гещалт
3 отговора
243 прегледа
гещалт
Преди време една психоложка ми каза:"хубава е да си затваряш гещалтите в личните взаимоотношения". От това което прочетох из нета за гещалт и гещалттерапията обаче стигнах до извод, че съм я разбрала неправилно. Някой може ли да ми каже какво същност е искала да каже.
Re: гещалт
Тя не ти ли каза, какво ти казва?
И се надяваш аз да ти кажа?
Мислиш ли че ти се е променило възприемането ?
Добре ще ти кажа, от мен да мине
:Развитието на слога не води до развитие на разбирането. Сложността на разбирането е скрита в теснотата на възприятията, няма ограничения в достигането на каквото и да било, има ограничения във възприемането му.
Това означава че би могло да разбереш и без да ти се казва или обратното...всичко означава.
Разбра ли ме?
На всяко дейстие- бездействие
На всяко бездействие - съдействие.

И се надяваш аз да ти кажа?
Мислиш ли че ти се е променило възприемането ?
Добре ще ти кажа, от мен да мине
Това означава че би могло да разбереш и без да ти се казва или обратното...всичко означава.
Разбра ли ме?
На всяко дейстие- бездействие
На всяко бездействие - съдействие.
Поле и Гещалт
Първо: тази "психоложка" е идиотка, ако не е обяснила какво има пред вид.
Второ: това изречение (което тя е чула от някъде и автоматично използва) може да значи просто съвет за поддържане на реципрочна комуникация с другите, да няма прекалено много задръжки и негативни очаквания. В гещалттерапията, както предполагам си прочел/а/, индивидът винаги се мисли като положен в и дефиниран от поле от взаимоотношения. Самият индивид представлява едно динамично цяло от взаимоподдържащи се противоположности; антиномията тревожност-безразличие (апатия) е източник на мотивацията, нито едното от двете не е самО по себе си по-добро, ти инвестираш в едни обекти, хора или собствени поведения повече тревожност, а в други по-скоро безразличие. Това определя личностната ти познавателно-емоционална структура (гещалт). Например: влагаш повече усилия и очаквания в собственото поведение "учене" и "спортуване", а пренебрегваш излизането с приятели и несериозните разговори. За някои обекти, хора, поведения ти имаш голяма потребност да инвестираш, но се въздържаш, защото не си сигурен, че ще успееш и затова играеш на сигурно и инвестираш повече в предвидимите обекти/хора/поведения. Това е вид затваряне на гещалта, но не адаптивно и не удовлетворително. Затова казах, че онази е идиотка, защото самО по себе си "затв. на гещалта" не е решението. Въпросът е да се стремиш първо да увеличиш полето на инвестиции, експерименти с други модели на поведение, взаимодействия с други хора и след това да се опиташ да структурираш това поле, да затвориш този вече по-обемен и по-адаптивен (защото ти дава повече шансове за успех) гещалт. Например: предоставя ми се възможност да се запозная с нови хора, но не съм сигурен дали те ще ме приемат и оценят по достойнство, дали няма да загубя и малкото уважение на досегашните ми приятели; мога да разширя полето на взаимодействията си, да рискувам сигурността на вече формираният ми приятелски кръг-гещалт, и да инвестирам част от познанията и емоциите си в това да структурирам новото поле, да реша какво да променя, че да прищракна по-хармонично в него, какво мога аз да му придам, доколко мога да се преструвам на друг, кое ще е по награждаващо в кратък и дългосрочен план и т.н.
Второ: това изречение (което тя е чула от някъде и автоматично използва) може да значи просто съвет за поддържане на реципрочна комуникация с другите, да няма прекалено много задръжки и негативни очаквания. В гещалттерапията, както предполагам си прочел/а/, индивидът винаги се мисли като положен в и дефиниран от поле от взаимоотношения. Самият индивид представлява едно динамично цяло от взаимоподдържащи се противоположности; антиномията тревожност-безразличие (апатия) е източник на мотивацията, нито едното от двете не е самО по себе си по-добро, ти инвестираш в едни обекти, хора или собствени поведения повече тревожност, а в други по-скоро безразличие. Това определя личностната ти познавателно-емоционална структура (гещалт). Например: влагаш повече усилия и очаквания в собственото поведение "учене" и "спортуване", а пренебрегваш излизането с приятели и несериозните разговори. За някои обекти, хора, поведения ти имаш голяма потребност да инвестираш, но се въздържаш, защото не си сигурен, че ще успееш и затова играеш на сигурно и инвестираш повече в предвидимите обекти/хора/поведения. Това е вид затваряне на гещалта, но не адаптивно и не удовлетворително. Затова казах, че онази е идиотка, защото самО по себе си "затв. на гещалта" не е решението. Въпросът е да се стремиш първо да увеличиш полето на инвестиции, експерименти с други модели на поведение, взаимодействия с други хора и след това да се опиташ да структурираш това поле, да затвориш този вече по-обемен и по-адаптивен (защото ти дава повече шансове за успех) гещалт. Например: предоставя ми се възможност да се запозная с нови хора, но не съм сигурен дали те ще ме приемат и оценят по достойнство, дали няма да загубя и малкото уважение на досегашните ми приятели; мога да разширя полето на взаимодействията си, да рискувам сигурността на вече формираният ми приятелски кръг-гещалт, и да инвестирам част от познанията и емоциите си в това да структурирам новото поле, да реша какво да променя, че да прищракна по-хармонично в него, какво мога аз да му придам, доколко мога да се преструвам на друг, кое ще е по награждаващо в кратък и дългосрочен план и т.н.
Re: Поле и Гещалт
Първо онази идиотка, е идиот защото не е психоложка а е психолог.
Второ е идиот не защото е психолог а защото учи детето да изразява с поведението си истинските си собствености, вместо да го учи да изразява това което трябва да изрази за конкретния случай.
Трето аз също съм идиот защото инвистирам в тази тема.
Идиотска работа
Че кой друг, ако не ние?