през друг!

хубаво е, че припомняш някои детайли.
Да добавя и аз един - в един от студените дни на Ноември по радиото споменаха за 500 млн. долара (тогаз Еврото го нямаше още) приведени от Външнотърговска банка във Виена. 1 транзакция. Анонимна. На другия ден се оказа - и законна. И толкоз.

Да, знам. По-точно вече знам. Признавам си че тогава не ми беше ясно и ми беше добре по митингите.
Но ние така или иначе не бихме могли да продължим да живеем в онзи измислен строй.
Ех, каква огромна тема всъщност!

От 10 нямам спомени. На 17 ходих на митинг пред "Александър Невски".

Пречка е на себе си глупеца,
пречка е на другите мъдреца.

По някаква случайност не чух нищо в местните новини (не живеех в Бг.), но след 1-2 дена се обадих на приятел по телефона и той ми каза "ОСВОБОДИХА ТОШО ОТ ДЛЪЖНОСТ". Попитах нещо като "Амиии???" и той се пукна от смях - оказало се че това бил култов виц. След няколко месеца като бях в Бг. попитах - ОК, сега какво? Никой си нямаше понятие какво ги очаква, едва ли бяха предполагали че така ще се развият нещата, но всички бяха оптимисти.


PANEM ET CIRCENSES

Пленумът беше в петък. Съобщиха новината в 18.30.
Имам лично събитие, което се случи тогава и затова не мога да сгреша момента.
Съжалявам, но когато някой без видима причина започне много обстоятелствено да обяснява ненужни детайли, считам че нещо не е наред и започвам да се съмнявам...
Изпращам ти линк към ''вечен календар'' да ти помага за напред.
[линк]

Нищо не става случайно, но вярвам в чудеса

Бреии, може пък наистина да бъркам деня. Не знам защо ми е останало в главата впечатлението, че беше неделя. Сигурен съм, че се върнах от планината този ден. Даже се майтапехме, че сме слезли като партизани, ама няма кой да ни го зачете. Освен да съм бил дал цялата седмица "на късо". Верно е, че ми се губят доста подробности, не мога например да се сетя кой беше четвъртия от карето.

Човека попита какво си спомняме и аз написах каквото ми е останало след толкова години. Какво точно считаш, че не е в ред и в какво се съмняваш? Не знам по какъв критерии класифицираш подробностите на обстоятелствено ненужни. не съм имал намерението да ви излъжа, пък и защо бих го правил? Ако не е било неделя, значи просто е било ден, в които не съм бил на даскало.

Всеки може да сгреши, не разбирам защо е това подозрение в нечестност и некоректност.

Ако случайно те дразни дължината на постингите ми, мога да пиша кратко резюме в началото, за нямащите търпение да четат целия текст.

ти от малък все не си разбирал бре...

Мдаааам...партизани

Нищо не става случайно, но вярвам в чудеса

Разбрах на тоя ден, че все пак се вижда края на дългото очакване да се появи възможността да се изнеса най-сетне от България...Не съм губила и секунда време след това за да уредя формалностите около изнасянето...

Не беше ли много малка за такива решения?

Нищо не става случайно, но вярвам в чудеса

Аaa.... аз He съм от мноу малките, ама съм си от вечните пубертети...ако тва те задоволява кат отговор...

Всички сме ''форевър янг'' /Форинър/

Нищо не става случайно, но вярвам в чудеса

това беше толкова отдавна - не помня точно деня - помня че с бях учудена от необичайната новина в новинарската емисия и от лицето на Т.Живков/ мир на душата му/ - неадекватно, невярващо . на следващия ден един колега / беше партиен секретар/ целия ден изкара в градския партиен комитет. следващите дни започнаха едни митинги, едни ...... какво мислехме че ще става , а какво стана всъщност... но това е друга тема.